Инж. Илия Келешев: Неизвестните пред машиностроителния сектор са много
" Дори международно компании, които в този момент са на върха, на всеки пет години заменят индустриалното си съоръжение ", споделя инж. Илия Келешев
© Капитал Визитка
Инж. Илия Келешев е ръководител на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 година В камарата членуват към 300 съществени индустриални компании от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.Статията е част от специфичното издание на " Капитал " Тежка промишленост. Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
В каква степен компаниите от бранша дават отговор на условията на " Индустрия 4.0 ", от което зависи конкурентоспособността им?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус - Не всяка компания може да вкара условията на " Индустрия 4.0 ". От значение са какво създава компанията и какви пазари има, дали създава крайни произведения, или е поддоставчик, има ли изясненост с пазарите или всеки ден управлението търси някакви поръчки, с цел да оцелеят, и така нататък И в развитите страни " Индустрия 4.0 " не може да бъде въведена за всички компании. Камарата ни членува в най-голямата интернационална работодателска организация на компаниите от региона на техниката - СЕЕМЕТ, където дигитализацията се разисква непрестанно. Разгледахме и отделение на " Сименс " в Англия, което е въвело " Индустрия 4.0 ". Но забележете – демонстрират международна компания със свои произведения и завоюван международен пазар. Изискванията към компаниите се усилват непрестанно. Дори международните компании, които в този момент са на върха, на всеки 5 години заменят индустриалното си съоръжение с най-новите версии на машини с ЦПУ.
Камарата обръща съществено внимание на " Индустрия 4.0 " - срещнали сме ръководители на водещи компании с постигнатото във " ВСК Кентавър – Институт по зоология Динамика " - Дряново, " Капрони " - Казанлък, " Раис " - Пазарджик, " Амет " - София. В средата на юли софтуерната компания " Би Ем Джи Дейта " – формален дистрибутор на " Аутодеск " за България, показа с образци и илюстрации приложенията на най-новите версии на софтуерни артикули за цифрово конструиране на нови артикули, възли и машини. Целта на тази среща беше компаниите да се ориентират по-добре какво би трябвало да вършат, с цел да покачват продуктивността си и да са конкурентни на интернационалния пазар. Предстоят взаимни прояви и с БАИТ. Голяма част от компаниите непрестанно осъвременяват инсталирания програмен продукт, само че постоянно има място за доусъвършенстване.
Какво ще кажете за зачестилите изказвания, че компаниите за производството на части за автомобилостроенето в огромна степен покриват условията на " Индустрия 4.0 "?
- Несъмнено е по този начин. Много от тях са образец за високо ниво и към него се стремят и други машиностроителни компании. Така е, тъй като всичко за тези компании идва на високо равнище у нас – модерна техника и съоръжение, организация, номенклатура с обезпечен пазар. Нотите ги пишат фирмите майки. Нещата са проведени на модерно равнище. Иначе ще изгубят пазарите. Развоят е затворен в самите компании и се прави от техни чиновници.
Как плануваните промени в Закона за висшето обучение ще допринесат за по-добрата подготовка на инженерните фрагменти. Става дума за желанието водещи експерти от компаниите да вземат участие директно при създаване на образователните стратегии като преподаватели, а също и в комисиите по акредитация на специалностите?
- Мерките са в вярна посока. Някои от тях, въпреки и не като всеобща процедура, са вършени и до този миг – привеждане стратегиите за образование в сходство с условията на практиката, налице е и присъединяване, въпреки и не необятно публикувано, на експерти от компаниите в преподаването във ВУЗ. Най-често това са ръководители и експерти от компании със предпазени докторати. (АМК - Габрово, ИХКТ - София, " Петров технолоджи " – София, и др.). Очакваме обаче повече промени в Закона за висшето обучение – да вземем за пример задържане на завършващите по съществени за компаниите специалности за несъмнено време на работа в България, за което има импортирани оферти.
Разчитаме доста на въвежданото дуално образование. Машиностроителните специалности са сложни и не изключително привлекателни. Младите хора и техните родители търсят по-лекото. Няма задоволително искащи да се образоват по тези специалности. Не е загадка, че зам.–ректори по образователната част, декани и зам.-декани на машиностроителните факултети обикалят още от есента като Диоген села и паланки да пропагандират учениците от 12 клас след дипломирането си да се запишат при тях. Немалка част от записалите се студенти по машиностроителни специалности са с тапия 3.50. За каква подготовка да приказваме по-нататък. ВУЗ-ове доста, деца малко, непрекъснато се разкриват филиали и колежи. От години предлагаме да се вкара като първа стъпка мораториум при разкриването на нови ВУЗ, филиали и колежи. Наличието на доста ВУЗ у нас не значи по-висока конкуренция при подготовка на студентите и тяхната реализация. По-скоро е такава за разпределяне на дипломи.
Известно е, че фрагменти не доближават. Какво е решението?
- Че не доближават фрагменти, е ясно и всекидневно се дават хрумвания и се вършат оферти по какъв начин да се реши този въпрос. Широко се прокламира, че решението е импорт на служащи и експерти. Правителството даже предприе ограничения в това отношение. Определена категория фрагменти най-вероятно ще се обезпечава от импорт – в туризма да вземем за пример. Да се надяваме, че ще стартират да идват изпълнителски фрагменти и за другите браншове, само че надали това ще е всеобщо. Вижте какъв брой от бежанците, които минават през България, желаят да останат у нас. Чудо не можем да чакаме.
Да привличаме вносни инженерни фрагменти е по-малко евентуално. Ще е допустимо по-скоро за обособени компании и работни места, и то най-вече за такива, дейностите на които са свързани със съответната страна. Изходът е в осъществяването на коренна смяна в метода при приема в междинните учебни заведения, където да се готвят изпълнителски фрагменти за потребностите на промишлеността по райони, а не за чужбина и за атрактивно звучащи специалности, за които няма реализация на пазара на труда, завършващите инженери да работят у нас, да се развиват, да се чертае пред тях вероятност. Важно е да се покачва и квалификацията на заетите, което също не върви. Тук водещи още веднъж би трябвало да бъдат самите компании. Това на порталите да има чакащи за работа и от тях да се избира кой да бъде нает от дълго време го няма.
Каква е вероятността пред бранша?
- Надяваме се да има такава. Неизвестните са доста – спорно интернационално развиване, евентуално задържане в растежа. Дано да няма спад. Съфинансирането по европейските стратегии ще спре. За развиването си компаниите ще би трябвало да разчитат на лични средства и на заеми, които ще би трябвало да връщат. Налице е популизъм в настояванията за случайно увеличение на заплатите, без връзка с повишение продуктивността на труда, дефицит на фрагменти, отвращение от работещите да покачват квалификацията си. В такава конюнктура развиването на компаниите ще става все по-трудно.
Интервюто взе: Мара Георгиева
© Капитал Визитка
Инж. Илия Келешев е ръководител на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 година В камарата членуват към 300 съществени индустриални компании от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.Статията е част от специфичното издание на " Капитал " Тежка промишленост. Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
В каква степен компаниите от бранша дават отговор на условията на " Индустрия 4.0 ", от което зависи конкурентоспособността им?
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус - Не всяка компания може да вкара условията на " Индустрия 4.0 ". От значение са какво създава компанията и какви пазари има, дали създава крайни произведения, или е поддоставчик, има ли изясненост с пазарите или всеки ден управлението търси някакви поръчки, с цел да оцелеят, и така нататък И в развитите страни " Индустрия 4.0 " не може да бъде въведена за всички компании. Камарата ни членува в най-голямата интернационална работодателска организация на компаниите от региона на техниката - СЕЕМЕТ, където дигитализацията се разисква непрестанно. Разгледахме и отделение на " Сименс " в Англия, което е въвело " Индустрия 4.0 ". Но забележете – демонстрират международна компания със свои произведения и завоюван международен пазар. Изискванията към компаниите се усилват непрестанно. Дори международните компании, които в този момент са на върха, на всеки 5 години заменят индустриалното си съоръжение с най-новите версии на машини с ЦПУ.
Камарата обръща съществено внимание на " Индустрия 4.0 " - срещнали сме ръководители на водещи компании с постигнатото във " ВСК Кентавър – Институт по зоология Динамика " - Дряново, " Капрони " - Казанлък, " Раис " - Пазарджик, " Амет " - София. В средата на юли софтуерната компания " Би Ем Джи Дейта " – формален дистрибутор на " Аутодеск " за България, показа с образци и илюстрации приложенията на най-новите версии на софтуерни артикули за цифрово конструиране на нови артикули, възли и машини. Целта на тази среща беше компаниите да се ориентират по-добре какво би трябвало да вършат, с цел да покачват продуктивността си и да са конкурентни на интернационалния пазар. Предстоят взаимни прояви и с БАИТ. Голяма част от компаниите непрестанно осъвременяват инсталирания програмен продукт, само че постоянно има място за доусъвършенстване.
Какво ще кажете за зачестилите изказвания, че компаниите за производството на части за автомобилостроенето в огромна степен покриват условията на " Индустрия 4.0 "?
- Несъмнено е по този начин. Много от тях са образец за високо ниво и към него се стремят и други машиностроителни компании. Така е, тъй като всичко за тези компании идва на високо равнище у нас – модерна техника и съоръжение, организация, номенклатура с обезпечен пазар. Нотите ги пишат фирмите майки. Нещата са проведени на модерно равнище. Иначе ще изгубят пазарите. Развоят е затворен в самите компании и се прави от техни чиновници.
Как плануваните промени в Закона за висшето обучение ще допринесат за по-добрата подготовка на инженерните фрагменти. Става дума за желанието водещи експерти от компаниите да вземат участие директно при създаване на образователните стратегии като преподаватели, а също и в комисиите по акредитация на специалностите?
- Мерките са в вярна посока. Някои от тях, въпреки и не като всеобща процедура, са вършени и до този миг – привеждане стратегиите за образование в сходство с условията на практиката, налице е и присъединяване, въпреки и не необятно публикувано, на експерти от компаниите в преподаването във ВУЗ. Най-често това са ръководители и експерти от компании със предпазени докторати. (АМК - Габрово, ИХКТ - София, " Петров технолоджи " – София, и др.). Очакваме обаче повече промени в Закона за висшето обучение – да вземем за пример задържане на завършващите по съществени за компаниите специалности за несъмнено време на работа в България, за което има импортирани оферти.
Разчитаме доста на въвежданото дуално образование. Машиностроителните специалности са сложни и не изключително привлекателни. Младите хора и техните родители търсят по-лекото. Няма задоволително искащи да се образоват по тези специалности. Не е загадка, че зам.–ректори по образователната част, декани и зам.-декани на машиностроителните факултети обикалят още от есента като Диоген села и паланки да пропагандират учениците от 12 клас след дипломирането си да се запишат при тях. Немалка част от записалите се студенти по машиностроителни специалности са с тапия 3.50. За каква подготовка да приказваме по-нататък. ВУЗ-ове доста, деца малко, непрекъснато се разкриват филиали и колежи. От години предлагаме да се вкара като първа стъпка мораториум при разкриването на нови ВУЗ, филиали и колежи. Наличието на доста ВУЗ у нас не значи по-висока конкуренция при подготовка на студентите и тяхната реализация. По-скоро е такава за разпределяне на дипломи.
Известно е, че фрагменти не доближават. Какво е решението?
- Че не доближават фрагменти, е ясно и всекидневно се дават хрумвания и се вършат оферти по какъв начин да се реши този въпрос. Широко се прокламира, че решението е импорт на служащи и експерти. Правителството даже предприе ограничения в това отношение. Определена категория фрагменти най-вероятно ще се обезпечава от импорт – в туризма да вземем за пример. Да се надяваме, че ще стартират да идват изпълнителски фрагменти и за другите браншове, само че надали това ще е всеобщо. Вижте какъв брой от бежанците, които минават през България, желаят да останат у нас. Чудо не можем да чакаме.
Да привличаме вносни инженерни фрагменти е по-малко евентуално. Ще е допустимо по-скоро за обособени компании и работни места, и то най-вече за такива, дейностите на които са свързани със съответната страна. Изходът е в осъществяването на коренна смяна в метода при приема в междинните учебни заведения, където да се готвят изпълнителски фрагменти за потребностите на промишлеността по райони, а не за чужбина и за атрактивно звучащи специалности, за които няма реализация на пазара на труда, завършващите инженери да работят у нас, да се развиват, да се чертае пред тях вероятност. Важно е да се покачва и квалификацията на заетите, което също не върви. Тук водещи още веднъж би трябвало да бъдат самите компании. Това на порталите да има чакащи за работа и от тях да се избира кой да бъде нает от дълго време го няма.
Каква е вероятността пред бранша?
- Надяваме се да има такава. Неизвестните са доста – спорно интернационално развиване, евентуално задържане в растежа. Дано да няма спад. Съфинансирането по европейските стратегии ще спре. За развиването си компаниите ще би трябвало да разчитат на лични средства и на заеми, които ще би трябвало да връщат. Налице е популизъм в настояванията за случайно увеличение на заплатите, без връзка с повишение продуктивността на труда, дефицит на фрагменти, отвращение от работещите да покачват квалификацията си. В такава конюнктура развиването на компаниите ще става все по-трудно.
Интервюто взе: Мара Георгиева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ