Понякога е по-добре да си затвориш очите за чуждите грешки
Един мъж се оженил за красиво момиче. Любовта му към нея била безгранична. След време тя била диагностицирана с кожно заболяване и хубостта ѝ почнала лека-полека да вехне. Съпругът ѝ тръгнал на странствуване и на връщане изгубил зрението си, само че все пак те останали дружно и траяли да живеят както преди.
С времето дамата изгубила цялата си хубост, само че слепият ѝ брачен партньор не забелязал това и траял да я обича толкоз, колкото и тя него. Накрая тя умряла. Мъжът бил сломен и откакто се погрижил за нейното заравяне, решил да напусне града.
- Как ще можете да вървите без непозната помощ? През цялото това време сте успявал да го вършиме с помощта на жена си – попитал един минувач.
- Не съм кьорав - отвърна мъжът. – Преструвах се. Ако тя знаеше, че виждам грозотата ѝ, това щеше да я нарани даже повече от заболяването ѝ. Тя беше добра брачна половинка. Исках единствено да я направя щастлива.
Поука: Понякога за нас е по-добре да си затваряме очите и да не виждаме минусите на другите.
Дори и очите да не са предопределени да се виждат, те гледат света дружно, плачат дружно, мигат по едно и също време. Това се назовава единение.
Това е хубостта на човешките взаимоотношения!
Ние сме нищо едни без други!
Всеки на този свят има неповторима цел, която го прави значим!
Никога не гледайте на другите хора със състрадание!
