Захари Карабашлиев с пронизващи думи навръх Деня за почит към жертвите на комунистическия режим
Един от най-бележитите модерни писатели - Захари Карабашлиев, написа следното по случай днешния 1 февруари, когато почитаме паметта на жертвите на мракобесния комунистически режим в България:
След малко ще се съберем пред параклиса до НДК да почетем жертвите на комунизма. Има нещо... изключително за мен всякога, когато чуя “жертви ”. 2730 са наказани на гибел и екзекутирани от “народната власт ” и “народния съд ” — без действителен развой, без право на обжалване, под окупацията на Червената войска — те надвишават ноколо 180 пъти тези в Нюрнбергския развой! „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ написа на съветски от Москва, вожда Георги Димитров. “Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” 2730 смъртни присъди! Останалите са 20-15-10 годишни, концентрационни лагери, изселвания, репресии, стотици хиляди пострадали… А така наречен “народен съд ” обаче надминава себе си като прави и нещо несъмнено нечувано в правосъдната процедура — осъжда “на гибел ” над 200 към този момент убити българи! Тогавашният основен прокурор Георги Петров след време се гордее, че България е “...пример, който остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ… Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело... Народните съдилища в никоя страна няма да доближат тези достижения, които несъмнено зарегистрира българският национален съд… Ето къде би трябвало да бъде нашата горделивост национална! “
Жертвите на “народния съд ”… А останалите евентуално 20 хиляди убити след мъчения, безследно изчезнали, наблъскани в лагери? А останалите след тях близки, лишени от обич, имущество, работа, техните другари, съидейници. А не са ли жертви на комунизма (вероятно най-странните жертви) и самите палачи, насилниците, „ изпълняващите заповеди “, изпълнителите на партийната заръка? Къде стопират “жертвите ”? Не е ли жертва на наследството на комунистическата партия(заменена през днешния ден от Българска социалистическа партия и неосъдена даже морално за това, което е причинила) една неизброимаи даже неподозираща, че е жертва маса хора? Възможно ли е да сме народ-жертва на комунизма и на безконечната дружба с Кремъл, народ наказан да живее в лъжа, в безмълвие, в боязън, незнание и безбожничество?
Възможно е. Как се оправяме с това завещание? Трябва да има метод. И, не, не одобрявам тази дума: “жертви ”.
След малко ще се съберем пред параклиса до НДК да почетем жертвите на комунизма. Има нещо... изключително за мен всякога, когато чуя “жертви ”. 2730 са наказани на гибел и екзекутирани от “народната власт ” и “народния съд ” — без действителен развой, без право на обжалване, под окупацията на Червената войска — те надвишават ноколо 180 пъти тези в Нюрнбергския развой! „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ написа на съветски от Москва, вожда Георги Димитров. “Никой не би трябвало да бъде оневинен! ” 2730 смъртни присъди! Останалите са 20-15-10 годишни, концентрационни лагери, изселвания, репресии, стотици хиляди пострадали… А така наречен “народен съд ” обаче надминава себе си като прави и нещо несъмнено нечувано в правосъдната процедура — осъжда “на гибел ” над 200 към този момент убити българи! Тогавашният основен прокурор Георги Петров след време се гордее, че България е “...пример, който остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ… Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело... Народните съдилища в никоя страна няма да доближат тези достижения, които несъмнено зарегистрира българският национален съд… Ето къде би трябвало да бъде нашата горделивост национална! “
Жертвите на “народния съд ”… А останалите евентуално 20 хиляди убити след мъчения, безследно изчезнали, наблъскани в лагери? А останалите след тях близки, лишени от обич, имущество, работа, техните другари, съидейници. А не са ли жертви на комунизма (вероятно най-странните жертви) и самите палачи, насилниците, „ изпълняващите заповеди “, изпълнителите на партийната заръка? Къде стопират “жертвите ”? Не е ли жертва на наследството на комунистическата партия(заменена през днешния ден от Българска социалистическа партия и неосъдена даже морално за това, което е причинила) една неизброимаи даже неподозираща, че е жертва маса хора? Възможно ли е да сме народ-жертва на комунизма и на безконечната дружба с Кремъл, народ наказан да живее в лъжа, в безмълвие, в боязън, незнание и безбожничество?
Възможно е. Как се оправяме с това завещание? Трябва да има метод. И, не, не одобрявам тази дума: “жертви ”.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ