„Ромул Велики“ без следа от величие
Двете аргументи да отида на този театър, са създателят Фридрих Дюренмат и. Очакванията ми и за двете се оправдаха значително – пиесата е смешна и интелигентна, с чудесни разговори, а Геро е идеалният артист за функции, в които зад комичното прозира самоирония, даже трагизъм. Постановката на Малък градски спектакъл „ Зад канала “ не съумява да разкрие напълно нито смисловия капацитет на пиесата, която е направена беззъба и кичозна, нито капацитета на артиста.
Третият позитивен съставен елемент на „ Ромул Велики “ е в ролята на Емилиан, който съумява да удържи трагичните нотки на сцена, на която всички останали герои се държат като палячовци.
Фридрих Дюренмат написа „ Ромул Велики “ през 1948 г. и пиесата е много зле призната от рецензията. Нейната водеща тематика за това, че бездействието може да промени историята, и неприкритите намеци с интелектуалците на Германия, предали властта на Хитлер, са много мъчителни тъкмо в годините след войната.
През 1957 г. Дюренмат преработва пиесата, която продължава да е комедия, защото убеждението на драматурга е, че комедията е единственият формат, в който може да се опише действителността. Събитията в „ Ромул Велики “ са свързани със мощно изменени или напряко измислени обстоятелства към рухването на Западната Римска империя в ръцете на варварите, които прочее в текста на Дюренмат се назовават германци. Ромул е последният император на империята, от дълго време банкрутирала, разрушена, ограбена. Той живее на вилата си, където отглежда кокошки, и това е неговото наказване към страната – да унищожи посредством безучастие света в близост. Всъщност действително видяно, Ромул няма кой знае какви други възможности, с изключение на да одобри финансовата помощ на най-богатия човек в империята – търговец на гащи, като му даде ръката на щерка си.
Всичко това в постановката на Бина Харалампиева наподобява на водевил. С изключение на към този момент упоменатите и Бойко Кръстанов, както и на Петър Калчев в ролята на предводителя на варварите, останалите артисти са някъде в регистъра сред баналното и отблъскващото. Василена Атанасова и Весела Бабинова в функциите на императорската брачна половинка и щерка нямат никакви актьорски провокации и не разкриват нищо от доста по-големия си капацитет. Вежен Велчовски като търговеца на гащи е отблъскващо изкуствен даже и без неуместната руса перука, а Александър Кадиев в ролята на Зенон влиза с лекост в отработената с халтури в „ Сълза и смях “ роля на „ хомосексуалист “ (дума, с която не бих нарекла нито един гей мъж). Изглежда неговото кудкудякане и кривене дразни само мен, тъй като публиката се кикотеше и аплодираше – родният спектакъл от дълго време е възпитал визията, че по този начин би трябвало да наподобява смешното на сцена.
Накрая две дами на прилична възраст си говореха зад тила ми и едната сподели на другата „ Много сладко “. Аз персонално се засрамих и за Дюренмат, и за театъра въобще.
Третият позитивен съставен елемент на „ Ромул Велики “ е в ролята на Емилиан, който съумява да удържи трагичните нотки на сцена, на която всички останали герои се държат като палячовци.
Фридрих Дюренмат написа „ Ромул Велики “ през 1948 г. и пиесата е много зле призната от рецензията. Нейната водеща тематика за това, че бездействието може да промени историята, и неприкритите намеци с интелектуалците на Германия, предали властта на Хитлер, са много мъчителни тъкмо в годините след войната.
През 1957 г. Дюренмат преработва пиесата, която продължава да е комедия, защото убеждението на драматурга е, че комедията е единственият формат, в който може да се опише действителността. Събитията в „ Ромул Велики “ са свързани със мощно изменени или напряко измислени обстоятелства към рухването на Западната Римска империя в ръцете на варварите, които прочее в текста на Дюренмат се назовават германци. Ромул е последният император на империята, от дълго време банкрутирала, разрушена, ограбена. Той живее на вилата си, където отглежда кокошки, и това е неговото наказване към страната – да унищожи посредством безучастие света в близост. Всъщност действително видяно, Ромул няма кой знае какви други възможности, с изключение на да одобри финансовата помощ на най-богатия човек в империята – търговец на гащи, като му даде ръката на щерка си.
Всичко това в постановката на Бина Харалампиева наподобява на водевил. С изключение на към този момент упоменатите и Бойко Кръстанов, както и на Петър Калчев в ролята на предводителя на варварите, останалите артисти са някъде в регистъра сред баналното и отблъскващото. Василена Атанасова и Весела Бабинова в функциите на императорската брачна половинка и щерка нямат никакви актьорски провокации и не разкриват нищо от доста по-големия си капацитет. Вежен Велчовски като търговеца на гащи е отблъскващо изкуствен даже и без неуместната руса перука, а Александър Кадиев в ролята на Зенон влиза с лекост в отработената с халтури в „ Сълза и смях “ роля на „ хомосексуалист “ (дума, с която не бих нарекла нито един гей мъж). Изглежда неговото кудкудякане и кривене дразни само мен, тъй като публиката се кикотеше и аплодираше – родният спектакъл от дълго време е възпитал визията, че по този начин би трябвало да наподобява смешното на сцена.
Накрая две дами на прилична възраст си говореха зад тила ми и едната сподели на другата „ Много сладко “. Аз персонално се засрамих и за Дюренмат, и за театъра въобще.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ