До Фердинанд в София се намирали само 5-10 фрака
Добри Ганчев в своите мемоари за княжеското време загатва една любопитна преживелица, обвързвана с етикета на обличане. За погребението на граф Дьо Грено в двореца се събрали придворни и висши служители. Денят бил работен и всеки дошъл както бил облечен от сутринта - един в редингот, различен в ярък костюм. Надникнал в залата княз Фердинанд и смаяно се развикал: “Боже мой, тези хора ще вземат с нощни халати да посещават двореца ми!”. И всички се разбягват, даже и тези с подобаващи за заравяне облекла.
Заможните най-бързо се ориентирали в модата. К. Стоилов (снимката вдясно)се обличал най-елегантно.
Д. Г. по този мотив споделя: “До Фердинандовото идване в България едва ли в София имаше 5-10 фрачни облекла. Драган Цанков отиваше в двореца при княз Батенберг с шаячени облекла, Каравелов - с елементарен редингот...” Според тези мемоари луксът в облеклото и обилието от бижута са необясними и укорителни в страна, където
даже дворецът е просто една остаряла
паянтова къща с две войничета
на пост пред вратата.
Първите ни държавни мъже дълго време робуват на своите обичайни показа за обичайно и уместно облекло.
Външният тип на националните ни представители във Великото национално заседание заслужава специфична тематика. Дядо Цеко Петков идва в Народното събрание с вехтата си и окъсана хайдушка одеждa, нагизден с всичкото си оръжие. Осман Ефенди от Тузлука носи мръсна бяла чалма и ямурлук. Има депутати в национална носия и такива, при които облеклата “a la franca” неуместно се съчетават с военни чизми и кални галоши. Или с домашни кожухчета. С други думи - кой каквото има. Като се съберат нейде на посетители и пийнат,
се събуват по чорапи
да играят хоро, а цилиндрите
оставят по килимите
На един церемониален концерт във Военния клуб Петко Р. Славейков тръгнал да чете стихове на трибуната в шаячена домашна дреха, само че приятелите му го възпрели и той изтичал до у дома, с цел да се преоблече публично.
Българинът обаче е бързо схватлив. И до момента в който дядо Славейков продължава да си носи комфортните облекла от нашенски шаяк даже и в Народното събрание, Константин Стоилов да вземем за пример праща четири страници пояснение до една компания в Лондон, която би трябвало да му създаде подобаващ за растежа и усета му цилиндър. Андрей Протич дал цяло положение, с цел да си набави фешън бастунче. А Димитър Станчов се облича по този начин изтънчено, “по виенски”, че даже домашните му мърморели, че е не запомнил отде е тръгнал.
Около княгиня Климентина, а по-късно и към княгиня Мария-Луиза се оформя кръг от придворни дами, измежду които изпъкват с сексапил и грациозност Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и младата графиня Анна Станчова, по татко Дьо Грино.
Първите бански скандализирали публичното мнение.
Ето по какъв начин граф Робер дьо Бурболон - персоналният секретар на княз Фердинанд, описал в писмо до майка си един от приемите през 1901 година, по-точно дамските тоалети: “Бахметиева носеше роклята със сърмените пайети, с която я бяхме видели у тях, и превъзходната диамантена диадема с гроздове от перли. Белова - берлинска рокля с хубав корсаж (но унищожен от чудовищните буфан ръкави), с цвят на розов лист, с бяла дантелена гарнитура, преплетена с черен копринен шнур, и презрамки от черно кадифе... Сензационното завръщане на госпожа Султана Петрова, още веднъж призната в двореца, откакто сякаш документално се извинила на княза: розов атлаз, волан, затулен под сърмена бродерия. Госпожа Винарова - в остаряла, само че изискана рокля от кремав атлаз с букетчета жанр “Помпадур”. Маркова носеше рокля от същата материя в бледорозово и сребристо като огромната ни пътна чанта...”
Това в детайли изложение е смайващо освен с обстоятелството, че мъж може толкоз детайлно да познава дамската мода, материите, украшенията, само че и с клюкарския си звук. То обаче е и един сладкодумен документ, че
българките по-бързо
и от мъжете хвърлили
зад гърба си сукманите
и възгрубичкото долни дрехи от избелено домоткано платно. За това спомагат, несъмнено, и търговците, които още в края на ХIХ век откриват в по-големите български градове магазини, където стоката се докарвала (според рекламата!) топла-топла от Виена, Париж, Берлин, Лондон... Появили се и така наречен “модистки къщи”, както и първите фешън журнали. Тон в модата давали, естествено, чужденците - дипломатите и съпругите им, немците и французите от Двора, висшите служители и банкерите, които честичко прескачали зад граница.
На Черни връх с Алеко Константинов, дамата вляво е Радка Кръстева
По-бавно, малко след появяването на съответните спортове, са се появили и спортните облекла в България - за велосипедисти, за скиори, за тенисисти... Запазените фотоси от първите ни пързалки в столицата ни убеждават, че феновете на “лъзгавицата” към този момент са наясно, че им трябват специфични екипи. Младите дами скиорки на драго сърце навличат клинове, в които изпъкват естествените им прелести. Първите бански разсънват ропот и морализаторски мнения по вестниците, тъй като повече откриват, в сравнение с скриват женското тяло. Няма по какъв начин да не се усмихнем обаче, като прочетем какво е написал художникът Александър Божинов за фамозния поход към Черни връх в 1895 година, проведен от Алеко Константинов: “... туристическа екипировка не съществуваше - гащета нямаше, туристически обуща нямаше, торби за на тил нямаше, че и бастуни с шипове нямаше - никакви излетнишки улеснения не съществуваха. Всякой си носеше храната в каквото му попаднало - чантичка, кошничка, вързопче, торбичка, а други просто в джобовете си наблъскали каквото са мислили, че ще им би трябвало... А по какъв начин бяха облечени тия създатели на туризма в България! Всякой беше с елементарните си облекла, с които се разхожда из града или работи в службата; имаше и с рединготи, тъй като тая дреха тогава беше на мода, имаше и с лачени обуща, малко “шпиц”, въпреки и лакът им да беше олющен. Голяма част носеха на главите си сламени шапки “гарсонет”, а други - по-голяма част, бомбета сиви и черни...”
На една оживяла фотография (по-млада с година от фамозния поход), също до Черни връх, на фотографията се вижда и една дама - Радка Кръстева, брачна половинка на небезизвестния доктор Кръстьо Кръстев, книжовен критик, преводач и публицист, участник в литературния кръг “Мисъл”. Защо Радка е тръгнала “барабар с мъжете” не е мъчно да се досетим, като ни пристигна мислено какъв брой ревностна е била. Но тук друго е забавното - по този начин, както и да я гледаме, тя е облечена като за следобедно соаре, а брачният партньор й, доктор Кръстев, не е не запомнил даже вратовръзката си. Днес по никакъв начин не е мъчно да се качиш на Витоша даже с бална рокля - има лифтове, рейсове, табели, пътища и пътеки... Но тогава, от апела на Алеко за всеобщ поход до Черни връх, излиза наяве, че първите ни туристи са употребявали катъри, коне и локални хора за водачи, обяснимо за какво - планината по това време била мъчно проходима за хора, които не я познават.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Заможните най-бързо се ориентирали в модата. К. Стоилов (снимката вдясно)се обличал най-елегантно.
Д. Г. по този мотив споделя: “До Фердинандовото идване в България едва ли в София имаше 5-10 фрачни облекла. Драган Цанков отиваше в двореца при княз Батенберг с шаячени облекла, Каравелов - с елементарен редингот...” Според тези мемоари луксът в облеклото и обилието от бижута са необясними и укорителни в страна, където
даже дворецът е просто една остаряла
паянтова къща с две войничета
на пост пред вратата.
Първите ни държавни мъже дълго време робуват на своите обичайни показа за обичайно и уместно облекло.
Външният тип на националните ни представители във Великото национално заседание заслужава специфична тематика. Дядо Цеко Петков идва в Народното събрание с вехтата си и окъсана хайдушка одеждa, нагизден с всичкото си оръжие. Осман Ефенди от Тузлука носи мръсна бяла чалма и ямурлук. Има депутати в национална носия и такива, при които облеклата “a la franca” неуместно се съчетават с военни чизми и кални галоши. Или с домашни кожухчета. С други думи - кой каквото има. Като се съберат нейде на посетители и пийнат,
се събуват по чорапи
да играят хоро, а цилиндрите
оставят по килимите
На един церемониален концерт във Военния клуб Петко Р. Славейков тръгнал да чете стихове на трибуната в шаячена домашна дреха, само че приятелите му го възпрели и той изтичал до у дома, с цел да се преоблече публично.
Българинът обаче е бързо схватлив. И до момента в който дядо Славейков продължава да си носи комфортните облекла от нашенски шаяк даже и в Народното събрание, Константин Стоилов да вземем за пример праща четири страници пояснение до една компания в Лондон, която би трябвало да му създаде подобаващ за растежа и усета му цилиндър. Андрей Протич дал цяло положение, с цел да си набави фешън бастунче. А Димитър Станчов се облича по този начин изтънчено, “по виенски”, че даже домашните му мърморели, че е не запомнил отде е тръгнал.
Около княгиня Климентина, а по-късно и към княгиня Мария-Луиза се оформя кръг от придворни дами, измежду които изпъкват с сексапил и грациозност Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и младата графиня Анна Станчова, по татко Дьо Грино.
Първите бански скандализирали публичното мнение.
Ето по какъв начин граф Робер дьо Бурболон - персоналният секретар на княз Фердинанд, описал в писмо до майка си един от приемите през 1901 година, по-точно дамските тоалети: “Бахметиева носеше роклята със сърмените пайети, с която я бяхме видели у тях, и превъзходната диамантена диадема с гроздове от перли. Белова - берлинска рокля с хубав корсаж (но унищожен от чудовищните буфан ръкави), с цвят на розов лист, с бяла дантелена гарнитура, преплетена с черен копринен шнур, и презрамки от черно кадифе... Сензационното завръщане на госпожа Султана Петрова, още веднъж призната в двореца, откакто сякаш документално се извинила на княза: розов атлаз, волан, затулен под сърмена бродерия. Госпожа Винарова - в остаряла, само че изискана рокля от кремав атлаз с букетчета жанр “Помпадур”. Маркова носеше рокля от същата материя в бледорозово и сребристо като огромната ни пътна чанта...”
Това в детайли изложение е смайващо освен с обстоятелството, че мъж може толкоз детайлно да познава дамската мода, материите, украшенията, само че и с клюкарския си звук. То обаче е и един сладкодумен документ, че
българките по-бързо
и от мъжете хвърлили
зад гърба си сукманите
и възгрубичкото долни дрехи от избелено домоткано платно. За това спомагат, несъмнено, и търговците, които още в края на ХIХ век откриват в по-големите български градове магазини, където стоката се докарвала (според рекламата!) топла-топла от Виена, Париж, Берлин, Лондон... Появили се и така наречен “модистки къщи”, както и първите фешън журнали. Тон в модата давали, естествено, чужденците - дипломатите и съпругите им, немците и французите от Двора, висшите служители и банкерите, които честичко прескачали зад граница.
На Черни връх с Алеко Константинов, дамата вляво е Радка Кръстева
По-бавно, малко след появяването на съответните спортове, са се появили и спортните облекла в България - за велосипедисти, за скиори, за тенисисти... Запазените фотоси от първите ни пързалки в столицата ни убеждават, че феновете на “лъзгавицата” към този момент са наясно, че им трябват специфични екипи. Младите дами скиорки на драго сърце навличат клинове, в които изпъкват естествените им прелести. Първите бански разсънват ропот и морализаторски мнения по вестниците, тъй като повече откриват, в сравнение с скриват женското тяло. Няма по какъв начин да не се усмихнем обаче, като прочетем какво е написал художникът Александър Божинов за фамозния поход към Черни връх в 1895 година, проведен от Алеко Константинов: “... туристическа екипировка не съществуваше - гащета нямаше, туристически обуща нямаше, торби за на тил нямаше, че и бастуни с шипове нямаше - никакви излетнишки улеснения не съществуваха. Всякой си носеше храната в каквото му попаднало - чантичка, кошничка, вързопче, торбичка, а други просто в джобовете си наблъскали каквото са мислили, че ще им би трябвало... А по какъв начин бяха облечени тия създатели на туризма в България! Всякой беше с елементарните си облекла, с които се разхожда из града или работи в службата; имаше и с рединготи, тъй като тая дреха тогава беше на мода, имаше и с лачени обуща, малко “шпиц”, въпреки и лакът им да беше олющен. Голяма част носеха на главите си сламени шапки “гарсонет”, а други - по-голяма част, бомбета сиви и черни...”
На една оживяла фотография (по-млада с година от фамозния поход), също до Черни връх, на фотографията се вижда и една дама - Радка Кръстева, брачна половинка на небезизвестния доктор Кръстьо Кръстев, книжовен критик, преводач и публицист, участник в литературния кръг “Мисъл”. Защо Радка е тръгнала “барабар с мъжете” не е мъчно да се досетим, като ни пристигна мислено какъв брой ревностна е била. Но тук друго е забавното - по този начин, както и да я гледаме, тя е облечена като за следобедно соаре, а брачният партньор й, доктор Кръстев, не е не запомнил даже вратовръзката си. Днес по никакъв начин не е мъчно да се качиш на Витоша даже с бална рокля - има лифтове, рейсове, табели, пътища и пътеки... Но тогава, от апела на Алеко за всеобщ поход до Черни връх, излиза наяве, че първите ни туристи са употребявали катъри, коне и локални хора за водачи, обяснимо за какво - планината по това време била мъчно проходима за хора, които не я познават.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ