Кеворкян: Лудница за държавата
Докато пишех тази дописка, по малкия екран оповестиха, че профилираната болница за рехабилитация на деца с увреждания в Котел е пред закриване. Едно момиченце показа, че тук е вторият й дом – и това прозвуча по този начин, като че ли измолваше единодушието ни да оцелее. Обаче ония, от които зависи това, напълно са захласнати от разправиите към ротацията. Техните морални увреждания са неизлечими.
Пазарлъците, които разиграват, са отвратителни. Целта им е да показват някаква значителност пред простолюдието, нищо повече. Клетите пациенти от Котел нямат никакво значение за тях. Те нямат благосклонност за тях, както, прочее, за всичко друго. Това са хора, които въобще не виждат Живота на другите – те използват само своя, по допустимо най-хубавия метод.
Дори един нервиран махленски помияр би бил по-състрадателен от тях. Не си мислете, че пресилвам. Някои идиоти в действителност мислят, че „ Жить стало лучше, жить стало веселее “/Животът стана по-добър, животът стана по-весел – това е фамозната фраза на сатрапа Сталин, произнесена през 1935 година на Първото всесъюзно заседание на стахановците. Какво значение има някаква болница в Котел.
Излишно е да губим време и да се питаме, кой е по-сръчен в ролята, която играе. И кирчовци, и останалите са еднообразно отблъскващи. Те поддържат връзка между тях с камък в ръка. Не желаят да убедят съперника си, а да го изнасилят и опозорят. А сетне да стопанисват дружно страната. А тя плаче да бъде настанена в някаква болница за провалени страни.
Скоро нищо няма да е в положение да избави страната. Но без значение от упадъка си, тя продължава да се държи със слабите и недъгави като гневният псе Куджо от романа на Стивън Кинг.
Кирчовци сами унищожиха моста, по който стигнаха до част от гласоподавателите. Те са изпаднали – както споделяше един създател – в „ сетивна съсипия “. Сетивата им като че ли са блокирали. Говорят най-вече нелепости. Незабравимо ще остане изказванието на ПростоКирчо, че задкулисието е седнало на първия ред на Парламента – а там се мъдрят всички водачи на „ сглобката “, в това число и той самият. След сходно изказване, във всяка естествена страна създателят му ще бъде наложително диспансеризиран.
Той обаче е на независимост и се държи повече от предизвикателно – в понеделник, 18 март, съпроводи Габриел, до момента в който тя вземаше от президента Радев мандата за ГЕРБ/СДС. И Денков беше с него – тия волности не са единствено нарушаване на Конституцията. Те са демонстрация на една поведенческа разпуснатост.
Тия хора могат да докарат огромни проблеми на страната – отвън рутинното й пропадане. Налудно е желанието им да се държат като нечии надзорници. А е явно, че би трябвало да се научат да надзирават на първо време себе си. Но няма кой да ги подтикне и даже принуди към това – тези, които биха могли да го сторят, лазят в краката им.
Понякога си представям един протест на социолози, политолози и най-много на медии, които да загърбят тия хора за една седмица – незабавно ще стане ясно, че те, без медийното отразяване, са си едни нули.
Наблюдателите трябваше да гадаят за претекстовете на нелепото държание на Кирчо и Денков – и най-после избраха едно относително безобидно пояснение: те нямали доверие на Габриел и се страхували тя да не одобри незабавно мандата. И какво щяха да създадат двамата самонатрапени надзорници, в случай че това се беше случило? Щяха да оскубят косите на Габриел ли? Тия хора се държат като конекрадци между тях.
Кой прокле България, та да претърпява тя такива налудни времена? Още преди четири години си споделих, че някой би трябвало доста да е мразел България, с цел да я остави в ръцете на кирчовци.
Габриел има за какво да се плаши. Христо Иванов – по болшевишки, както му се поставя генетично, я предизвести напълно брутално: „ Случващото се ще се отрази отрицателно на биографията ти в чужбина “. С други думи: приготвили сме се да те омаскарим. Това е следващото самопризнание, че връзките с Опекуните ни, и като цяло и външната ни политика от дълго време са се трансформирали в частен бизнес. В много случаи, съмнителни брокери управляват вземането на значими решения – най-скандалният случай беше елиминирането на Ирина Бокова от конкуренцията за поста на общоприет секретар на Организация на обединените нации, който тя с огромна доза сигурност щеше да завоюва. Но и този случай бе запратен при тайните на Прехода, които – в случай че бъдат разкрити някой ден - ще бъдат отвратително удостоверение за това, в какви безсрамни времена сме живели.
Неприличието отвред се навира в лицата ни. Денков е царят на гафовете: просрочен за опелото на патриарх Неофит, а сетне преписвал от едно листче това, което написал в траурната книга. Това е насмешка, безсърдечие отвън всякаква мярка. Какво толкоз са му написали, та папагалски би трябвало да го повтори – вместо да остави няколко откровени думи. Сякаш е човек с празно сърце.
***
В 16 часа във вторник, 19 март, Габриел се яви при Радев с изпълнен мандат. Кирчовци обаче обявиха, че някои имена в Министерския съвет не са съгласувани с тях, а самите кандидат-министри не били давали единодушието си. Асен Василев беше най-краен: назова протичащото се „ най-голямата имитация “. Безумието продължава. Да си се оправят. По-важното е, какво ще се случи с болничното заведение в Котел. Вероятно ще агонизира още известно време – както и всичко останало в тази страна, която като че ли е съединена изкривено от някой вманиачен.
Не бива обаче да забравяме казаното от един мъдрец: „ Не съществува народ, който да е предпазен от групова морална злополука. “
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
Пазарлъците, които разиграват, са отвратителни. Целта им е да показват някаква значителност пред простолюдието, нищо повече. Клетите пациенти от Котел нямат никакво значение за тях. Те нямат благосклонност за тях, както, прочее, за всичко друго. Това са хора, които въобще не виждат Живота на другите – те използват само своя, по допустимо най-хубавия метод.
Дори един нервиран махленски помияр би бил по-състрадателен от тях. Не си мислете, че пресилвам. Някои идиоти в действителност мислят, че „ Жить стало лучше, жить стало веселее “/Животът стана по-добър, животът стана по-весел – това е фамозната фраза на сатрапа Сталин, произнесена през 1935 година на Първото всесъюзно заседание на стахановците. Какво значение има някаква болница в Котел.
Излишно е да губим време и да се питаме, кой е по-сръчен в ролята, която играе. И кирчовци, и останалите са еднообразно отблъскващи. Те поддържат връзка между тях с камък в ръка. Не желаят да убедят съперника си, а да го изнасилят и опозорят. А сетне да стопанисват дружно страната. А тя плаче да бъде настанена в някаква болница за провалени страни.
Скоро нищо няма да е в положение да избави страната. Но без значение от упадъка си, тя продължава да се държи със слабите и недъгави като гневният псе Куджо от романа на Стивън Кинг.
Кирчовци сами унищожиха моста, по който стигнаха до част от гласоподавателите. Те са изпаднали – както споделяше един създател – в „ сетивна съсипия “. Сетивата им като че ли са блокирали. Говорят най-вече нелепости. Незабравимо ще остане изказванието на ПростоКирчо, че задкулисието е седнало на първия ред на Парламента – а там се мъдрят всички водачи на „ сглобката “, в това число и той самият. След сходно изказване, във всяка естествена страна създателят му ще бъде наложително диспансеризиран.
Той обаче е на независимост и се държи повече от предизвикателно – в понеделник, 18 март, съпроводи Габриел, до момента в който тя вземаше от президента Радев мандата за ГЕРБ/СДС. И Денков беше с него – тия волности не са единствено нарушаване на Конституцията. Те са демонстрация на една поведенческа разпуснатост.
Тия хора могат да докарат огромни проблеми на страната – отвън рутинното й пропадане. Налудно е желанието им да се държат като нечии надзорници. А е явно, че би трябвало да се научат да надзирават на първо време себе си. Но няма кой да ги подтикне и даже принуди към това – тези, които биха могли да го сторят, лазят в краката им.
Понякога си представям един протест на социолози, политолози и най-много на медии, които да загърбят тия хора за една седмица – незабавно ще стане ясно, че те, без медийното отразяване, са си едни нули.
Наблюдателите трябваше да гадаят за претекстовете на нелепото държание на Кирчо и Денков – и най-после избраха едно относително безобидно пояснение: те нямали доверие на Габриел и се страхували тя да не одобри незабавно мандата. И какво щяха да създадат двамата самонатрапени надзорници, в случай че това се беше случило? Щяха да оскубят косите на Габриел ли? Тия хора се държат като конекрадци между тях.
Кой прокле България, та да претърпява тя такива налудни времена? Още преди четири години си споделих, че някой би трябвало доста да е мразел България, с цел да я остави в ръцете на кирчовци.
Габриел има за какво да се плаши. Христо Иванов – по болшевишки, както му се поставя генетично, я предизвести напълно брутално: „ Случващото се ще се отрази отрицателно на биографията ти в чужбина “. С други думи: приготвили сме се да те омаскарим. Това е следващото самопризнание, че връзките с Опекуните ни, и като цяло и външната ни политика от дълго време са се трансформирали в частен бизнес. В много случаи, съмнителни брокери управляват вземането на значими решения – най-скандалният случай беше елиминирането на Ирина Бокова от конкуренцията за поста на общоприет секретар на Организация на обединените нации, който тя с огромна доза сигурност щеше да завоюва. Но и този случай бе запратен при тайните на Прехода, които – в случай че бъдат разкрити някой ден - ще бъдат отвратително удостоверение за това, в какви безсрамни времена сме живели.
Неприличието отвред се навира в лицата ни. Денков е царят на гафовете: просрочен за опелото на патриарх Неофит, а сетне преписвал от едно листче това, което написал в траурната книга. Това е насмешка, безсърдечие отвън всякаква мярка. Какво толкоз са му написали, та папагалски би трябвало да го повтори – вместо да остави няколко откровени думи. Сякаш е човек с празно сърце.
***
В 16 часа във вторник, 19 март, Габриел се яви при Радев с изпълнен мандат. Кирчовци обаче обявиха, че някои имена в Министерския съвет не са съгласувани с тях, а самите кандидат-министри не били давали единодушието си. Асен Василев беше най-краен: назова протичащото се „ най-голямата имитация “. Безумието продължава. Да си се оправят. По-важното е, какво ще се случи с болничното заведение в Котел. Вероятно ще агонизира още известно време – както и всичко останало в тази страна, която като че ли е съединена изкривено от някой вманиачен.
Не бива обаче да забравяме казаното от един мъдрец: „ Не съществува народ, който да е предпазен от групова морална злополука. “
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ