е авторска поредица на Actualno.com, в която представяме мненията на

е авторска поредност на Actualno.com, в която представяме мненията на новото потомство млади политолози по значимите публични въпроси. Част от тази нова вълна анализатори към този момент получиха известност в общественото пространство, а други ще видите за първи път. Всички те обаче са обединени под един общ знаменател – експертност, съответна преценка и просторност на мненията.

В първите часове на новата власт в представяме мненията на младите анализатори по отношение на и какви са упованията към новите министри.

Разговорът ни по тематиката е с (вляво) - политолог, представител на Студентския клуб на политолога към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и заместник-председател на Националното посланичество на Студентските препоръки и (вдясно) - политолог, заместник-председател на Студентския клуб на политолога към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и вицепрезидент на Националния юношески конгрес. Ето какво ни дадоха отговор те:

Как оценявате персоналния състав на кабинета „ Петков “, кои персони Ви направиха най-силно усещане?

Лидия Даскалова:  На този стадий е мъчно да се даде оценка, защото някои от фигурите в новия кабинет за първи път ще излязат на политическата сцена и ще имат сложната задача да се потвърдят. Други от тях са мъчително познати и в прочут смисъл потвърдили се във времето като хрумвания, визия, обноски и прочие Мисля, че не е от толкоз основно значение персоналният състав, колкото това бъдещите министри да осъзнават сложността на ситуацията в страната и нуждата от незабавно взимане на ограничения в някои браншове. Бих се радвала също по този начин да видя в този кабинет известна доза оперативна автономия на министерствата. В близкото минало сме били очевидци на изземване на някои от функционалностите на министрите, виновни за разнообразни ресори, даже анулиране на техни взети решения. Надявам се бъдещият министър председател да не позволява грешката да счита, че има експертиза по всички публични въпроси, каквато са допускали някои негови прародители.

Атанас Радев:  Според мен тук не е въпросът за усещането, а за приемствеността, от която може да създадем извода, че постоянният кабинет ще продължи започнатото от служебния. Самият длъжностен министър председател Стефан Янев ще влезе в новия кабинет като министър на защитата. Както и силовият вицепремиер Бойко Рашков, което ни дава индикации, че поръчките за нулева приемливост към корупцията могат да бъдат изпълнени, предвид на работата му през последните 6 месеца. Безспорно заслужава внимание и министърът на образованието – акад. Денков.







Мотото " нулева приемливост към корупция " ще се извърши и с помощта на Бойко Рашков, акцентира Атанас Радев.

Съществуват отзиви, че Кирил Петков съумя да сплоти на процедура необединимото – десни и леви в един кабинет. В този смисъл предвиждате ли бъдеща неустойчивост или в противен случай – това е ключа към сполучливата формула на властта?

Лидия Даскалова:  Това не са просто отзиви, а е чистата действителност. Ясно е, че тази коалиция се образува на база компромис, а не заради сходни политически възгледи. Политическите сили в бъдещото държавно управление имат фундаментални разлики между тях и е въпрос на време те да изкристализират. Бъдещи разтърсвания са съвсем сигурни, само че те ще дойдат от вътрешната страна, а не извън. Тук решаваща роля ще изиграе до каква степен партиите в действителност ще загърбят своето его и персонален интерес в името на по-големи публични дела и цели - в последна сметка всяка политическа мощ претендира, че последните са водещ приоритет за тях. Това е единственото, което може да бъде индикатор дали сходна групировка е била ключ към сполучливата формула на властта или не. Добрата вест е, че най-сетне партиите осъзнаха, че народът не е определил един любимец, а е дал своя вот доверие на разнородни обединения. На парламентарните избори може и да не чухме доста нови хрумвания, само че за сметка на това пък се радвахме в цялостна степен на политически плурализъм.

Атанас Радев:  Според мен ролята на Кирил Петков е малко пресилена, защото би трябвало да имаме поради подтекста на двата провалени Народното събрание и вредите, които носят „ партиите на митинга “. Но не може да се отхвърли, че резервира салдото сред леви и десни - " Продължаваме промяната " подписва обособени съглашения с съдружните сътрудници и това демонстрира кой ще носи директната отговорност за политиката на кабинета. Изхождайки от идеологическата несъответственост на съдружните сътрудници, няма по какъв начин да няма разтърсвания във властта, само че за неустойчивост в обединението е рано да се приказва. Ключът е превъзмогването на рецесиите, което ще даде небосвод, е до локалните избори през 2023 година

Как гледате на очертаващия се синхрон сред „ Дондуков 1 “ и „ Дондуков 2 “ и съгласно вас в действителност ли президентът Радев ще е нужният пети детайл в пъзела, тази заварка, която ще задържи обединението постоянна? Ще успее ли кабинетът „ Петков “ да извърши поръчката си за 4-годишен управнически мандат?

Лидия Даскалова: Като че ли фигурата на Румен Радев се очерта като централна в последните месеци у нас - имаше моменти, в които неговият глас и послания се чуваха по-силно от всички останали. Със сигурност той съумя да промени публичното мнение за ролята на Президента в политическия живот на страната, макар че по Конституция президентската институция не разполага с толкоз необятен кръг от пълномощия. Грешно е обаче да разчитаме на неговата интервенция в работата на бъдещата коалиция, още повече да гледаме на него като " пети детайл ". Не считам, че ролята на Президента от тук нататък е да въздейства върху работата на държавното управление - това би означавало нахлуване в пълномощията на изпълнителната власт, което е в контраст с концепцията за разделянето на управляващите. Румен Радев направи това, което по закон се изискваше от него, само че от тук нататък отговорност на партиите е да задържат оптимално стабилността на обединението. Моето мнение е, че кабинетът " Петков " няма да извърши поръчката си за 4-годишен мандат заради аргументи, които неведнъж съм споделяла, само че откровено бих се радвала след 4 години да бъда опровергана.

Атанас Радев:  Наблюдаваме синхрон сред „ Дондуков 1 “ и „ Дондуков 2 “, поради забавянето на връчването на мандата от президента Радев, само че да не забравяме, че и президента Първанов забавя мандата при съставянето на първия кабинет на Борисов. Но да, мисля, че ще забележим смяна в държанието и реториката на президента Радев, поради връзката му с ръководещото болшинство. Не бих могъл да кажа, че Радев е петият детайл в пъзела, тъй като официално той отсъстваше от съдружните договаряния, а и партиите нямаше да го позволен. Визирам Българска социалистическа партия и разрива с президента след изборите от 14 ноември. Може би, се прави грешката, че запазвайки някой министри в кабинета се резервира и въздействието на президента, само че да не забравяме, че кабинетите на Борисов възприемат структурата на служебните кабинети на президента Плевнелиев, а и резервират основни министри.
Дебютът на Кирил Петков: Като министър председател ще приказва по тематиката за Македония на Европейски съвет
Кирил Петков ще смени президента Румен Радев като представител на България на последния за тази година Европейски съвет в Брюксел в чет...

Хоризонтът, който дава съдружното съглашение и поръчките на политическите водачи, са за 4-годишен мандат, само че в границите на идващите месеци ще разберем дали съдружното съглашение и съгласуваност сред партиите ще докара до декларираната цел за 4-годишен мандат.



Президентът несъмнено ще се отдръпне от светлините на прожекторите, акцентира Лидия Даскалова.



 
Стабилно болшинство: Със 134 гласа ще бъде определено държавното управление на " Промяната "
Днес - 13 декември, Народното събрание ще гласоподава оферти от Кирил Петков Министерски съвет. За да бъде призната структурата и състав...

Нека опитаме да погледнем оттатък контурите на бъдещата власт и да си отговорим на следния въпрос – настъпи ли тази генерационна смяна на поколенията в ръководството и можем ли да твърдим, че най-сетне младите не са бъдещето, а към този момент са сегашното?

Лидия Даскалова:  Винаги съм била извънреден последовател и бранител на тезата, че младежите имат място в политическия живот. Добра вест е да видя млади лица - както в Народното събрание, по този начин и на управителни позиции. Струва ми се, че " Продължаваме промяната " се оказа единствената партия, за която концепцията да се дава път на младите в политиката не беше просто избирателен PR. През годините сме ставали очевидци по какъв начин неведнъж политически партии са заявявали подготвеност да дадат късмет на младежите да вземат участие в политическия живот, само че с времето тези обещания оставаха единствено на хартия. Дълги интервали наблюдавахме по какъв начин в предизборните листи младите бяха слагани на на практика неизбираеми места, а образува ли се ръководеща коалиция, младежките политики бяха обичайно забравяни и оставяни на назад във времето като неприоритетни. Далеч съм от мисълта, че всеки младеж следва да получи късмет в политиката. Многократно съм заявявала, че младостта сама по себе си не е задоволителна - от фундаментално значение са и други детайли като нужна експертиза, управнически опит, познания и умения, без които е немислимо да се основават или извършват държавни политики. Но един от акцентите на динамичната изборна година съгласно мен беше точно, че на сцената се появиха лица, които демонстрираха, че не е невероятно човек да има кумулативно всички разказани качества. Пожелавам триумф на всички тях - нека се запазят и не позволен средата да промени полезностите и морала им. Наред с всичко останало, те имат и късмет да слагат началото на дългия развой по изчистване на петната, които обществото обичайно свързва с облика на политиците в България.



Атанас Радев:  Можем да твърдим, че очевидно има промяна на поколенията - имаме най-младият парламент, както и най-младият ръководител на Народното събрание от 1991г. насам. Въпросът е това  по какъв начин ще повлияе в процеса на правене на политика. Виждаме младежи, които са се потвърдили в своите области и имат какво дадат за развиването на страната, само че отношението към младежите е показателно предвид на това, че няма да има Министерство на младежта и спорта, а единствено такова на спорта. Не е ясно къде попада младежта и дали тя е някакъв приоритет. Появява се лек абсурд - млади ръководещи, само че не мислят за младите. Надявам се, че в границите на идващите дни този въпрос ще бъде позволен от постоянния кабинет.

Автор на поредицата е Ивайло Илиев.

Още от ПОЛИТИКА: