До този извод стигнах, след като се запознах с първата

До този извод стигнах, откакто се срещнах с първата й поетична книга на " Повей от глухарче ", която столичното издателство " Българска книжница " предлага на читателската ни общност. Общувайки с нейното към момента неукрепнало перо, се увещавам, че Десислава Стоянова е съхранила в себе си красивия свят на младежа и непроменяемо продължава да живее с него в креативен и човешки проект. В стихосбирката, къде повече, къде по-слабо, осезаемо господства неспирният въодушевяващ полъх на любовта. Тази книга е и първото й и по-смело потапяне в потока на актуалната ни интимна поезия. Това се усеща прекомерно отчетливо и в умеенето на авторката да свързва и съчетава нежната милувка на разпукващото си пухкаво глухарче с обичта сред хората и живителното дихание на красивата природа. Глухарчето ни превзема с откровената си добрина и топлота, които сгряват човешкото сърце, заставяйки хората да бъдат по-човечни. Стихосбирката сграбчва с невероятното поклонение пред могъщата мощ на любовта, която омагьосва и омайва с неудържимото си възродително влияние. Силна прочувствена тоналност битува властно в доста от стиховете: " Повей от глухарче ", " Близо до Едем ", " Лъч от усмивка ", " Огън посред площада ", " Душевен Дуализъм ", " Пресечна точка " и други.
Тези горещи интимни прояви са плод на допиращи прекарвания. В тях всичко е надълбоко, претърпяно и изстрадано. Затова и авторката откровено разголва душата си, отразявайки красивите, извисяващи човешкия дух, ударения, само че в това време ни прави съпричастни освен на възхода, само че и на угасването на лумналия съкровен огън. Логично се допираме и до постоянно неизбежните огорчения и разочарования, които унищожават и водят до мъчителни нощни безсъници и обезверения. Немалко от стиховете се задъхват от неумирим драматизъм, отразяващ високите температури в интимния мир на лиричната героиня: " Ръцете на измяната ", " Нека съм дамата " и други.
Очевидно е, че Десислава Стоянова по природа е извънредно сродена с интимната тематика и тя непрекъснато я вълнува, само че в това време нейните чувствителни сетива не остават индиферентни и към всевъзможните разнородни пулсации, чиято осцилация характеризира днешната обществена и нравствена реалност. Изключително доста ме впечатли неумолимата печал, която терзае авторката, отвеждайки ни при руините на изчезващото българско село пред очите на днешна бездушна България. Читателят е налегнат от същинска горест, докосвайки се до тягостните редове на стихотворението " Старата къща ". Но Десислава Стоянова не по-малко более и за неприемливата хилавост, която задушава актуалния ни град. В креативното й полезрение попада нещастната орис на млади наркомани, които тънат грохнали, ненамерили избавление, пльоснати като никому ненужна движимост на безчувствените улици. В това отношение в действителност звучи като сурова присъда на днешното ни безчовечно съвремие стихотворението й " Град без любов ".
Авторката търси отдушник в хубостта и обаянието на родната природа, която с невидимата си магическа мощ раздира веригите на нашия комплициран ден, с цел да всели в изтерзаната душа избавителната възхита на прелестния пейзаж, ощастливен от пленителната милувка на животворната пролет, пред която благоговее. В някои стихове се прокрадва безпокойството за същността на човешкия живот и за същинските му полезности, които извисяват на фундамент достолепието и достойнството.
" Повей от глухарче " на Десислава Стоянова е един насърчителен лиричен дебют - отзив и гаранция за едно сполучливо бъдещо наличие в света на отечествената ни поезия.