Ако не можеш да ме обичаш, ще те накарам да ти липсвам
„ Един ден ще ме търсиш във всеки човек, само че няма да ме намериш… “
Не знам по кое време ще настъпи този ден. Може би ще държа някого за ръка, погълната от неговото внимание. И даже няма да виждам по какъв начин минаваш около мен. Докато не ме повикаш по име. И внезапно ще си спомня за теб, за това, което е било сред нас, само че повече за това, което не е било посред ни.
Защото ти в никакъв случай не си отговарял на моята реципрочност. Даваше ми единствено трохички обич, оставяйки ме да се изгубвам в догадки. Аз просто обичах оня, който не обичаше мен.
Но внезапно ще си спомниш за мен и ще схванеш какъв брой мощно ти липсвам
Ще ти липсват тези диалози, когато си говорехме единствено за теб. Ще ти липсват тези мои известия, които ти игнорираше. Ще прослушваш старите гласови известия, единствено с цел да чуеш моя глас.
Ще гледаш остарели фотоси, спомняйки си времето, когато беше значимият в моя живот. Ще си спомняш по какъв начин ти разказвах всичко до най-малки детайлности. И ще ти липсва, че към този момент никой нищо не ти споделя по този начин.
Ще ти липсва онази, на която откровено й пукаше за тебе. Толкова доста, че забравяше да мисли за себе си. Ще ти липсва онази, която постоянно беше до теб, въпреки да го приемаше за даденост.
И когато стартира да ти липсвам, ще съжалиш, че не си осъзнал какво си имал, до момента в който съм била до теб. Че не си ми дал шанса, който заслужавах.
Да ти липсва някого, който към този момент не е до теб е най-лошо от всичко. Ще те преследват мисли „ Ами в случай че бяхме… “, когато лежиш самичък в леглото или още по-лошо – лежиш с някого, с който се чувстваш самотно… с някого, който се отнася с тебе по този начин, както ти се отнасяше с мен.
И може би ще ми пишеш да ме питаш просто по какъв начин са нещата при мен. Може би просто ще ти е забавно останали ли са ми усеща. И може би ще са останали.
Разликата сред нас беше в това, че аз споделях какво усещат, а ти се съмняваше във всичко. Ти усещаше същото, само че се съмняваше вярно ли е всичко това.
Но не можех да очаквам, до момента в който ти се определиш. Не можех да не преставам да се надявам, да искам и да диря това, което няма да получа. Дори най-хубавите измежду хората се уморяват да пробват.
Да, първоначално ми беше мъчително, само че продължих нататък. Но аз съм тази, на която хората липсват, даже в случай че осъзнаят това едвам след време. Аз съм тази, която в никакъв случай не не помнят изцяло.
Някой ден ще получиш известие и ще се надяваш, че е от мен. Някой ден ще чуеш ария, която ти харесва, само че към този момент ще ти припомня за мен. И ще я превключиш. Някой ден, заклевам се, ще ти липсвам и когато този ден пристигна, ще бъда към този момент надалеч.
