Германски професор обясни защо еврото е изгодно за България
Докато България и Хърватия са се устремили към еврото, Полша и Чехия споделят „ не “ на общата валута. Защо? Германският професор Фридрих Хайнеман осветлява аргументите. И изяснява за какво за България е преференциално да одобри еврото.
През юли България и Хърватия бяха признати в „ чакалнята “ на еврозоната. Това значи, че двете страни поемат уговорката да не позволяват по-високо от 15% съмнение на националните си валути по отношение на еврото. Пълноправни членки на еврозоната двете страни могат да станат най-рано при започване на 2023 година, написа „ Франкфуртер Алгемайне Цатунг “ (ФАЦ). Изданието, представено от Дойче веле, напомня, че с цел да влязат в „ чакалнята “, България и Хърватия трябваше да покрият редица критерии: непоклатимост на обменния курс, горни граници за държавния недостиг, новите задължения и инфлацията, ниво на лихвения % плюс разнообразни юридически условия.
В реалност обаче двете страни не извършват напълно въпросните критерии. Към България да вземем за пример има условие за по-голяма самостоятелност на емисионната банка и за по-ниска инфлация, напомня ФАЦ.
Вестникът отбелязва, че сега не е ясно дали двете страни ще се причислят към общата валута още на 1 януари 2023 година, защото в изискванията на пандемия Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще следят доста деликатно икономическото им развиване. Пандемията съществено отслаби стопанските системи на България и Хърватия, написа в тази връзка ФАЦ.
Защо България желае еврото, а Полша и Чехия стоят далеко
По същата тематика вестник „ Зюддойче Цайтунг “ разгласява разбор от хайделбергския професор Фридрих Хайнеман, началник на направление „ Публични финанси “ в центъра „ Лайбниц “ за европейски стопански проучвания.
Проф. Хайнеман апропо написа: „ В Брюксел посрещнаха с взаимно потупване по раменете присъединението на българския лев и хърватската куна към валутния механизъм. (…) Но това блаженство е смущаващо за всекиго, който се вгледа по-внимателно “. Хайнеман твърди, че в това време притегателната мощ на общата валута много е отслабнала, а изключително в стопански сполучливи страни от Северна и Източна Европа като Дания, Швеция, Полша и Чехия множеството хора не желаят еврото.
„ Ако се запитаме каква е разликата сред кандидатките за еврозоната и скептично настроените страни, отговорът се набива в очи: бедността “, написа създателят и напомня, че България и Хърватия са на последните две места в Европейски Съюз по стопански потенциал на глава от популацията.
Професорът отбелязва, че пандемията изключително тежко е засегнала хърватската стопанска система, до момента в който през последните години Чехия се е изкачила на 14 място по богатство в Европейски Съюз, изпреварвайки страни като Португалия.
„ С други думи, към еврото към момента напират единствено най-бедните държави-членки. Докато източноевропейските страни във напредък, сходно на благоденстващите Швеция и Дания, споделят „ да “ на общия вътрешен пазар, само че „ не “ на еврото “, установи проф. Хайнеман.
За икономиста няма подозрение, че Чехия и Полша извършват условията за участие в еврозоната, до момента в който „ България и Хърватия като периферни национални стопански системи са в доста по-лоши изходни позиции “.
Защо все пак България и Хърватия са се устремили към еврозоната? На този въпрос Хайнеман дава отговор по този начин:
„ За следващ път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не съгласно критериите за оптимална валутна заможност. От позиция на България и Хърватия желанието за бързо присъединение е рационално. Защото привлекателността на еврозоната все по-малко се предопределя от същинските преимущества, които носи една обща валута. “
Всъщност, счита Хайнеман, става дума най-много за апетитите към преразпределените средства. Защото към този момент на процедура не важи постулатът от Маастрихтските контракти, че задълженията и заемите на страните-членки не се подсигуряват от общността. А и в изискванията на пандемия заемите се раздават доста по-лесно.
Еврото не е привлекателно за стопански здравите страни
„ В тези нови условия стопански слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще завоюват от новите правила за преразпределение и гаранции. И противоположното: страните, които са обезпечили благополучие или сполучливо се движат към него, ще поемат огромни опасности. Така участието в еврозоната слага на кантар преимуществата на общата валута и заплахите, свързани с преразпределението. Разбираемо е, че за най-бедните страни в Европейски Съюз България и Хърватия участието е преференциално, до момента в който за страни като Чехия и Полша то значително е изгубило своята прелест “, обобщава създателят.
В края на своя разбор проф. Хайнеман написа: „ Може и да има положителни причини за състоялите се промени в Маастрихтските контракти. Но Европа не трябва да си прави илюзии за следствията. С всяка крачка напред към преразпределение и към общоевропейски гаранции за отговорностите общата валута, а във все по-голяма степен и целият европейски интеграционен план, губят своята притегателна мощ за стопански здравите страни-членки “.
Инфо: plovdiv24
