Баба Дора: Няма да забравя плесницата от Порожанов
„ Достойните и почтени българи би трябвало да въстанат, с цел да се оправи тази страна. Бъдете единни! Борбата за мен не е свършила. Мечтая…никой да не тормози българския народ. Порожанов ми удари огромна плесница, която в никакъв случай няма да не помни! “
Това споделя в изявление за ямболското Радио 999 Тодорка Сакалиева, прочула се като баба Дора от странджанското село Шарково, чието стадо беше евтанизирано от БАБХ.
- Борбата свърши, по този начин ли?
- За мен не е свършила, само че не знам по какъв начин ще победим оттук-нататък.
- Как си?
- Горе-долу добре, поради, че са ми избили 165 животни. Досега не ги споделях, само че в този момент... Много ми е болно! Имам огромна тъга по животните – моите деца към този момент ги няма, няма ги и майките.
Една овца ми направи доста огромно усещане – гониха я да я заловен, тя блъска докториците, дига краката. Това единствено съумях да видя от моите животинки. Чувах и писъците, откакто ги убият – с револвер ли е, с какво е, не знам.
- Как се разсъни тази заран?
- Как? Не съм спала. Излизах към 2 часа през нощта и вървях до ъгълите да виждам, че са празни. Мъката ми нарастваше още повече! Няма ги яренцата, дето се гушеха и лягаха едно по едно! Това е тъгата, това е българщината на нашите управници! Този диалог е доста сложен и мъчителен за мен.
- Гледа ли по какъв начин умъртвяват животните?
- Не гледах, само че чувах писъците им. Полицаите ме избутаха надалеч, в ниското, при един орех. Хванаха ме 5 индивида и желаеха да ме качат в кола за спешна помощ. Аз се съпротивлявах, естествено, може да ме качат и да ми създадат нещо – знам ли ги какво мислят.
- Вече се съмняваш и в такива неща?
- Да. Докторката ми мери кръвното, желаеха да ми бият инжекция. Но една лекарка от Бургас ми сподели: "Дора, ти си доста мощна жена, няма да даваш нищо да ти бият! " И аз по тази причина им крещя: "Моята лекарка не ми позволява да ми биете инжекция ". Аз би трябвало да превъзмогна тази тъга без инжекция. И по този начин направих!
А на докторите, дето ми убиваха животните, им четох едно Евангелие - с разпалено лице застанах гордо и ги запитвам: "Вас майка не ви ли е раждала? Аз, в случай че съм майка... Как можете, кой преподавател ви е учил да убивате животни – учили са ви да ги лекувате и да се грижите за тях! " Даже страната би трябвало да се грижи за болните животни! А Порожанов, щом му преча, искаше бързо да ме в профил като луда крава. Така е, аз приказвам истината!
- Спомена министъра, какво ще му кажеш в този момент?
- Гали ни, хубаво ни гали – удари ми една огромна плесница, да я помня за цялостен живот! Тази страна няма да се оправи, до момента в който не станат всички почтени и почтени българи!
- Благодарение на нашите репортажи, ти стана въплъщение на борбеността на хората...
- Един ден не дойдохте и изгубихме всичко! Ако бяхте пристигнали, нямаше да се дадем – със зъби и нокти щяхме да ги смажем! Но ви блокираха, оставиха ме сама, поизлъгаха ме малко тия нашите, но...
- Какво те излъгаха?
- Когато споделиха, че животните ми са с негативна проба, аз възхвалявах единия лекар. Даже споделих: Г-н Порожанов, не може доктор Вълков да лъже и аз да неистина, Вие сте измамник! Той стана и ми се извини пред всички. Не може един министър на земеделието да лъже по тв приемника. Аз пък, по какъв начин може, в този момент съм с негоден тв приемник и нищо не съм гледала, единствено тия момчета, дето са ми писали.
- Какво ще им кажеш?
- Да бъдат будни и единни, доста единнни. Тук би трябвало да гъмжи от народ. В противоположен случай ще стане моя случай, те не си поплюват на ръцете.
- Бабо Дора, по какъв начин ще минава един твои ден занапред?
- Вчера ми лишиха част от работното време. Иначе ъгъла бях го измела и изчистила, през днешния ден би трябвало да хвърля една каруца с отпадък. Днес ще доизчистя там, ъглите и ще видя защо ще се приготвя това нещо.
Аз съм горда българка! Моят татко съм го оставила в къщата, след това ще забележим. Ще си оправя жилището в Елхово, там се чакат положителни другари, мога да си отпътува и там. Но бащиният дом е най-свят от всичко на света!
- Появиха се и хора, които не приказват положително за теб. Какво ще им кажеш?
- Да го изпитат това на гърба си, което аз изпитах, и след това дано приказват за мен, каквото желаят. Пожелавам го на такива хора, дето са недостойни за България.
- Казаха, че момчетата и девойките, които пазеха твоето стадо, са изпотрошили огради и са крали в Шарково?
- Всичко това момчетата са го правели с позволение. Нямам недоволства от тях. И би следвало като новото потомство да бъдат почтени за България! Те си ядаха и пиха обикновено. През пердето съм ги следила да не създадат някоя дивотия. Те са млади би трябвало да ги възпитаваме, ето по какъв начин ги възпитаваме! На чест ли ги възпитаваме! Един човек самичък не може нищо, би трябвало да са доста – ние сме 6-7 милиона, да са тук, да създадат обръчи и тогава агнетата няма да бъдат убити.
- Остана ли нещо прикрито?
- Министрите, в случай че крият, аз нямам какво да укривам. Нямам задни мисли!
Тия пари, дето ги дават, няма да ги оставя на Порожанов, в случай че би трябвало на банката ще ги дам, на сметка и ще забележим. Така взех решение.
- Порожанов даде обещание, че ще ти даде и 100 кози?
- Не знам, ще забележим. Ако ги даде, ще ги взема. Ще ги виждам на инат на него, въпреки и да пълзя по земята!
- Имаш ли фантазии?
- Да дремя умерено. И никой да не тормози българския народ, както нашите управници го тормозеха, както поголовно избиха животните. Сега нараснали и километъра. Не знам какво да кажа! Една баба Дора какво може да направи, публицистите да кажат!
- Една баба Дора възпламени страната...
- Те знаят, че ще ида там, горе на паветата и ще им кажа истината в очите. Въпреки всичко, не се опасявам от тях.
- Уплаши ли се, когато влезе при министъра оня ден?
- Не! Влязох с гордо вдигната глава, като байрактар, трябваше ми единствено българското знаме. Държах се добре! Попитайте господин Порожанов по какъв начин съм се държала, той да каже! Целият народ да каже.
- Кое държи този мощен дух у теб?
- Държи ме силата, безграничната обич към България! Аз съм българка, жаля за родината си!
- Разбрала ли си, че тази заран някой сподели, че си зле, в болница?
- Дайте да го осъдим, да му вземем паричките! Това са неистини, аз съм добре и не мисля да се разболявам! Що да се разболявам в този момент, мъчително ми е за дребните яренца, които прегръщах и галех, а и за Светла, за Мая, за Стела, за Галя... какво да ви кажа?! Галя е моята прителка от Добрич, Светла – също. Двете козички са кръстени на моята счетоводителка по животновъдтво, те са две хубави девойки и козичките бяха хубави. Имах и Бойко. Вчера желаех да им дам бонбони, само че служителите на реда ме избутаха.
- Бойко какво ядеше?
- Бойко ядеше трева, първоначално им давах зимница. Питаха ме (журналистите) Бойко кой е, аз не споделих – оставете се.
- Да го оставят жив, по тази причина. Разсмя ни!
- Когато ми е тъжно рева, обаче прикрито. А пея, с цел да ми мине тъгата! Разбирате ли. Сега не съм пяла, тъгата ми е голяма, децата ми липсват. Ето и времето плаче за моите животинчета.
- Този развой ще продължи ли?
- Да! Докато създадат нужния брой – 30 000 ли, какъв брой им би трябвало... Лоша е ориста на българските животновъди, неприятна е ориста на българския народ! Не знам какво да кажа!
- Посланието на всички фенове е да ти стиснем ръката.
- Да. Аз не падам! Ако падна, падам единствено вкъщи, без да ме види някой различен! Издадох една загадка – от време на време човек плаче, изгубих свидни хора. Казаха, че рева повече в сравнение с за майка си и татко си, само че те постоянно са в сърцето ми. Даже през вчерашния ден се обърнах към майка ми: "Мамо, гледаш ли какво направиха тези хора, крадците на България! "
Тая заран служителите на реда с положителни планове пристигнаха да видят по какъв начин съм, би трябвало ли ми доктор. Абе, къде е този дрон? Вчера го видях и таман да кажа, че животните са живи и те пристигнаха да ги избиват. Видяхте ли ме, когато махах на докторите с разперени ръце и споделях тези думи. Аз не съм го гледала, само че го пуснете по телевизияра да видят хората по какъв начин се избиват животни!
Това споделя в изявление за ямболското Радио 999 Тодорка Сакалиева, прочула се като баба Дора от странджанското село Шарково, чието стадо беше евтанизирано от БАБХ.
- Борбата свърши, по този начин ли?
- За мен не е свършила, само че не знам по какъв начин ще победим оттук-нататък.
- Как си?
- Горе-долу добре, поради, че са ми избили 165 животни. Досега не ги споделях, само че в този момент... Много ми е болно! Имам огромна тъга по животните – моите деца към този момент ги няма, няма ги и майките.
Една овца ми направи доста огромно усещане – гониха я да я заловен, тя блъска докториците, дига краката. Това единствено съумях да видя от моите животинки. Чувах и писъците, откакто ги убият – с револвер ли е, с какво е, не знам.
- Как се разсъни тази заран?
- Как? Не съм спала. Излизах към 2 часа през нощта и вървях до ъгълите да виждам, че са празни. Мъката ми нарастваше още повече! Няма ги яренцата, дето се гушеха и лягаха едно по едно! Това е тъгата, това е българщината на нашите управници! Този диалог е доста сложен и мъчителен за мен.
- Гледа ли по какъв начин умъртвяват животните?
- Не гледах, само че чувах писъците им. Полицаите ме избутаха надалеч, в ниското, при един орех. Хванаха ме 5 индивида и желаеха да ме качат в кола за спешна помощ. Аз се съпротивлявах, естествено, може да ме качат и да ми създадат нещо – знам ли ги какво мислят.
- Вече се съмняваш и в такива неща?
- Да. Докторката ми мери кръвното, желаеха да ми бият инжекция. Но една лекарка от Бургас ми сподели: "Дора, ти си доста мощна жена, няма да даваш нищо да ти бият! " И аз по тази причина им крещя: "Моята лекарка не ми позволява да ми биете инжекция ". Аз би трябвало да превъзмогна тази тъга без инжекция. И по този начин направих!
А на докторите, дето ми убиваха животните, им четох едно Евангелие - с разпалено лице застанах гордо и ги запитвам: "Вас майка не ви ли е раждала? Аз, в случай че съм майка... Как можете, кой преподавател ви е учил да убивате животни – учили са ви да ги лекувате и да се грижите за тях! " Даже страната би трябвало да се грижи за болните животни! А Порожанов, щом му преча, искаше бързо да ме в профил като луда крава. Така е, аз приказвам истината!
- Спомена министъра, какво ще му кажеш в този момент?
- Гали ни, хубаво ни гали – удари ми една огромна плесница, да я помня за цялостен живот! Тази страна няма да се оправи, до момента в който не станат всички почтени и почтени българи!
- Благодарение на нашите репортажи, ти стана въплъщение на борбеността на хората...
- Един ден не дойдохте и изгубихме всичко! Ако бяхте пристигнали, нямаше да се дадем – със зъби и нокти щяхме да ги смажем! Но ви блокираха, оставиха ме сама, поизлъгаха ме малко тия нашите, но...
- Какво те излъгаха?
- Когато споделиха, че животните ми са с негативна проба, аз възхвалявах единия лекар. Даже споделих: Г-н Порожанов, не може доктор Вълков да лъже и аз да неистина, Вие сте измамник! Той стана и ми се извини пред всички. Не може един министър на земеделието да лъже по тв приемника. Аз пък, по какъв начин може, в този момент съм с негоден тв приемник и нищо не съм гледала, единствено тия момчета, дето са ми писали.
- Какво ще им кажеш?
- Да бъдат будни и единни, доста единнни. Тук би трябвало да гъмжи от народ. В противоположен случай ще стане моя случай, те не си поплюват на ръцете.
- Бабо Дора, по какъв начин ще минава един твои ден занапред?
- Вчера ми лишиха част от работното време. Иначе ъгъла бях го измела и изчистила, през днешния ден би трябвало да хвърля една каруца с отпадък. Днес ще доизчистя там, ъглите и ще видя защо ще се приготвя това нещо.
Аз съм горда българка! Моят татко съм го оставила в къщата, след това ще забележим. Ще си оправя жилището в Елхово, там се чакат положителни другари, мога да си отпътува и там. Но бащиният дом е най-свят от всичко на света!
- Появиха се и хора, които не приказват положително за теб. Какво ще им кажеш?
- Да го изпитат това на гърба си, което аз изпитах, и след това дано приказват за мен, каквото желаят. Пожелавам го на такива хора, дето са недостойни за България.
- Казаха, че момчетата и девойките, които пазеха твоето стадо, са изпотрошили огради и са крали в Шарково?
- Всичко това момчетата са го правели с позволение. Нямам недоволства от тях. И би следвало като новото потомство да бъдат почтени за България! Те си ядаха и пиха обикновено. През пердето съм ги следила да не създадат някоя дивотия. Те са млади би трябвало да ги възпитаваме, ето по какъв начин ги възпитаваме! На чест ли ги възпитаваме! Един човек самичък не може нищо, би трябвало да са доста – ние сме 6-7 милиона, да са тук, да създадат обръчи и тогава агнетата няма да бъдат убити.
- Остана ли нещо прикрито?
- Министрите, в случай че крият, аз нямам какво да укривам. Нямам задни мисли!
Тия пари, дето ги дават, няма да ги оставя на Порожанов, в случай че би трябвало на банката ще ги дам, на сметка и ще забележим. Така взех решение.
- Порожанов даде обещание, че ще ти даде и 100 кози?
- Не знам, ще забележим. Ако ги даде, ще ги взема. Ще ги виждам на инат на него, въпреки и да пълзя по земята!
- Имаш ли фантазии?
- Да дремя умерено. И никой да не тормози българския народ, както нашите управници го тормозеха, както поголовно избиха животните. Сега нараснали и километъра. Не знам какво да кажа! Една баба Дора какво може да направи, публицистите да кажат!
- Една баба Дора възпламени страната...
- Те знаят, че ще ида там, горе на паветата и ще им кажа истината в очите. Въпреки всичко, не се опасявам от тях.
- Уплаши ли се, когато влезе при министъра оня ден?
- Не! Влязох с гордо вдигната глава, като байрактар, трябваше ми единствено българското знаме. Държах се добре! Попитайте господин Порожанов по какъв начин съм се държала, той да каже! Целият народ да каже.
- Кое държи този мощен дух у теб?
- Държи ме силата, безграничната обич към България! Аз съм българка, жаля за родината си!
- Разбрала ли си, че тази заран някой сподели, че си зле, в болница?
- Дайте да го осъдим, да му вземем паричките! Това са неистини, аз съм добре и не мисля да се разболявам! Що да се разболявам в този момент, мъчително ми е за дребните яренца, които прегръщах и галех, а и за Светла, за Мая, за Стела, за Галя... какво да ви кажа?! Галя е моята прителка от Добрич, Светла – също. Двете козички са кръстени на моята счетоводителка по животновъдтво, те са две хубави девойки и козичките бяха хубави. Имах и Бойко. Вчера желаех да им дам бонбони, само че служителите на реда ме избутаха.
- Бойко какво ядеше?
- Бойко ядеше трева, първоначално им давах зимница. Питаха ме (журналистите) Бойко кой е, аз не споделих – оставете се.
- Да го оставят жив, по тази причина. Разсмя ни!
- Когато ми е тъжно рева, обаче прикрито. А пея, с цел да ми мине тъгата! Разбирате ли. Сега не съм пяла, тъгата ми е голяма, децата ми липсват. Ето и времето плаче за моите животинчета.
- Този развой ще продължи ли?
- Да! Докато създадат нужния брой – 30 000 ли, какъв брой им би трябвало... Лоша е ориста на българските животновъди, неприятна е ориста на българския народ! Не знам какво да кажа!
- Посланието на всички фенове е да ти стиснем ръката.
- Да. Аз не падам! Ако падна, падам единствено вкъщи, без да ме види някой различен! Издадох една загадка – от време на време човек плаче, изгубих свидни хора. Казаха, че рева повече в сравнение с за майка си и татко си, само че те постоянно са в сърцето ми. Даже през вчерашния ден се обърнах към майка ми: "Мамо, гледаш ли какво направиха тези хора, крадците на България! "
Тая заран служителите на реда с положителни планове пристигнаха да видят по какъв начин съм, би трябвало ли ми доктор. Абе, къде е този дрон? Вчера го видях и таман да кажа, че животните са живи и те пристигнаха да ги избиват. Видяхте ли ме, когато махах на докторите с разперени ръце и споделях тези думи. Аз не съм го гледала, само че го пуснете по телевизияра да видят хората по какъв начин се избиват животни!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ