Доктор Илейн Н. Арън е психолог и автор на няколко

Доктор Илейн Н. Арън е психолог и създател на няколко революционни книги в региона на сетивното усещане.

Авторката е позната на българския четец с книгата си „ Свръхчувствителните хора “, в която дефинира линия на личността, засягаща един на всеки пет души.

Този път ни среща с присъщите черти на свръхчувствителните деца и дава скъпи препоръки по какъв начин да им помогнем да реализират психическа резистентност.

E, в случай че той беше мое дете, щеше да яде каквото му сложа в чинията.

– Дъщеря ти е толкоз мълчалива – не си ли мислила да я заведеш на лекар за това?

– Той е толкоз зрял, толкоз умен за възрастта си. Но като че ли прекомерно доста мисли. Не се ли притеснявате, че към този момент не е по този начин благополучен и нехаен?

– В детската група, на която преподавам, всички деца се включват в общите занимания, единствено синът ви отхвърля. И у дома ли е подобен дебелоглав?

Познато ли ви звучат тези мнения?

Защото родителите, които интервюирах за книгата, са привикнали да ги чуват. Те чуват всевъзможни доброжелателни изявления от устата на най-различни хора – родственици, учители, други родители и даже психолози и лекари.

Ако и вие сте се сблъсквали с сходни намеци, значи, съвсем несъмнено сте родители на свръхчувствително дете (СЧД). И те, естествено, ви тревожат, тъй като загатват, че във вашето дете има нещо необичайно или неправилно, до момента в който самите вие виждате, че то е едно прелестно разбиращо, любящо и сензитивно дете.

Освен това знаете, че в случай че следвате доброжелателните препоръки, като да вземем за пример да го карате принудително да яде храни, които не харесва, да го поощрявате да поддържа връзка с другите, когато няма предпочитание за това, или да го водите на психиатър, то ще страда.

А когато се водите по неговите стремежи, то се оправя прелестно.

Коментарите обаче не престават да се сипят и вие стартирате да се чудите дали не сте неприятни родители и дали виновността за държанието на детето не е ваша. Тази история ми е до болежка позната.

Как „ открих “ свръхчувствителността

Въз основа на личните ми научни изследвания и професионален опит, както и въз основа на изследванията и опита на доста други експерти, изучавали тази линия под разнообразни и не напълно точни названия, мога да заявя, че вашето дете има естествена вариация на вродения човешки характер.

То е измежду тези 15 до 20 % хора, които по рождение са свръхчувствителни. Тези проценти са прекомерно обилни, с цел да можем да определим въпросните деца като „ анормални “.

Още повече, доколкото знам, броят на свръхчувствителните човеци се движи в границите на същия процентен диапазон във всеки изучаван биологичен тип.

Изводът е, че еволюцията има основателна причина да резервира тази линия. Не след дълго ще се върнем още веднъж на този въпрос, само че дано първо ви опиша малко повече за това „ изобретение “.

Аз започнах да уча свръхчувствителността през 1991 г., откакто различен сътрудник психолог се изрече за мен, че съм свръхчувствителна.

Това възбуди любознанието ми, само че не планирах да пиша книга или даже да споделям с някого откритията си. Тогава взех решение в границите на общността, в която по това време се движех, и университета, в който преподавах, да интервюирам хора, които бяха „ свръхчувствителни към физически или прочувствени тласъци “ или „ свръхинтровертни “.

Отначало си мислех, че свръхчувствителността и интровертността са едно и също нещо, а точно склонността да поддържаме близки връзки и пълноценно другарство единствено с един-двама другари и да заобикаляме огромните групи и срещите с непознати.

Екстровертите, въпреки това, обичат огромните събирания и запознанствата с нови хора и имат доста другари, с които обаче не поддържат връзка доста задълбочено.

Оказа се, че интровертността не е същото като свръхчувствителността: Въпреки че 70 % от свръхчувствителните хора (СЧХ) са интроверти – наклонност, която евентуално е част от тяхната тактика за намаление на стимулацията, – 30 % са екстроверти.

Ето по какъв начин разбрах, че съм разкрила нещо ново.

Как един свръхчувствителен човек може да бъде и екстроверт? От интервютата, които организирах, разбрах, че някои от свръхчувствителните хора бяха израснали в сплотени, любящи общности, в един от случаите даже в комуна.

Други, наподобява, бяха възпитани да бъдат общителни – фамилията им беше наложило този фасон на живот и те като едни послушни СЧХ се бяха постарали да създадат това, което се чака от тях.

Една жена даже си спомни деня и часа, в които беше решила да стане екстроверт. В мига, в който изгубила най-хубавата си и единствена другарка, тя решила повече в никакъв случай да не рискува още веднъж да остане без другар.

След като открих, че свръхчувствителността не е едно и също с интровертността, аз открих и други доказателства в поддръжка на тезата, че сензитивните хора по природа не са срамежливи или „ невротични “, което ще рече тревожни и депресирани. Всички тези характерности са вторични и добити и се срещат както при СЧХ, по този начин и при доста не-СЧХ.

Когато пуснах известие, че желая да интервюирам свръхчувствителни хора, аз бях затрупана от позвънявания на доброволци.

В последна сметка избрах четиридесет мъже и дами от най-различни възрасти и обществени прослойки и с всеки от тях организирах изявление с дълготрайност три часа.

В момента, в който разбираха с какъв термин разказвам тяхната линия, тези хора незабавно пожелаваха да ми опишат за нея и за това за какво тя означаваше толкоз доста за тях. 

Благодарение на тези изявленията аз съумях да класифицирам доста от характерностите на свръхчувствителността и въз основа на записките и наблюденията си сформирах един по-дълъг, а след това и един по-кратък въпросник, които стигнаха до хиляди хора.

Онези към 20 % от хората, които са свръхчувствителни, неотложно схващат концепцията и се разпознават в описанието.

Останалите към 80 % в действителност „ не схващат “ защо иде тирада и някои дават отговор с „ не “ на всеки въпрос.

Същите проценти се оформиха и при телефонното изследване, в което интервюирах хора, подбрани на инцидентен принцип. Оказа се, че сензитивните хора в действителност се разграничават от другите.

Оттогава насетне аз започнах да пиша и да преподавам по тематиката и не след дълго разбрах, че хората имат потребност от книга за развъждането и възпитанието на свръхчувствителните деца.

Наслушах се на тъжните истории на хора с мъчно детство, които бяха минали през огромни несгоди единствено тъй като доброжелателните им родители не са знаели по какъв начин да се грижат за свръхчувствителни деца.

Затова започнах да интервюирам родители и деца и с помощта на тези диалози сформирах въпросник, който стигна до стотици родители на всевъзможни деца.

Какво е свръхчувствителност?

Свръхчувствителните човеци имат вродената податливост да виждат повече елементи в средата и да размишляват задълбочено, преди да работят, за разлика от останалите хора, които не са толкоз наблюдателни и работят по-бързо и импулсивно.

В резултат на това СЧХ и СЧД нормално са състрадателни, умни, интуитивни, креативен натури и също така са внимателни и съзнателни (защото добре осъзнават следствията от възможните злодеяния и надлежно заобикалят да правят такива).

Освен това те доста по-лесно се изнервят, когато са подложени на „ мощни шумове “ и засипани от огромно количество информация.

Затова заобикалят шумни места и сбирки и другите постоянно ги считат за срамежливи и свити или за „ задръстени “.

А когато не могат да избегнат свръхстимулацията, те вършат усещане на хора, които „ елементарно се разстройват “ и са „ прекомерно чувствителни “.

И въпреки да виждат повече неща, не може да се каже, че имат по-добро зрение, слух, подушване, усещане или усет от другите хора, макар че болшинството от тях настояват, че най-малко едно от сетивата им е изключително добре развито.

Същественото при тях е, че мозъкът им обработва информацията по-задълбочено.

Наред с това свръхчувствителните хора, възрастни и деца, имат и по-бързи рефлекси (реакция, която нормално произтича от гръбначния мозък); по-чувствителни са към болежка, медикаменти и стимуланти, имат по-реактивна имунна система и по-често страдат от алергии.

В прочут смисъл цялото им тяло е устроено по този начин, че да подлага на щателна инспекция всичко, което постъпва в него.

Повече по тематиката можете да прочетете в книгата „ Свръхчувствителните деца “, изд. Изток-Запад.