Племето чероки - история и култура
Докато Европа е в интервал на възобновление и преоткриване на личните си полезности и устои, един завоевател открива цялостен различен свят, освен във физическото му измерение, само че и нова просвета и нематериалност, а точно едно индианско племе представител на коренното население на континента Америка – племето чероки.
Първият допир на испанския откривател Ернандо Де Сото с племето чероки се случва през 1540 година Има доказателства, че племето населявало тази територия от 1300 година, като историята им преди този момент остава незнайна. Самите те дефинират началото на историята си от „ незапомнени времена “. За страдание, срещата с европейците бележи началото на тежък интервал за тях. Започва спор за земята, която населявали. Той продължава дълги години и след образуването на американското държавно управление преселилите се поданици на континента не престават да упорстват за земите на индианците. Представителите на племето чероки били наясно, че няма да завоюват спорът с европейците посредством военно превъзходство и употребявали всевъзможни мирни способи с цел да запазят пълномощията над земята си. Те възприемат тактиката на асимилацията и потеглят по цивилизованите пътища на европейците. Изграждат личен парламент, имат лична книжовност и учебни заведения. Новосъздалото се американско държавно управление ги поддържа в известна степен, като се пробва да им наложи християнската вяра с вярата, че в следствие чероките непринудено ще преотстъпят земята си. Малцина от тях одобряват новата религия, само че племето не отстъпва нито педя от земята си. Това предизвика станалият през 1829 г президент на Съединени американски щати – Андрю Джаксън да ги прогони от земите им принудително. Той гледал на тях, като на нецивилизовани варвари, които спъват развиването на човечеството. Стремежите му станали факт, когато през 1838 година племето чероки бива принудително изселено от родната му земя и 16 хиляди члена на племето биват депортирани в особено основани за тях резервати, намиращи се на територията на днешния щат Оклахома. Смята се, че към 4 хиляди души не оцеляват по време на 6 месечното им преселение до новата територия, заради апетит и заболявания. Собствеността им върху тази земя не е еднолична, а всички я имат групово. Бива им дадено, че повече в никакъв случай няма да бъдат местени. В края на XIX в. обаче Съединени американски щати основават нов щат и стартират да разпределят земята сред обособени хора. Така през 1907 година чероките към този момент са жители на щата и еднолични притежатели на земя. Това води до заличаване на огромна част от тяхната държавност, инфраструктура и обществени структури. Племенното държавно управление не е изцяло унищожено и си извоюва още веднъж права през 1970 година, когато е признат Законът за основните вождове, който им разрешава да върнат личното си държавно управление и година по-късно се организират първите избори на чероките и през 1975 година е утвърдена нова конституция. Един от техните вождове Секуоя основал въз основата на латиницата 85 буквена писменост за записване на черокският език и това станало първата индианска писменост в Северна Америка. Днес племето чероки е едно от трите федерално приети племена.
Културата на племето чероки
Чероките правели жилищата си от глина, като за покрив употребявали плява. Размерът на едно жилище бил към двадесет на пет метра, като някои от тях били двуетажни. Разпределението им било много сходно с това на европейците – хол, кухня и спални. Занимавали се, както със земеделие по този начин и с лов и лов на риба.
Индианците чероки били доста религиозни и съвсем всяко дело в техният живот се контролира и дефинира от тяхната религия. Те били политеисти. Всичките им молебствия и ритуали били за здраве, дълъг живот, за триумфи в лова и риболова, във войната и любовта. Те не вярвали в съществуването на парадайс или пъкъл и посрещали мисълта за смърта умерено, нито се безпокояли за бъдещето, а живеели спокойно и в естетика с природата. Стремели се да не нарушават правата и да не нараняват възприятията на своите съплеменници.
В антични времена чероките не възприемали гибелта като чисто биологично събитие, а вярвали, че бива провокирана от скрити сили. Така да вземем за пример гибелта от заболявания причислявали на въздействието на зли духове на хора и животни, които работили независимо или били подпомагани от вещици или други хора. В своята процедура шаманите от племето чероки постоянно употребявали планински кристали. С тях те лекуват разнообразни болести, гадаят бъдещето или ги употребявали за укрепване на медитациите си, посредством която се изпълвали с естетика и мир. Всеки шаман имал собствен кристал. Освен кристалите шаманите употребявали доста и разнообразни билки за приготвянето на медикаменти, които давали на болния, само че съпроводени с доста молебствия. Според тях лекарство без молитва би било неефективно. Шаманите играели водеща роля в техният живот. При всяко злополучие чероките се обръщали към тях, които били един тип медиатори сред членовете на племето и техните Небесни Праотци.
В религията на индианците чероки с изключение на злите духове участвали и други два типа, които те наричали Безсмъртните и Малките хора. Първите били невидими и говорили, като елементарни хора. Безсмъртните помагали на чероките и се грижили за тях. От своя страна Малките хора били забележими, добре поставени и доста красиви. Те също помагали на чероките като прибирали да вземем за пример изгубени в гората деца, помагали с реколтата и така нататък Дори и след, като мнозина от чероките одобряват християнството, те не спрели да имат вяра в тези духове.
Техните жертвоприношения нормално се състояли от царевица, месо от елен и тютюн. Особен почит изпитвали към царевицата, тъй като това било и главната им храна, за това имали голям брой обреди и ритуали свързани с нея. Тютюнът пък бил употребен най-много в очистителни обреди. Неговото благовоние било божествено и свещено. Всеки войник наложително тръгвал на пердах с общоизвестната лула на мира, с която вероятно утвърждавали мирните контракти със своите съперници. Техните лули били толкоз качествени, че те ги изнасяли и продавали на европейците. Интересно е да се каже, че те не пушели тютюнът за наслаждение нито го свивали на цигари. Той бил употребен единствено по предопределение. Еленското месо, което е третият главен детайл за приношение в културата на чероките, било съвсем равноправно на царевицата. Чероките доста деликатно следели и спомагали за популацията на елените.
Повече за културата, обичаите, традициите и живота на племето чероки може да намерите тук.
Още за вярванията и живота на коренното американско население може да намерите тук.
