Древните символи, скрити в българските шевици
Древни знаци се крият в българските шевици. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия господ, което означаваме с коледните празници, е част от съвсем всяка шевична орнаментика.
В изявление за Българска телеграфна агенция Мила Милчева, майсторка на бродерията, описа, че през последните няколко години от ден на ден хора демонстрират любознание към изкуството на шевиците, към техниките на бродирането и към разгадаването на кодираните в бодовете секрети знаци.
ВИЖТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИОННИ ОБЛЕКЛА, ПОКАЗАНИ Пожарна охрана УНИКАЛЕН НАЧИН, В ГАЛЕРИЯТА
Във видеото горе вижте по какъв начин се е трансформирала българката през годините.
Наблюденията ѝ демонстрират, че шевицата все по-често се появява като подробност в облеклата, аксесоарите, бижутата, мебелите и други детайли от бита. Според нея това е илюстрация, че от ден на ден хора стартират да търсят своите корени и да се пробват по допустимо най-мултиплицирания метод да ги демонстрират и да се разпознават с античните знаци. Майсторката показва, че знаците, пресъздавани в дребните бодове, са извънредно дълбоки и антични, и могат да се поясняват като част от международната знакова система.
"Елбетицата " е част от българската шевица, тя включва зооморфни знаци като "рогато пиле " и "сур елен ".
Сурият елен е въплъщение на слънцето. Според тълкуванията на фолклористите и етнолозите младият господ е новото слънце, а божата майка е слънчовата майка, означи тя.
Интересно е и смисъла на самата дума "елбетица ". В някои краища на България и досега споделят "елбетя ", в смисъл - "каквото е рекъл Господ, това ще стане ", прецизира Мила Милчева, която като се изключи че бродира знаците, търси и тяхното значение.
Тя споделя мнението, че в шевиците са непокътнати първите знаци на античните хора, преди появяването на буквите и писмеността. Остатъците от тази връзка се виждат в пещерните рисунки, те са били част и от античните татуировки, част от разнообразни племенни обичаи.
Всъщност, има нещо доста общо сред татуировките и шевицата.
В двата случая имаме продупчване на тъканта, споделя майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата. Пробиването на тъканта е деяние, което показва оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта би трябвало да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията.
Не може да се дефинира по кое време шевицата се появява по българските земи, защото знаците са смесени и детайлите са универсални.
Има и тълкования, които са присъщи единствено за регионите, населявани с българи, само че обособените детайли са в действителност идентични за всички антични нации, споделя тя.
Такъв детайл, претрупан с доста смисли, е свастиката.
Днес този античен знак се приема съвсем за табу поради потреблението му от нацистите, само че признакът е един от най-древните. Етимологията на думата идва от "суасти ", което преведено от Санскрит значи "Да бъде положително ". Този извънредно забавен детайл носи в себе си отрицателното и позитивното.
Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, демонстрира градивното, когато е в противоположния ред е деструктивното, само че в шевицата постоянно са съединени двата детайла.
Идеите за съчетаването на обособените знаци са необятни.
Традиционните български цветове в шевицата са алено, зелено, синьо и мрачно алено. Много рядко се употребява жълто. В някои краища от България обичайния цвят е черното, както е при капанските шевици, разкрива майсторката. Тя дефинира като фантастична хармонията на самоковските шевици, обединена от колелета, фигури, зооморфни знаци и геометрия.
Изумителна е и "канатицата ".
В нея майсторките съединяват триъгълници по избран метод. Но всичко това е подчинено на доста строга символика. Когато върховете на триъгълниците са обърнати нагоре това е мъжкото начало, когато са надолу е женското, споделя още Мила Милчева.
В канатица са най-характерните претекстове при чипровските килими. Същите претекстове ги има в килимите и тъканите на Северноамериканските индианци. Символиката на триъгълниците демонстрира съединението на мъжкото и женското начало, което отново е обвързвано с продължението на рода, по тази причина в българската везбена орнаментика, канатицата има особено място, прецизира майсторката.
Винаги шевиците са били поставяни в крайните елементи на дрехата.
Накрая на ръкавите, върху бието, към шията и слънчевия сплит, върху главата, долу в края на фустата и на пояса. Причината е, че по този метод те имат защитна функционалност и охраняват забележимите граници на тялото.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
В изявление за Българска телеграфна агенция Мила Милчева, майсторка на бродерията, описа, че през последните няколко години от ден на ден хора демонстрират любознание към изкуството на шевиците, към техниките на бродирането и към разгадаването на кодираните в бодовете секрети знаци.
ВИЖТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИОННИ ОБЛЕКЛА, ПОКАЗАНИ Пожарна охрана УНИКАЛЕН НАЧИН, В ГАЛЕРИЯТА
Във видеото горе вижте по какъв начин се е трансформирала българката през годините.
Наблюденията ѝ демонстрират, че шевицата все по-често се появява като подробност в облеклата, аксесоарите, бижутата, мебелите и други детайли от бита. Според нея това е илюстрация, че от ден на ден хора стартират да търсят своите корени и да се пробват по допустимо най-мултиплицирания метод да ги демонстрират и да се разпознават с античните знаци. Майсторката показва, че знаците, пресъздавани в дребните бодове, са извънредно дълбоки и антични, и могат да се поясняват като част от международната знакова система.
"Елбетицата " е част от българската шевица, тя включва зооморфни знаци като "рогато пиле " и "сур елен ".
Сурият елен е въплъщение на слънцето. Според тълкуванията на фолклористите и етнолозите младият господ е новото слънце, а божата майка е слънчовата майка, означи тя.
Интересно е и смисъла на самата дума "елбетица ". В някои краища на България и досега споделят "елбетя ", в смисъл - "каквото е рекъл Господ, това ще стане ", прецизира Мила Милчева, която като се изключи че бродира знаците, търси и тяхното значение.
Тя споделя мнението, че в шевиците са непокътнати първите знаци на античните хора, преди появяването на буквите и писмеността. Остатъците от тази връзка се виждат в пещерните рисунки, те са били част и от античните татуировки, част от разнообразни племенни обичаи.
Всъщност, има нещо доста общо сред татуировките и шевицата.
В двата случая имаме продупчване на тъканта, споделя майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата. Пробиването на тъканта е деяние, което показва оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта би трябвало да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията.
Не може да се дефинира по кое време шевицата се появява по българските земи, защото знаците са смесени и детайлите са универсални.
Има и тълкования, които са присъщи единствено за регионите, населявани с българи, само че обособените детайли са в действителност идентични за всички антични нации, споделя тя.
Такъв детайл, претрупан с доста смисли, е свастиката.
Днес този античен знак се приема съвсем за табу поради потреблението му от нацистите, само че признакът е един от най-древните. Етимологията на думата идва от "суасти ", което преведено от Санскрит значи "Да бъде положително ". Този извънредно забавен детайл носи в себе си отрицателното и позитивното.
Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, демонстрира градивното, когато е в противоположния ред е деструктивното, само че в шевицата постоянно са съединени двата детайла.
Идеите за съчетаването на обособените знаци са необятни.
Традиционните български цветове в шевицата са алено, зелено, синьо и мрачно алено. Много рядко се употребява жълто. В някои краища от България обичайния цвят е черното, както е при капанските шевици, разкрива майсторката. Тя дефинира като фантастична хармонията на самоковските шевици, обединена от колелета, фигури, зооморфни знаци и геометрия.
Изумителна е и "канатицата ".
В нея майсторките съединяват триъгълници по избран метод. Но всичко това е подчинено на доста строга символика. Когато върховете на триъгълниците са обърнати нагоре това е мъжкото начало, когато са надолу е женското, споделя още Мила Милчева.
В канатица са най-характерните претекстове при чипровските килими. Същите претекстове ги има в килимите и тъканите на Северноамериканските индианци. Символиката на триъгълниците демонстрира съединението на мъжкото и женското начало, което отново е обвързвано с продължението на рода, по тази причина в българската везбена орнаментика, канатицата има особено място, прецизира майсторката.
Винаги шевиците са били поставяни в крайните елементи на дрехата.
Накрая на ръкавите, върху бието, към шията и слънчевия сплит, върху главата, долу в края на фустата и на пояса. Причината е, че по този метод те имат защитна функционалност и охраняват забележимите граници на тялото.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ