Япония, Канада и 9 други страни подписаха търговското споразумение, което Тръмп отхвърли
Единайсет страни подписаха Транстихоокеанското партньорство (ТТП) в столицата на Чили Сантяго като реакция на все по-яркия протекционистки завой на Съединените щати, напуснали договорката предходната година.
Очаква се съглашението да понижи вносните цени в страни, чийто общ БВП е над 13% от световната стопанска система (или към 10 трлн. долара)- Австралия, Бруней, Виетнам, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Чили и Япония.
Заедно със Съединените щати те биха представлявали към 40 на 100 от нея, само че Тръмп се отхвърли три дни откакто встъпи в служба с претекста, че желае да отбрани американските работни места. Независимо от отсъствието на Вашингтон става дума за пазар от над 500 млн. души, който прави ТТП една от най-големите в света търговски покупко-продажби.
От окончателния текст, контрактуван от 11-те страни и оповестен в края на февруари, отпаднаха предходни условия на Съединени американски щати като по-силна отбрана на интелектуалната благосъстоятелност във фармацевтичната промишленост. Според страните по съглашението тя може доста да оскъпи медикаментите.
Въпросът за протекционистките политики на Тръмп е настоящ освен за азиатски и американски страни - Европейският съюз и Международният валутен фонд към този момент приканиха президента Доналд Тръмп да се откаже от проектите за налагане на мита върху стоманата и алуминия. По-късно против тях възразиха и Австралия и Китай.
През януари Тръмп сподели по време на Световния стопански конгрес в Давос, че Вашингтон би могъл да се върне в съглашението, в случай че му бъде препоръчана по-добра договорка. Представители на Нова Зеландия и Япония отхвърлят сходна опция като малко евентуална и доста сложна.
Очаква се съглашението да понижи вносните цени в страни, чийто общ БВП е над 13% от световната стопанска система (или към 10 трлн. долара)- Австралия, Бруней, Виетнам, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Чили и Япония.
Заедно със Съединените щати те биха представлявали към 40 на 100 от нея, само че Тръмп се отхвърли три дни откакто встъпи в служба с претекста, че желае да отбрани американските работни места. Независимо от отсъствието на Вашингтон става дума за пазар от над 500 млн. души, който прави ТТП една от най-големите в света търговски покупко-продажби.
От окончателния текст, контрактуван от 11-те страни и оповестен в края на февруари, отпаднаха предходни условия на Съединени американски щати като по-силна отбрана на интелектуалната благосъстоятелност във фармацевтичната промишленост. Според страните по съглашението тя може доста да оскъпи медикаментите.
Въпросът за протекционистките политики на Тръмп е настоящ освен за азиатски и американски страни - Европейският съюз и Международният валутен фонд към този момент приканиха президента Доналд Тръмп да се откаже от проектите за налагане на мита върху стоманата и алуминия. По-късно против тях възразиха и Австралия и Китай.
През януари Тръмп сподели по време на Световния стопански конгрес в Давос, че Вашингтон би могъл да се върне в съглашението, в случай че му бъде препоръчана по-добра договорка. Представители на Нова Зеландия и Япония отхвърлят сходна опция като малко евентуална и доста сложна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ