Успехът не променя хората, а само ги разобличава - МАКС ФРИШ
Макс Фриш (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, публицист и проектант.
Макс Фриш разчупва мита за „ модерния човек ”, който живее само с умопостроенията на своето схващане и гледа на действителността като на поддаваща се на елементарно математическо моделиране среда, понятна и комфортна за разумен надзор.
Според Фриш математизирането и технизирането на действителния свят основава „ нова повсеместност ”, само че тя спада към някакво призрачно царство на нереални сили и официални връзки и се оказва несъвместима с житейския опит на едно човешко битие, останало – все пак – в своите страдания и наслади обвързвано с органичното съществуване.
Любов без покрив над главата си, обич без заслон, лимитирана до къси часове възторг, това е ясно за всички – рано или късно стига до застой.
На една жена не би трябвало да се дават на практика препоръки, това единствено я наскърбява и не трансформира нищо.
Има нещо адско в прошката на жените…
Няма нищо по-противно от мъж, който желае да убеди момиче, че я обича.
Някъде в Сърбия или Перу – няма значение – едно и също слънце грее на всички места за нас и когато мястото престане да има значение – това е свободата, знам.
В момента войната не е нужна никому, само че за доста е нужна ненавистта.
Приятелю, има неща, които въобще не се случват, с цел да бъдат разбрани. И все пак се случват. Това се назовава безумство.
Изхитрихме се посредством технологиите да си сътворяваме свят, който не ни се постанова да опознаваме.
Успехът не трансформира хората, а единствено ги разобличава.
Всеки човек рано или късно измисля за себе си история, която смята за своя живот.
Не можете да видите себе си, историите се виждат единствено в профил, отсам и жаждата ни за истории.
Повечето любовни истории въобще не е трябвало да се случват.
В трепетът на първата непосредственост има нещо вълшебно, възвисяващо се над останалия свят, нещо напълно безшумно, само че тази тишина заглушава всичко.
Малките различия подкопават огромната обич.
Когато ви се стори, че към този момент познавате другия, това всякога значи завършек на любовта.
Къде стартира лъжата? Там, където започваме да си даваме тип, че нямаме секрети. Да бъдеш почтен значи да бъдеш уединен.
Има разнообразни способи да се убие човек, или най-малко душата му, и това ликвидиране няма да открие нито една полиция на света. Понякога е задоволителна единствено една дума, едно признание в нужния миг! Достатъчна е даже една усмивка! Покажете ми индивида, който не може да бъде погубен с усмивка или с безмълвие. Всички тези убийства, несъмнено, се правят постепенно. Повечето хора живо се интересуват от същинските убийства, от явните, доказуемите убийства, тъй като по предписание ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се опише за едно вътрешно ликвидиране е нужно време, доста време!
Във всяка възраст, като се изключи детската, отминаващото време провокира спокоен смут.
