Душата човешка дреме във виртуалното време
ДУШАТА ЧОВЕШКА ДРЕМЕ
ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ВРЕМЕ
Живеем в странни, бездуховни времена,
в телефон, в компютър забили сме глава,
нещата научаваме един за различен
през обществените мрежи като Facebook.
Забравили, че имаме сърце, душа
ни дава смисъл виртуална хубост,
а в този момент и тази вирусна болест
още повече играта ни описа.
Всеки си има своите ползи
и не трябва на никого да се меси,
само че също има и право на мнение,
аз ще кажа своето с ентусиазъм.
За един е най-важното да се снима,
за различен да направи обръщение в рима,
трети мучи, ругае и недоволства,
четвърти демонстрира забележителни охолства,
пети и шести бистрят политиката,
до момента в който седми копае с мотиката,
за други най-важни са новите дрешки
и всичко, което ги прави така тежки –
скъпи коли, екскурзии по чужбина,
парцелите, кинтите в банките, в скрина.
Някой спортуват със пристрастеност, хъс и омайност,
други не виждат на работата края,
първите вървят по планини, морета,
вторите летят над тях със самолета.
Но даже и този, който едвам крета,
всеки ден прахосва времето си в нета.
На пръв взор всички ние сме разнообразни,
само че идентични сме по възприятията себични,
истински интернет работохолици
сме сходни на кълвящи хищни птици.
Зомбирани жертви на психо разстройства
си мислим, че вършим страшни геройства.
От нас направиха машини, роботи,
не сме Човеци към този момент, а Идиоти.
В пространствата виртуални будуваме
и всекидневно от там пазарим,
с отстъпка обичаме да купуваме
и единствено в сънища към този момент поддържаме връзка.
Достойни сме всички за жалост,
това е едно тъжно умозаключение.
Нашето благополучие е прекомерно чупливо,
тъй като сърцето ни стана злобливо.
И всички сме толкоз алчни и диви
в устрема си да бъдем здрави, щастливи.
Вълнува ни единствено персоналното благополучие,
а непознатото е нашето злощастие.
Всеки от нас е жертва на егоизма,
положителното в индивида не влиза и с клизма.
Дай Боже в живота да има удача
най-малко толкоз, колкото във фейсбука!
Никой към този момент на вратата ни не чука.
Животът е една виртуална клевета.
За душата това е огромна досада,
а за индивида обществен – поука.
Време ни се дава да размислим добре,
не го ли създадем, ще става все по-зле.
Наказани сме всички тука и в този момент!
Дано да просветне в човешката душа!
Мъничко да променим целта,
току виж ни се усмихнал отново шанса
и си върнем здравето, имунитета.
БОГ ДА БЪДЕ В НАС Е БЛЯНА НА ПОЕТА!
Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно учебно заведение с профил футбол в родния си град. Висше обучение приключва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий ”, компетентност “Български език и история ”. Работи в Перно Рикар България.
Щастлив брачен партньор и горделив татко на трима синове. Син е на починалият към този момент стихотворец и писател Божидар Коцев . Автор е на поетичната брошура “ПО ИЗГРЕВ ” и съставител на обемния лиричен том на своя баща Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА съдебна експертиза ЖИВЕЕ ”.
