Проф. Атанас Семов представя филм за Новоселското априлско въстание Девет глътки свобода
Документалният филм за Новоселското априлско въстание " Девет глътки независимост " по сюжет на член-кореспондент професор лекар на юридическите науки Атанас Семов ще бъде показан на 1 март, сряда, в Големия салон на Българската академия на науките (БАН), от 17:00 часа.
Това заяви член-кореспондент професор лекар на юридическите науки Атанас Семов.
Филмът е с дълготрайност 40 минути, а след прожекцията ще се организира малко разискване за смисъла на историческата памет.
На събитието се чака да участва президентът на Република България Румен Радев.
По тематиката ще приказват член-кореспондент Александър Костов, историк, теоретичен секретар на Отделението по филантропични и публични науки на Българска академия на науките, и член-кореспондент Иван Гранитски от Отделението за изкуство и изкуствознание на Българска академия на науките.
Водещ ще е огромният артист Мариус Донкин, участващ във кино лентата.
Входът за събитието е свободен, местата би трябвало да се заемат до 16:50 часа.
---
Новоселската епопея - вторият Батак
На 1 май 1876 година на връх Бабан е даден знакът за най-масово въстание в Северна България. На идващия ден съзаклятниците се събират в кафенето на Драгню Стойчев (осъден на 15-годишна каторга) и вземат решение за оповестяване на въстанието. Вдига се цялото население на Ново село, Кръвеник, Батошево и близките махали. Котловината е на бойна нога.
Пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в наличието на голям брой новоселци даскал Никола Дабев огласява основаването на Новоселска република. 250 въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз.
В същия ден от Габрово към въстаналите села се насочва четата на Цанко Дюстабанов. Въстаниците са знаели, че в Севлиево, Габрово и другите околни селища протест няма, само че са твърдо решени да изпълнят клетвата си.
Четниците са посрещнати с всенародно тържествуване и хора. Бойците не помнят за момент, че са тръгнали да мрат в неравна битка за независимост, тъй като Новоселската република към този момент живее свободно. Уви, не за дълго.
Както на всички места битката начева с очаквания и песни и свършва с разгром. След като схваща за оповестеното въстание, турската власт разпорежда събирането на нередовна армия от башибозуци и черкези от покрайнината.
Начело на тези пълчища от освирепели и фанатизирани хора застава плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по генезис също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, настоящи против Ново село. Числеността на тази разюздана, само че доста добре въоръжена нередовна войска е почти към 7000 души.
Започва героичната отбрана на Новоселската република. Цели девет дни въстаниците отблъскват офанзивите на 20-кратно превъзхождащия ги съперник. Турците изпращат парламентьори, които се пробват да придумат бунтовниците да сложат оръжие, обещавайки да запазят живота им и този на околните им. В противоположен случай, заплашват поробителите – цялото село ще бъде изгорено, а всичките му поданици – избити.
Храбрите балканджии обаче не се замислят и за момент – те са дали клетва и са решени да я изпълнят: „ Свобода или гибел ”!
Турците настъпват гневно, само че са посрещнати от барутните залпове на бунтовниците, които в продължение на дни не отстъпват от позициите. Редом с мъжете се бият и дами, и голобради момчета. Старци и дами стоят край позициите, с цел да внушат на турците, че вдигналите се на въстание са многочислени.
На няколко пъти башибозуци и черкези стигат до самите барикади, само че са отблъснати в ръкопашен пердах. Жертвите на поробителя са многочислени – волски каруци непрестанно изнасят от бойното поле телата на убити и ранени. Въстаниците дават единствено десетина убити.
Хилядите башибозуци и черкези са обезверени. Но към тях непрекъснато се причисляват подкрепления. На 8 май турците съумяват да влязат в Батошево. На идващия ден е високомерен и Кръвеник и тилът на сражаващите се героичен българи е открит. Пробита е защитата при Граднишкия боаз.
Озверелите башибозуци и черкези нахлуват в селата и стартират да колят, грабят и палят. Въстаниците се спускат към селата да пазят дамите и децата. Кръвеник е високомерен и тилът на бранителите е открит.
На север от Ново село и манастира се появяват многочислените пълчища на башибозука и с това заплашват да ударят в тил и да обкръжат бунтовниците и беззащитното население от дами, деца и остарели хора. Свещеникът Георги Христов се затваря в девическия манастир и открива пукотевица, с която съумява да задържи прииждащия башибозук и да даде късмет на някои от локалните поданици да избягат.
След като турците нахлуват в светата обител, стартират нечовечен разгром. Някои от монахините са свиреп изклани, а останалите са подложени на жестоки мъчения и поругаване. Мъченически умират игуменката Сусана Ц. Сомлева, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина.
Новоселските мъченици за вярата и освобождението ни са канонизирини от Българската православна черква преди три години. Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и свирепост. Мнозина претърпяват мъченическа гибел, измежду които са и оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на който отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия пощальон Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана неведнъж, до момента в който умряла.... Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с дребни кученца, а на пода били разхвърляни шкембета от добитък. Озверялата паплач се нахвърлила върху беззащитните дами, деца и старци.
В този миг откъм Дебневския боаз се спускат въстаниците отпред с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Завързват се престрелки по улиците и край къщите. Българите съумяват за малко да отвлекат вниманието на освирепелите турци и да дадат късмет на към момента живите новоселци да се изтеглят към Балкана. Най-отзад вървят бунтовниците, които със пукотевица задържат напиращите башибозуци и черкези.
Старият духовник Никола Барбулов е мъчно преносим и бива застигнат, изтезаван, с цел да каже известното му за съзаклятието и умира в ръцете на мъчителите си. В ръцете на башибозука попадат и няколко дами в напреднала бременност. Те са изкормвани, до момента в който турците се обзалагат какъв може да е полът на нероденото дете. Тази ужасяваща орис сполетява Тена Станева, Мария Пенкова и Велика Неделкова.
След като плячкосват и опожаряват селата, башибозуците се спускат из Балкана да дирят оживели. Тези, които биват застигнати, не са могли да разчитат на никаква благосклонност.
В местността Бунарът под връх Марагидик се събират повече от 100 въстаници. Те заемат положителни позиции и завързват последния пердах с напиращите турци. В продължение на няколко часа те сполучливо отблъскват офанзивите. Но през Балкана се появяват още башибозуци и черкези, идващи от опожарените тракийски и средногорски села.
Попаднали под два огъня, въстаниците са разрушени. Оцелелите от тях се пръскат из Балкана – на дребни групи или поединично, търсейки избавление кой както може. Малцина са оживелите. От 250-300 въстаници, единствено петдесетина доживяват Освобождението.
Новоселската епопея с право може да бъде наречена „ вторият Батак ”. В сраженията падат 160 български бунтовници, десетки са обесени и заточени, стотици са жертвите измежду мирното население. Изгорени са над 700 къщи и цялата Новоселска долина е превърната в димящо пепелище.
Това заяви член-кореспондент професор лекар на юридическите науки Атанас Семов.
Филмът е с дълготрайност 40 минути, а след прожекцията ще се организира малко разискване за смисъла на историческата памет.
На събитието се чака да участва президентът на Република България Румен Радев.
По тематиката ще приказват член-кореспондент Александър Костов, историк, теоретичен секретар на Отделението по филантропични и публични науки на Българска академия на науките, и член-кореспондент Иван Гранитски от Отделението за изкуство и изкуствознание на Българска академия на науките.
Водещ ще е огромният артист Мариус Донкин, участващ във кино лентата.
Входът за събитието е свободен, местата би трябвало да се заемат до 16:50 часа.
---
Новоселската епопея - вторият Батак
На 1 май 1876 година на връх Бабан е даден знакът за най-масово въстание в Северна България. На идващия ден съзаклятниците се събират в кафенето на Драгню Стойчев (осъден на 15-годишна каторга) и вземат решение за оповестяване на въстанието. Вдига се цялото население на Ново село, Кръвеник, Батошево и близките махали. Котловината е на бойна нога.
Пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в наличието на голям брой новоселци даскал Никола Дабев огласява основаването на Новоселска република. 250 въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз.
В същия ден от Габрово към въстаналите села се насочва четата на Цанко Дюстабанов. Въстаниците са знаели, че в Севлиево, Габрово и другите околни селища протест няма, само че са твърдо решени да изпълнят клетвата си.
Четниците са посрещнати с всенародно тържествуване и хора. Бойците не помнят за момент, че са тръгнали да мрат в неравна битка за независимост, тъй като Новоселската република към този момент живее свободно. Уви, не за дълго.
Както на всички места битката начева с очаквания и песни и свършва с разгром. След като схваща за оповестеното въстание, турската власт разпорежда събирането на нередовна армия от башибозуци и черкези от покрайнината.
Начело на тези пълчища от освирепели и фанатизирани хора застава плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по генезис също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, настоящи против Ново село. Числеността на тази разюздана, само че доста добре въоръжена нередовна войска е почти към 7000 души.
Започва героичната отбрана на Новоселската република. Цели девет дни въстаниците отблъскват офанзивите на 20-кратно превъзхождащия ги съперник. Турците изпращат парламентьори, които се пробват да придумат бунтовниците да сложат оръжие, обещавайки да запазят живота им и този на околните им. В противоположен случай, заплашват поробителите – цялото село ще бъде изгорено, а всичките му поданици – избити.
Храбрите балканджии обаче не се замислят и за момент – те са дали клетва и са решени да я изпълнят: „ Свобода или гибел ”!
Турците настъпват гневно, само че са посрещнати от барутните залпове на бунтовниците, които в продължение на дни не отстъпват от позициите. Редом с мъжете се бият и дами, и голобради момчета. Старци и дами стоят край позициите, с цел да внушат на турците, че вдигналите се на въстание са многочислени.
На няколко пъти башибозуци и черкези стигат до самите барикади, само че са отблъснати в ръкопашен пердах. Жертвите на поробителя са многочислени – волски каруци непрестанно изнасят от бойното поле телата на убити и ранени. Въстаниците дават единствено десетина убити.
Хилядите башибозуци и черкези са обезверени. Но към тях непрекъснато се причисляват подкрепления. На 8 май турците съумяват да влязат в Батошево. На идващия ден е високомерен и Кръвеник и тилът на сражаващите се героичен българи е открит. Пробита е защитата при Граднишкия боаз.
Озверелите башибозуци и черкези нахлуват в селата и стартират да колят, грабят и палят. Въстаниците се спускат към селата да пазят дамите и децата. Кръвеник е високомерен и тилът на бранителите е открит.
На север от Ново село и манастира се появяват многочислените пълчища на башибозука и с това заплашват да ударят в тил и да обкръжат бунтовниците и беззащитното население от дами, деца и остарели хора. Свещеникът Георги Христов се затваря в девическия манастир и открива пукотевица, с която съумява да задържи прииждащия башибозук и да даде късмет на някои от локалните поданици да избягат.
След като турците нахлуват в светата обител, стартират нечовечен разгром. Някои от монахините са свиреп изклани, а останалите са подложени на жестоки мъчения и поругаване. Мъченически умират игуменката Сусана Ц. Сомлева, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина.
Новоселските мъченици за вярата и освобождението ни са канонизирини от Българската православна черква преди три години. Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и свирепост. Мнозина претърпяват мъченическа гибел, измежду които са и оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на който отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия пощальон Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана неведнъж, до момента в който умряла.... Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с дребни кученца, а на пода били разхвърляни шкембета от добитък. Озверялата паплач се нахвърлила върху беззащитните дами, деца и старци.
В този миг откъм Дебневския боаз се спускат въстаниците отпред с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Завързват се престрелки по улиците и край къщите. Българите съумяват за малко да отвлекат вниманието на освирепелите турци и да дадат късмет на към момента живите новоселци да се изтеглят към Балкана. Най-отзад вървят бунтовниците, които със пукотевица задържат напиращите башибозуци и черкези.
Старият духовник Никола Барбулов е мъчно преносим и бива застигнат, изтезаван, с цел да каже известното му за съзаклятието и умира в ръцете на мъчителите си. В ръцете на башибозука попадат и няколко дами в напреднала бременност. Те са изкормвани, до момента в който турците се обзалагат какъв може да е полът на нероденото дете. Тази ужасяваща орис сполетява Тена Станева, Мария Пенкова и Велика Неделкова.
След като плячкосват и опожаряват селата, башибозуците се спускат из Балкана да дирят оживели. Тези, които биват застигнати, не са могли да разчитат на никаква благосклонност.
В местността Бунарът под връх Марагидик се събират повече от 100 въстаници. Те заемат положителни позиции и завързват последния пердах с напиращите турци. В продължение на няколко часа те сполучливо отблъскват офанзивите. Но през Балкана се появяват още башибозуци и черкези, идващи от опожарените тракийски и средногорски села.
Попаднали под два огъня, въстаниците са разрушени. Оцелелите от тях се пръскат из Балкана – на дребни групи или поединично, търсейки избавление кой както може. Малцина са оживелите. От 250-300 въстаници, единствено петдесетина доживяват Освобождението.
Новоселската епопея с право може да бъде наречена „ вторият Батак ”. В сраженията падат 160 български бунтовници, десетки са обесени и заточени, стотици са жертвите измежду мирното население. Изгорени са над 700 къщи и цялата Новоселска долина е превърната в димящо пепелище.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ