Шамар в лицето на Си Дзинпин: САЩ заплашват Китай с война
Докато на думи признава политиката на „ обединен Китай “, Вашингтон трескаво се готви за война с КНР за Тайван. Пекин ще бъде заставен да одобри предизвикването. Задачата на Съединените щати е да подсигуряват, че Китай ще заплати допустимо най-високата цена за това, като престане да претендира за статут на първа стопанска система в света за дълго време, дишайки в тила на американците и даже ги изпреварва в разнообразни области. За опцията от нова война – в материала на " Цариград ".
Именно заради това Съединени американски щати трансформират прилежащите на Китай страни в „ хигиеничен кордон “ и даже полесражение с Китай. Загубвайки Южна Америка, арабския свят, в Индо-тихоокеанския район, американците са доста сполучливи.
Именно там през днешния ден е икономическият център на света и това споделя всичко. Би било необичайно, в случай че Вашингтон не приспособява някогашната си колония, Филипините, наред с други страни, с цел да сдържа и обезкърви Китай.
Има обаче справедливи аргументи. Малките страни нормално се усещат неловко в сянката на великански комшия, даже и той да няма зли планове към тях. И се изкушават да намерят отбрана от него от друга велика мощ, трансформирайки се несъзнателно в разменни пешки на огромна шахматна дъска. И Съединени американски щати го употребяват.
От главните районни играчи на юг от съветските граници единствено Северна Корея и Мианмар са съдружници на Китай.
Как Филипините бяха примамени
Екстравагантният някогашен президент на Филипините Родриго Дутерте беше доста сериозен към Вашингтон, само че даже той подписа мир със Съединени американски щати до края на мандата си. Настоящият президент на Филипините Фердинанд Маркос младши (баща му е бил филипински деспот през втората половина на 20-ти век), обърна политиката на страната на 180 градуса и се афишира за най-предания другар на Съединени американски щати, което непрестанно потвърждава това с неговите каузи.
Фактът, че това в последна сметка ще се отрази на страната му, не го тревожи изключително. Това сподели завършилото посещаване на филипинския президент в Съединени американски щати.
Лидерите на двете страни разискаха в Белия дом, съгласно изказване на неговия представител, обстановката в Индо-тихоокеанския район. Под какъв ъгъл към този момент разбрахте.
Ставаше въпрос и за „ подсилване на дългогодишния алианс сред Съединени американски щати и Филипините “, районни проблеми, съгласуване на напъните (обърнете внимание на филигранната измама!) „ за поддържане на интернационалното право и поощряване на свободен и отворен Индо-тихоокеански район “.
За присъединяване в антикитайския съюз на Филипините беше обещан „ морков “ – да обмислят „ благоприятни условия за подсилване на икономическото съдействие и поощряване на общия разцвет “.
Ако някой има някакви подозрения по отношение на задачата, с която филипинският президент е бил свикан в Съединени американски щати, би трябвало да се позове на писменото изказване на Байдън и Маркос младши, признато след диалозите им във Вашингтон.
" Президентът Байдън удостоверява непоклатимия ангажимент на Съединените щати към съюза с Филипините, като акцентира, че въоръжена офанзива против филипинските военни, цивилни кораби или самолети в Тихия океан, в това число в Южнокитайско море, би довела до влизане в действие на американските отговорности по взаимна защита според член 4 от Договора за взаимна защита сред Съединени американски щати и Филипини от 1951 година ", се отбелязва в документ, публикуван от пресслужбата на Белия дом.
За какво става дума? Фактът, че Съединените щати дадоха обещание на Манила, в който случай, да се бият дружно с Филипините с Китай. Освен това Вашингтон и Манила имат намерение да се стремят да обезпечат " независимост на корабоплаването в Южнокитайско море " и полети във въздушното пространство над него.
Байдън и Маркос младши заявиха ценене на суверенните права на страните в техните изключителни стопански зони в сходство с интернационалното право.
Това значи, че те няма да вземат поради ползите на КНР в Южнокитайско море, екстраполирайки към Пекин западната процедура на блокади и наказания. Всичко останало е измама и димна завеса, като да се приказва за „ значимостта на поддържането на мира и стабилността в Тайванския проток като главен детайл на световната сигурност и разцвет “.
Оръжия, бази, война?
Ако искаш мир се подготви за война. Това не е единствено антична мъдрост. Но и нормалното прикритие за войнолюбци. Ето за какво не е изненадващо, че Белият дом даде обещание да трансферира два патрулни катера и три военнотранспортни самолета в Манила. В края на април Вашингтон достави на Филипините два брегови патрулни кораба.
Високопоставен представител на американската администрация добави, че Вашингтон може да трансферира " спомагателни патрулни кораби " в Манила.
" Бих споделил, че водим доста значими полемики с нашите филипински сътрудници за това по какъв начин да задълбочим нашето съдействие в региона на защитата и сигурността и това включва овластяване на Филипините ", сподели различен американски чиновник.
" Като цяло се възнамерява „ усилване на съдействието в границите на алианса и оперативната съгласуемост... на сушата, в морето, във въздуха, в космоса и в киберпространството “.
Съюзът на Съединени американски щати с Филипините, несъмнено, е ориентиран най-вече против Китай, само че също и против Русия, апропо. Защото Манила, като правилен васал, също поддържа американския палеж на Украйна.
По време на специфичен брифинг представители на американската администрация обявиха, че усилването на военното съдействие сред Вашингтон и Манила сякаш се дължи на „ провокативни дейности от страна на Китай “, което, съгласно тях, „ доста тормозило филипинското управление “.
На прицел към Китай
Но ръководителят на пресслужбата на „ ястребовия “ Държавен департамент на Съединени американски щати Матю Милър назова всичко с вярното име:
" Бреговата защита на КНР предизвика, тормози и сплашва филипинските кораби в противоречивите региони на Южнокитайско море. Съединени американски щати, въпреки това, поддържат Филипините, наблюдават от близко и записват китайските дейности и приканват Пекин да се въздържа от провокации. "
И също по този начин (това е просто ария!): „ Заедно със своите филипински съдружници те поддържат учреден на правила интернационален ред в морето. “
Накратко, ние ще действаме не съгласно интернационалното право, а съгласно личните си измислени правила, съгласно концепциите. Много добре!
И по-нататък. Милър също предизвести китайците, че при положение на " въоръжено нахлуване в Тихия океан, в това число Южнокитайско море, против филипинските въоръжени сили, държавни кораби или самолети, в това число бреговата защита ", Съединените щати ще се базират на взаимна отбрана контракт с Филипините против Китай...
Така в действителност Байдън и Маркос младши разискаха към този момент на практика решените въпроси за боен съюз против Китай. На 12 април на среща на ръководителите на министерствата на защитата и на външните работи на двете страни във Вашингтон те всъщност се споразумяха да засилят съдействието във военната сфера, с цел да сдържат Китай. Всички желания на Съединени американски щати и техния васал бяха показани, несъмнено, като отбранителни:
" Министрите потвърдиха споделената си решителност да се пазят против външно въоръжено нахлуване в Тихия океан, в това число Южнокитайско море... и потвърдиха своя ангажимент за модернизиране на съдействието сред Съединени американски щати и Филипините за подсилване на взаимното въздържане. "
Всичко, което става там, както виждаме, е доста съществено. В заключителния документ се показва, че и двете страни ще работят за подсилване на „ двустранното обмисляне и оперативната съгласуемост “ в отговор на рецесии.
За тази цел ще бъдат извършени взаимни учения, ще бъде осъвременен филипинският флот и ще бъде разискван интензивен проект за придобиване на „ многоцелеви изтребител на филипинските Военновъздушни сили “. Ще се възобнови и „ взаимната морска активност “ в Южнокитайско море и така нататък
Основното е следното: още през февруари Вашингтон и Манила реализираха съглашение за приемане на американски военни достъп до четири нови бази във Филипините. Съгласно контракта за взаимна защита от 2014 година и пакта EDCA, американците можеха да употребяват пет филипински бази, в това число покрай противоречиви води в Южнокитайско море, а в този момент девет.
Според CNN четирите нови военни уреди са: остров Балабак в Палаван; Военноморска база Камило Осиас в Санта Ана, провинция Кагаян; летище Лал-лo в Кагаян; и лагерът Мелчор каузи Крус в Гама, Исабела.
И те не просто се съгласяват, вършат изказвания. Те работят. През април тази година във Филипините се организираха най-големите маневри на Balikatan 2023 за тестване на оперативната съгласуемост.
В тях участваха 12,2 хиляди американски и 5,4 хиляди филипински военни. Плюс 111 бойци от Австралия и наблюдаващи от 12 страни. Преди нямаше нищо сходно. По време на маневрите бяха отработени десантни интервенции, бойни стрелби, градски и авиационни дейности, киберзащита, битка с тероризма и други
А в този момент внимание: има вяра ли някой, че Съединени американски щати в действителност са загрижени за проблемите на филипинските риболовци, които китайците набутват в Южнокитайско море и че всичко това е належащо, с цел да се лови риба - огромна и дребна? Аз не.
Това е належащо на Съединени американски щати за друго - с цел да провеждат снабдяването на Тайван и да вземат участие във войната за него с Китай. Съединените щати са надалеч, те би трябвало да разчитат на бази в района, с цел да подтикват локалните си васали да се бият за Тайван.
Не единствено Филипините
И би било хубаво, в случай че приказваме единствено за Филипините. Съединените щати обкръжават Китай във враждебна дъга - от Южна Корея (която извънредно не желае спор с Китай - само че кой ще я пита?) до Виетнам.
В Южна Корея има към 30 000 американски бойци са ситуирани в няколко бази. За първи път от 40 години американска атомна подводница (клас Охайо) ще влезе във водите на тази страна. От кого се опасяват американците - от Пхенян или може би от Пекин?
В Япония, която бързо се милитаризира, има към 100 американски бази и военни уреди - една гигантска база на Военновъздушни сили на Съединени американски щати " Кадена " в Окинава коства нещо.
Американците разполагат противокорабни ракети в Окинава, който се намира на към 200 благи от северен Тайван, почти на същото разстояние като Филипините от южния завършек на острова, както и нова морска част. Около 50 000 американски бойци са непрекъснато ситуирани в Япония.
Освен това в базите в южните региони на страната - най-близо до Южнокитайско море, освен в Окинава, беше маркирана гневна интензивност.
В същото време 80% от японците, съгласно изследване на вестник Asahi, се опасяват, че американците ще въвлекат страната им във война с КНР за Тайван. И единствено 11% от интервюираните споделиха, че японските сили за самозащита би трябвало да поддържат Съединени американски щати в дейна бойна роля. 70% от интервюираните са за възстановяване на връзките с Китай.
Корпусът на морската пехота на Съединени американски щати неотдавна публично откри нова база на Гуам, стратегически значим остров сред Япония и Филипините. Кемп Блаз е първата новопостроена база на морската пехота от 70 години.
Тя може да побере 5000 американски морски пехотинци. Сега Пентагонът бие паника, че противовъздушната защита на острова е сякаш слаба и е належащо незабавно да се спасят американските военни от китайски ракети.
И най-после, след Филипините, американският антикитайски „ хигиеничен кордон “ се затваря в дъга към Виетнам, който има териториални проблеми с Пекин. След като американците старателно геноцидираха виетнамците, измина половин век: в този момент те са положителни другари, на антикитайска почва.
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който посети Ханой в средата на април, сподели, че американците трансферират трети катер за брегова защита във Виетнам като част от съдействието сред двете страни в региона на морската сигурност.
От 2016 година Съединените щати към този момент са доставили на виетнамците 24 патрулни катера и друга техника... И надали ще спрат дотук.
Какво би трябвало да направи Си Дзинпин?
Как ще отговори Пекин на това, ще разреши ли Китай на Съединени американски щати да ги излъгват с Тайван, както Вашингтон през 2014 година с европейските си поддръжници излъгаха Москва и Украйна, по кое време най-сетне ще стартира интервенцията в Тайван?
Китай интензивно се готви да се бие със Съединени американски щати за Тайван. След провокативна аудиенция в Тайпе, Нанси Пелоси е изцяло открита. Тренират се военни водачи, Военноморски сили, десантни елементи, „ рибари “. Пекин търси съдружници, интересуващи се от открити връзки.
Защото политиката на Съединени американски щати в района не може да се пояснява по различен метод с изключение на като подготовка за война и поощряване на настоящето тайванско управление, тясно обвързвано с Демократическата партия на Съединени американски щати, да разгласи „ самостоятелност “.
Което е изцяло недопустимо за Пекин, защото в този случай тайванският проблем ще се трансформира от вътрешен в интернационален, а Китай ще се трансформира от герой против сепаратизма в „ агресор “.
Мисля, че нашият печален образец с Украйна е задоволителен за китайците: те виждат и схващат всичко прелестно.
Какво от това?
Тайван ще организира президентски избори на 13 януари идната година. Ако им бъде разрешено да завоюват против околните до ККП националисти от Гуоминдана, което надалеч не е реалност, ще има късмет за спокойно обединяване на КНР с Тайван.
Но нещо ни подсказва, че американците започнаха цялата тази олелия към превръщането на острова в техен непотопяем самолетоносач не с цел да се разрушат интригите им от съзнателни тайванци на изборите и Пекин да получи мощно развита провинция, както и цялостен надзор над Тайванския пролив.
Следователно още през 2024 година може да избухне огромна война, която по своите стопански последствия изцяло да засенчи спора в Украйна и да постави завършек на мироопазващите искания на Пекин.
Съединените щати ще завоюват от това, защото Китай към момента не е изцяло подготвен да се опълчи на американците военно. Поради тази причина Съединените щати желаят това да се случи рано и допустимо най-скъпо за КНР. Най-вероятно американците ще реализиран задачата си, като " обвинят " за форсираните дейности на Пекин и доста други свои проблеми във войната.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Именно заради това Съединени американски щати трансформират прилежащите на Китай страни в „ хигиеничен кордон “ и даже полесражение с Китай. Загубвайки Южна Америка, арабския свят, в Индо-тихоокеанския район, американците са доста сполучливи.
Именно там през днешния ден е икономическият център на света и това споделя всичко. Би било необичайно, в случай че Вашингтон не приспособява някогашната си колония, Филипините, наред с други страни, с цел да сдържа и обезкърви Китай.
Има обаче справедливи аргументи. Малките страни нормално се усещат неловко в сянката на великански комшия, даже и той да няма зли планове към тях. И се изкушават да намерят отбрана от него от друга велика мощ, трансформирайки се несъзнателно в разменни пешки на огромна шахматна дъска. И Съединени американски щати го употребяват.
От главните районни играчи на юг от съветските граници единствено Северна Корея и Мианмар са съдружници на Китай.
Как Филипините бяха примамени
Екстравагантният някогашен президент на Филипините Родриго Дутерте беше доста сериозен към Вашингтон, само че даже той подписа мир със Съединени американски щати до края на мандата си. Настоящият президент на Филипините Фердинанд Маркос младши (баща му е бил филипински деспот през втората половина на 20-ти век), обърна политиката на страната на 180 градуса и се афишира за най-предания другар на Съединени американски щати, което непрестанно потвърждава това с неговите каузи.
Фактът, че това в последна сметка ще се отрази на страната му, не го тревожи изключително. Това сподели завършилото посещаване на филипинския президент в Съединени американски щати.
Лидерите на двете страни разискаха в Белия дом, съгласно изказване на неговия представител, обстановката в Индо-тихоокеанския район. Под какъв ъгъл към този момент разбрахте.
Ставаше въпрос и за „ подсилване на дългогодишния алианс сред Съединени американски щати и Филипините “, районни проблеми, съгласуване на напъните (обърнете внимание на филигранната измама!) „ за поддържане на интернационалното право и поощряване на свободен и отворен Индо-тихоокеански район “.
За присъединяване в антикитайския съюз на Филипините беше обещан „ морков “ – да обмислят „ благоприятни условия за подсилване на икономическото съдействие и поощряване на общия разцвет “.
Ако някой има някакви подозрения по отношение на задачата, с която филипинският президент е бил свикан в Съединени американски щати, би трябвало да се позове на писменото изказване на Байдън и Маркос младши, признато след диалозите им във Вашингтон.
" Президентът Байдън удостоверява непоклатимия ангажимент на Съединените щати към съюза с Филипините, като акцентира, че въоръжена офанзива против филипинските военни, цивилни кораби или самолети в Тихия океан, в това число в Южнокитайско море, би довела до влизане в действие на американските отговорности по взаимна защита според член 4 от Договора за взаимна защита сред Съединени американски щати и Филипини от 1951 година ", се отбелязва в документ, публикуван от пресслужбата на Белия дом.
За какво става дума? Фактът, че Съединените щати дадоха обещание на Манила, в който случай, да се бият дружно с Филипините с Китай. Освен това Вашингтон и Манила имат намерение да се стремят да обезпечат " независимост на корабоплаването в Южнокитайско море " и полети във въздушното пространство над него.
Байдън и Маркос младши заявиха ценене на суверенните права на страните в техните изключителни стопански зони в сходство с интернационалното право.
Това значи, че те няма да вземат поради ползите на КНР в Южнокитайско море, екстраполирайки към Пекин западната процедура на блокади и наказания. Всичко останало е измама и димна завеса, като да се приказва за „ значимостта на поддържането на мира и стабилността в Тайванския проток като главен детайл на световната сигурност и разцвет “.
Оръжия, бази, война?
Ако искаш мир се подготви за война. Това не е единствено антична мъдрост. Но и нормалното прикритие за войнолюбци. Ето за какво не е изненадващо, че Белият дом даде обещание да трансферира два патрулни катера и три военнотранспортни самолета в Манила. В края на април Вашингтон достави на Филипините два брегови патрулни кораба.
Високопоставен представител на американската администрация добави, че Вашингтон може да трансферира " спомагателни патрулни кораби " в Манила.
" Бих споделил, че водим доста значими полемики с нашите филипински сътрудници за това по какъв начин да задълбочим нашето съдействие в региона на защитата и сигурността и това включва овластяване на Филипините ", сподели различен американски чиновник.
" Като цяло се възнамерява „ усилване на съдействието в границите на алианса и оперативната съгласуемост... на сушата, в морето, във въздуха, в космоса и в киберпространството “.
Съюзът на Съединени американски щати с Филипините, несъмнено, е ориентиран най-вече против Китай, само че също и против Русия, апропо. Защото Манила, като правилен васал, също поддържа американския палеж на Украйна.
По време на специфичен брифинг представители на американската администрация обявиха, че усилването на военното съдействие сред Вашингтон и Манила сякаш се дължи на „ провокативни дейности от страна на Китай “, което, съгласно тях, „ доста тормозило филипинското управление “.
На прицел към Китай
Но ръководителят на пресслужбата на „ ястребовия “ Държавен департамент на Съединени американски щати Матю Милър назова всичко с вярното име:
" Бреговата защита на КНР предизвика, тормози и сплашва филипинските кораби в противоречивите региони на Южнокитайско море. Съединени американски щати, въпреки това, поддържат Филипините, наблюдават от близко и записват китайските дейности и приканват Пекин да се въздържа от провокации. "
И също по този начин (това е просто ария!): „ Заедно със своите филипински съдружници те поддържат учреден на правила интернационален ред в морето. “
Накратко, ние ще действаме не съгласно интернационалното право, а съгласно личните си измислени правила, съгласно концепциите. Много добре!
И по-нататък. Милър също предизвести китайците, че при положение на " въоръжено нахлуване в Тихия океан, в това число Южнокитайско море, против филипинските въоръжени сили, държавни кораби или самолети, в това число бреговата защита ", Съединените щати ще се базират на взаимна отбрана контракт с Филипините против Китай...
Така в действителност Байдън и Маркос младши разискаха към този момент на практика решените въпроси за боен съюз против Китай. На 12 април на среща на ръководителите на министерствата на защитата и на външните работи на двете страни във Вашингтон те всъщност се споразумяха да засилят съдействието във военната сфера, с цел да сдържат Китай. Всички желания на Съединени американски щати и техния васал бяха показани, несъмнено, като отбранителни:
" Министрите потвърдиха споделената си решителност да се пазят против външно въоръжено нахлуване в Тихия океан, в това число Южнокитайско море... и потвърдиха своя ангажимент за модернизиране на съдействието сред Съединени американски щати и Филипините за подсилване на взаимното въздържане. "
Всичко, което става там, както виждаме, е доста съществено. В заключителния документ се показва, че и двете страни ще работят за подсилване на „ двустранното обмисляне и оперативната съгласуемост “ в отговор на рецесии.
За тази цел ще бъдат извършени взаимни учения, ще бъде осъвременен филипинският флот и ще бъде разискван интензивен проект за придобиване на „ многоцелеви изтребител на филипинските Военновъздушни сили “. Ще се възобнови и „ взаимната морска активност “ в Южнокитайско море и така нататък
Основното е следното: още през февруари Вашингтон и Манила реализираха съглашение за приемане на американски военни достъп до четири нови бази във Филипините. Съгласно контракта за взаимна защита от 2014 година и пакта EDCA, американците можеха да употребяват пет филипински бази, в това число покрай противоречиви води в Южнокитайско море, а в този момент девет.
Според CNN четирите нови военни уреди са: остров Балабак в Палаван; Военноморска база Камило Осиас в Санта Ана, провинция Кагаян; летище Лал-лo в Кагаян; и лагерът Мелчор каузи Крус в Гама, Исабела.
И те не просто се съгласяват, вършат изказвания. Те работят. През април тази година във Филипините се организираха най-големите маневри на Balikatan 2023 за тестване на оперативната съгласуемост.
В тях участваха 12,2 хиляди американски и 5,4 хиляди филипински военни. Плюс 111 бойци от Австралия и наблюдаващи от 12 страни. Преди нямаше нищо сходно. По време на маневрите бяха отработени десантни интервенции, бойни стрелби, градски и авиационни дейности, киберзащита, битка с тероризма и други
А в този момент внимание: има вяра ли някой, че Съединени американски щати в действителност са загрижени за проблемите на филипинските риболовци, които китайците набутват в Южнокитайско море и че всичко това е належащо, с цел да се лови риба - огромна и дребна? Аз не.
Това е належащо на Съединени американски щати за друго - с цел да провеждат снабдяването на Тайван и да вземат участие във войната за него с Китай. Съединените щати са надалеч, те би трябвало да разчитат на бази в района, с цел да подтикват локалните си васали да се бият за Тайван.
Не единствено Филипините
И би било хубаво, в случай че приказваме единствено за Филипините. Съединените щати обкръжават Китай във враждебна дъга - от Южна Корея (която извънредно не желае спор с Китай - само че кой ще я пита?) до Виетнам.
В Южна Корея има към 30 000 американски бойци са ситуирани в няколко бази. За първи път от 40 години американска атомна подводница (клас Охайо) ще влезе във водите на тази страна. От кого се опасяват американците - от Пхенян или може би от Пекин?
В Япония, която бързо се милитаризира, има към 100 американски бази и военни уреди - една гигантска база на Военновъздушни сили на Съединени американски щати " Кадена " в Окинава коства нещо.
Американците разполагат противокорабни ракети в Окинава, който се намира на към 200 благи от северен Тайван, почти на същото разстояние като Филипините от южния завършек на острова, както и нова морска част. Около 50 000 американски бойци са непрекъснато ситуирани в Япония.
Освен това в базите в южните региони на страната - най-близо до Южнокитайско море, освен в Окинава, беше маркирана гневна интензивност.
В същото време 80% от японците, съгласно изследване на вестник Asahi, се опасяват, че американците ще въвлекат страната им във война с КНР за Тайван. И единствено 11% от интервюираните споделиха, че японските сили за самозащита би трябвало да поддържат Съединени американски щати в дейна бойна роля. 70% от интервюираните са за възстановяване на връзките с Китай.
Корпусът на морската пехота на Съединени американски щати неотдавна публично откри нова база на Гуам, стратегически значим остров сред Япония и Филипините. Кемп Блаз е първата новопостроена база на морската пехота от 70 години.
Тя може да побере 5000 американски морски пехотинци. Сега Пентагонът бие паника, че противовъздушната защита на острова е сякаш слаба и е належащо незабавно да се спасят американските военни от китайски ракети.
И най-после, след Филипините, американският антикитайски „ хигиеничен кордон “ се затваря в дъга към Виетнам, който има териториални проблеми с Пекин. След като американците старателно геноцидираха виетнамците, измина половин век: в този момент те са положителни другари, на антикитайска почва.
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който посети Ханой в средата на април, сподели, че американците трансферират трети катер за брегова защита във Виетнам като част от съдействието сред двете страни в региона на морската сигурност.
От 2016 година Съединените щати към този момент са доставили на виетнамците 24 патрулни катера и друга техника... И надали ще спрат дотук.
Какво би трябвало да направи Си Дзинпин?
Как ще отговори Пекин на това, ще разреши ли Китай на Съединени американски щати да ги излъгват с Тайван, както Вашингтон през 2014 година с европейските си поддръжници излъгаха Москва и Украйна, по кое време най-сетне ще стартира интервенцията в Тайван?
Китай интензивно се готви да се бие със Съединени американски щати за Тайван. След провокативна аудиенция в Тайпе, Нанси Пелоси е изцяло открита. Тренират се военни водачи, Военноморски сили, десантни елементи, „ рибари “. Пекин търси съдружници, интересуващи се от открити връзки.
Защото политиката на Съединени американски щати в района не може да се пояснява по различен метод с изключение на като подготовка за война и поощряване на настоящето тайванско управление, тясно обвързвано с Демократическата партия на Съединени американски щати, да разгласи „ самостоятелност “.
Което е изцяло недопустимо за Пекин, защото в този случай тайванският проблем ще се трансформира от вътрешен в интернационален, а Китай ще се трансформира от герой против сепаратизма в „ агресор “.
Мисля, че нашият печален образец с Украйна е задоволителен за китайците: те виждат и схващат всичко прелестно.
Какво от това?
Тайван ще организира президентски избори на 13 януари идната година. Ако им бъде разрешено да завоюват против околните до ККП националисти от Гуоминдана, което надалеч не е реалност, ще има късмет за спокойно обединяване на КНР с Тайван.
Но нещо ни подсказва, че американците започнаха цялата тази олелия към превръщането на острова в техен непотопяем самолетоносач не с цел да се разрушат интригите им от съзнателни тайванци на изборите и Пекин да получи мощно развита провинция, както и цялостен надзор над Тайванския пролив.
Следователно още през 2024 година може да избухне огромна война, която по своите стопански последствия изцяло да засенчи спора в Украйна и да постави завършек на мироопазващите искания на Пекин.
Съединените щати ще завоюват от това, защото Китай към момента не е изцяло подготвен да се опълчи на американците военно. Поради тази причина Съединените щати желаят това да се случи рано и допустимо най-скъпо за КНР. Най-вероятно американците ще реализиран задачата си, като " обвинят " за форсираните дейности на Пекин и доста други свои проблеми във войната.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ