БАН: Премахването на славянската писменост от 24 май е груба грешка
Два научни центъра към Българската академия на науките (БАН) имат отрицателно мнение по гласуваната в четвъртък от Народното събрание смяна в формалното наименование на празника " 24 май ", излиза наяве от оповестени документи на страницата на Народното събрание.
С промени в Кодекса на труда депутатите трансформираха названието на формалния празник от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " в " Ден на българската книжовност, култура и просвета ".
Решението бе взето по предложение на депутатите от Вътрешна македонска революционна организация, които считат, че с определението " славянска книжовност " се оставя пространство за тълкования в интерес на изказванията за битие на македонски език. Промяната е и опит да се постави завършек на непрекъснатите провокации, най-вече от съветска страна, ориентирани към отказване на българския приност в просветителското дело на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. При в Руския-културно информативен център, да вземем за пример, се появи галерия, представяща светите братя като съветски просветители и общественици, а преди три години скандализира България с изказването, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от " македонската земя ".
От двете мнения на разнообразни научни екипи в Българска академия на науките обаче излиза наяве, че акцентирането единствено върху българската писменост (кирилицата, основана от Преславския кръг книжовници) " откъсва " от празника Кирило-Методиевото дело, на което България несъмнено е правоприемник.
" Поставянето на акцента единствено върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската култура и просвета точно на техния ден ", написа в мнението на Научния съвет на Института за български език.
С промени в Кодекса на труда депутатите трансформираха названието на формалния празник от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " в " Ден на българската книжовност, култура и просвета ".
Решението бе взето по предложение на депутатите от Вътрешна македонска революционна организация, които считат, че с определението " славянска книжовност " се оставя пространство за тълкования в интерес на изказванията за битие на македонски език. Промяната е и опит да се постави завършек на непрекъснатите провокации, най-вече от съветска страна, ориентирани към отказване на българския приност в просветителското дело на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. При в Руския-културно информативен център, да вземем за пример, се появи галерия, представяща светите братя като съветски просветители и общественици, а преди три години скандализира България с изказването, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от " македонската земя ".
От двете мнения на разнообразни научни екипи в Българска академия на науките обаче излиза наяве, че акцентирането единствено върху българската писменост (кирилицата, основана от Преславския кръг книжовници) " откъсва " от празника Кирило-Методиевото дело, на което България несъмнено е правоприемник.
" Поставянето на акцента единствено върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската култура и просвета точно на техния ден ", написа в мнението на Научния съвет на Института за български език.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ