Дори и да не помним сънищата си, сигурно е, че

Дори и да не помним сънищата си, несъмнено е, че съвсем всички живи същества сънуват под една или друга форма. Сънят е една от към момента недобре проучените сфери на науката.
Дори и в този момент откривателите на съня имат разнообразни теории за него. Руски уеб сайтове оферират някои от тях:
Според една доктрина когато има стрес в всекидневието, сънищата се трансформират. Понякога те отразяват и вътрешните ни страсти. Чрез значими знаци и въпроси, свързани с будния живот, сънищата се „ пробват “ да открият баланс като метод за справяне с вътрешния ужас.
Според професора по психиатрия Ърнест Хартман сънищата са съответни страсти, като да вземем за пример терзанието. Различните страсти водят до образуването на нова „ материя “, която се вплита в паметта на сънуващия по метод, по който му оказва помощ да се оправи със напрежението, контузията и други типове психически нарушавания.
Изследователи настояват, че към този момент има данни от изследвания, в които се показва, че сънят е от главно значение за действието на мозъка и паметта. Според някои ключът за укрепване на паметта се крие не в няколко часа отмора, а в самото сънуване.
Повечето сънища включват скорошни събития и случки, които сме претърпели. Този вид сънища могат да служат за обработка и образуване на съзнателни и несъзнателни тласъци, които са получени денем.
След като ежедневните мемоари са затвърдени благодарение на съня, мозъкът има опция да се „ освежи “. Според тази доктрина сънищата са метод на мозъка да се „ рестартира “.
Друга доктрина „ гласи “, че сънищата могат да са от изгода за справяне с ежедневните проблеми в живота.
Когато се надигнем пред трудности, за прекосяването им главно се употребява информация, която към този момент знаем – спомените. В този смисъл сънуването е потребно, тъй като оказва помощ за организирането и затвърдяването на спомените, като по този метод се улеснява „ достъпът “ до тях при потребност.