Доц. Георги Лозанов, медиен експерт: Днес ни липсват автори...
Доц. Георги Лозанов е специалист по медии и публицистика. Роден на 26 април 1958 година Дългогодишен учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Председател на Съвет за електронни медии в интервала 2010-2016 година Автор на книги, студии, публикации. В момента е шеф на Дирекция ЛИК на Българска телеграфна агенция.
- Не дублира ли Денят на националните будители одобрения ни празник на духа 24 май?
- Има може би някакво подобие, само че Денят на будителите е ориентиран освен към фигурите, а към въздействието им върху хората, които да реализират триумфи в нравствен проект. Т.е. оптиката на двата празника е друга.
Не е изгубена идея днешните младежи да оценят личностите от миналото
Колкото по-драматично става времето, толкоз повече има късмет да изникнат значими фигури
Надявам се достиженията, които свързваме с духа, още веднъж да дойдат на мода
- Доц. Лозанов, кои са днешните будители?
- И през днешния ден, и постоянно будителите не са просто създатели или интелектуалци, фигури на духа, изкуството, религията. В понятието има освен това от това, което е самата персона.
Будители са тези, които съумяват да повлияят положително върху доста хора - да ги създадат по-добри, а живота им - по-смислен. В Южния парк в София в едно малко езеро сложиха творба на скулптора Павел Койчев „ Водна паша “. Ето това е метафоричният облик на будител - повежда след себе си паството, хората. Т.е. съумял е да ги вкара в чудото, оказал помощ им е да преодолеят нещо, да се повдигнат. Ето това вършат будителите, които могат да повдигнат другите на по-високо ходило в мисленето, в полезностите им.
- Т.е. извисяването е задачата на будителите, а не просто да будят българина, заседнал в битовизми?
- Има нещо фактически оскърбително в това да би трябвало да будиш някого. Но будителите в наше време, с изключение на да издигат духовно хората, имат и друга доста настояща задача - да ги пазят от заблуди. За страдание, нямаме достатъчно истински будители, които да могат да предпазят хората от увлечението по Путиновия режим, от заставането на антизападна позиция, от отхвърли от нашата интеграция в западния свят в интерес на един диктаторски режим. Това е рискова илюзия. И колкото повече души спасиш от тази илюзия, толкоз по-голям будител си. Отказът от демократична народна власт, експанзията против нея, е най-опасната илюзия.
- Доколко сериозен минус е неналичието на престижи, на значими фигури и в политиката в днешно време?
- Това е рискова наклонност, тъй като достиженията във всички сфери постоянно са резултат от напъните на обособения човек. А и актуалната съвременна демократична народна власт е доста сложен обществен план, който елитите би трябвало да могат да осъществят. За страдание, нашите елити се оказаха незадоволително способни да построят народна власт в българското общество.
За разлика от елитите след Освобождението, които трансформират България в европейско знамение, интегрирайки я към демокрацията, което стартира още с приемането на Търновската конституция през 1879 г. Сравнението напълно не е в интерес на актуалните елити. За доста по-малко време след Освобождението от дребна провинция в Османската империя България се трансформира в осъвременена европейска страна. А в този момент, излизайки от сферата на руската империя, 30 години не можем да станем развита демократична страна.
Олекването важи освен за нашите, а и за европейските елити. Предишното потомство политически водачи - това на Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, съумя, дружно с Михаил Горбачов, безкръвно да демонтира един от двата злокобни тоталитаризма на 20. век. Така дадоха късмет на страните, излезли от руската империя, да стартират да се развиват демократично.
След тази плеяда водачи пристигнаха техни наследници, които не можаха да разпознаят злото, което се надигаше от изток, и да му се опълчват.
- Друга модерна наклонност - така наречен инфлуенсъри, налагащи се като водачи на мнение, изземат ли функционалностите на същинските престижи?
- Не знам дали би трябвало да ги противопоставяме. Ако има престижи, те ще се наложат и няма да са подвластни на това какъв вид връзка тече, основно в обществените мрежи. Инфлуенсърите са артикул на обществените мрежи, на другарство, в което няма престижи. Инфлуенсърът е концепция за това, че ти оказваш въздействие, със самия факт, че можеш да оказваш въздействие. Това е самобитно отзивчиво перпетуум-мобиле, което потегли още от риалити форматите, когато вкарваш в центъра на публичността хора, известни основно с това, че са вкарани там, без предварителни заслуги. А обществените мрежи в действителност са голямо виртуално риалити, което от ден на ден, с прокламираната метавселена, би трябвало да се трансформира в планетарно риалити. Има сякаш обаче отлив от поддръжката на тоя план.
Влиянието на инфлуенсърите ще се уголемява и отсега нататък, само че зависи до каква степен е преобладаваща връзката на обществените мрежи. След това ще дойдат нови трендове. Надявам се да стигнем и до такава степен и достиженията, които свързваме с духа, още веднъж да дойдат на мода.
- Как обаче да убедим младежите да предпочетат пред герои на новото време като Ицо Хазарта духовни стожери на нацията отпреди епохи като Паисий, Раковски?
- Всичко зависи от времето, в което се основават престижите. В днешното трагично време и Ицо Хазарта може да се окаже фигура, която ще помогне на хората да излязат от заблудите, да получат ценностно пробуждане. Не бива да противопоставяме нещата толкоз остро. Не е изгубена идея днешните младежи да оценят личностите от предишното.
Сега още веднъж мощно се натрапва тезата, че с цел да може да има високи в нравствен проект престижи, би трябвало хората да страдат. Много се надявах, че идва време, в което насладата от живота няма да пречи на това да се основават духовни полезности. Но за жалост, още веднъж се връщаме в остарялата скица - колкото по-драматично става времето, толкоз повече има късмет да изникнат значими фигури или да се върнем към такива персони от предишното.
- Не бледнее ли нашият ден на будителите пред лековатия, само че зрелищен западен Хелоуин?
- О, Хелоуин е една бутафория. Възприемам го по-скоро като празник за деца, като в един миг и възрастните дружно с хлапетата леко се вдетиняват. Впрочем и у нас има сходна традиция. Помня в детството ми, когато не се празнуваше никакъв Хелоуин, се забавлявахме с тиквени фенери.
Хелоуин не е от сериозните феномени, само че това не е причина да бъде осъждан -това е все едно да се опълчим против лунапарк или Дядо Коледа, или срещу продукт на кока-кола. Това са марки, забавляваме се с тия модерни митологии. Хелоуин е радостната и бутафорна страна на всекидневието. Не знам за какво толкоз се стартира, евентуално тъй като е прекомерно комерсиално.
Но в случай че в действителност има хора будители, които да респектират обществото, то ще обръща взор към тях за мнение.
- Какъв е същинският проблем - в това, че хората не могат да разпознаят личните си престижи, или просто няма престижи, които хората да разпознават?
- По-скоро в неналичието на престижи. Ако имаше, щяхме да сме основали демократично общество. Днес ни липсват хора, които да избавят болшинството българи от заблудите. А доколкото има такива хора, гласовете им се чуват доста едва. Не успяхме да се защитим и от хибридната война, която у нас, а и в целия западен свят продължава да взема доста съществени жертви. Западният свят се оказа прекомерно доверчив. Либералните общества, които живеят по почтен метод, са много беззащитни. Това е парадоксът на демократичен свят, търпелив към всяка съпротива, който се оказа лесна плячка на нападателни външни трендове.
- Защо се включихте в самодейността на група интелектуалци, които желаят точно 24 май да стане националният празник на България?
- Сигурно е, че националният ни празник не би трябвало да е Трети март, който да си остане формален празник. Трети март е празник, който основава половинчата национална еднаквост, допуска условие някой различен да те избави, без значение дали е Русия или някой различен. Трети март основава чувство за несамодостатъчност на националното възприятие на нацията. Изглеждаме като жертва, която все някой би трябвало да избавя. Трябва безусловно да се измъкнем от тази структура, от тази изкривена като кулата в Пиза национална еднаквост.
Много одобрявам 24 май, който е празник на езика. Ние сме единствената нация, която чества личния си език. А няма нищо по-определящо за нацията от езика, който е и фактор на националната еднаквост. А и 24 май се чества у нас от средата на 19. век - не въз основата на държавна заръка. На този ден българите усещат здрава връзка между тях, която ги радва. Което е доста значим факт на фона на днешната ненавист, която ни разделя. А и 24 май е обвързван със светите братя Кирил и Методий, дали късмет на българите да се християнизират. Има доста аспекти в празника, които показват нацията ни в европейски проект. Неслучайно свети Кирил е настойник на Европа - т.е. е будител освен български, а и европейски. А 24 май е празник на национална еднаквост, която е европейски интегрирана.
- Не дублира ли Денят на националните будители одобрения ни празник на духа 24 май?
- Има може би някакво подобие, само че Денят на будителите е ориентиран освен към фигурите, а към въздействието им върху хората, които да реализират триумфи в нравствен проект. Т.е. оптиката на двата празника е друга.
Не е изгубена идея днешните младежи да оценят личностите от миналото
Колкото по-драматично става времето, толкоз повече има късмет да изникнат значими фигури
Надявам се достиженията, които свързваме с духа, още веднъж да дойдат на мода
- Доц. Лозанов, кои са днешните будители?
- И през днешния ден, и постоянно будителите не са просто създатели или интелектуалци, фигури на духа, изкуството, религията. В понятието има освен това от това, което е самата персона.
Будители са тези, които съумяват да повлияят положително върху доста хора - да ги създадат по-добри, а живота им - по-смислен. В Южния парк в София в едно малко езеро сложиха творба на скулптора Павел Койчев „ Водна паша “. Ето това е метафоричният облик на будител - повежда след себе си паството, хората. Т.е. съумял е да ги вкара в чудото, оказал помощ им е да преодолеят нещо, да се повдигнат. Ето това вършат будителите, които могат да повдигнат другите на по-високо ходило в мисленето, в полезностите им.
- Т.е. извисяването е задачата на будителите, а не просто да будят българина, заседнал в битовизми?
- Има нещо фактически оскърбително в това да би трябвало да будиш някого. Но будителите в наше време, с изключение на да издигат духовно хората, имат и друга доста настояща задача - да ги пазят от заблуди. За страдание, нямаме достатъчно истински будители, които да могат да предпазят хората от увлечението по Путиновия режим, от заставането на антизападна позиция, от отхвърли от нашата интеграция в западния свят в интерес на един диктаторски режим. Това е рискова илюзия. И колкото повече души спасиш от тази илюзия, толкоз по-голям будител си. Отказът от демократична народна власт, експанзията против нея, е най-опасната илюзия.
- Доколко сериозен минус е неналичието на престижи, на значими фигури и в политиката в днешно време?
- Това е рискова наклонност, тъй като достиженията във всички сфери постоянно са резултат от напъните на обособения човек. А и актуалната съвременна демократична народна власт е доста сложен обществен план, който елитите би трябвало да могат да осъществят. За страдание, нашите елити се оказаха незадоволително способни да построят народна власт в българското общество.
За разлика от елитите след Освобождението, които трансформират България в европейско знамение, интегрирайки я към демокрацията, което стартира още с приемането на Търновската конституция през 1879 г. Сравнението напълно не е в интерес на актуалните елити. За доста по-малко време след Освобождението от дребна провинция в Османската империя България се трансформира в осъвременена европейска страна. А в този момент, излизайки от сферата на руската империя, 30 години не можем да станем развита демократична страна.
Олекването важи освен за нашите, а и за европейските елити. Предишното потомство политически водачи - това на Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, съумя, дружно с Михаил Горбачов, безкръвно да демонтира един от двата злокобни тоталитаризма на 20. век. Така дадоха късмет на страните, излезли от руската империя, да стартират да се развиват демократично.
След тази плеяда водачи пристигнаха техни наследници, които не можаха да разпознаят злото, което се надигаше от изток, и да му се опълчват.
- Друга модерна наклонност - така наречен инфлуенсъри, налагащи се като водачи на мнение, изземат ли функционалностите на същинските престижи?
- Не знам дали би трябвало да ги противопоставяме. Ако има престижи, те ще се наложат и няма да са подвластни на това какъв вид връзка тече, основно в обществените мрежи. Инфлуенсърите са артикул на обществените мрежи, на другарство, в което няма престижи. Инфлуенсърът е концепция за това, че ти оказваш въздействие, със самия факт, че можеш да оказваш въздействие. Това е самобитно отзивчиво перпетуум-мобиле, което потегли още от риалити форматите, когато вкарваш в центъра на публичността хора, известни основно с това, че са вкарани там, без предварителни заслуги. А обществените мрежи в действителност са голямо виртуално риалити, което от ден на ден, с прокламираната метавселена, би трябвало да се трансформира в планетарно риалити. Има сякаш обаче отлив от поддръжката на тоя план.
Влиянието на инфлуенсърите ще се уголемява и отсега нататък, само че зависи до каква степен е преобладаваща връзката на обществените мрежи. След това ще дойдат нови трендове. Надявам се да стигнем и до такава степен и достиженията, които свързваме с духа, още веднъж да дойдат на мода.
- Как обаче да убедим младежите да предпочетат пред герои на новото време като Ицо Хазарта духовни стожери на нацията отпреди епохи като Паисий, Раковски?
- Всичко зависи от времето, в което се основават престижите. В днешното трагично време и Ицо Хазарта може да се окаже фигура, която ще помогне на хората да излязат от заблудите, да получат ценностно пробуждане. Не бива да противопоставяме нещата толкоз остро. Не е изгубена идея днешните младежи да оценят личностите от предишното.
Сега още веднъж мощно се натрапва тезата, че с цел да може да има високи в нравствен проект престижи, би трябвало хората да страдат. Много се надявах, че идва време, в което насладата от живота няма да пречи на това да се основават духовни полезности. Но за жалост, още веднъж се връщаме в остарялата скица - колкото по-драматично става времето, толкоз повече има късмет да изникнат значими фигури или да се върнем към такива персони от предишното.
- Не бледнее ли нашият ден на будителите пред лековатия, само че зрелищен западен Хелоуин?
- О, Хелоуин е една бутафория. Възприемам го по-скоро като празник за деца, като в един миг и възрастните дружно с хлапетата леко се вдетиняват. Впрочем и у нас има сходна традиция. Помня в детството ми, когато не се празнуваше никакъв Хелоуин, се забавлявахме с тиквени фенери.
Хелоуин не е от сериозните феномени, само че това не е причина да бъде осъждан -това е все едно да се опълчим против лунапарк или Дядо Коледа, или срещу продукт на кока-кола. Това са марки, забавляваме се с тия модерни митологии. Хелоуин е радостната и бутафорна страна на всекидневието. Не знам за какво толкоз се стартира, евентуално тъй като е прекомерно комерсиално.
Но в случай че в действителност има хора будители, които да респектират обществото, то ще обръща взор към тях за мнение.
- Какъв е същинският проблем - в това, че хората не могат да разпознаят личните си престижи, или просто няма престижи, които хората да разпознават?
- По-скоро в неналичието на престижи. Ако имаше, щяхме да сме основали демократично общество. Днес ни липсват хора, които да избавят болшинството българи от заблудите. А доколкото има такива хора, гласовете им се чуват доста едва. Не успяхме да се защитим и от хибридната война, която у нас, а и в целия западен свят продължава да взема доста съществени жертви. Западният свят се оказа прекомерно доверчив. Либералните общества, които живеят по почтен метод, са много беззащитни. Това е парадоксът на демократичен свят, търпелив към всяка съпротива, който се оказа лесна плячка на нападателни външни трендове.
- Защо се включихте в самодейността на група интелектуалци, които желаят точно 24 май да стане националният празник на България?
- Сигурно е, че националният ни празник не би трябвало да е Трети март, който да си остане формален празник. Трети март е празник, който основава половинчата национална еднаквост, допуска условие някой различен да те избави, без значение дали е Русия или някой различен. Трети март основава чувство за несамодостатъчност на националното възприятие на нацията. Изглеждаме като жертва, която все някой би трябвало да избавя. Трябва безусловно да се измъкнем от тази структура, от тази изкривена като кулата в Пиза национална еднаквост.
Много одобрявам 24 май, който е празник на езика. Ние сме единствената нация, която чества личния си език. А няма нищо по-определящо за нацията от езика, който е и фактор на националната еднаквост. А и 24 май се чества у нас от средата на 19. век - не въз основата на държавна заръка. На този ден българите усещат здрава връзка между тях, която ги радва. Което е доста значим факт на фона на днешната ненавист, която ни разделя. А и 24 май е обвързван със светите братя Кирил и Методий, дали късмет на българите да се християнизират. Има доста аспекти в празника, които показват нацията ни в европейски проект. Неслучайно свети Кирил е настойник на Европа - т.е. е будител освен български, а и европейски. А 24 май е празник на национална еднаквост, която е европейски интегрирана.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ