![[Shutterstock] Концентрацията на паричните потоци в няколко дружества намалява с](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3971627.jpg)
Раздвижването на енергийните гиганти
[Shutterstock] Концентрацията на паричните потоци в няколко сдружения понижава с бързи темпове.
Газовият бранш се развива и дава поръчка да става все по-голям.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Над 10 милиарда лева са приходите, които генерират десетте най-големи сдружения в енергетиката. А сметката набъбва до 14 милиарда, в случай че се вземат фирмите от топ 20. Това е явен индикатор за основната роля на бранша за стопанската система на страната и тъкмо по тази причина протичащите се промени в него имат изключително значение.
Досега да вземем за пример най-големите играчи в сектора бяха държавната НЕК и частните снабдителни и разпределителни сдружения на ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про ". С развиването на свободния пазар на ток обаче част от техните функционалности минават към Българската самостоятелна енергийна борса и търговците на електрическа енергия. Подобна промяна следва да се случи и при природния газ. С идното основаване на газова борса ролята на " Булгаргаз " ще стартира да понижава за сметка на по-малки частни търговци. Което ще има мощен резултат върху финансовите потоци в бранша.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Казано по различен метод - от централизирана и индустриална енергетиката става все по-свободна и ориентирана към услугите. Единствено производството на електрическа енергия остава съсредоточено в държавните компании, а развиването на възобновими енергийни източници (ВЕИ) е на назад във времето.
Преливане на милиарди
Националната електрическа компания (НЕК) продължава да бъде най-голямото енергийно дружество в България с доходи над 3.2 милиарда лева за 2018 година Структурата на тези приходи обаче се трансформира, като делът на продажбите понижава за сметка на обезщетенията от Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС). Това се вижда изключително ясно през първото полугодие на 2019 година, когато приходите от продажба на ток са били 651 млн. лева при над 1.02 милиарда лева за същия интервал на предходната година. В същото време постъпленията от ФСЕС се усилват от 237 на 742 млн. лева Всичко това се случва поради измененията, с които на 1 юли 2018 година всички ВЕИ производители и когенерации бяха задължени да продават цялата си сила на борсата, а преди този момент тя се изкупуваше от НЕК. Тази наклонност ще се ускори още след 1 ноември 2019 година, когато и дребните производителите на ток ще излязат на борсата и ще прекратят връзките си с НЕК.
Електроснабдителните сдружения на ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про " също трансформират значително ролята си, което се отразява и върху приходите им. Така да вземем за пример те продават все по-малки количества електрическа енергия по контролирани цени поради все по-масовото излизане на бизнеса на свободния пазар. Наред с това отпадна и задължението им да фактурират постъпленията от цена " Задължение към обществото ", която към този момент се събира непосредствено от ФСЕС. Дружествата към този момент не регистрират и приходите и разноските за мрежовите съставни елементи, които се префактурират към разпределителните компании. В резултат на всичко това от докладите на " ЧЕЗ Електро България ", " ЕВН България Електроснабдяване " и " Енерго-про продажби " безусловно са " изтрити " стотици милиони левове. И трите сдружения обаче са на облага от активността си.
Не по този начин стоят нещата с НЕК, която макар измененията продължава е в сериозно финансовото положение. Към края на 2018 година компанията регистрира нова загуба - 73.8 млн. лева, с което непокритата загуба от предходни интервали набъбна до 1.21 милиарда лева, а цената на настоящите пасиви на сдружението надвиши тази на настоящите активи с 847.7 млн. лева НЕК продължава да изпитва усложнение и при обслужването на отговорностите си към снабдители и контрагенти, както и по заемите си, които остават над 4 милиарда лева Към 30 юни 2019 година има известно усъвършенстване - регистрирана е облага 32 млн. лева, само че тя може да бъде избрана като изкуствена, защото е образувана от огромен еднократен превод от ФСЕС през юни, резултатът от който ще бъде обезвреден през идващите месеци. Слабото произвеждане на ток във ВЕЦ-овете, които се стопанисват от НЕК, в допълнение ще утежни финансовия резултат на компанията.
Новият път на тока
Освободеното поле от НЕК и електроснабдителните предприятия при доставките на ток е заето от нови играчи - Българската самостоятелна енергийна борса и търговците на електрическа енергия. Сред 30-те най-големи по доходи сдружения в енергетиката през 2018 година да вземем за пример попадат девет търговеца на ток, чиито общи доходи са към 2 милиарда лева В топ 50 на бранша пък има още 8 търговеца с общ оборот 570 млн. лева
По-интересното е, че общите доходи на тези 17 сдружения се усилват с близо 20%. Това ненапълно може да се изясни с по-високите борсови цени на електрическата енергия, само че също по този начин е явен сигнал и за протичащите промени при свободната търговия с електрическа енергия - редица търговци банкрутираха или просто се отхвърлиха от бизнеса поради мощно волатилните борсови цени, като клиентите им бяха поети от по-големите играчи. Показателно в тази ситуация е, че търговците усъвършенстват доста финансовите си индикатори - през 2017 година въпросните 17 сдружения в топ 50 са били на обща загуба над 61 млн. лева, а година по-късно са на плюс 5 млн. лева Окрупняването ще продължи и през 2019 година, защото търговията с електрическа енергия изисква все по-големи запаси, а опциите за облаги понижават заради невъзможността да се купува ток отвън борсата.
И новите играчи
Нагледен образец за това по какъв начин един търговец на ток внезапно усилва бизнеса си, като взема клиентите на собствен съперник, е свързаната със строителната компания " Джи Пи груп " Джи Ви Ай. Приходите й се усилват от 15 млн. до 84 млн. лева през последната година, като главната причина за това е, че компанията стартира да обслужва клиентите на банкрутиралия през декември 2017 година търговец на ток " Фючър енерджи ".
Най-големият търговец на електрическа енергия в страната към този момент е близката до Христо Ковачки " Гранд енерджи дистрибюшън ". Дружеството, чийто притежател официално е Надежда Арсова, регистрира 112% растеж в годишните си доходи - от 221 млн. до 469 млн. лева, и изпреварва с 20 млн. лева " ЧЕЗ трейд ". Зад разрастването на " Гранд енерджи дистрибюшън " стоят няколко фактора. Основното е това, че сдружението изкупува цялата електрическа енергия от обвързваните с Ковачки ТЕЦ-ове и топлофикации, а от средата на 2018 година препродава и създавания от " Топлофикация София " ток. Освен това през предходната година " Гранд енерджи дистрибюшън " съумя да завоюва някои от огромните търгове за електрическа енергия на АЕЦ " Козлодуй ", с което стана снабдител освен на крайните клиенти, само че и на други търговци.
Внимание заслужава и другият търговец на ток на Ковачки - " Юропиан трейд оф енерджи ". Дружеството има 69 хиляди лева оборот за 2017 година, до момента в който година по-късно приходите му приближават 119 млн. лева Обяснението за това изригване е, че " Юропиан трейд оф енерджи " прекупува обилни количества електрическа енергия от " Гранд енерджи дистрибюшън " и я продава на борсата.
Силен скок на приходите има и при " Енерджи маркет " - от 61.7 до 139.7 млн. лева Това обаче не е връх за компанията, защото през 2015 година тя е отчела приходи над 179 млн. лева " Енерджи маркет " се управлява от Христо Януцев, само че в сектора я свързват с Борислав Лоринков.
В същото време компании като " Аркадия сървис ", " Енергийна финансова група ", " Енерджи съплай " и " ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп " регистрират намаляване на приходите си. Допреди две години да вземем за пример " Аркадия сървис " беше измежду най-големите търговци с доходи близо 200 млн. лева, а в този момент оборотът ѝ към този момент е под 65 млн. лв.. Свързаната с нея " Енергийна финансова група " на Николай Вузев и Богомил Манчев пък към този момент е във банкрут, макар че през 2017 година имаше над 150 млн. лева доходи. " Енерджи съплай " на Соня Кадиева пък губи пазарен дял заради повишението на обезпеченията за търгуване на борсата и невъзможността за подписване на дълготрайни контракти с производителите.
Самата Българска самостоятелна енергийна борса също демонстрира бурно развиване - оборотът от покупко-продажби на сегментите " Ден напред " и " В рамките на деня ", по които сдружението играе ролята на клирингова къща, е над 1.1 милиарда лева За съпоставяне - през 2017 година сумата беше 620.7 млн. лева, а година по-рано - 175 млн. лева Очакванията са през тази година оборотът да надвиши 1.5 милиарда лева заради излизането на нови производители на свободния пазар.
Иначе личните доходи на борсата (от такси) са 7.5 млн. лева, което е два пъти повече по отношение на 2017 година Повече от двойно пораства и облагата, която е достигнала 3.8 млн. лева
Проблемният Топлоелектрическа централа
При производството на електрическа енергия обстановката също се трансформира. Най-видим е този развой при държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", която е неконкурентна на пазара и загубите ѝ не престават да се усилват макар опитите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да я поддържа с изключителни заповеди за изкупуване на силата ѝ.
След като за предходната година тя излезе на минус 363.3 млн. лева, за първите шест месеца на 2019 година сдружението загуби още 145 млн. лева Общо насъбраната загуба към този момент е 772 млн. лева, а задълженията са над 1.5 милиарда лв.. ТЕЦ-ът безусловно е изправен пред банкрут, защото не е в положение да покрива разноските си и напълно разчита за това на финансовата помощ от притежателя си - Български енергиен холдинг.
Основната причина за влошаващото се финансово положение на Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " е нарасналата цена на въглеродните излъчвания. Ако през 2018 година тя се подвигна от към 8 до 20 евро за звук, то от началото на 2019 година квотите CO2 се търгуват за приблизително 25 евро/тон, а от юли насам са даже над 28 евро. В резултат на смяната за първото полугодие разноските за квоти са с 66.6% по-големи по отношение на същия интервал на предходната година - 192 млн. против 115 млн. Тези заплащания съставляват 55% от общите доходи на ТЕЦ-а и към този момент надвишават доста сумите за покупка на въглища, които са малко под 121 млн. лева Прогнозите са, че в идващите месеци цената на квотите ще доближи над 30 евро за звук, което значи, че държавната електроцентрала неизбежно ще натрупа още по-голяма загуба.
Съвсем друго е ситуацията при АЕЦ " Козлодуй ". Централата регистрира рекордна чиста облага - 163.5 млн. лева за 2018 година, а през първото полугодие на 2019 година е на плюс 161 млн. лева, което е сигурен сигнал, че върхът ще бъде усъвършенстван. Доброто показване се дължи както на по-високите междинни продажни цени на електрическата енергия, по този начин и на обстоятелството, че атомната централа продава повече на свободния пазар за сметка на контролирания.
Нелепото е, че спечелите от АЕЦ " Козлодуй " пари се изземат от БЕХ и се преливат към Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", вместо да се влагат в нови технологии и цялостна смяна на въглищния комплекс " Марица-изток ".
Възходът на газа
За разлика от електроенергийния бранш, където измененията са в ход от няколко години, при природния газ промените занапред предстоят. Така да вземем за пример още в идващите месеци се чака да проработи газова борса по прилика с тази за ток, посредством която " Булгаргаз " да продава част от количествата. На платформата обаче ще могат да вземат участие и всевъзможни други компании, в това число задгранични, които биха могли да се конкурират с държавния монополист.
Същевременно " Булгартрансгаз " разгласи социална поръчка за нов директен газопровод от турската до сръбската граница, който дружно с компресорните станции и оскъпяването на финансирането ще коства над 3 милиарда лева В ход е и строителството на газовата връзка сред България и Гърция, която се чака да обезпечи различни доставки от Каспийския район, а това лято станахме очевидци и на първия импорт на американски LNG през Гърция и входна точка Кулата.
Всичко това неизбежно ще оживи бранша и ще докара до промени в централизираните все още финансови потоци в " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ". Иначе за 2018 година двете сдружения регистрират по-малко пренесени и потребени количества природен газ, само че имат повече доходи. Това е по този начин поради значителното покачване на цените на газа - с близо 30% единствено в границите на годината и с над 35% по отношение на междинната стойност за 2017 година
Печалбите обаче понижават - на преносния оператор " Булгартрансгаз " с 20% до малко над 47 млн. лева, а доставчикът " Булгаргаз " даже е на загуба близо 32 млн. лева Но това не е подбудено от пазарни проблеми, а от санкцията 150 млн. лева, която Европейската комисия наложи на двете сдружения и БЕХ по така наречен газово дело. Така всяка от трите компании е записала като провизия по 50 млн. лева
Що се отнася до частният оператор " Овергаз ", той регистрира мощен растеж на оборота (пак на първо място поради по-високите цени), който към този момент минава 200 млн. лева Дружеството е постигнало и нарастване на облагата с над 47% - до 24.5 млн. лева.
Газовият бранш се развива и дава поръчка да става все по-голям.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Над 10 милиарда лева са приходите, които генерират десетте най-големи сдружения в енергетиката. А сметката набъбва до 14 милиарда, в случай че се вземат фирмите от топ 20. Това е явен индикатор за основната роля на бранша за стопанската система на страната и тъкмо по тази причина протичащите се промени в него имат изключително значение.
Досега да вземем за пример най-големите играчи в сектора бяха държавната НЕК и частните снабдителни и разпределителни сдружения на ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про ". С развиването на свободния пазар на ток обаче част от техните функционалности минават към Българската самостоятелна енергийна борса и търговците на електрическа енергия. Подобна промяна следва да се случи и при природния газ. С идното основаване на газова борса ролята на " Булгаргаз " ще стартира да понижава за сметка на по-малки частни търговци. Което ще има мощен резултат върху финансовите потоци в бранша.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Казано по различен метод - от централизирана и индустриална енергетиката става все по-свободна и ориентирана към услугите. Единствено производството на електрическа енергия остава съсредоточено в държавните компании, а развиването на възобновими енергийни източници (ВЕИ) е на назад във времето.
Преливане на милиарди
Националната електрическа компания (НЕК) продължава да бъде най-голямото енергийно дружество в България с доходи над 3.2 милиарда лева за 2018 година Структурата на тези приходи обаче се трансформира, като делът на продажбите понижава за сметка на обезщетенията от Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС). Това се вижда изключително ясно през първото полугодие на 2019 година, когато приходите от продажба на ток са били 651 млн. лева при над 1.02 милиарда лева за същия интервал на предходната година. В същото време постъпленията от ФСЕС се усилват от 237 на 742 млн. лева Всичко това се случва поради измененията, с които на 1 юли 2018 година всички ВЕИ производители и когенерации бяха задължени да продават цялата си сила на борсата, а преди този момент тя се изкупуваше от НЕК. Тази наклонност ще се ускори още след 1 ноември 2019 година, когато и дребните производителите на ток ще излязат на борсата и ще прекратят връзките си с НЕК.
Електроснабдителните сдружения на ЧЕЗ, ЕВН и " Енерго-про " също трансформират значително ролята си, което се отразява и върху приходите им. Така да вземем за пример те продават все по-малки количества електрическа енергия по контролирани цени поради все по-масовото излизане на бизнеса на свободния пазар. Наред с това отпадна и задължението им да фактурират постъпленията от цена " Задължение към обществото ", която към този момент се събира непосредствено от ФСЕС. Дружествата към този момент не регистрират и приходите и разноските за мрежовите съставни елементи, които се префактурират към разпределителните компании. В резултат на всичко това от докладите на " ЧЕЗ Електро България ", " ЕВН България Електроснабдяване " и " Енерго-про продажби " безусловно са " изтрити " стотици милиони левове. И трите сдружения обаче са на облага от активността си.
Не по този начин стоят нещата с НЕК, която макар измененията продължава е в сериозно финансовото положение. Към края на 2018 година компанията регистрира нова загуба - 73.8 млн. лева, с което непокритата загуба от предходни интервали набъбна до 1.21 милиарда лева, а цената на настоящите пасиви на сдружението надвиши тази на настоящите активи с 847.7 млн. лева НЕК продължава да изпитва усложнение и при обслужването на отговорностите си към снабдители и контрагенти, както и по заемите си, които остават над 4 милиарда лева Към 30 юни 2019 година има известно усъвършенстване - регистрирана е облага 32 млн. лева, само че тя може да бъде избрана като изкуствена, защото е образувана от огромен еднократен превод от ФСЕС през юни, резултатът от който ще бъде обезвреден през идващите месеци. Слабото произвеждане на ток във ВЕЦ-овете, които се стопанисват от НЕК, в допълнение ще утежни финансовия резултат на компанията.
Новият път на тока
Освободеното поле от НЕК и електроснабдителните предприятия при доставките на ток е заето от нови играчи - Българската самостоятелна енергийна борса и търговците на електрическа енергия. Сред 30-те най-големи по доходи сдружения в енергетиката през 2018 година да вземем за пример попадат девет търговеца на ток, чиито общи доходи са към 2 милиарда лева В топ 50 на бранша пък има още 8 търговеца с общ оборот 570 млн. лева
По-интересното е, че общите доходи на тези 17 сдружения се усилват с близо 20%. Това ненапълно може да се изясни с по-високите борсови цени на електрическата енергия, само че също по този начин е явен сигнал и за протичащите промени при свободната търговия с електрическа енергия - редица търговци банкрутираха или просто се отхвърлиха от бизнеса поради мощно волатилните борсови цени, като клиентите им бяха поети от по-големите играчи. Показателно в тази ситуация е, че търговците усъвършенстват доста финансовите си индикатори - през 2017 година въпросните 17 сдружения в топ 50 са били на обща загуба над 61 млн. лева, а година по-късно са на плюс 5 млн. лева Окрупняването ще продължи и през 2019 година, защото търговията с електрическа енергия изисква все по-големи запаси, а опциите за облаги понижават заради невъзможността да се купува ток отвън борсата.
И новите играчи
Нагледен образец за това по какъв начин един търговец на ток внезапно усилва бизнеса си, като взема клиентите на собствен съперник, е свързаната със строителната компания " Джи Пи груп " Джи Ви Ай. Приходите й се усилват от 15 млн. до 84 млн. лева през последната година, като главната причина за това е, че компанията стартира да обслужва клиентите на банкрутиралия през декември 2017 година търговец на ток " Фючър енерджи ".
Най-големият търговец на електрическа енергия в страната към този момент е близката до Христо Ковачки " Гранд енерджи дистрибюшън ". Дружеството, чийто притежател официално е Надежда Арсова, регистрира 112% растеж в годишните си доходи - от 221 млн. до 469 млн. лева, и изпреварва с 20 млн. лева " ЧЕЗ трейд ". Зад разрастването на " Гранд енерджи дистрибюшън " стоят няколко фактора. Основното е това, че сдружението изкупува цялата електрическа енергия от обвързваните с Ковачки ТЕЦ-ове и топлофикации, а от средата на 2018 година препродава и създавания от " Топлофикация София " ток. Освен това през предходната година " Гранд енерджи дистрибюшън " съумя да завоюва някои от огромните търгове за електрическа енергия на АЕЦ " Козлодуй ", с което стана снабдител освен на крайните клиенти, само че и на други търговци.
Внимание заслужава и другият търговец на ток на Ковачки - " Юропиан трейд оф енерджи ". Дружеството има 69 хиляди лева оборот за 2017 година, до момента в който година по-късно приходите му приближават 119 млн. лева Обяснението за това изригване е, че " Юропиан трейд оф енерджи " прекупува обилни количества електрическа енергия от " Гранд енерджи дистрибюшън " и я продава на борсата.
Силен скок на приходите има и при " Енерджи маркет " - от 61.7 до 139.7 млн. лева Това обаче не е връх за компанията, защото през 2015 година тя е отчела приходи над 179 млн. лева " Енерджи маркет " се управлява от Христо Януцев, само че в сектора я свързват с Борислав Лоринков.
В същото време компании като " Аркадия сървис ", " Енергийна финансова група ", " Енерджи съплай " и " ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп " регистрират намаляване на приходите си. Допреди две години да вземем за пример " Аркадия сървис " беше измежду най-големите търговци с доходи близо 200 млн. лева, а в този момент оборотът ѝ към този момент е под 65 млн. лв.. Свързаната с нея " Енергийна финансова група " на Николай Вузев и Богомил Манчев пък към този момент е във банкрут, макар че през 2017 година имаше над 150 млн. лева доходи. " Енерджи съплай " на Соня Кадиева пък губи пазарен дял заради повишението на обезпеченията за търгуване на борсата и невъзможността за подписване на дълготрайни контракти с производителите.
Самата Българска самостоятелна енергийна борса също демонстрира бурно развиване - оборотът от покупко-продажби на сегментите " Ден напред " и " В рамките на деня ", по които сдружението играе ролята на клирингова къща, е над 1.1 милиарда лева За съпоставяне - през 2017 година сумата беше 620.7 млн. лева, а година по-рано - 175 млн. лева Очакванията са през тази година оборотът да надвиши 1.5 милиарда лева заради излизането на нови производители на свободния пазар.
Иначе личните доходи на борсата (от такси) са 7.5 млн. лева, което е два пъти повече по отношение на 2017 година Повече от двойно пораства и облагата, която е достигнала 3.8 млн. лева
Проблемният Топлоелектрическа централа
При производството на електрическа енергия обстановката също се трансформира. Най-видим е този развой при държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", която е неконкурентна на пазара и загубите ѝ не престават да се усилват макар опитите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да я поддържа с изключителни заповеди за изкупуване на силата ѝ.
След като за предходната година тя излезе на минус 363.3 млн. лева, за първите шест месеца на 2019 година сдружението загуби още 145 млн. лева Общо насъбраната загуба към този момент е 772 млн. лева, а задълженията са над 1.5 милиарда лв.. ТЕЦ-ът безусловно е изправен пред банкрут, защото не е в положение да покрива разноските си и напълно разчита за това на финансовата помощ от притежателя си - Български енергиен холдинг.
Основната причина за влошаващото се финансово положение на Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " е нарасналата цена на въглеродните излъчвания. Ако през 2018 година тя се подвигна от към 8 до 20 евро за звук, то от началото на 2019 година квотите CO2 се търгуват за приблизително 25 евро/тон, а от юли насам са даже над 28 евро. В резултат на смяната за първото полугодие разноските за квоти са с 66.6% по-големи по отношение на същия интервал на предходната година - 192 млн. против 115 млн. Тези заплащания съставляват 55% от общите доходи на ТЕЦ-а и към този момент надвишават доста сумите за покупка на въглища, които са малко под 121 млн. лева Прогнозите са, че в идващите месеци цената на квотите ще доближи над 30 евро за звук, което значи, че държавната електроцентрала неизбежно ще натрупа още по-голяма загуба.
Съвсем друго е ситуацията при АЕЦ " Козлодуй ". Централата регистрира рекордна чиста облага - 163.5 млн. лева за 2018 година, а през първото полугодие на 2019 година е на плюс 161 млн. лева, което е сигурен сигнал, че върхът ще бъде усъвършенстван. Доброто показване се дължи както на по-високите междинни продажни цени на електрическата енергия, по този начин и на обстоятелството, че атомната централа продава повече на свободния пазар за сметка на контролирания.
Нелепото е, че спечелите от АЕЦ " Козлодуй " пари се изземат от БЕХ и се преливат към Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", вместо да се влагат в нови технологии и цялостна смяна на въглищния комплекс " Марица-изток ".
Възходът на газа
За разлика от електроенергийния бранш, където измененията са в ход от няколко години, при природния газ промените занапред предстоят. Така да вземем за пример още в идващите месеци се чака да проработи газова борса по прилика с тази за ток, посредством която " Булгаргаз " да продава част от количествата. На платформата обаче ще могат да вземат участие и всевъзможни други компании, в това число задгранични, които биха могли да се конкурират с държавния монополист.
Същевременно " Булгартрансгаз " разгласи социална поръчка за нов директен газопровод от турската до сръбската граница, който дружно с компресорните станции и оскъпяването на финансирането ще коства над 3 милиарда лева В ход е и строителството на газовата връзка сред България и Гърция, която се чака да обезпечи различни доставки от Каспийския район, а това лято станахме очевидци и на първия импорт на американски LNG през Гърция и входна точка Кулата.
Всичко това неизбежно ще оживи бранша и ще докара до промени в централизираните все още финансови потоци в " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ". Иначе за 2018 година двете сдружения регистрират по-малко пренесени и потребени количества природен газ, само че имат повече доходи. Това е по този начин поради значителното покачване на цените на газа - с близо 30% единствено в границите на годината и с над 35% по отношение на междинната стойност за 2017 година
Печалбите обаче понижават - на преносния оператор " Булгартрансгаз " с 20% до малко над 47 млн. лева, а доставчикът " Булгаргаз " даже е на загуба близо 32 млн. лева Но това не е подбудено от пазарни проблеми, а от санкцията 150 млн. лева, която Европейската комисия наложи на двете сдружения и БЕХ по така наречен газово дело. Така всяка от трите компании е записала като провизия по 50 млн. лева
Що се отнася до частният оператор " Овергаз ", той регистрира мощен растеж на оборота (пак на първо място поради по-високите цени), който към този момент минава 200 млн. лева Дружеството е постигнало и нарастване на облагата с над 47% - до 24.5 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ