Един мъдрец откраднал яйцата от курника на чужди кокошки, за

Един влъхва откраднал яйцата от курника на непознати кокошки, с цел да нахрани него и ученика си. Ученикът се разочаровал.

- Ти не си никакъв влъхва, държанието ти е аморално.

- Кой е по-морален съгласно теб – кокошката или индивидът – питал мъдреца?

- Глупав въпрос! – споделил ученикът.

- Тогава ми дай малоумен отговор!

- Човекът естествено - дал отговор ученикът.

- Грешиш. Какво прави кокошката - снася яйца и за нея е все едно кой ще ги вземе. Това може, това й е работата и това е морално нали. А какво прави индивидът – снася хрумвания, взема решение, че са доста значими и по през целия ден работи за тях. Дори мисли, че яйцата на кокошката са негови.

- Кокошката мъти – споделил ученикът – значи и тя е като нас.

- Мътенето не е работа. Яйцата стават сами пиленца. Кога индивидът ще се научи да мъти? Когато спре да мисли, че концепциите му са значими, тъй като в действителност не са. Всички чакат Месията и имат построена показва за него. Докато не спрат да го считат за подобен като тях, няма да го познаят. Той е нещо, което не познават.

- Как да го очаквам тогава? – питал ученикът.

- Бъди като Христос.

- Той е бил честен и сигурно не е крадял от курниците на хората.

- Той е бил като кокошката – просто раздава, това което има. Жалко, че и ти си мислиш, че разбираш що е Христос. Начинът ти на мислене е мефистофелски. Ако питаш фарисеите, разпънали са го, тъй като е нямал морал. Той е следвал моралът на сърцето си. Всичко, което човек счита и прави е мефистофелски метод на мислене – „ първо има причина и по-късно следствие”; "има просвета - значи знание”. Цялата система, в това число и моралът ти е фарисейско откритие. Ще го кажа с методите на твоята просвета – това, което смяташ за значимо, мъдро, разумно – това е, което ти пречи да видиш Месията. И фарисеите още чакат. И най-после ще си го изфабрикуват. Съвременният човек е като велзевул.

- Добре, само че по какъв начин да спра да мисля въобще. Не мога да стана и апаш.

- Крадец не, само че можеш да станеш кокошка. Твърде елементарно е нали, никой не счита кокошката за значима. И агнецът Божи е бил в това състояние. За да бъдеш като Христос просто раздавай, раздавай без да се тревожиш за раздаваното, нито за този, на който раздаваш.

- Разбрах за кокошката. Но значи никой от тези, които се афишират за месии и мъдреци не е подобен? – попитал ученикът.

- Няма по какъв начин да бъде.

- А писателите, философите, учителите на човечеството?

- И те са кокошки като нас със теб. До какъв брой се взимат на съществено обаче - не знам. Те си знаят.

- Ами битката на положителното и злото, какво да вършим, когато ни сложат чипа?

- Ха, битката. Световна интрига има, само че когато се бориш с нея, единствено влизаш в клопката й. В момента ни отвличат от същинската битка, като ни настройват против злото. Това е най-лукавият капан – по този начин ставаме неволни съучастници на Луцифер.

- А какво да вършим с хората, които имат вяра на този или оня, четат едно или друго?

- Имат единствено един излаз – да стигнат до дъното… и от там „ през иглени уши”! Така ще бъде завършена душата им. Когато душата на индивида се оформи просто би трябвало да съзерцава и силите сами ще я водят. Като кокошката. Просто мъти. Останалото си става единствено. Но постоянно би трябвало да помни, че е просто кокошка, чиито яйца не са значими за никого – това е морал.

- Това ли правиш ти учителю – съзерцаваш. В какво се състои съзерцаването?

- Да това върша – приказвам с теб и мечтателствам, извършвам кражба и мечтателствам, храня се и мечтателствам. И нищо от това което споделям не е значимо. Говоря, единствено тъй като ме принуждаваш. Междувременно се стремя да избягам от теб, както нощта бяга от деня. Ние с теб тук, в тази стая сме светът, а аз просто мечтателствам. Гледам сред обектите. Защото обектите така и така са ясни, нали! Гледам там, където по принцип никой не счита за значимо да се гледа. Бягам от фарисейската логичност, а светът се трансформира.