Дрю Баримор е актриса, филмов продуцент и режисьор. Тя е

...
Дрю Баримор е актриса, филмов продуцент и режисьор. Тя е
Коментари Харесай

И най-хубавото вино губи всякаква прелест, когато го пием като вода - ДРЮ БАРИМОР

Дрю Баримор е актриса, кино продуцент и режисьор. Тя е щерка на известното семейство кино артисти Джон Баримор и Джейд Баримор . Започва кариерата си едвам на 11-месечна възраст. От 2004 година има звезда на Холивудската алея на славата.

Има мъчно детство. Започва да пуши цигари на 9 години, да използва алкохол на 11, марихуана на 12 и кокаин на 13.

На 14-годишна възраст прави опит за самоубийство, като си прерязва вените на ръката с кухненски нож. Едва 15-годишна, тя написа автобиографията си Little Girl Lost. 

Нейни кръстници са Стивън Спилбърг и София Лорен. На четири години снима първия си филм за огромен екран „ Altered States “. На седем тя към този момент е звезда в едно от най-гледаните заглавия през 80-те – „ Извънземното “. Две години по-късно се снима в „ Подпалвачката “ по Стивън Кинг

Всичко стартира доста приказно за дребната Дрю и едвам не приключва с призрачен сън. От дребна тя има проблеми с родителите си – татко ѝ не участва в живота ѝ, а майка ѝ е по-скоро като добра другарка, в сравнение с като устойчиво родителско наличие.

Едва 15-годишна, Дрю се разграничава от родителите си по правосъден път и заживява сама.

С течение на времето Дрю Баримор се трансформира в една най-влиятелните персони в Холивуд – продуцент с 23 заглавия и актриса със 75, с един „ Златен глобус “ на камината и десетки други награди и номинации. Нетното й благосъстояние е 125 милиона $, тъй че може да прави каквото пожелае и отвън киното.

През 2014 година показа първото пино гриджо от Barrymore Wines от лозята й Carmel Road. Тя няма отмалялост и неотдавна стартира и козметичната компания Flower Beauty. Накратко, ръководи сериозна империя.

Вече на 45 и с две прелестни деца, Дрю Баримор потвърди, че човек самичък кове ориста си и самичък взема решение по кой път да поеме животът му.

Тя е съумява да изплува от мрака, в който се е намира още от дете и през днешния ден не се опасява или срами да споделя за трагичните интервали в живота си, които я белязаха, само че и я направиха по-силна.

Когато бяха дребна, майка ми ме питаше дали желая да отида на учебно заведение или да отида с нея на празненство в Студио 54. Разбира се, че избирах купона. Кое дете би избрало да отиде да учи? Това бе неточност на майка ми.

Но хубавото е, че на 14 бях завършила с всичко. Бях предходна през рецесията на междинната възраст, бях в какви ли не клиники, бяха ме отписали, бях на дъното. Но по-късно разбрах по какъв начин сама да си бъда родител и се измъкнах от дупката.

Не мога да пребивавам живот, в който би трябвало да се отнемам от нещата, които обичам. По-скоро бих тежала 4-5 кг от горната страна. С моя шанс, таман ще стигна идеалното тегло и ще ме блъсне рейс. И когато мина оттатък, един глас ще ми каже: „ Ти си цялостно ку-ку. Можеше да си хапнеш тези равиоли, глупаче.

Никога не съжалявай за нищо. Защото всеки дребен подробност от живота ти те е направил това, което си през днешния ден.

Не се срамя от предишното си. Гордея се с него. Знам, че съм правила доста неточности, само че в подмяна научих доста неща.

Животът е доста забавен. Накрая се оказва, че най-големите ти разочарования са се трансформирали в най-голямата ти мощ.

В продължение на много време аз твърдях, че съм доста любопитен човек, само че за какво би трябвало да демонстрирам любознанието си? Какво неприятно има в това да откриваш, да експериментираш? Да бъдеш див… Не може от един подобен мъничък принцип да следват толкоз доста неприятности…

Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да вършим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, в случай че не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до функциите, които предпочитам, и до дрешника, който употребявам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя ”… това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, тъй като хората не чакат кой знае какво… Те са естествени, те са естествени, и аз обичам да представям персонажите си тъкмо по този метод. Но също по този начин бих желала да отида там, оттатък, да продължа да го върша естествено, само че да вложа и нещо, в което даже и аз самата нямам доверие. Според мен това е битка със самия теб за неща, които са предизвикателни… Не желая да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае какъв брой забавна. Поне не достатъчно… Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А другояче имам себе си от самото начало.

Не е хубаво човек да бъде самичък. Но, господи, какво облекчение е!

Има голяма разлика сред това да си самичък и да си уединен. Можеш да бъдем уединен, даже в случай че си заобиколен от хора. Аз обичам да съм сама. Обичам да хапвам сама.Обичам да се прибирам у дома, да виждам сама някой филм, а след това да се разходя с кучето си. Чувствам се изцяло окей, когато съм сама със себе си.

Човек не е стар, до момента в който съжалението не размени фантазиите му.

Колкото повече остаряваш, толкоз повече мислиш не за щастливия край, а за щастливото настояще.

Щастието е въпрос на избор. Ако се чувстваш благополучен и можеш да си удовлетворен от изборите, които си направил, това е ужасно. Наистина е велико. Кълна се, щастието е най-хубавият грим.

Да обичаш някого е най-трудния за превъзмогване табиет.

Цял живот съм желала да се усещам добре в кожата си. Това е най-освобождаващото възприятие на света.

Изборите, които другите вършат, не би трябвало да чертаят твоя път. Това си е твоето пътешестване.

Страхът от това да се превърнеш в „ бил съм “, пречи на някои хора да станат, каквото и да било.

Провалът е назидателен. Човек, който в действителност може да мисли, научава толкоз доста от неуспехите си, колкото и от триумфите си.

Добър човек е този, който без значение какъв брой морално пропаднал е бил, се развива, с цел да стане по-добър.

Да се открие какво е кадърен човек да прави и да се обезпечат опциите да го направи, това е ключът към щастието.

Трябва де се любуваме на живота като на хубаво вино – глътка по глътка, с вдишване на въздух сред тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква хубост за нас и преставаме да го ценим, когато го пием като вода.

Източник: chetilishte.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР