Посланици в ада. Как Франко мобилизира доброволци в помощ на Хитлер на Източния фронт
Доброволци се записват в армията, с цел да водят война в непозната страна против обещания за положително възнаграждение и обезщетения за фамилиите им. Този способ за готовност на бойци се употребява и до през днешния ден. Прилага го и испанският деспот Франко, когато взема решение да изпрати поддръжка за Вермахта на Източния фронт.
" Русия е отговорна за нашата революция ", " Шанс да отмъстим за падналите ", " Нашата хилядолетна просвета може да бъде унищожена от азиатското страшилище на Сталин ". Така звучат част от заглавията на испанските вестници през лятото на 1941 година
На 22 юни същата година нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, започвайки историческата си интервенция " Барбароса ", отворила Източния фронт . По същото време тоталитарна Испания е обхваната от военна тресчица.
За да избегне формалното включване във Втората международна война, испанският деспот Франсиско Франко взема решение да изпрати доброволци на фронта, които да се борят на страната на Вермахта.
Пропагандната му машина разпространява концепцията, убеждавайки, че в случай че Адолф Хитлер не беше нападнал Съветския съюз, той пръв щеше да разгласи война на " млада тоталитарна Европа ".
Затова испанската преса разказва нацистката атака като " кръстоносен поход " против режима на Йосиф Сталин и дава обещание на искащите да се бият лесна победа и положителни пари.
" Синята дивизия "
Още на 24 юни 1941 година хиляди мъже на междинна възраст сред 20 до 28 години се подреждат на опашки, с цел да се запишат в доброволческа дивизия и да отидат да се бият против Съюз на съветските социалистически републики. Сред тях има доста студенти и членове на ръководещата фашистка партия " Испанска фаланга " .
" Цялата европейска юноша, с присъщата ѝ особена сензитивност, желае от Германия място в редиците за битка с комунизма ", убеждава пропагандата от страниците на вестниците, по радиото и от екраните на кината.
В 26-милионна Испания, в която единствено преди няколко години са починали половин милион души в Гражданската война (1936-1939 г.), 45 500 души се записват като доброволци. Желаещите са доста повече, само че доста от тях са отхвърлени поради преклонна възраст и здравословни проблеми.
Новата доброволческо формирование остава в историята като " Синята дивизия " поради цвета на фланелките на " Испанската фаланга ". Създаването ѝ е жест на признателност от Франко към Хитлер за това, че му е оказал помощ да завоюва Гражданската война. Победените републиканци са подкрепяни през цялото време от Съюз на съветските социалистически републики, където доста членове на Испанската комунистическа партия бягат след провалянето.
По време на Втората международна война Франко се пробва да следва така наречен позиция на " три фронта " , която се трансформира според от обстановката.
Във войната на Хитлер с Англия той внимателно резервира неутралитет, в спора сред Япония и Съединени американски щати застава на страната на Вашингтон, а след отварянето на Източния фронт Мадрид утвърждава нацистката атака, само че не се включва публично. Затова " Синята дивизия " е измислена като доброволческа.
Официално испанските бойци и офицери са вписани в листата на 250-а пехотна дивизия на Вермахта и получават както немски, по този начин и испански заплати. В родината им е дадено да запазят работните си места, фамилиите им да получават дотации и продоволствия.
Има и друга причина за присъединение към дивизията. Някои млади мъже, чиито родственици са се сражавали за републиканците по време на Гражданската война, се пробват по този метод да се оправдават пред режима на Франко.
Християнските полезности
На 13 юли 1941 година първите ешелони се реалокират от Испания в Германия. Корицата на испано-италианското фашистко списание Legiones y Falanges демонстрира усмихнатите лица на новобранците, ликуващите тълпи на гарите и гората от протегнати във фашистки привет ръце.
Испанците минават през Берлин , преобличат се в немски униформи, заклеват се във честност на Хитлер и се образоват в продължение на два месеца. В средата на септември 1941 година пресичат границата със Съюз на съветските социалистически републики, изминавайки пешком близо 900 км .
Междувременно испанските вестници пишат, че доброволците са си сложили за цел да " повторят " успеха над комунистите, извоювана по време на Гражданската война.
Франкистите претендират да бъдат бранители на християнството в битката против " безбожните комунисти ". Така офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в " кръстоносен поход " против " Луцифер-Сталин ".
Тогавашните кинохроники демонстрират на испанците по какъв начин локалните поданици в окупираните Украйна и Беларус, " освободени " от немската войска от атеизма и колхозите, възвръщат църкви, събират памук, отглеждат пшеница и пекат самун благодарение на най-новите европейски технологии.
Обсадата на Ленинград
Когато " Синята дивизия " идва на фронта през есента на 1941 година, командването на Хитлер я изпраща към Ленинград , който към този момент е обсаден от германците.В Ленинградска област " Синята дивизия " окупира няколко селища, в това число Красный Бор . Именно там през февруари 1943 година, няколко седмици след пробива на обсадата от страна на руската войска, се организира главното стълкновение на испанските доброволци във Втората международна война.
За Съюз на съветските социалистически републики това е една от борбите в границите на настъплението " Полярна звезда " на Северозападния фронт. На 10 февруари 1943 година в село Красный Бор са към 5000 испанци, когато превъзхождащите ги по бройка руски войски първо ги обстрелват два часа с артилерия, а по-късно стартират да настъпват.
В продължение на 9 часа, чакайки немски подкрепления, испанските доброволци задържат позициите си. В рамките на един ден обаче те губят 2127 души, а 1035 са ранени. Други 300 са пленени. Описваният в испанската преса " героизъм " на " Синята дивизия " в действителност се състои в това, че тя леко забавя цялостното освобождение на Ленинград от обсадата.
Друг " храбър " епизод се случва година по-рано, през януари 1942 година, в Новгородска област. 207 испански доброволци, множеството от които в никакъв случай не са стъпвали на ски, би трябвало да изминат 30 км по леда на езерото Илмен и да се притекат на помощ на германците.
" Понякога бойците падаха до кръста в ледената вода и трябваше да преминат през големи дупки. Мокрите военни униформи, когато замръзнат, стават като камъни. Ориентирането в пространството е доста мъчно, тъй като стрелките на компасите стопират да се движат поради студа ", написа испанският вестник ABC.
Доброволците се изгубват и вместо плануваните три дни, им лишава съвсем две седмици да преминат. От 200 души оцеляват 12. Повечето умират от мраз и апетит.
Завръщане вкъщи
За две години в Съюз на съветските социалистически републики " Синята дивизия " губи общо 4954 души , на процедура това значи, че всеки девети доброволец е умрял. Други 8700 са ранени, 2137 са осакатени, а 372 испанци са взети в плен.
През септември 1943 година " Синята дивизия " получава заповед да се върне в Испания, а на 17 ноември същата година, няколко дни след освобождението на Киев, тя е разформирована. Това е предшествано от диалог сред Франсиско Франко и английския дипломат през август.
От испанския деспот е поискано неотложно да спре да поддържа страните от Оста и да изтегли " Синята дивизия " от Източния фронт. В противоположен случай Лондон заплашва да скъса дипломатическите връзки с Мадрид, а съдружниците - да признаят Испания за страна, воюваща на страната на Хитлер.
Франко не е квалифициран за сходен процес на събитията. Знае също, че във Англия съществено се разисква проект за физическото му очистване.
Испанската преса написа със страдание за успеха на съдружниците през 1945 година Католическият вестник Ya даже разгласява публикация за " изключителния човек " Хитлер, който обезверено се е борил против " либерализма, марксизма и юдеизма ".
До 1975 година, когато умира Франко, поради цялостната цензура испанците не знаят съвсем нищо за Холокоста , лагерите на гибелта и останалите закононарушения против човечеството на хитлеристка Германия.
Години в плен
През април 1954 година 286 испанци, най-вече някогашни доброволци от " Синята дивизия ", най-сетне се завръщат в родината си. Те са пленени през 1943 година и прекарват 11 години в руски лагери. Две години по-късно по техните мемоари е сниман филм, наименуван " Посланици в пъкъла " , който показва лишенията и изтезанията, на които са били подложени пленниците.
Премиерата му провокира спор сред ветераните от " Синята дивизия ". Испанската агитация от началото на войната показва доброволците като герои , храбри бойци с стоманени кръстове на гърдите. Онези, които не са били в руските лагери, обаче не са склонни да сменят този облик с пленничеството, глада и ореола на мъченици .
Друг източник на мемоари за " Синята дивизия " са записките на съветския доброволец Владимир Ковалевски . Той е царски офицер, участник в Гражданската война в Русия, който след успеха на болшевиките емигрира в Испания.
Ковалевски се причислява към " Синята дивизия " през лятото на 1941 година, когато е на 49 години. За него това е продължение на войната против болшевиките, прекратена през 20-те години. Въпреки напредналата си възраст за новобранец, Ковалевски е признат като преводач. Скоро обаче той се разочарова.
Според неговите разкази доброволците от " Синята дивизия " непрекъснато са мародерствали, тъй като са гладували в окопите. Докато дажбата стигне до боеца, тя е прекосявала през шест административни равнища: интендантство, полк, батальон, рота, взвод и тайфа.
" Всеки път " разпределителите " задигаха по нещо за себе си, изключително най-хранителното. Маслото, което се раздаваше два пъти седмично, не стигаше до окопите. Захарта, първоначално получавана, въпреки и в минимални дажби, стартира да остава за свои хора. Беше невероятно да се дефинира " приключването " на месо, защото части лой от време на време плуваха в топлата храна, която се даваше един път на ден ", написа Ковалевски.
Освен храна, " бранителите на християнството " вземали и всичко друго, което могат да носят. Кадри от кинохрониката демонстрират по какъв начин доброволци от " Синята дивизия " се връщат от фронта в отпуск и демонстрират от прозорците на влаковете титли - откраднати православни кръстове и разпятия.
Фрагмент от записките на Ковалевски е открит през 2016 година в архивите на Института за войната, революцията и мира " Хувър " към Станфордския университет. Документът съставлява машинописен текст на съветски език. Оказва се, че ръкописният оригинал е предаден от съветски емигранти в Съединени американски щати през 90-те години на предишния век на Централния музей на въоръжените сили в Москва . Мемоарите на Ковалевски стават основа за книгата " Испанска горест. Синята дивизия и походът към Русия, 1941-1942 година "
" Русия е отговорна за нашата революция ", " Шанс да отмъстим за падналите ", " Нашата хилядолетна просвета може да бъде унищожена от азиатското страшилище на Сталин ". Така звучат част от заглавията на испанските вестници през лятото на 1941 година
На 22 юни същата година нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, започвайки историческата си интервенция " Барбароса ", отворила Източния фронт . По същото време тоталитарна Испания е обхваната от военна тресчица.
За да избегне формалното включване във Втората международна война, испанският деспот Франсиско Франко взема решение да изпрати доброволци на фронта, които да се борят на страната на Вермахта.
Пропагандната му машина разпространява концепцията, убеждавайки, че в случай че Адолф Хитлер не беше нападнал Съветския съюз, той пръв щеше да разгласи война на " млада тоталитарна Европа ".
Затова испанската преса разказва нацистката атака като " кръстоносен поход " против режима на Йосиф Сталин и дава обещание на искащите да се бият лесна победа и положителни пари.
" Синята дивизия "
Още на 24 юни 1941 година хиляди мъже на междинна възраст сред 20 до 28 години се подреждат на опашки, с цел да се запишат в доброволческа дивизия и да отидат да се бият против Съюз на съветските социалистически републики. Сред тях има доста студенти и членове на ръководещата фашистка партия " Испанска фаланга " .
" Цялата европейска юноша, с присъщата ѝ особена сензитивност, желае от Германия място в редиците за битка с комунизма ", убеждава пропагандата от страниците на вестниците, по радиото и от екраните на кината.
В 26-милионна Испания, в която единствено преди няколко години са починали половин милион души в Гражданската война (1936-1939 г.), 45 500 души се записват като доброволци. Желаещите са доста повече, само че доста от тях са отхвърлени поради преклонна възраст и здравословни проблеми.
Новата доброволческо формирование остава в историята като " Синята дивизия " поради цвета на фланелките на " Испанската фаланга ". Създаването ѝ е жест на признателност от Франко към Хитлер за това, че му е оказал помощ да завоюва Гражданската война. Победените републиканци са подкрепяни през цялото време от Съюз на съветските социалистически републики, където доста членове на Испанската комунистическа партия бягат след провалянето.
По време на Втората международна война Франко се пробва да следва така наречен позиция на " три фронта " , която се трансформира според от обстановката.
Във войната на Хитлер с Англия той внимателно резервира неутралитет, в спора сред Япония и Съединени американски щати застава на страната на Вашингтон, а след отварянето на Източния фронт Мадрид утвърждава нацистката атака, само че не се включва публично. Затова " Синята дивизия " е измислена като доброволческа.
Официално испанските бойци и офицери са вписани в листата на 250-а пехотна дивизия на Вермахта и получават както немски, по този начин и испански заплати. В родината им е дадено да запазят работните си места, фамилиите им да получават дотации и продоволствия.
Има и друга причина за присъединение към дивизията. Някои млади мъже, чиито родственици са се сражавали за републиканците по време на Гражданската война, се пробват по този метод да се оправдават пред режима на Франко.
Християнските полезности На 13 юли 1941 година първите ешелони се реалокират от Испания в Германия. Корицата на испано-италианското фашистко списание Legiones y Falanges демонстрира усмихнатите лица на новобранците, ликуващите тълпи на гарите и гората от протегнати във фашистки привет ръце.
Испанците минават през Берлин , преобличат се в немски униформи, заклеват се във честност на Хитлер и се образоват в продължение на два месеца. В средата на септември 1941 година пресичат границата със Съюз на съветските социалистически републики, изминавайки пешком близо 900 км .
Междувременно испанските вестници пишат, че доброволците са си сложили за цел да " повторят " успеха над комунистите, извоювана по време на Гражданската война.
Франкистите претендират да бъдат бранители на християнството в битката против " безбожните комунисти ". Така офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в " кръстоносен поход " против " Луцифер-Сталин ".
Тогавашните кинохроники демонстрират на испанците по какъв начин локалните поданици в окупираните Украйна и Беларус, " освободени " от немската войска от атеизма и колхозите, възвръщат църкви, събират памук, отглеждат пшеница и пекат самун благодарение на най-новите европейски технологии.
Обсадата на Ленинград
Когато " Синята дивизия " идва на фронта през есента на 1941 година, командването на Хитлер я изпраща към Ленинград , който към този момент е обсаден от германците.В Ленинградска област " Синята дивизия " окупира няколко селища, в това число Красный Бор . Именно там през февруари 1943 година, няколко седмици след пробива на обсадата от страна на руската войска, се организира главното стълкновение на испанските доброволци във Втората международна война.
За Съюз на съветските социалистически републики това е една от борбите в границите на настъплението " Полярна звезда " на Северозападния фронт. На 10 февруари 1943 година в село Красный Бор са към 5000 испанци, когато превъзхождащите ги по бройка руски войски първо ги обстрелват два часа с артилерия, а по-късно стартират да настъпват.
В продължение на 9 часа, чакайки немски подкрепления, испанските доброволци задържат позициите си. В рамките на един ден обаче те губят 2127 души, а 1035 са ранени. Други 300 са пленени. Описваният в испанската преса " героизъм " на " Синята дивизия " в действителност се състои в това, че тя леко забавя цялостното освобождение на Ленинград от обсадата.
Друг " храбър " епизод се случва година по-рано, през януари 1942 година, в Новгородска област. 207 испански доброволци, множеството от които в никакъв случай не са стъпвали на ски, би трябвало да изминат 30 км по леда на езерото Илмен и да се притекат на помощ на германците.
" Понякога бойците падаха до кръста в ледената вода и трябваше да преминат през големи дупки. Мокрите военни униформи, когато замръзнат, стават като камъни. Ориентирането в пространството е доста мъчно, тъй като стрелките на компасите стопират да се движат поради студа ", написа испанският вестник ABC.
Доброволците се изгубват и вместо плануваните три дни, им лишава съвсем две седмици да преминат. От 200 души оцеляват 12. Повечето умират от мраз и апетит.
Завръщане вкъщи
За две години в Съюз на съветските социалистически републики " Синята дивизия " губи общо 4954 души , на процедура това значи, че всеки девети доброволец е умрял. Други 8700 са ранени, 2137 са осакатени, а 372 испанци са взети в плен.
През септември 1943 година " Синята дивизия " получава заповед да се върне в Испания, а на 17 ноември същата година, няколко дни след освобождението на Киев, тя е разформирована. Това е предшествано от диалог сред Франсиско Франко и английския дипломат през август.
От испанския деспот е поискано неотложно да спре да поддържа страните от Оста и да изтегли " Синята дивизия " от Източния фронт. В противоположен случай Лондон заплашва да скъса дипломатическите връзки с Мадрид, а съдружниците - да признаят Испания за страна, воюваща на страната на Хитлер.
Франко не е квалифициран за сходен процес на събитията. Знае също, че във Англия съществено се разисква проект за физическото му очистване.
Испанската преса написа със страдание за успеха на съдружниците през 1945 година Католическият вестник Ya даже разгласява публикация за " изключителния човек " Хитлер, който обезверено се е борил против " либерализма, марксизма и юдеизма ".
До 1975 година, когато умира Франко, поради цялостната цензура испанците не знаят съвсем нищо за Холокоста , лагерите на гибелта и останалите закононарушения против човечеството на хитлеристка Германия.
Години в плен
През април 1954 година 286 испанци, най-вече някогашни доброволци от " Синята дивизия ", най-сетне се завръщат в родината си. Те са пленени през 1943 година и прекарват 11 години в руски лагери. Две години по-късно по техните мемоари е сниман филм, наименуван " Посланици в пъкъла " , който показва лишенията и изтезанията, на които са били подложени пленниците.
Премиерата му провокира спор сред ветераните от " Синята дивизия ". Испанската агитация от началото на войната показва доброволците като герои , храбри бойци с стоманени кръстове на гърдите. Онези, които не са били в руските лагери, обаче не са склонни да сменят този облик с пленничеството, глада и ореола на мъченици .
Друг източник на мемоари за " Синята дивизия " са записките на съветския доброволец Владимир Ковалевски . Той е царски офицер, участник в Гражданската война в Русия, който след успеха на болшевиките емигрира в Испания.
Ковалевски се причислява към " Синята дивизия " през лятото на 1941 година, когато е на 49 години. За него това е продължение на войната против болшевиките, прекратена през 20-те години. Въпреки напредналата си възраст за новобранец, Ковалевски е признат като преводач. Скоро обаче той се разочарова.
Според неговите разкази доброволците от " Синята дивизия " непрекъснато са мародерствали, тъй като са гладували в окопите. Докато дажбата стигне до боеца, тя е прекосявала през шест административни равнища: интендантство, полк, батальон, рота, взвод и тайфа.
" Всеки път " разпределителите " задигаха по нещо за себе си, изключително най-хранителното. Маслото, което се раздаваше два пъти седмично, не стигаше до окопите. Захарта, първоначално получавана, въпреки и в минимални дажби, стартира да остава за свои хора. Беше невероятно да се дефинира " приключването " на месо, защото части лой от време на време плуваха в топлата храна, която се даваше един път на ден ", написа Ковалевски.
Освен храна, " бранителите на християнството " вземали и всичко друго, което могат да носят. Кадри от кинохрониката демонстрират по какъв начин доброволци от " Синята дивизия " се връщат от фронта в отпуск и демонстрират от прозорците на влаковете титли - откраднати православни кръстове и разпятия.
Фрагмент от записките на Ковалевски е открит през 2016 година в архивите на Института за войната, революцията и мира " Хувър " към Станфордския университет. Документът съставлява машинописен текст на съветски език. Оказва се, че ръкописният оригинал е предаден от съветски емигранти в Съединени американски щати през 90-те години на предишния век на Централния музей на въоръжените сили в Москва . Мемоарите на Ковалевски стават основа за книгата " Испанска горест. Синята дивизия и походът към Русия, 1941-1942 година "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ