25 години затвор за убийството на малката Далма
Две години след гибелта на дребната Далма , тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвъдри 25 години затвор за причинителя - нейния братовчед Мехмед Хасан.Решението не предстои на обжалване и протестиране.
На 10.09.2019 година във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители против въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Кърджали подсъдимият е приет за отговорен в това, че влезнал в непознато жилище, като използвал за това ключ, действието е осъществено нощем, заради което на съображение член 170, алинея 2 във вр. с член 1 от Наказателен кодекс е наказан на 1 година и 4 месеца отнемане от независимост. С присъдата Хасан е приет за отговорен, че съзнателно умъртвил дете, намиращо се в безпомощно положение, убийството е осъществено по изключително непосилен за 7-годишното момиче метод и за да се прикрие другото закононарушение, заради което и на съображение член 116, алинея 1, т. 4 – 6, т. 8 вр. член 115 от Наказателен кодекс е наказан на 22 година отнемане от независимост. Определено е общо наказване отнемане от независимост за период от 22 година, което на съображение член 24 от Наказателен кодекс е увеличено на 23 години. Хасан е наказан да заплати и обезщетение за претърпените неимуществени вреди на родителите на убитото дете в размер на по 150 000 лева, а на неговата баба – в размер на 100 000 лева
С въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е променена, като на подсъдимия е наложено наказване от 25 години отнемане от независимост.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд касационните тъжби са неоснователни. Съдът не приема доводите за очевидна неправда на наказването, изтъкнати както в жалбата на подсъдимия, по този начин и в тези на частните обвинители. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуален кодекс – кратко правосъдно разследване, откакто подсъдимият е признал напълно обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При тази процедура съдът е задължен да дефинира наказването при изискванията на член 58а от Наказателен кодекс (когато дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от свобода). В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се показва: „ В съответния случай замяната на доживотния затвор с наказване отнемане от независимост е осъществена в плануваните санкционни рамки на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 във вр. с член 115 от Наказателен кодекс от 15 до 30 години. Настоящият касационен състав не споделя възражението на страните за очевидна неправда на по този начин наложеното на подсъдимия наказване както заради развития аргумент за неговата прекаленост, по този начин и заради изложените съображения за неговата заниженост “. Въззивният съд е аргументирал в детайли визията си за изключителната тежест на осъщественото от подсъдимия действие и персоналната му висока степен на социална заплаха. В цялостен размер и с оглед смисъла им за установяване на наказателната отговорност на Мехмед Хасан са регистрирани всички смекчаващи и отегчаващи виновността му условия. От първата категория са чистото му правосъдно минало, трудовата му ангажираност, положителните му характеристични данни, личностните му особености и оказаното подпомагане на проверяващите органи за откриване на закононарушението. От втората категория са съществуването на няколкото квалифициращи действието условия, абсолютно завишаващи степента на социална заплаха както на действието, по този начин и на дееца, околните роднински връзки сред дееца и потърпевшата, изпитвала любов, обвързаност и доверие към подсъдимия, неин първи братовчед, както и опитът му да инсценира обир директно след осъществяване на убийството. „ При този баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия, въззивният съд е направил закономерен извод, че за поправянето на подсъдимия е належащо наложеното му от първоинстанционния съд наказване да бъде увеличено на 25 години “, пишат висшите съдии.
По доводите на страните по отношение на размерите на гражданските искове тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че липсват учредения за проверка на присъдените компенсации за неимуществени вреди както в посока на увеличението им, по този начин и за намаляването им.
На 10.09.2019 година във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители против въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Кърджали подсъдимият е приет за отговорен в това, че влезнал в непознато жилище, като използвал за това ключ, действието е осъществено нощем, заради което на съображение член 170, алинея 2 във вр. с член 1 от Наказателен кодекс е наказан на 1 година и 4 месеца отнемане от независимост. С присъдата Хасан е приет за отговорен, че съзнателно умъртвил дете, намиращо се в безпомощно положение, убийството е осъществено по изключително непосилен за 7-годишното момиче метод и за да се прикрие другото закононарушение, заради което и на съображение член 116, алинея 1, т. 4 – 6, т. 8 вр. член 115 от Наказателен кодекс е наказан на 22 година отнемане от независимост. Определено е общо наказване отнемане от независимост за период от 22 година, което на съображение член 24 от Наказателен кодекс е увеличено на 23 години. Хасан е наказан да заплати и обезщетение за претърпените неимуществени вреди на родителите на убитото дете в размер на по 150 000 лева, а на неговата баба – в размер на 100 000 лева
С въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е променена, като на подсъдимия е наложено наказване от 25 години отнемане от независимост.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд касационните тъжби са неоснователни. Съдът не приема доводите за очевидна неправда на наказването, изтъкнати както в жалбата на подсъдимия, по този начин и в тези на частните обвинители. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуален кодекс – кратко правосъдно разследване, откакто подсъдимият е признал напълно обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При тази процедура съдът е задължен да дефинира наказването при изискванията на член 58а от Наказателен кодекс (когато дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от свобода). В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се показва: „ В съответния случай замяната на доживотния затвор с наказване отнемане от независимост е осъществена в плануваните санкционни рамки на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 във вр. с член 115 от Наказателен кодекс от 15 до 30 години. Настоящият касационен състав не споделя възражението на страните за очевидна неправда на по този начин наложеното на подсъдимия наказване както заради развития аргумент за неговата прекаленост, по този начин и заради изложените съображения за неговата заниженост “. Въззивният съд е аргументирал в детайли визията си за изключителната тежест на осъщественото от подсъдимия действие и персоналната му висока степен на социална заплаха. В цялостен размер и с оглед смисъла им за установяване на наказателната отговорност на Мехмед Хасан са регистрирани всички смекчаващи и отегчаващи виновността му условия. От първата категория са чистото му правосъдно минало, трудовата му ангажираност, положителните му характеристични данни, личностните му особености и оказаното подпомагане на проверяващите органи за откриване на закононарушението. От втората категория са съществуването на няколкото квалифициращи действието условия, абсолютно завишаващи степента на социална заплаха както на действието, по този начин и на дееца, околните роднински връзки сред дееца и потърпевшата, изпитвала любов, обвързаност и доверие към подсъдимия, неин първи братовчед, както и опитът му да инсценира обир директно след осъществяване на убийството. „ При този баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия, въззивният съд е направил закономерен извод, че за поправянето на подсъдимия е належащо наложеното му от първоинстанционния съд наказване да бъде увеличено на 25 години “, пишат висшите съдии.
По доводите на страните по отношение на размерите на гражданските искове тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че липсват учредения за проверка на присъдените компенсации за неимуществени вреди както в посока на увеличението им, по този начин и за намаляването им.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ