Асен Шопов се завръща в Народния театър с Коварство и любов - 30 години след пенсионирането си
Доайенът на българската театрална постановка Асен Шопов, който тази година навърши 90 година, се завръща на Голямата сцена на Народния спектакъл с пиесата „ Коварство и обич “ oт Фридрих Шилер. Премиерата е на 11 и 12 ноември от 19:00 ч. като евентуално тя ще е прекомерно прочувствена за Асен Шопов, защото той ще стъпи още веднъж на Голямата сцена 30 години, откакто бе пенсиониран от Народния.
Легендарният режисьор ще ни показа своята режисьорска версия на пиесата, заемаща централно място в креативния му път. Самият той като създател се е обръщал няколко пъти към „ Коварство и обич “.
След пенсионирането си през 1993 година от Народния тетър близо 20 години името на Асен Шопов не се появява в афишите на столичните театри, след което през 2010 година той още веднъж вдъхва живот на пиесата на Георги Марков „ Да се провреш под дъгата “ на Камерната сцена на Народния.
На сцената на Народния спектакъл пиесата „ Коварство и обич “ ще бъде сложена за седми път – след 1905 (Иван Попов), 1914 (Павел П. Ивановски), 1918 (Сава Огнянов), 1922 (Иван Попов), 1924 (Васил Кирков), 1940 (Хрисан Цанков).
„ Коварство и обич “ е пиеса за обич и гибел, за чест и дълг, за истина и неистина, за дворцови интриги и подмолни коварства, за ориста на елементарния човек, несъзнателно забъркан в тях, за силата на страната и силата на любовта. А също и за музиката и изкуството, за тестванията по пътя към верността и за въпросите, занимаващи актуалния човек “, споделя драматургът на спектакъла доктор Светлана Панчева.
Сценографията е на Асен Шопов, музиката на Слав Бистрев, а създател на костюмите е Цвета Маринова.
В спектакъла участват Христо Шопов, Валентин Ганев, който е и асистент-режисьор, Аня Пенчева, Павел Иванов, Евгени Будинов, Александра Василева, Владислава Николова, Веселин Мезеклиев, Любомир Петкашев, Жаклин Даскалова и Христо Чешмеджиев.
Миналата година режисьорът Асен Шопов получи " Икар " за извънреден принос към българския спектакъл. Тогава от сцената на Народния той направи прочувствена изповед за театъра и любовта му към изкуството.
" Благодаря, че тази премия ми даде опция да изляза на тази сцена, където мина огромна част от креативният ми път през годините. Напоследък все по-често си преразказвам първия стих на Дантевата „ Божествена комедия ”: „ На попрището витално в края ”. И като мисля за края, мисля за началото. За това, че в тази скоба са заключени близо 70 години театрална активност.
И също така си мисля за първите години в Театралната академия. Като студенти ние манифестирахме около мавзолея, където стърчеше фигурата на Вълко Червенков, ние крещяхме, а той размаха пръст и извика: „ По-малко спектакъл на улицата, и по-малко улица в театъра ”, показа преди година и половина Асен Шопов.
" Все още не мога да осмисля тази магическа дарба на думата „ спектакъл ” да влияе! Знам, че най-красивото в театралното изкуство е, че е групово изкуство. Най-важното в природата на театъра е партньорството.
И каквото и да се опитаме да създадем в театъра, започваме от диалога, от театралната натрупа, сценографа, художника на костюми, гримьорите, гардеробиерите, перукерите, осветителите. Сценична група, която приготвя всяко деяние и зрелище, един куп ателиета, които извършват тази материална част от театралното зрелище. Каквото и да създадат обаче, това е половината зрелище, останалото идва от залата ", изповяда се от сцената Асен Шопов. В събота режисьорът още веднъж ще излезе на Голямата сцена на Народния спектакъл, с цел да се поклони пред публиката и да се допре до уважението й.
Фотограф: Стефан Здравески
Легендарният режисьор ще ни показа своята режисьорска версия на пиесата, заемаща централно място в креативния му път. Самият той като създател се е обръщал няколко пъти към „ Коварство и обич “.
След пенсионирането си през 1993 година от Народния тетър близо 20 години името на Асен Шопов не се появява в афишите на столичните театри, след което през 2010 година той още веднъж вдъхва живот на пиесата на Георги Марков „ Да се провреш под дъгата “ на Камерната сцена на Народния.
На сцената на Народния спектакъл пиесата „ Коварство и обич “ ще бъде сложена за седми път – след 1905 (Иван Попов), 1914 (Павел П. Ивановски), 1918 (Сава Огнянов), 1922 (Иван Попов), 1924 (Васил Кирков), 1940 (Хрисан Цанков).
„ Коварство и обич “ е пиеса за обич и гибел, за чест и дълг, за истина и неистина, за дворцови интриги и подмолни коварства, за ориста на елементарния човек, несъзнателно забъркан в тях, за силата на страната и силата на любовта. А също и за музиката и изкуството, за тестванията по пътя към верността и за въпросите, занимаващи актуалния човек “, споделя драматургът на спектакъла доктор Светлана Панчева.
Сценографията е на Асен Шопов, музиката на Слав Бистрев, а създател на костюмите е Цвета Маринова.
В спектакъла участват Христо Шопов, Валентин Ганев, който е и асистент-режисьор, Аня Пенчева, Павел Иванов, Евгени Будинов, Александра Василева, Владислава Николова, Веселин Мезеклиев, Любомир Петкашев, Жаклин Даскалова и Христо Чешмеджиев.
Миналата година режисьорът Асен Шопов получи " Икар " за извънреден принос към българския спектакъл. Тогава от сцената на Народния той направи прочувствена изповед за театъра и любовта му към изкуството.
" Благодаря, че тази премия ми даде опция да изляза на тази сцена, където мина огромна част от креативният ми път през годините. Напоследък все по-често си преразказвам първия стих на Дантевата „ Божествена комедия ”: „ На попрището витално в края ”. И като мисля за края, мисля за началото. За това, че в тази скоба са заключени близо 70 години театрална активност.
И също така си мисля за първите години в Театралната академия. Като студенти ние манифестирахме около мавзолея, където стърчеше фигурата на Вълко Червенков, ние крещяхме, а той размаха пръст и извика: „ По-малко спектакъл на улицата, и по-малко улица в театъра ”, показа преди година и половина Асен Шопов.
" Все още не мога да осмисля тази магическа дарба на думата „ спектакъл ” да влияе! Знам, че най-красивото в театралното изкуство е, че е групово изкуство. Най-важното в природата на театъра е партньорството.
И каквото и да се опитаме да създадем в театъра, започваме от диалога, от театралната натрупа, сценографа, художника на костюми, гримьорите, гардеробиерите, перукерите, осветителите. Сценична група, която приготвя всяко деяние и зрелище, един куп ателиета, които извършват тази материална част от театралното зрелище. Каквото и да създадат обаче, това е половината зрелище, останалото идва от залата ", изповяда се от сцената Асен Шопов. В събота режисьорът още веднъж ще излезе на Голямата сцена на Народния спектакъл, с цел да се поклони пред публиката и да се допре до уважението й.
Фотограф: Стефан Здравески
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ