Калоян Стайков: Пандемията срина цените, сега те наваксват и...
- Доколко има риск високата инфлация да препъне влизането ни в еврозоната?
- Последните поръчки, че до 2-3 години ще влезем в еврозоната, не наподобяват реалистични. Независимо по какъв начин се движи инфлацията - дали е еднократен резултат до края на годината, или ще продължи по-дълго, България като догонваща стопанска система наложително ще има по-висока инфлация в съпоставяне със страните от еврозоната. Това ще продължи известно време, до момента в който достигнем по-висока степен на конвергенция и надлежно тогава този растеж ще се възстановява. Това е един всекидневен аршин за реализиране на по-високо равнище на покупателна дарба. Докато се стигне до този миг, съгласно мен инфлацията у нас ще е по-висока, тъй че няма да сме изпълнили един от четирите критерия за влизане в еврозоната.
- Г-н Стайков, инфлацията на всички места пораства. В Съединени американски щати към този момент доближи над 5,5 %. Очакваме ли и при нас подобен скок?
- При нас, а и в Европа като цяло инфлацията е по-ниска, в сравнение с е в Щатите. В България даже мъчно може да се категоризира като висока. Погледнете данните за 2018 и 2019 година и ще видите, че тогава цените растяха доста по-бързо. Инфлацията се усилва в действителност последните няколко месеца и това не допуска някакъв риск за загуба на потреблението и покупателната дарба. Това, което виждаме, е по-скоро статистически резултат, подбуден от по-бавния растеж и забележителното понижаване на някои цени вследствие на пандемията от предходната година. През 2020 година влязоха рестриктивните мерки и видяхме съществено закъснение на икономическата интензивност и на разнообразни обществени действия, безусловно сриване на цени на енергийни услуги. За първи път видяхме негативни цени за петрола, спекулираше се дали няма да има такива цени и за природния газ, само че не стигнахме до такава степен. Тази година имаме противоположното - съществено нарастване на икономическата интензивност, а дружно с него - нарастване на енергийните артикули. Увеличението на природния газ води до нарастване на цените на електрическата енергия, въпреки че там има и спомагателен резултат вследствие на по-високото търсене. Заедно с това може да се прибави различен характерен детайл, който е, че потреблението се възвръща доста по-бързо от предлагането. Производството за момента не смогва да настигне растежа на потреблението. Оттам се следи по-сериозен растеж на цените.
Потреблението се възвръща доста по-бързо от производството и това подвига цените
- Къде растежът на цените е максимален?
- При превоза и транспортните услуги. Той е поради растежа на енергийните артикули. Заедно с това виждаме известно нарастване в бранша за развлечения и просвета. А те наваксват миналогодишната суша. Храните обаче като цяло поевтиняват. Плодове и зеленчуци са с по-ниски цени от предходната година - месото - също. Има покачване при растителните масла, само че това е от предходната година и обяснението е неприятната годишна продукция.
За съпоставяне - растежът на цените през 2018 и 2019 година беше с 3,5-4,5 %. В същото време последните няколко месеца цените се усилват с 2-3 % и надали не стана огромна драма! Сега няма растеж на безработицата, пазарът на труда продължава да се възвръща, заплатите порастват сред 11 и 12 %, обществените разноски се усилиха.
- Какви потребни ходове има служебното държавно управление в тази обстановка?
- Наблюдавахме през последните години, а и през тази политика на увеличение на приходите, която, естествено, е проинфлационна. България има валутен ръб и естествено, не разполага с всички принадлежности на паричната политика, които могат да въздействат на растежа на цените. А това значи, че фискалната политика има доста по-важна роля при преодоляването на този растеж. В миг, в който цените в целия свят се усилват, в случай че продължим да имаме такава проинфлационна политика, този развой просто ще се забърза. За това нещо би трябвало да се внимава и това е значимо в изискванията на сегашния спор за актуализацията на бюджета. Служебното държавно управление предлага спомагателни разноски в размер на 1,8 милиарда лева и минимално понижение на недостига с 280 млн. лева Това значи, че сега, в който този бюджет влезе в Народното събрание, там ще стартира всякакво надцакване за това кой какви визии има за спомагателни разноски. Достатъчно е да осъществим законопроектите, импортирани при предходния кабинет, които предвиждаха нарастването на харчовете с над милиард. Това е сериозен риск както пред фискалната непоклатимост, и самата политика, която ще е проинфлационна и ще усили този инфлационен напън. Оттам нататък по веригата може да сътвори спомагателни проблеми.
С предлаганите по-големи разходи при актуализация на бюджета служебното държавно управление ще напомпа инфлацията
- Доколко бяха потискани до момента цените на тока и дали фрапантното му повишаване е неизбежно?
- Това е остаряла процедура при нас и тя се видя доста ясно през 2013 и 2014 година, когато за към 12 месеца контролираните цени паднаха с към 15%. Това явно не е реалистично и през идващите интервали то бе поправено. Което пък докара до съществени изкривявания както при финансовото положение на фирмите, по този начин и при упованията на потребителите. Това бе при контролирания пазар. При свободния има разнообразни проблеми, които се коренят извънредно в това, че той е доста съсредоточен и липсва задоволително конкуренция. На процедура над 80% от количествата на свободния пазар се генерират от държавните компании в БЕХ. Това значи, че в случай че при тях има проблем, той се придвижва към пазара. Две от тези компании са с извънредно ниски пределни разноски - това са АЕЦ „ Козлодуй” и ВЕЦ-овете на НЕК. Ясно е, че казусът се корени в „ Марица изток-2”. Той не е нов - известно е от години за него, само че нито едно държавно управление не постави нужните старания да предложи дълготрайно решение. Проблемът е от високите цени на въглеродните излъчвания и от неналичието на ясна вероятност както на тази, по този начин и на останалите въглищни централи. Колко време още ще ги използваме, след това ще ги затваряме ли, ще ги газифицираме ли? Както и дали ще има нова нуклеарна централа. Тази неустановеност е идеално поле за спекулации. В момента виждаме тъкмо това.
- Кога ще вземем твърдо решение дали да строим АЕЦ " Белене ", или да вършим нови блокове в АЕЦ " Козлодуй "?
- Трябва да има ясна тактика по какъв начин ще наподобява енергийният микс на страната в идващите 15-20 години. На база на тази визия да се вземат другите решения. Тогава да се реши ще има или няма да има нова нуклеарна централа, ще продължаваме ли с въглищата от Топлоелектрическа централа или ще ги газифицираме. Ако има планувани нови мощности, значи някои други би трябвало да се затворят. Това решение липсва - от години нямаме изясненост какво тъкмо се случва. От Европа непрекъснато идват нови и нови условия - Трети либерализационен пакет, четвърти, Зелена договорка, понижаване на излъчванията и още какво ли не. Към насъбраните проблеми в бранша се появяват и тези условия и не се знае какво тъкмо ще случва. Стратегия просто няма.
- Отлагане и отсрочване на проблемите в енергетиката ли ни доведоха дотук?
- Политиката се сведе то това да се взимат бързи решения, които да понижават напрежението тук и там в бранша, само че действително няма ясна визия какво ще става идващите години. От очакване и отсрочване стигнахме до това, което става в енергийния бранш през този година. Бързите решения водят до нови проблеми, а не вземат решение старите.
Визитка
Калоян Стайков е старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
- Последните поръчки, че до 2-3 години ще влезем в еврозоната, не наподобяват реалистични. Независимо по какъв начин се движи инфлацията - дали е еднократен резултат до края на годината, или ще продължи по-дълго, България като догонваща стопанска система наложително ще има по-висока инфлация в съпоставяне със страните от еврозоната. Това ще продължи известно време, до момента в който достигнем по-висока степен на конвергенция и надлежно тогава този растеж ще се възстановява. Това е един всекидневен аршин за реализиране на по-високо равнище на покупателна дарба. Докато се стигне до този миг, съгласно мен инфлацията у нас ще е по-висока, тъй че няма да сме изпълнили един от четирите критерия за влизане в еврозоната.
- Г-н Стайков, инфлацията на всички места пораства. В Съединени американски щати към този момент доближи над 5,5 %. Очакваме ли и при нас подобен скок?
- При нас, а и в Европа като цяло инфлацията е по-ниска, в сравнение с е в Щатите. В България даже мъчно може да се категоризира като висока. Погледнете данните за 2018 и 2019 година и ще видите, че тогава цените растяха доста по-бързо. Инфлацията се усилва в действителност последните няколко месеца и това не допуска някакъв риск за загуба на потреблението и покупателната дарба. Това, което виждаме, е по-скоро статистически резултат, подбуден от по-бавния растеж и забележителното понижаване на някои цени вследствие на пандемията от предходната година. През 2020 година влязоха рестриктивните мерки и видяхме съществено закъснение на икономическата интензивност и на разнообразни обществени действия, безусловно сриване на цени на енергийни услуги. За първи път видяхме негативни цени за петрола, спекулираше се дали няма да има такива цени и за природния газ, само че не стигнахме до такава степен. Тази година имаме противоположното - съществено нарастване на икономическата интензивност, а дружно с него - нарастване на енергийните артикули. Увеличението на природния газ води до нарастване на цените на електрическата енергия, въпреки че там има и спомагателен резултат вследствие на по-високото търсене. Заедно с това може да се прибави различен характерен детайл, който е, че потреблението се възвръща доста по-бързо от предлагането. Производството за момента не смогва да настигне растежа на потреблението. Оттам се следи по-сериозен растеж на цените.
Потреблението се възвръща доста по-бързо от производството и това подвига цените
- Къде растежът на цените е максимален?
- При превоза и транспортните услуги. Той е поради растежа на енергийните артикули. Заедно с това виждаме известно нарастване в бранша за развлечения и просвета. А те наваксват миналогодишната суша. Храните обаче като цяло поевтиняват. Плодове и зеленчуци са с по-ниски цени от предходната година - месото - също. Има покачване при растителните масла, само че това е от предходната година и обяснението е неприятната годишна продукция.
За съпоставяне - растежът на цените през 2018 и 2019 година беше с 3,5-4,5 %. В същото време последните няколко месеца цените се усилват с 2-3 % и надали не стана огромна драма! Сега няма растеж на безработицата, пазарът на труда продължава да се възвръща, заплатите порастват сред 11 и 12 %, обществените разноски се усилиха.
- Какви потребни ходове има служебното държавно управление в тази обстановка?
- Наблюдавахме през последните години, а и през тази политика на увеличение на приходите, която, естествено, е проинфлационна. България има валутен ръб и естествено, не разполага с всички принадлежности на паричната политика, които могат да въздействат на растежа на цените. А това значи, че фискалната политика има доста по-важна роля при преодоляването на този растеж. В миг, в който цените в целия свят се усилват, в случай че продължим да имаме такава проинфлационна политика, този развой просто ще се забърза. За това нещо би трябвало да се внимава и това е значимо в изискванията на сегашния спор за актуализацията на бюджета. Служебното държавно управление предлага спомагателни разноски в размер на 1,8 милиарда лева и минимално понижение на недостига с 280 млн. лева Това значи, че сега, в който този бюджет влезе в Народното събрание, там ще стартира всякакво надцакване за това кой какви визии има за спомагателни разноски. Достатъчно е да осъществим законопроектите, импортирани при предходния кабинет, които предвиждаха нарастването на харчовете с над милиард. Това е сериозен риск както пред фискалната непоклатимост, и самата политика, която ще е проинфлационна и ще усили този инфлационен напън. Оттам нататък по веригата може да сътвори спомагателни проблеми.
С предлаганите по-големи разходи при актуализация на бюджета служебното държавно управление ще напомпа инфлацията
- Доколко бяха потискани до момента цените на тока и дали фрапантното му повишаване е неизбежно?
- Това е остаряла процедура при нас и тя се видя доста ясно през 2013 и 2014 година, когато за към 12 месеца контролираните цени паднаха с към 15%. Това явно не е реалистично и през идващите интервали то бе поправено. Което пък докара до съществени изкривявания както при финансовото положение на фирмите, по този начин и при упованията на потребителите. Това бе при контролирания пазар. При свободния има разнообразни проблеми, които се коренят извънредно в това, че той е доста съсредоточен и липсва задоволително конкуренция. На процедура над 80% от количествата на свободния пазар се генерират от държавните компании в БЕХ. Това значи, че в случай че при тях има проблем, той се придвижва към пазара. Две от тези компании са с извънредно ниски пределни разноски - това са АЕЦ „ Козлодуй” и ВЕЦ-овете на НЕК. Ясно е, че казусът се корени в „ Марица изток-2”. Той не е нов - известно е от години за него, само че нито едно държавно управление не постави нужните старания да предложи дълготрайно решение. Проблемът е от високите цени на въглеродните излъчвания и от неналичието на ясна вероятност както на тази, по този начин и на останалите въглищни централи. Колко време още ще ги използваме, след това ще ги затваряме ли, ще ги газифицираме ли? Както и дали ще има нова нуклеарна централа. Тази неустановеност е идеално поле за спекулации. В момента виждаме тъкмо това.
- Кога ще вземем твърдо решение дали да строим АЕЦ " Белене ", или да вършим нови блокове в АЕЦ " Козлодуй "?
- Трябва да има ясна тактика по какъв начин ще наподобява енергийният микс на страната в идващите 15-20 години. На база на тази визия да се вземат другите решения. Тогава да се реши ще има или няма да има нова нуклеарна централа, ще продължаваме ли с въглищата от Топлоелектрическа централа или ще ги газифицираме. Ако има планувани нови мощности, значи някои други би трябвало да се затворят. Това решение липсва - от години нямаме изясненост какво тъкмо се случва. От Европа непрекъснато идват нови и нови условия - Трети либерализационен пакет, четвърти, Зелена договорка, понижаване на излъчванията и още какво ли не. Към насъбраните проблеми в бранша се появяват и тези условия и не се знае какво тъкмо ще случва. Стратегия просто няма.
- Отлагане и отсрочване на проблемите в енергетиката ли ни доведоха дотук?
- Политиката се сведе то това да се взимат бързи решения, които да понижават напрежението тук и там в бранша, само че действително няма ясна визия какво ще става идващите години. От очакване и отсрочване стигнахме до това, което става в енергийния бранш през този година. Бързите решения водят до нови проблеми, а не вземат решение старите.
Визитка
Калоян Стайков е старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ