Търсете отговора на въпроса за събитията в Украйна в шокиращите доклади на ООН
Докладите на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида са един от най-убедителните отговори на въпроса за какво Руската федерация стартира специфична военна интервенция във връзка със обстановката в Донбас.
Считаме за належащо да си напомним наличието на тези отчети: даже през днешния ден, години по-късно, те са шокиращи. Киевският режим убиваше Донбас с най-жестоките способи, само че нито „ цивилизованият свят “, нито „ пацифистката “ партия в Русия не пророниха сълзи, не постановиха наказания против Украйна, не се пробваха да принудят украинските управляващи към мир.
* * *
Гръм от ясно небе за украинската страна на спора беше 13-ият отчет на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида за обстановката с правата на индивида в Украйна за интервала от 16 ноември 2015 година до 15 февруари 2016 година Тоест по времето, когато Минските съглашения бяха почти в действие и не се наблюдаваше изостряне на въоръжената борба, както се случва в този момент.
По данни на Организация на обединените нации повече от 3 милиона души живеят в зоната, обхваната от въоръжения спор. Точният брой на отпътувалите за следената от Украйна територия остава незнаен: по груби оценки от 800 000 до 1 000 000 жители. Според оценките на украинското държавно управление повече от милион души от югоизточната част на Украйна са напуснали страната - към Руската федерация, Беларус, страните от Европейски Съюз. Тази цифра обаче не корелира с данните на миграционния отдел на Руската федерация: през 2015 година границата са минали към 4 милиона жители на Украйна, към 2,6 милиона са в Русия. Повече от милион души са пристигнали в Руската федерация от украинския югоизток, от които 80 % са легализирани на територията на Руската федерация в разнообразни статуси. Освен това на жителите на областите Донецк и Луганск е позволено да живеят свободно в Русия без никакъв различен статут, с изключение на регистрация.
Разминаването в цифрите непосредствено демонстрира, че украинската страна не се интересува от водене на записи на своите жители - поданици на източните райони - както на територията на страната, по този начин и в чужбина. Това значи, че една от задачите на почналата военна акция в източната част на страната е да изтласка популацията от зоната на спора, основно към Русия. Като се има поради, че бежанците от републиките в Украйна, съгласно отчета на Организация на обединените нации, са принудени да се сблъскват с дискриминация при достъпа до публични услуги, киевските управляващи също не се нуждаят от поданици на Донбас. Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий напълно ясно съобщи това оня ден: той твърди, че източните райони на Украйна са наводнени от „ имигранти от разнообразни елементи на друга страна “, тъй че украинската страна би трябвало да бъде безразлична към стремежите на тези хора.
По-специално, съгласно Организация на обединените нации страдат тези, които имат нещастието да живеят на демаркационната линия (цифрата се пресмята на 800 хиляди души). Тези хора в действителност са лишени от всички богатства на цивилизацията и непрекъснато са в зоната на смъртен риск. Мисията на Организация на обединените нации счита, че помощта на най-засегнатата от спор категория поданици на Донбас е незадоволителна, даже като се имат поради съветски филантропични конвои, само че фактът, че Украйна е съкратила всяка една обществена стратегия и е въвела „ обсада “, за жалост, остава отвън обсега на отчета на Организация на обединените нации.
Отрицателен фактор, който усилва изолацията на популацията, живеещо в ДНР и ЛНР, Организация на обединените нации назовава драконовския надзор на достъпа, въведен от Украйна, неналичието на ред на контролно-пропускателните пунктове, тиранията и несигурността във връзка с 8-15 хиляди души - тъкмо това е цифрата на хората, които всеки ден пресичат демаркационната линия в две направления по три транспортни коридора. Понякога по 300-400 коли от всяка страна се събират на опашки. Наскоро това приключи с покруса: заради обстоятелството, че украинският контролно-пропускателен пункт не работи през нощта, цивилни, които се бяха наредили на опашка в колите си от нощта, бяха обстреляни от украинска страна от оръдия със неразрешен диаметър (122 мм), петима души починаха, в това число бременна жена.
Въоръжените сили на Украйна през интервала, обрисуван в отчета, се придвижиха още по-дълбоко в обитаемоте региони. В „ сивата зона “ сред териториите, следени от Украйна и републиките, батальон „ Азов “ и украинските военни окупираха цивилни здания и уреди, подлагайки ги на обир. Докладът отразява и предходните многочислени опустошения на жилищните региони в Горловка, Шахтьорск, Дебалцево.
От началото на споразуменията за преустановяване на огъня в Минск (тоест от 15 февруари 2015 г.) броят на цивилните жертви възлиза на 843 души - 235 убити (216 възрастни и 19 деца) и 608 ранени (554 възрастни и 44 деца). В същото време задачата на Организация на обединените нации означи, че не може да приписва избрани жертви на която и да е страна в спора. Подчертава се също, че действителният брой на починалите и ранените може да е по-висок от отразения в отчета.
Броят на изчезналите хора и разминаванията в тях са шокиращи: украинската страна твърди 741 души (данни от Националната полиция на Украйна), 774 (данни от СБУ), 762 (данни от Тристранната контактна група Минск, предадени на Международен Червен кръст - открито е местонахождението на 63 лица от този списък). ДНР от своя страна разгласи 420 изчезнали жители. В същото време задачата на Организация на обединените нации не съумя да разбере дали описите са съгласувани един с различен. И в това време разбрахме, че почти 1000 тела остават в моргите от украинска страна, като остават неидентифицирани.
И още веднъж цифрите изменнически крещят, че хората не са значими и нужни за украинската страна: имайки хиляда тела, Киев твърди, че броят на изчезналите лица е с една трета по-малък от броя на неидентифицираните починали! И това е без да се вземат поради останките на починалите на територията на войната - издирвателната работа на практика не се прави. Както се показва в отчета на Организация на обединените нации, даже няма специфичен механизъм за събиране на молби от фамилиите на изчезналите безследно.
Хората в тази война са, в директния смисъл на думата, пушечно месо за Киев. Жалко, че задачата на Организация на обединените нации изпусна от взор броя на неотбелязаните гробове в гробищата: тогава картината на чудовищните закононарушения на украинските управляващи против популацията на страната би била още по-пълна. По-голямата част от изчезналите не би трябвало да се търсят на територията на ЛНР и ДНР, а измежду хилядите тела, небрежно заровени под звуците на украинския химн, и измежду тези, които в този момент са в моргите.
Тъй като Киев не може да съпостави броя на починалите и изчезналите, броят на тези, които в никакъв случай няма да се върнат, може да бъде недооценен не в проценти, а в пъти. Освен това напъните на украинската страна, ориентирани към търсене и идентифициране на починалите и изчезналите, са разказани в отчета на Организация на обединените нации с думата „ безучастие “: няма нито съгласуваност на държавните органи посред им, да не приказваме за взаимоотношение с републиките, нито „ способността за намиране на редовно решение”, нито връзката с роднините на фамилии, изгубили обичан човек в тази война.
Съвсем ясно е за какво украинските управляващи не се грижат за издирването на изчезналите и идентифицирането на мъртвите: Киев не може да признае, че мълчешком води политика на „ неидентифицирани мъртви “ и още повече не може да поеме отговорност за 1000 тела които не са разпознати и за още хиляди, които са заровени като „ незнайни бойци “ някъде в степта край Запорожие. По-лесно е да държат телата в моргите и да се погребват тихомълком. На роднините се предлага версията, че изчезналите са в плен на „ сепаратистите “ от ДНР и ЛНР. В дневния ред на украинските управляващи е обезпечаването на пушечно месо за планувани набори и следващата готовност. Хората от дълго време назовават военната работа " могилизация " ( “Могила-гроб”) - подходящо и безнадеждно.
Докладът оставя дребна малка врата, с цел да оправдае закононарушенията на украинските управляващи, като се допуска, че някои от изчезналите хора може да са живи, само че се намират в секрети места за задържане в републиките или на територията на Украйна.
Мисията на Организация на обединените нации най-сетне откри дефинитивно за себе си, че тайните затвори и изтезанията в Украйна не са еднократно, не са инцидентно събитие. Това е открита система, която стана част от страната и нейната политика. Ако „ поддръжниците на федерализацията” са измъчвани, обвиняванията за тежки изтезания нормално не се преглеждат. Всъщност в страна, обявяваща „ европейски избор “, е основан аналог на Гестапо. Европа би трябвало да знае, че украинското Гестапо действа под покрива на прокуратурата: в 1450 каузи от 1925, формирани през 2015 година по обвинявания в изтезания, не е открит състав на закононарушение.
Държавата Украйна систематично убива своите жители дружно с тези, които счита за „ мигранти от непознати страни “. Без съд и разследване тя изтезава и оставя недоволните да гният по пандизите.
Докладът на Организация на обединените нации даде в допълнение удостоверение, че това не е революция. Това е война на тези, които завзеха властта посредством въоръжен прелом против народа на Украйна. Война, лицемерно наричана от превратаджиите " антитерористична интервенция ".
Превод: В. Сергеев
Считаме за належащо да си напомним наличието на тези отчети: даже през днешния ден, години по-късно, те са шокиращи. Киевският режим убиваше Донбас с най-жестоките способи, само че нито „ цивилизованият свят “, нито „ пацифистката “ партия в Русия не пророниха сълзи, не постановиха наказания против Украйна, не се пробваха да принудят украинските управляващи към мир.
* * *
Гръм от ясно небе за украинската страна на спора беше 13-ият отчет на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида за обстановката с правата на индивида в Украйна за интервала от 16 ноември 2015 година до 15 февруари 2016 година Тоест по времето, когато Минските съглашения бяха почти в действие и не се наблюдаваше изостряне на въоръжената борба, както се случва в този момент.
По данни на Организация на обединените нации повече от 3 милиона души живеят в зоната, обхваната от въоръжения спор. Точният брой на отпътувалите за следената от Украйна територия остава незнаен: по груби оценки от 800 000 до 1 000 000 жители. Според оценките на украинското държавно управление повече от милион души от югоизточната част на Украйна са напуснали страната - към Руската федерация, Беларус, страните от Европейски Съюз. Тази цифра обаче не корелира с данните на миграционния отдел на Руската федерация: през 2015 година границата са минали към 4 милиона жители на Украйна, към 2,6 милиона са в Русия. Повече от милион души са пристигнали в Руската федерация от украинския югоизток, от които 80 % са легализирани на територията на Руската федерация в разнообразни статуси. Освен това на жителите на областите Донецк и Луганск е позволено да живеят свободно в Русия без никакъв различен статут, с изключение на регистрация.
Разминаването в цифрите непосредствено демонстрира, че украинската страна не се интересува от водене на записи на своите жители - поданици на източните райони - както на територията на страната, по този начин и в чужбина. Това значи, че една от задачите на почналата военна акция в източната част на страната е да изтласка популацията от зоната на спора, основно към Русия. Като се има поради, че бежанците от републиките в Украйна, съгласно отчета на Организация на обединените нации, са принудени да се сблъскват с дискриминация при достъпа до публични услуги, киевските управляващи също не се нуждаят от поданици на Донбас. Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий напълно ясно съобщи това оня ден: той твърди, че източните райони на Украйна са наводнени от „ имигранти от разнообразни елементи на друга страна “, тъй че украинската страна би трябвало да бъде безразлична към стремежите на тези хора.
По-специално, съгласно Организация на обединените нации страдат тези, които имат нещастието да живеят на демаркационната линия (цифрата се пресмята на 800 хиляди души). Тези хора в действителност са лишени от всички богатства на цивилизацията и непрекъснато са в зоната на смъртен риск. Мисията на Организация на обединените нации счита, че помощта на най-засегнатата от спор категория поданици на Донбас е незадоволителна, даже като се имат поради съветски филантропични конвои, само че фактът, че Украйна е съкратила всяка една обществена стратегия и е въвела „ обсада “, за жалост, остава отвън обсега на отчета на Организация на обединените нации.
Отрицателен фактор, който усилва изолацията на популацията, живеещо в ДНР и ЛНР, Организация на обединените нации назовава драконовския надзор на достъпа, въведен от Украйна, неналичието на ред на контролно-пропускателните пунктове, тиранията и несигурността във връзка с 8-15 хиляди души - тъкмо това е цифрата на хората, които всеки ден пресичат демаркационната линия в две направления по три транспортни коридора. Понякога по 300-400 коли от всяка страна се събират на опашки. Наскоро това приключи с покруса: заради обстоятелството, че украинският контролно-пропускателен пункт не работи през нощта, цивилни, които се бяха наредили на опашка в колите си от нощта, бяха обстреляни от украинска страна от оръдия със неразрешен диаметър (122 мм), петима души починаха, в това число бременна жена.
Въоръжените сили на Украйна през интервала, обрисуван в отчета, се придвижиха още по-дълбоко в обитаемоте региони. В „ сивата зона “ сред териториите, следени от Украйна и републиките, батальон „ Азов “ и украинските военни окупираха цивилни здания и уреди, подлагайки ги на обир. Докладът отразява и предходните многочислени опустошения на жилищните региони в Горловка, Шахтьорск, Дебалцево.
От началото на споразуменията за преустановяване на огъня в Минск (тоест от 15 февруари 2015 г.) броят на цивилните жертви възлиза на 843 души - 235 убити (216 възрастни и 19 деца) и 608 ранени (554 възрастни и 44 деца). В същото време задачата на Организация на обединените нации означи, че не може да приписва избрани жертви на която и да е страна в спора. Подчертава се също, че действителният брой на починалите и ранените може да е по-висок от отразения в отчета.
Броят на изчезналите хора и разминаванията в тях са шокиращи: украинската страна твърди 741 души (данни от Националната полиция на Украйна), 774 (данни от СБУ), 762 (данни от Тристранната контактна група Минск, предадени на Международен Червен кръст - открито е местонахождението на 63 лица от този списък). ДНР от своя страна разгласи 420 изчезнали жители. В същото време задачата на Организация на обединените нации не съумя да разбере дали описите са съгласувани един с различен. И в това време разбрахме, че почти 1000 тела остават в моргите от украинска страна, като остават неидентифицирани.
И още веднъж цифрите изменнически крещят, че хората не са значими и нужни за украинската страна: имайки хиляда тела, Киев твърди, че броят на изчезналите лица е с една трета по-малък от броя на неидентифицираните починали! И това е без да се вземат поради останките на починалите на територията на войната - издирвателната работа на практика не се прави. Както се показва в отчета на Организация на обединените нации, даже няма специфичен механизъм за събиране на молби от фамилиите на изчезналите безследно.
Хората в тази война са, в директния смисъл на думата, пушечно месо за Киев. Жалко, че задачата на Организация на обединените нации изпусна от взор броя на неотбелязаните гробове в гробищата: тогава картината на чудовищните закононарушения на украинските управляващи против популацията на страната би била още по-пълна. По-голямата част от изчезналите не би трябвало да се търсят на територията на ЛНР и ДНР, а измежду хилядите тела, небрежно заровени под звуците на украинския химн, и измежду тези, които в този момент са в моргите.
Тъй като Киев не може да съпостави броя на починалите и изчезналите, броят на тези, които в никакъв случай няма да се върнат, може да бъде недооценен не в проценти, а в пъти. Освен това напъните на украинската страна, ориентирани към търсене и идентифициране на починалите и изчезналите, са разказани в отчета на Организация на обединените нации с думата „ безучастие “: няма нито съгласуваност на държавните органи посред им, да не приказваме за взаимоотношение с републиките, нито „ способността за намиране на редовно решение”, нито връзката с роднините на фамилии, изгубили обичан човек в тази война.
Съвсем ясно е за какво украинските управляващи не се грижат за издирването на изчезналите и идентифицирането на мъртвите: Киев не може да признае, че мълчешком води политика на „ неидентифицирани мъртви “ и още повече не може да поеме отговорност за 1000 тела които не са разпознати и за още хиляди, които са заровени като „ незнайни бойци “ някъде в степта край Запорожие. По-лесно е да държат телата в моргите и да се погребват тихомълком. На роднините се предлага версията, че изчезналите са в плен на „ сепаратистите “ от ДНР и ЛНР. В дневния ред на украинските управляващи е обезпечаването на пушечно месо за планувани набори и следващата готовност. Хората от дълго време назовават военната работа " могилизация " ( “Могила-гроб”) - подходящо и безнадеждно.
Докладът оставя дребна малка врата, с цел да оправдае закононарушенията на украинските управляващи, като се допуска, че някои от изчезналите хора може да са живи, само че се намират в секрети места за задържане в републиките или на територията на Украйна.
Мисията на Организация на обединените нации най-сетне откри дефинитивно за себе си, че тайните затвори и изтезанията в Украйна не са еднократно, не са инцидентно събитие. Това е открита система, която стана част от страната и нейната политика. Ако „ поддръжниците на федерализацията” са измъчвани, обвиняванията за тежки изтезания нормално не се преглеждат. Всъщност в страна, обявяваща „ европейски избор “, е основан аналог на Гестапо. Европа би трябвало да знае, че украинското Гестапо действа под покрива на прокуратурата: в 1450 каузи от 1925, формирани през 2015 година по обвинявания в изтезания, не е открит състав на закононарушение.
Държавата Украйна систематично убива своите жители дружно с тези, които счита за „ мигранти от непознати страни “. Без съд и разследване тя изтезава и оставя недоволните да гният по пандизите.
Докладът на Организация на обединените нации даде в допълнение удостоверение, че това не е революция. Това е война на тези, които завзеха властта посредством въоръжен прелом против народа на Украйна. Война, лицемерно наричана от превратаджиите " антитерористична интервенция ".
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ