Само когато наистина се разкрием, можем да бъдем истински обичани - РОБИН НОРУУД
Докато не сме почнали да се одобряваме и обичаме, няма да позволим да ни „ опознаят “, тъй като без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме.
Вместо това се опитваме да спечелим обич, като я даваме на различен посредством грижи и самообладание, посредством премеждия и жертви, посредством секс или кулинарни качества.
След като приемането и обичта към самите нас се развият, ние към този момент сме подготвени да бъдем такива, каквито сме, без да се опитваме да угаждаме някому или да играем спектакъл, единствено с цел да спечелим нечие утвърждение и любов.
Но когато престанем с театъра, може да изпитаме както облекчение, по този начин и нерешителност.
Когато се представяме с същинската си същина, ние се усещаме неуместни и уязвими.
Опитваме се да повярваме, че таман такива, каквито сме, заслужаваме любовта на някого, на който държим, само че постоянно съществува прелъщение, въпреки и за малко, да преиграем.
Когато престанем да изпитваме предпочитание да подхващаме авансово пресметнати ходове, целящи избран резултат, ще настъпи един интервал от време, през който няма да знаем какво да вършим, до момента в който нашите откровени импулси за обич не получат опция да бъдат чути, почувствани и признати.
Изоставянето на старите тактики не значи, че ще престанем да обичаме, да се грижим, да оказваме помощ, да успокояваме, да подтикваме, да прелъстяваме нашия сътрудник.
Това, което предлагаме в подмяна, е същинската ни същина, без да се крием и пресмятаме, без да се преструваме и прикриваме.
Първо би трябвало да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, в случай че позволим на някого да ни опознае същински.
След което би трябвало да се научим да не изпадаме в суматоха, когато прочувствените бариери са свалени.
В полово отношение това ново качество на връзката изисква освен да сме разголени и уязвими физически, само че и прочувствено, и душевно.
Не е учудващо, че това се среща доста рядко. Изпитваме смут, че без тези бариери ще загинем.
Защо си заслужава да рискуваме? Само когато в действителност се разкрием, можем да чакаме да бъдем същински обичани.
Когато взаимодействаме от позиция на нашата същина, тогава обичат същността ни. Не би трябвало да се не помни, че такова държание от наша страна може да съществува единствено в климат, в който няма боязън.
Така че ние освен би трябвало да преодолеем страха си да бъдем това, което сме, само че би трябвало да заобикаляме хора, чието държане към нас може да породи боязън.
Каквато и да е степента на желанието ни да сме същински, постоянно ще се намерят хора, чиито яд, неприязън и настъпателност ще ви попречат да бъдете почтени.
Затова свалянето на бариерите и цялостното им унищожаване би трябвало да става единствено с тези хора – другари, родственици или сътрудници, – с които връзките ни са построени върху доверие, обич, почитание и респект към личността ни.
Не болката ще ни възпре.
Ние към този момент сме минали през разнообразни степени на болежка, без вяра за облекчение.
Това, което ни възпира, е страхът, страхът от незнайното.
Из „ Параноя на пристрастеността “
изображения: Edvard Munch
