Доверието към политиците изглежда не е важно за благоденствието на

Доверието към политиците наподобява не е значимо за благоденствието на дадена страна. В България то е обичайно ниско. Подобно е и в Хърватия. На пръв взор не е ясно за какво тази страна съумява в това, в което България не може. Отговорът евентуално се крие в доверието към другите хора въобще.

" В Европа доверието в политиците е най-високо в Оланд, самостоятелен район на Финландия, а най-ниско в югозападния район на България, където се намира и столицата София. "

на качеството на държавното ръководство, октомври 2021 година

„ Моята дума е моето обвързване “ или с по-богат смисъл на латински – „ dictum meum pactum “. Това е мотото на Лондонската фондова борса към този момент 222 години. Кенет Ароу през 1972 година вижда, че доверието е значима „ смазка “ в публичната система - извънредно ефикасна, тъй като, в случай че вярваш на другите и вярата е взаимна, се пестят старания за ориентировка на във фундаменталната житейска несигурност.

Доверието понижава разноските по договорите сред хората, тези за обзор и следене на дейностите на другите, и пести средства за отбрана от непредвидени условия. На процедура всички икономисти знаят, че разликите в степента на доверие изяснява доста от разликите в благоденствието на хората, измерено в приходи и стойност на активите, с които те разполагат.

Очакването на получиш повече, в сравнение с даваш, е част от всяко човешко отношение. Независимо дали става дума за покупка и продажба сред персонално непознати лица или за релативно дълготрайни връзки сред обособени хора като другари или семейство.

Обратното също е правилно. Когато възникне съмнение, запасът от ориентири за бъдещето се изчерпва. Сътрудничеството става по-скъпо. Отрицателните въздействия (щетите и непредвидените разходи), наложени на хора отвън непосредствената работа, се развъждат, а опциите за позитивни развития с тях, ненапълно единствено хипотетични, понижават.

Тоест става по-трудно да се планува какъв ще е изходът от самостоятелните старания – свои и от страна на другите. Оскъпява се информацията за желанията, учредяването на права, отбраната им и решаването на разногласия. Сътрудничеството се разпада. Нормалното очакване да получиш повече в сравнение с даваш се трансформира в предпочитание изцяло „ да минеш даром “ и да постигнеш нещо за непозната сметка.
Разговори в страната на " служителите на реда "
Проблемът в публичния живот на България не е в публикуването на записи от срещи на политически партии, а в това, че то съумява да унищожи доверието сред тях и в тях.

Упрекът в „ национално изменничество “ е изцяло неудобен. Но e непорядъчно и недалновидно, както вярно уточни Иван Костов, в политическите разисквания да господстват причините ad hominem, да търсиш способи за заобикаляне на върховенството на закона и други правила (като да вземем за пример за участие в еврозоната), когато проповядваш тъкмо назад.

Впрочем и върховенството, и разпоредбите са в полза на всички. Равенството пред закона, преследването на бандитите, управляемите държавни задължения и дефицити, както и ниската инфлация не са просто „ условия “ на Европейския съюз. Те дават вероятност за повече доверие в себе си, за повече независимост, откривателство и по-добър живот в бъдеще.

Казаното не значи, че изключения не се разискват и вършат в Европейски Съюз и другите страни членки.

Стилистиката и речта на политическите разисквания у нас от дълго време са отвратителни. Неудобно е да се цитират лидерски упътвания, от дълго време станали обществено известни. Анализите на политическата тирада, постоянно забавни и задълбочени, са за академична приложимост - без въздействие върху изборна, парламентарна или вътрешно-партийна изразителност. Публиката помни най-точно последния диалог.