Добре платената кремълска атака срещу нормалността започна още преди да

Добре платената кремълска офанзива против нормалността стартира още преди да бъде гласуван съставът на новото постоянно българско държавно управление. Както се и очакваше – Москва не има вяра нито на сълзи, нито на нищо, друго от личната й имперска концепция.

Лумпенизираните почитатели на така нареченото „ Възраждане “ поеха топката от така наречения „ президент на всички българи “, обработиха я с меките си глезени и я шутираха към вратата на Народното събрание. Целта им беше не да вкарат гол, а да счупят нещо. По опция – доста неща. По-възможност – и гредите на вратите, и трибуните на стадиона, и целия стадион. Важното е да се троши, да се псува, да се прецаква, с цел да може след това да бъде упрекнат съдията от Брюксел и да се предложения подобен от Москва, в краен случай от „ Дондуков “ 2.

Това така наречен „ Възраждане “ се държи като руснак, който взривява язовирна стена – не е значимо, че и той ще се удави, значимото е на украинците да им е гадно. Не са Нане и Вуте измислили тази идея, повярвайте.

Как ще издържи този кабинет офанзивите на всякаква пропутинска сган, които наложително ще продължат, по никакъв начин не ми е ясно.

Самото държавно управление, въпреки и основано от „ Продължаваме промяната “ с доста предпочитание за носене на „ цялостна отговорност “, в действителност е доста нежно откъм вътрешно доверие. Ако продължим спортната метафора – кабинетът „ Денков-Габриел “ наподобява на футболен отбор, преди малко съединен от два доскоро мразещи се до кръв по-малки тима, с цел да влязат дружно в „ А “-група, тъй като различен метод няма.

Представете си Пловдив, „ Ботев “ и „ Локо “, с цел да ви е по-лесно. При това ботевистите (наричащи себе си канарчета) са оповестили, че желаят да изнесат цялата тежест на шампионата, тъй като нямат много-много религия на локомотивците (наричащи себе си смърфове). На въпроса на смърфовете: „ А не е ли малко прекомерно амбициозно? “, канарчетата дали отговор: „ А вие още не сте видели какво е то упоритост! “ И отстъпили на смърфовете единствено поста на един помощник-треньор, като кавалерски дали обещание, че той след 9 месеца ще се прероди в треньор.

Сега смърфовете седят на аварийна пейка. Какво ли си мислят, до момента в който разпасаната команда на „ Възраждане “ (наричащи себе си копейките) потегля непосредствено с бутоните напред да чупи крайници, а край терена загряват други, не по-малко настървени тим юнаци? Ако се наложи, ще станат ли да се сбият с съперника, забравяйки остарялата омраза, или ще оставят титулярите да се гърчат на тревата, насинени и наритани за щяло и не щяло.

Ще поживеем, ще забележим. Следват доста и все завързани срещи на „ зеления килим “ в „ сицилиевата котловина “, както би споделил някой състезателен коментатор.

Впрочем, има някакъв късмет за продобиване на мача.

И той е във обстоятелството, че другите участващи в шампионата отбори също се ненавиждат едни други и в червата. Единственото, което ги сплотява, е омразата към този чудноват недоотбор с раирани фланелки и жълти гащи (или обратното), който се е наел да върне малко футбола ни към европейските му корени, преди да са го засмукали дефинитивно в евроазийската лига. (Абе то той и футболът ни един… Но е някак си за предпочитане да падаме от Лихтенщайн, Андора и Малта, в сравнение с от Башкортастан, Киргизстан и Тувинската республика.)

А, да не не помни, има още нещо, което сплотява останалите тимове от сбърканото ни състезание – озлоблението, че отново ще са надалеч от софрата.

От това, последното напиращо възприятие идват и определенията „ отвратителна “, „ безпринципна “, „ необяснима “ и каква ли не коалиция за нещо, което се сътвори мъчно, мъчително, само че е единственото допустимо, обикновено и европейско сега. „ Еднорък и двуглав Франкенщайн “ е най-забавното, родено от алената експериментаторка Корнелия и нейния изкуствен разсъдък.

Другото са фантазии за копейки, които скоро ще секнат и тогава напряко не знам какво ще хрупат путинофилите, останали без спонсори.

Ще имаме едно мъчно родено държавно управление. Но толкоз доста зли влъхви го проклеха, че ми се желае да оцелее – на инат на вещерите. Щото иначе…

Имам едно натрапчиво възприятие, че в случай че и тази коалиция не издържи, най-после ще се обединят агитките и, вместо да се млатят между тях, ще наритат играчите…

След което ще продължат да се млатят между тях, тъй като това е българската необятна психика, уви.

Последнатата ми имитация беше изцяло непотребна, за което се оправдавам, както сподели един от смърфовете по време на дебата.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!