Интерактивен урок по доброта проведоха възпитаници на Иновативно училище „Мария Монтесори“ в Добрич в навечерието на коледните и новогодишни празници
Добрич. .Интерактивен урок по добрина организираха ученици на Иновативното учебно заведение „ Мария Монтесори “ в Добрич в навечерието на коледните и новогодишни празници. В урока се включиха деца от втори клас, които бяха подготвили и драматизация на подиуми от детски приказки, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна .
„ Приказки край екрана “ си разказахме с децата от ЧОУ „ Мария Монтесори “ по време на коледното тържество. В остарели времена огнището е било знак на фамилията, край него се е събирала челядта по празници, само че през днешния ден не е по този начин. В модерната ера не огънят, а дисплеят концентрира нашето внимание. Докато вечеряме, тв приемникът ни „ оповестява “ вести, огромна част от срещите ни са „ онлайн “, разменяме си екранни фотоси, постоянно сме в електронно образование, в обществените мрежи… За жал „ идващото “ от екраните в множеството случаи е плашещо, жестоко, тъжно, притеснително – надалеч от положителното. Затова ние взехме решение, че ще променим нещата, най-малко на празника. Поканихме си посетители – четири журналистки от четири разнообразни медии (Юлия Христова, Надежда Карапанчева, Галина Бозукова и Жулиета Николова), които през екрана да ни опишат по една приказка за положителното, с което са се срещнали по време на работата си. Имахме история за Чудната градина, за рапъра „ 100 кила “ и желанието му да помогне на едно момиче да сбъдне фантазията си и да полети, за двамата старци, които се оказват единствени поданици на каварненско село, за храбростта и задружните старания на водолази и пожарникари, проявени при изтеглянето на кораба „ Вера Су “. Във всяка история децата откриха поука, откриха добродетел, съществувала в предишното, само че и част от нашето „ през днешния ден “: усърдие, благотворителност, почитание, сговор и съгласие и направиха паралел сред положителните разкази от сегашното и националните приказки. По-големите възпитаници съумяха да доразвият концепцията за положителното, което няма отминалост и не познава граници като написаха есета-послания за това кое желаят да пренесат със себе си в бъдещето и кое да оставят в предишното. През „ празничния “ екран ние пуснахме положителното, имахме очи и сърце да го забележим и четири прелестни дами, които да ни напомнят, че то въпреки всичко съществува “, описа Надежда Иванова, шеф на учебното заведение. Тя насочи благопожелание за светли празници, хората да продължат да търсят положителното постоянно и на всички места и да имат вяра в него.
Жулиета НИКОЛОВА
„ Приказки край екрана “ си разказахме с децата от ЧОУ „ Мария Монтесори “ по време на коледното тържество. В остарели времена огнището е било знак на фамилията, край него се е събирала челядта по празници, само че през днешния ден не е по този начин. В модерната ера не огънят, а дисплеят концентрира нашето внимание. Докато вечеряме, тв приемникът ни „ оповестява “ вести, огромна част от срещите ни са „ онлайн “, разменяме си екранни фотоси, постоянно сме в електронно образование, в обществените мрежи… За жал „ идващото “ от екраните в множеството случаи е плашещо, жестоко, тъжно, притеснително – надалеч от положителното. Затова ние взехме решение, че ще променим нещата, най-малко на празника. Поканихме си посетители – четири журналистки от четири разнообразни медии (Юлия Христова, Надежда Карапанчева, Галина Бозукова и Жулиета Николова), които през екрана да ни опишат по една приказка за положителното, с което са се срещнали по време на работата си. Имахме история за Чудната градина, за рапъра „ 100 кила “ и желанието му да помогне на едно момиче да сбъдне фантазията си и да полети, за двамата старци, които се оказват единствени поданици на каварненско село, за храбростта и задружните старания на водолази и пожарникари, проявени при изтеглянето на кораба „ Вера Су “. Във всяка история децата откриха поука, откриха добродетел, съществувала в предишното, само че и част от нашето „ през днешния ден “: усърдие, благотворителност, почитание, сговор и съгласие и направиха паралел сред положителните разкази от сегашното и националните приказки. По-големите възпитаници съумяха да доразвият концепцията за положителното, което няма отминалост и не познава граници като написаха есета-послания за това кое желаят да пренесат със себе си в бъдещето и кое да оставят в предишното. През „ празничния “ екран ние пуснахме положителното, имахме очи и сърце да го забележим и четири прелестни дами, които да ни напомнят, че то въпреки всичко съществува “, описа Надежда Иванова, шеф на учебното заведение. Тя насочи благопожелание за светли празници, хората да продължат да търсят положителното постоянно и на всички места и да имат вяра в него.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ