„Талант“ за мъжки дует по Захари Карабашлиев
Думата „ гений “ в българския език има две смисли: и божествената искра, дадена ни свише да творим, и античната мерна единица, с която се теглят най-много благородните метали. Смисловата връзка сред двата омонима търси и може би намира новата пиеса на Захари Карабашлиев „ Талант “ – продукция на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев ", Плевен, която преди дни имаше и своята софийска премиера в „ Theatro оттук канала “. Режисьор на спектакъла е Василена Радева.
Притчата за господаря, който раздал гении (златни) на прислужниците си и се разгневил на оня, който, вместо да го умножи, заровил единствения подарен му гений в земята, разумно пасва на характера на единия от двамата основни герои – неуспелия куклен артист Ангел (Стоян Дойчев), занимаващ се непредпазливо с монтаж на климатици. Той е в навечерието на най-самотния си рожден ден, в който е изгубил и работата си, и любовта си. Но най-неочаквано се оказва, че няма да остане самичък – изненадва го по-големият му брат Боян (Алек Алексиев), командос (бивш или не съвсем) от Чуждестранния легион, който от години живее в чужбина. Той е избягал от правораздаването в България и крие страшна загадка от историята на фамилията, чийто починали членове – майката и бащата (плевенските актьори Ива Николова и Георги Енчев) се явяват като сенки в цялостния с хлебарки и призраци от предишното апартамент на Ангел, с цел да припомнят със своето танго, че са имали и щастливи дни.
Между двамата братя, които от 15 години не са се срещали, незабавно избухват напрежение, злост, недоизказани обвинявания. По-големият снизходително поучава другия, чието потомство не е минало през казармата, какво е да служиш; по-младият пък го засича, че е „ служил “ 5 години край леглото на болната им майка, до момента в който той е абдикирал далеко. Това ли единствено, или още нещо ги е разделило? С каква цел в този момент единият се завръща? Нищо в последна сметка не е такова, каквото наподобява на пръв взор.
Пиесата е писана от Карбашлиев особено за актьорския дует на Алек Алексиев и Стоян Дойчев, особената химия сред които си пролича първо на кино във кино лентата на Виктор Божинов „ Възвишение “. И на сцената екранните Гичо и Асенчо са доста добра композиция: Алексиев – по-„ научен “ и експресивен, Дойчев – по делнично безгрижен и до прекаленост натурален. В моментите на ретроспекция, когато се повдига завесата над случилото се в миналото, с изключение на „ сенки “ актьорите разиграват и куклена миниатюра. Например с цел да обяснят пиянството на бащата с лъжата, с която той на своето време се е сблъсквал на всички места към себе си – извънредно факсимиле (каквито в текста има значително – и в разговора, и в ситуациите), избавено от режисьорката в по-абстрактен ключ благодарение на куклите на Рада Петрова-Андонова. Баналностите в „ описа за истината и нейното неявяване “ ненапълно изкупват непредвидената развръзка и ироничният край – може би първа мъничка стъпка към сбъдване на прогнозата на по-големия брат: че неволите на другия са в действителност блага на ориста, които ще го изведат към ново начало…
Сценографията и костюмите в спектакъла са на Симеон Стоилов, музиката е композирана от Милен Апостолов, а театралното придвижване – от Анна Кабакова. Следващите представления на „ Талант “ са на 15 ноември – в Плевен, и на 25 ноември – в София.
Притчата за господаря, който раздал гении (златни) на прислужниците си и се разгневил на оня, който, вместо да го умножи, заровил единствения подарен му гений в земята, разумно пасва на характера на единия от двамата основни герои – неуспелия куклен артист Ангел (Стоян Дойчев), занимаващ се непредпазливо с монтаж на климатици. Той е в навечерието на най-самотния си рожден ден, в който е изгубил и работата си, и любовта си. Но най-неочаквано се оказва, че няма да остане самичък – изненадва го по-големият му брат Боян (Алек Алексиев), командос (бивш или не съвсем) от Чуждестранния легион, който от години живее в чужбина. Той е избягал от правораздаването в България и крие страшна загадка от историята на фамилията, чийто починали членове – майката и бащата (плевенските актьори Ива Николова и Георги Енчев) се явяват като сенки в цялостния с хлебарки и призраци от предишното апартамент на Ангел, с цел да припомнят със своето танго, че са имали и щастливи дни.
Между двамата братя, които от 15 години не са се срещали, незабавно избухват напрежение, злост, недоизказани обвинявания. По-големият снизходително поучава другия, чието потомство не е минало през казармата, какво е да служиш; по-младият пък го засича, че е „ служил “ 5 години край леглото на болната им майка, до момента в който той е абдикирал далеко. Това ли единствено, или още нещо ги е разделило? С каква цел в този момент единият се завръща? Нищо в последна сметка не е такова, каквото наподобява на пръв взор.
Пиесата е писана от Карбашлиев особено за актьорския дует на Алек Алексиев и Стоян Дойчев, особената химия сред които си пролича първо на кино във кино лентата на Виктор Божинов „ Възвишение “. И на сцената екранните Гичо и Асенчо са доста добра композиция: Алексиев – по-„ научен “ и експресивен, Дойчев – по делнично безгрижен и до прекаленост натурален. В моментите на ретроспекция, когато се повдига завесата над случилото се в миналото, с изключение на „ сенки “ актьорите разиграват и куклена миниатюра. Например с цел да обяснят пиянството на бащата с лъжата, с която той на своето време се е сблъсквал на всички места към себе си – извънредно факсимиле (каквито в текста има значително – и в разговора, и в ситуациите), избавено от режисьорката в по-абстрактен ключ благодарение на куклите на Рада Петрова-Андонова. Баналностите в „ описа за истината и нейното неявяване “ ненапълно изкупват непредвидената развръзка и ироничният край – може би първа мъничка стъпка към сбъдване на прогнозата на по-големия брат: че неволите на другия са в действителност блага на ориста, които ще го изведат към ново начало…
Сценографията и костюмите в спектакъла са на Симеон Стоилов, музиката е композирана от Милен Апостолов, а театралното придвижване – от Анна Кабакова. Следващите представления на „ Талант “ са на 15 ноември – в Плевен, и на 25 ноември – в София.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ