146 години от Освобождението на Добрич от османско владичество
Добрич означи 146-годишнината от Освобождението си от османско господство.
Беше осъществено поклонение пред Паметника на успеха (паметник на ген.-лейтенант А. Е. Цимерман).
Традиционно в церемонията взе присъединяване НД „ Традиция – РК „ 46-и пехотен Добрички полк “. Отслужена беше и панихида от свещеноиконом Георги Дочев.
На церемонията участваха заместник-кметът Владимир Трендафилов, националният представител Мая Димитрова, общински съветници, политически организации, жители и посетители на Добрич.
Последното огромно стълкновение в Руско-турската Освободителна война е край Добрич , описват от Регионалния исторически музей в града.
Военните дейности в Добруджа стартират на 22 юни 1876 година с десанта на Долнодунавския отряд, командван от военачалник Аполон Ернестович Цимерман при Галац. Корпусът е в състав 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия. За две седмици освобождава цяла Северна Добруджа и доближава линията Черна вода – Кюстенджа. В продължение на месеци корпусът не подхваща никакви дейности в южна посока. Стратегическата му задача е да обезпечи връзките на настоящата войска с Русия и да отвлича с диверсионни дейности вниманието на части от 70-хилядната Източнодунавска османска войска за да попречи на съсредоточаването и настъплението й към главния спектакъл на военните дейности.
След рухването на Плевен и прекосяването на Балкана от съветските войски, в средата на януари 1878 година корпусът на ген. Цимерман получава заповед да настъпи на юг, да овладее мощно укрепения от съперника град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението към Провадия, с цел да прекъсне връзките сред Варна, Шумен и Разград.
Настъплението към Хаджиоглу Пазарджик стартира на 17 януари. Около града, на разстояние 10-15 км. с насилствения труд на локалното българско население съперникът построил мощни укрепления – дълбоки, тук-там двойни траншеи, редути и оръдейни батареи. Противникът разполагал с 15 000 елитни пехотинци и 1500 конници от египетския корпус на принц Хасан под командването на Решид паша. По укрепените позиции били разпределени 42 оръдия. В града и покрайнините му работили башибозушки отряди, наброяващи до 20 000 души. Врагът е несметно екипиран с хранителни запаси и муниции. Двете български църкви са превърнати в хранилища за патрони и снаряди. Неслучайно в дневника на 16-и Донски казашки полк е записано, че „ с ръцете на българите турците по този начин бяха укрепили града, че той можеше да се трансформира за нас във втори Плевен ”.
Руското настъпение се осъществило от три страни в извънредно сурови зимни условия – бездънен сняг, преспи, вятър и виелици. Части от Долнодунавския отряд овладели селата Елибей /Пчеларово/, Пирифак /Равнец/, Карабак /Люляково/, Башхасарлък /Преселенци/, Харман кьой /Кардам/, Чифут кьой /Йовково/. Българите в селищата към Хаджиоглу Пазарджик посрещнали задушевно освободителите си, настанили ги в къщите си, до момента в който отминат зимните виелици, забавили настъплението с няколко дни. Местното българско население пособие и с скъпи сведения за разположението и придвижването на постоянната турска армия и башибозушките шайки.
На 22 януари съветски кавалерийски разезди и пехотни елементи атакували предните турски позиции край с. Чаир харман /Ген. Колево/. Противникът не удържал на вихрената офанзива и се изтеглил към укрепленията на Х. Пазарджик.
Осъзнавайки преимуществото, което неприятеля има в мощно укрепения град, ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд отпред с ген. К.Н.Манзей да блокира връзката с Варна от изток.
На 26 януари съперникът с главните си сили направил опит за контранастъпление за да си възвърне изгубените три дни по-рано позиции при Ези бей /Паскалево/ и Кара иляз /Царевец/. Настъпващите низами са подкрепени от огъня на две полеви батареи. Неприятелят съумял да овладее за малко Ези бей, отблъсквайки предните съветски постове. Боят се разрастнал и по обяд, към 12 ч. се постанова намесата на една бригада от 18-а пехотна дивизия. Обходната колона на военачалник Манзей се върнала по лична самодейност, овладяла в придвижване с. Геленджик /Победа/ и се насочила към десния фланг на съперника. Завързала се доста мощна артилерийска и пушечна престрелка, която траяла докъм 17 ч. Тежестта на багра паднала съвсем напълно върху Тарутинския полк. На позиции са и 68-ми Бородински полк и 11-а Донска батарея. Като подкрепления в багра влизат 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в гръб.
След 7-часово стълкновение съперникът бил заставен да изостави укрепленията и с бягство да се прибере в града.
За свободата на Добрич русите дали към 100 убити и ранени. Загубите на съперника били трикратно по-тежки. В багра умира и командващия египетските елементи Зекерия паша.
Опасявайки се, че градът ще бъде изцяло обграден, Решид паша заповядал през нощта на 26 против 27 януари турският корпус да се изтегли към Варна. При отдръпването си турците запалили двете български църкви, изоставили ранените, оръжие, муниции и доста хранителни запаси.
На 27 януари сутринта съветските войски влизат в Хаджиоглу Пазарджик, посрещнати възторжено от локалното българско население. Първи в града стъпват с развети флагове кавалеристите от 16-и Донски казашки полк.
За 100 години това е петото избавление на града от османско иго – този път дефинитивно.
Боят за Хаджиоглу Пазарджик е последното стълкновение сред обилни войскови елементи по време на Руско-турската освободителна война. След преодоляването на мощно укрепения град, военачалник Цимерман се насочва към Козлуджа /Суворово/ и Провадия, изпълнявайки задачата си за блокиране на турските сили в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Разград – Силистра. На 31 януари съветски войски влизат в Балчик. На 4 февруари е освободен и Каварна – защитаван героично от жителите си през лятото на 1877 година На 22 февруари съветски войски влизат в Силистра. Цяла Добруджа е освободена от петвековното османско иго.
Беше осъществено поклонение пред Паметника на успеха (паметник на ген.-лейтенант А. Е. Цимерман).
Традиционно в церемонията взе присъединяване НД „ Традиция – РК „ 46-и пехотен Добрички полк “. Отслужена беше и панихида от свещеноиконом Георги Дочев.
На церемонията участваха заместник-кметът Владимир Трендафилов, националният представител Мая Димитрова, общински съветници, политически организации, жители и посетители на Добрич.
Последното огромно стълкновение в Руско-турската Освободителна война е край Добрич , описват от Регионалния исторически музей в града.
Военните дейности в Добруджа стартират на 22 юни 1876 година с десанта на Долнодунавския отряд, командван от военачалник Аполон Ернестович Цимерман при Галац. Корпусът е в състав 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия. За две седмици освобождава цяла Северна Добруджа и доближава линията Черна вода – Кюстенджа. В продължение на месеци корпусът не подхваща никакви дейности в южна посока. Стратегическата му задача е да обезпечи връзките на настоящата войска с Русия и да отвлича с диверсионни дейности вниманието на части от 70-хилядната Източнодунавска османска войска за да попречи на съсредоточаването и настъплението й към главния спектакъл на военните дейности.
След рухването на Плевен и прекосяването на Балкана от съветските войски, в средата на януари 1878 година корпусът на ген. Цимерман получава заповед да настъпи на юг, да овладее мощно укрепения от съперника град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението към Провадия, с цел да прекъсне връзките сред Варна, Шумен и Разград.
Настъплението към Хаджиоглу Пазарджик стартира на 17 януари. Около града, на разстояние 10-15 км. с насилствения труд на локалното българско население съперникът построил мощни укрепления – дълбоки, тук-там двойни траншеи, редути и оръдейни батареи. Противникът разполагал с 15 000 елитни пехотинци и 1500 конници от египетския корпус на принц Хасан под командването на Решид паша. По укрепените позиции били разпределени 42 оръдия. В града и покрайнините му работили башибозушки отряди, наброяващи до 20 000 души. Врагът е несметно екипиран с хранителни запаси и муниции. Двете български църкви са превърнати в хранилища за патрони и снаряди. Неслучайно в дневника на 16-и Донски казашки полк е записано, че „ с ръцете на българите турците по този начин бяха укрепили града, че той можеше да се трансформира за нас във втори Плевен ”.
Руското настъпение се осъществило от три страни в извънредно сурови зимни условия – бездънен сняг, преспи, вятър и виелици. Части от Долнодунавския отряд овладели селата Елибей /Пчеларово/, Пирифак /Равнец/, Карабак /Люляково/, Башхасарлък /Преселенци/, Харман кьой /Кардам/, Чифут кьой /Йовково/. Българите в селищата към Хаджиоглу Пазарджик посрещнали задушевно освободителите си, настанили ги в къщите си, до момента в който отминат зимните виелици, забавили настъплението с няколко дни. Местното българско население пособие и с скъпи сведения за разположението и придвижването на постоянната турска армия и башибозушките шайки.
На 22 януари съветски кавалерийски разезди и пехотни елементи атакували предните турски позиции край с. Чаир харман /Ген. Колево/. Противникът не удържал на вихрената офанзива и се изтеглил към укрепленията на Х. Пазарджик.
Осъзнавайки преимуществото, което неприятеля има в мощно укрепения град, ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд отпред с ген. К.Н.Манзей да блокира връзката с Варна от изток.
На 26 януари съперникът с главните си сили направил опит за контранастъпление за да си възвърне изгубените три дни по-рано позиции при Ези бей /Паскалево/ и Кара иляз /Царевец/. Настъпващите низами са подкрепени от огъня на две полеви батареи. Неприятелят съумял да овладее за малко Ези бей, отблъсквайки предните съветски постове. Боят се разрастнал и по обяд, към 12 ч. се постанова намесата на една бригада от 18-а пехотна дивизия. Обходната колона на военачалник Манзей се върнала по лична самодейност, овладяла в придвижване с. Геленджик /Победа/ и се насочила към десния фланг на съперника. Завързала се доста мощна артилерийска и пушечна престрелка, която траяла докъм 17 ч. Тежестта на багра паднала съвсем напълно върху Тарутинския полк. На позиции са и 68-ми Бородински полк и 11-а Донска батарея. Като подкрепления в багра влизат 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в гръб.
След 7-часово стълкновение съперникът бил заставен да изостави укрепленията и с бягство да се прибере в града.
За свободата на Добрич русите дали към 100 убити и ранени. Загубите на съперника били трикратно по-тежки. В багра умира и командващия египетските елементи Зекерия паша.
Опасявайки се, че градът ще бъде изцяло обграден, Решид паша заповядал през нощта на 26 против 27 януари турският корпус да се изтегли към Варна. При отдръпването си турците запалили двете български църкви, изоставили ранените, оръжие, муниции и доста хранителни запаси.
На 27 януари сутринта съветските войски влизат в Хаджиоглу Пазарджик, посрещнати възторжено от локалното българско население. Първи в града стъпват с развети флагове кавалеристите от 16-и Донски казашки полк.
За 100 години това е петото избавление на града от османско иго – този път дефинитивно.
Боят за Хаджиоглу Пазарджик е последното стълкновение сред обилни войскови елементи по време на Руско-турската освободителна война. След преодоляването на мощно укрепения град, военачалник Цимерман се насочва към Козлуджа /Суворово/ и Провадия, изпълнявайки задачата си за блокиране на турските сили в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Разград – Силистра. На 31 януари съветски войски влизат в Балчик. На 4 февруари е освободен и Каварна – защитаван героично от жителите си през лятото на 1877 година На 22 февруари съветски войски влизат в Силистра. Цяла Добруджа е освободена от петвековното османско иго.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ