,fit(768:433)&09:58:00)
Легенда на Черно море: Митко Илиев и Васко Панайотов играят добре, но не ги викат в националния
Един от топ нападателите в клубната история на Черно море е несъмнено Рафи Рафиев. Юноша е на Лудогорец и дружно със Захари Минчев са две от най-изявените имена на многократния първенец на България. За Лудогорец именитият голмайстор има 67 мача и 26 гола, а огромната си кариера прави с екипа на Черно море и за 12 години във 303 мача отбелязва 80 гола. Има и един сезон за градския противник Спартак (Варна) с 26 срещи и 6 гола. Има 4 срещи и 3 гола за националния тим на България. Пред Sportal.bg изявеният голмайстор се върна към най-хубавите моменти във кариерата си.
Как стартира кариерата Ви в Лудогорец и какви са първите ви мемоари?
Разград по това време бе малко градче, в което и да се случат неща, всеки ги научава. С добра физика и предпочитание за пробив още в първи курс на Механотехникума започнах да упражнявам в юношите на Лудогорец през 1971. Преминах през обособените възрастови обединения и ще Ви кажа нещо доста забавно. За един ден изиграх два мача, вторият беше против Доростол, а за възобновяване изядох...две двойки кебапчета. Такива бяха стимулантите преди време. Вече в четвърти курс ме включиха в мъжкия тим на Лудогорец в " Б " група. Спомням си и първия лагер в Трявна за към 20 дни. Правихме обща функционална и физическа подготовка, кросове също. И в този момент виждам доста играчи по какъв начин получават бързо схващания на краката, травми и то всеобщо. Аз не си припомням в миналото да ми се е схващал кракът в моята кариера. Това е по този начин, тъй като доста играчи и най-вече чужденци идват без подготовка, би трябвало да наваксват, а тези натоварвания се вършат дружно с тима, преди началото на сезона, а не самостоятелно по средата на шампионата, което е доста неверно.
След това преминахте в Черно море, където прекарахте и най-хубавите си години. По какъв метод се случи това?
Започнах да отбелязвам голове за Лудогорец още на 17-18 години години и мълвата за моите умения се е разнесла, като най-настоятелни бяха Славия и Черно море. Идваха по това време да ме гледат огромните треньори на Черно море Иван Моканов и Атанас Аврамов (Кафето) - откривателят на млади гении и по този начин се озовах във Варна преди да навърша 19. Да попаднеш в огромния отбор на Черно море измежду толкоз надарени юноши си беше разкош. Започнах да играя като център нападател с ветерани като бате Чечи Богомилов - най-хубавият състезател с глава, който ме научи на тънкостите по какъв начин да отскоквам, със Здравко Митев. Така се реализира интеграцията ми, аз за тези 12 години с екипа на Черно море, забележете, играл сме дружно с момчетата най-малко 6-7 сезона. За това време се придобива доста добър синхрон.
 )
В този подтекст по това време нямаше такова прекосяване на играчи, със съотборниците си играхте няколко сезона, познавахте се чудесно.
Точно по този начин. И освен това, нямаше чужденци, във всеки тим имаше доста класни български играчи. Та аз в Черно море съм играл с футболисти, които имат най-малко 100 мача в " А " група и още толкоз в " Б ". С Тошко Марев, Георги Жеков и Иван Иванов може би най-вече съм играл, тъй като те имаха едно забележително дългоденствие, само че в този момент, като се замисля, съм бил съотборник на играчи от три генерации. Имам 80 маркирани гола единствено от игра за Черно море за 12 години и още доста за Купата на страната,където не се води статистика. Имахме и различия, само че колективът преобладаваше. Страхотни момчета имах за съотборници - Андреев Мирона, Диамандиев, Кондов, Дончев, Ганев, Радев, Йорданов, Керековски, Барона Атанасов, Янчо Богомилов... С трима вратари от разнообразни генерации съм играл - Манолов, Костов и Попов. В тима ми викаха " Рафи, ти центъра не преминавай, единствено в наказателното поле "... Действах на необятен периметър, имах дълга крачка и нюх за разпространение и експедитивност при контраофанзива.
Играхте и за градския противник Спартак (Варна).
Да, по този начин се случи, само че преди този момент си припомням за един гол, един от най-красивите и значими за победа над Спартак с 2:1 на " Тича " за Купата на страната. Мачът вървеше към тъждество. Тогава крилото Страшников проби отдясно и центрира. Топката бе надалеч от мен, обърнах се интуитивно и със страхотна задна ножица я забих пред погледа на чудесния другояче вратар Зафиров. През 1987 година взеха решение да ме освободят. Може би са решили, че към този момент съм деец, желаят да подмладяват тима. Иван Василев - Катила, страховит човек и треньор, ми се обади и ми сподели да не вървя подготовка, тъй като управлението е решило да ме освободи. Спести ми гнева, който таях. Горчив за мене миг. Не ми стана по никакъв начин добре. Такива бяха наложените смехотворни правила от управлението след 30 да те смятат за деец, надали не за непотребен. От Спартак ме потърсиха и изкарах един превъзходен сезон в " А " група с играчи като националите Живко Господинов и Стефан Найденов, Пламен Казаков... Между другото, Спартак по това време имаше и превес в дербитата.
В края на кариерата си преминахте в турския Галатасарай. Как се случи това?
Преди това изкарах още един сезон в " Б " група с Лудогорец. Станах голмайстор, само че пристигна възродителния развой и огромното изселване с родителите и близки. Получих оферта от най-популярния турски отбор. Гледали са ме, знаят качествата ми. Сключих контракт, дадоха ми два жилището и солидна за времето си сума. Изкарахме предсезонната подготовка в Германия, бях преотстъпен за малко в Коджаелиспорт още на първия мач скъсах кръстни връзки. Голямо злощастие, тъй като бях подготвен да потвърдя какво мога. Отказах се от жилищата от морална позиция и години по-късно, когато организирахме мач на ветераните с Галатасарай, президентът на клуба ми сподели, че моята постъпка е невероятна да се откажа от подарените жилища в Истанбул, нещо, което сигурно през днешния ден е немислимо.
Като някогашен народен състезател какво бихте споделил за днешния народен тим и по какъв начин би могло да се гледа с по-добро око към него и да има мотиви за по-голям оптимизъм?
Аз имам 4 мача и 3 гола за националния тим. Играл съм за младежкия и олимпийски тим при Данко Роев и Янко Динков. В националния тим постоянно попадаха най-хубавите. Имаше мощни играчи във водещите тимове, нещо, което не виждам през днешния ден. Ето, виждам срещи, в които има по трима, четирима български футболисти в два тима. Кого да избера? Играчи като Митко Илиев, Васко Панайотов и най-много Ивайло Чочев играят добре, само че не ги викат. В Черно море също има положителни български играчи, само че нито един от тях не взе присъединяване в квалификациите против Черна Гора и Унгария. Не желая да бъда свестен неправилно. Националният селекционер извика едно младо и надарени момче, което е благосъстоятелност на Лудогорец и играе в моя някогашен отбор Спартак Иван Йорданов. Не е обикновено да се вика състезател от последния в класирането. Освен, че е млад на него му липсва и самочувствие от тежката обстановка, в която се намира тимът. Защото това е въпреки всичко народен тим и рецензии не се пестят. И тук е мястото да загатна нещо доста значимо. Един състезател би трябвало да носи у себе си нрав на победител, даже да не завоюва, да има мощен темперамент. Трябва да е предан на спорта.Та аз се изключвах и се концентрирах върху играта, не обръщах внимание на нищо, както се споделя, бях " перде " и не се съобразявах със странични фактори. Но някак си тези неща се заличиха в актуалния живот.
Черно море като че ли дава звук с налагане на български играчи и юноши на клуба?
Желанието ми е да има повече тимове, които да следват образеца на Черно море. Клубът потвърждава, че и с български футболисти може да играе решаваща роля в шампионата. Нали желаеме да имаме и мощен народен тим. И в този момент е мястото да загатна Илиан Илиев. Неслучайно през днешния ден той е най-хубавият треньор. Няма още триумф, само че експертите виждат неговата работа и я правят оценка. Истински черноморец. Далновидна политика - с по-малък брой, само че класни чужденци, качествени юноши и български играчи Черно море е фактор. При Илиан Илиев се реализираха и най-хубавите изходящи прехвърляния през последните години с Мартин Минчев, Илиев-младши, Родриго Енрике и Патрик Андраде.
 )
Прогнозирайте полуфиналния конфликт сред два от отборите, в които сте играл най-вече - Лудогорец и Черно море?
Преди 11 години, когато за първи път Лудогорец влезе в " А " група, ме попитаха кой ще стане първенец на страната. Аз отговорих Черно море. Не познах, а Лудогорец наложи 11-годишна надмощие. Е, в този момент споделям, че Лудогорец ще завоюва Купата, надявайки се, че този път Черно море ще изненада експертите. Желанието ми е Лудогорец да стане първенец, Черно море притежател на Купата на страната.
Какво бихте споделили за край на нашия футболен диалог?
Най-вече да сме здрави, благодаря на теб и екипа за това, че не сте ме не запомнили. Да има оптимизъм и за клубния футбол и на национални равнище, само че той би трябвало да бъде предизвикан и с усилена и професионална работа, с цел да имаме и самочувствието да приказваме единствено позитивни неща! Аз неотдавна изживявах един прелестен миг. На 4 март Черно море празнува 110 години, а в същия ден навърших 67 години. Под аплаузите на публиката и рефрена " Рафи гол! Рафи гол " се върнах към незабравими мигове. Така че най-голямата премия, която получих, е любовта на последователите!
Carlsberg " Домът на Феновете " е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето наличие и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
Как стартира кариерата Ви в Лудогорец и какви са първите ви мемоари?
Разград по това време бе малко градче, в което и да се случат неща, всеки ги научава. С добра физика и предпочитание за пробив още в първи курс на Механотехникума започнах да упражнявам в юношите на Лудогорец през 1971. Преминах през обособените възрастови обединения и ще Ви кажа нещо доста забавно. За един ден изиграх два мача, вторият беше против Доростол, а за възобновяване изядох...две двойки кебапчета. Такива бяха стимулантите преди време. Вече в четвърти курс ме включиха в мъжкия тим на Лудогорец в " Б " група. Спомням си и първия лагер в Трявна за към 20 дни. Правихме обща функционална и физическа подготовка, кросове също. И в този момент виждам доста играчи по какъв начин получават бързо схващания на краката, травми и то всеобщо. Аз не си припомням в миналото да ми се е схващал кракът в моята кариера. Това е по този начин, тъй като доста играчи и най-вече чужденци идват без подготовка, би трябвало да наваксват, а тези натоварвания се вършат дружно с тима, преди началото на сезона, а не самостоятелно по средата на шампионата, което е доста неверно.
След това преминахте в Черно море, където прекарахте и най-хубавите си години. По какъв метод се случи това?
Започнах да отбелязвам голове за Лудогорец още на 17-18 години години и мълвата за моите умения се е разнесла, като най-настоятелни бяха Славия и Черно море. Идваха по това време да ме гледат огромните треньори на Черно море Иван Моканов и Атанас Аврамов (Кафето) - откривателят на млади гении и по този начин се озовах във Варна преди да навърша 19. Да попаднеш в огромния отбор на Черно море измежду толкоз надарени юноши си беше разкош. Започнах да играя като център нападател с ветерани като бате Чечи Богомилов - най-хубавият състезател с глава, който ме научи на тънкостите по какъв начин да отскоквам, със Здравко Митев. Така се реализира интеграцията ми, аз за тези 12 години с екипа на Черно море, забележете, играл сме дружно с момчетата най-малко 6-7 сезона. За това време се придобива доста добър синхрон.
В този подтекст по това време нямаше такова прекосяване на играчи, със съотборниците си играхте няколко сезона, познавахте се чудесно.
Точно по този начин. И освен това, нямаше чужденци, във всеки тим имаше доста класни български играчи. Та аз в Черно море съм играл с футболисти, които имат най-малко 100 мача в " А " група и още толкоз в " Б ". С Тошко Марев, Георги Жеков и Иван Иванов може би най-вече съм играл, тъй като те имаха едно забележително дългоденствие, само че в този момент, като се замисля, съм бил съотборник на играчи от три генерации. Имам 80 маркирани гола единствено от игра за Черно море за 12 години и още доста за Купата на страната,където не се води статистика. Имахме и различия, само че колективът преобладаваше. Страхотни момчета имах за съотборници - Андреев Мирона, Диамандиев, Кондов, Дончев, Ганев, Радев, Йорданов, Керековски, Барона Атанасов, Янчо Богомилов... С трима вратари от разнообразни генерации съм играл - Манолов, Костов и Попов. В тима ми викаха " Рафи, ти центъра не преминавай, единствено в наказателното поле "... Действах на необятен периметър, имах дълга крачка и нюх за разпространение и експедитивност при контраофанзива.
Играхте и за градския противник Спартак (Варна).
Да, по този начин се случи, само че преди този момент си припомням за един гол, един от най-красивите и значими за победа над Спартак с 2:1 на " Тича " за Купата на страната. Мачът вървеше към тъждество. Тогава крилото Страшников проби отдясно и центрира. Топката бе надалеч от мен, обърнах се интуитивно и със страхотна задна ножица я забих пред погледа на чудесния другояче вратар Зафиров. През 1987 година взеха решение да ме освободят. Може би са решили, че към този момент съм деец, желаят да подмладяват тима. Иван Василев - Катила, страховит човек и треньор, ми се обади и ми сподели да не вървя подготовка, тъй като управлението е решило да ме освободи. Спести ми гнева, който таях. Горчив за мене миг. Не ми стана по никакъв начин добре. Такива бяха наложените смехотворни правила от управлението след 30 да те смятат за деец, надали не за непотребен. От Спартак ме потърсиха и изкарах един превъзходен сезон в " А " група с играчи като националите Живко Господинов и Стефан Найденов, Пламен Казаков... Между другото, Спартак по това време имаше и превес в дербитата.
В края на кариерата си преминахте в турския Галатасарай. Как се случи това?
Преди това изкарах още един сезон в " Б " група с Лудогорец. Станах голмайстор, само че пристигна възродителния развой и огромното изселване с родителите и близки. Получих оферта от най-популярния турски отбор. Гледали са ме, знаят качествата ми. Сключих контракт, дадоха ми два жилището и солидна за времето си сума. Изкарахме предсезонната подготовка в Германия, бях преотстъпен за малко в Коджаелиспорт още на първия мач скъсах кръстни връзки. Голямо злощастие, тъй като бях подготвен да потвърдя какво мога. Отказах се от жилищата от морална позиция и години по-късно, когато организирахме мач на ветераните с Галатасарай, президентът на клуба ми сподели, че моята постъпка е невероятна да се откажа от подарените жилища в Истанбул, нещо, което сигурно през днешния ден е немислимо.
Като някогашен народен състезател какво бихте споделил за днешния народен тим и по какъв начин би могло да се гледа с по-добро око към него и да има мотиви за по-голям оптимизъм?
Аз имам 4 мача и 3 гола за националния тим. Играл съм за младежкия и олимпийски тим при Данко Роев и Янко Динков. В националния тим постоянно попадаха най-хубавите. Имаше мощни играчи във водещите тимове, нещо, което не виждам през днешния ден. Ето, виждам срещи, в които има по трима, четирима български футболисти в два тима. Кого да избера? Играчи като Митко Илиев, Васко Панайотов и най-много Ивайло Чочев играят добре, само че не ги викат. В Черно море също има положителни български играчи, само че нито един от тях не взе присъединяване в квалификациите против Черна Гора и Унгария. Не желая да бъда свестен неправилно. Националният селекционер извика едно младо и надарени момче, което е благосъстоятелност на Лудогорец и играе в моя някогашен отбор Спартак Иван Йорданов. Не е обикновено да се вика състезател от последния в класирането. Освен, че е млад на него му липсва и самочувствие от тежката обстановка, в която се намира тимът. Защото това е въпреки всичко народен тим и рецензии не се пестят. И тук е мястото да загатна нещо доста значимо. Един състезател би трябвало да носи у себе си нрав на победител, даже да не завоюва, да има мощен темперамент. Трябва да е предан на спорта.Та аз се изключвах и се концентрирах върху играта, не обръщах внимание на нищо, както се споделя, бях " перде " и не се съобразявах със странични фактори. Но някак си тези неща се заличиха в актуалния живот.
Черно море като че ли дава звук с налагане на български играчи и юноши на клуба?
Желанието ми е да има повече тимове, които да следват образеца на Черно море. Клубът потвърждава, че и с български футболисти може да играе решаваща роля в шампионата. Нали желаеме да имаме и мощен народен тим. И в този момент е мястото да загатна Илиан Илиев. Неслучайно през днешния ден той е най-хубавият треньор. Няма още триумф, само че експертите виждат неговата работа и я правят оценка. Истински черноморец. Далновидна политика - с по-малък брой, само че класни чужденци, качествени юноши и български играчи Черно море е фактор. При Илиан Илиев се реализираха и най-хубавите изходящи прехвърляния през последните години с Мартин Минчев, Илиев-младши, Родриго Енрике и Патрик Андраде.
Прогнозирайте полуфиналния конфликт сред два от отборите, в които сте играл най-вече - Лудогорец и Черно море?
Преди 11 години, когато за първи път Лудогорец влезе в " А " група, ме попитаха кой ще стане първенец на страната. Аз отговорих Черно море. Не познах, а Лудогорец наложи 11-годишна надмощие. Е, в този момент споделям, че Лудогорец ще завоюва Купата, надявайки се, че този път Черно море ще изненада експертите. Желанието ми е Лудогорец да стане първенец, Черно море притежател на Купата на страната.
Какво бихте споделили за край на нашия футболен диалог?
Най-вече да сме здрави, благодаря на теб и екипа за това, че не сте ме не запомнили. Да има оптимизъм и за клубния футбол и на национални равнище, само че той би трябвало да бъде предизвикан и с усилена и професионална работа, с цел да имаме и самочувствието да приказваме единствено позитивни неща! Аз неотдавна изживявах един прелестен миг. На 4 март Черно море празнува 110 години, а в същия ден навърших 67 години. Под аплаузите на публиката и рефрена " Рафи гол! Рафи гол " се върнах към незабравими мигове. Така че най-голямата премия, която получих, е любовта на последователите!
Carlsberg " Домът на Феновете " е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето наличие и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ