Амфибрахий в До мажор
Кой ли вманиачен чете лирика в ера без разум?
Влюбените, Господ и наказаният на разстрел.
Така стартира едно от стихотворенията, включени в новата стихосбирка на Ивайло Диманов. Дори обаче да не се разпознавате измежду посочените, ви поучавам да прочетете този лиричен алманах с забавното и напълно некомерсиално име " Амфибрахий в До мажор ". Да напомним, че амфибрахий значи трисрична ритмическа стъпка в поезията. Ударението пада на втората сричка, а двете други са неударени. Стъпката е доста мелодична и подхожда за основаване на песни. Щом става дума за мажор, би трябвало да звучи бодро, тържествено, радостно, радостно... Но по този начин ли е в действителност?
" Амфибрахий в До мажор " e необикновен план, в който Ивайло Диманов е събрал лирика, авторски илюстрации и песни в едно хартиено тяло. Книгата съдържа 60 нови стихотворения, разпределени в три дяла. Това е изпята лирика. Някои от творбите са подготвени песни, други следва да се трансфорат в такива. Сякаш чуваш от страниците звъна на китарата и топлия му глас. Някъде там, из улиците на Созопол, под ритъма на морето, което го въодушевява, за което тъгува, към което се завръща... Стихотворенията - дълбоки, мощни, от време на време леко иронични, с присъщото мигане към читателя и живота, от време на време носталгични и меланхолични. В тях кънти разочарованието от днешния ден, в който съвестта е " от вестник по-евтина/ но скача цената на злото във злато ".
Водеща тематика в стихосбирката е любовта. " Спасение дебне само в любовта ", споделя в " Здравей, ничия моя " Ивайло Диманов. Любовта, многоликата, която може да вземе за пленник душата на поета; която е " театър, в който душата се разсъблича " ; която няма по какъв начин да не срещнеш, тъй като земята е обла... Защото:
Човек се е родил на тоя свят, с цел да обича,
Останалото няма никакво значение.
Няма по какъв начин да не участва и свободата, която за Ивайло Диманов е съществена полезност. Но през днешния ден тя е " раирана ", " ашладисана ", " продава плътта си за купичка на ниска цена гулаш "...
Поетът размишлява за смисъла на човешкия живот, за грозното време, в което живеем, в което " приижда Злото " и в което даже " революциите са единствено пред аудитория ".
И " цветните сънища " - позната метафора на поета - се появяват още веднъж, с цел да ни подсетят да не привикваме с фалша, с грозотата, със сивотата, със злото. Цветните сънища, в които танцуват фантазиите ни. Друга позната метафора, като че ли изтръгната от сърцето, ни споделя: " Изтанцувай го тоя живот! ", тъй като е " по-кратък от четиристишие ".
Хвърчащите хора също участват тук. Онези, от поезията на Валери Петров, с който Ивайло Диманов влиза в неприсъствен разговор. А също и с Булат Окуджава, с Христо Фотев... С Майстора и Енио Мориконе...
Тук е и морето с обичания Созопол - " подслон за ветрове и романтици ". Но това " море синеоко " в множеството стихове е септемврийско, есенно. С чувство за края на лятото. С чувство за самотност... И въпреки в заглавието да участва " мажор ", по-скоро минорно е настроението в тази стихосбирка.
Самотата също е неизменима част от живота. Самотата на мислещия човек, на бунтуващия се...
Няколко думи и за авторските илюстрации на Ивайло Диманов, които са приятната изненада. Изящен щрих, който добавя палитрата от думи.
Интелигентната лирика на Ивайло Диманов е битка против простащината, вик за пробуждане на съвестта на индивида. Това ни демонстрира и новата му стихосбирка " Амфибрахий в До мажор ".
Аз имам вяра в детето си, в Бог, любовта и морето,
В красивите сънища цветни. Пропуснах ли някого?
Не, в тези 60 стихотворения Ивайло Диманов не пропуща никого и нищо. Стига човек да може да чете...
Влюбените, Господ и наказаният на разстрел.
Така стартира едно от стихотворенията, включени в новата стихосбирка на Ивайло Диманов. Дори обаче да не се разпознавате измежду посочените, ви поучавам да прочетете този лиричен алманах с забавното и напълно некомерсиално име " Амфибрахий в До мажор ". Да напомним, че амфибрахий значи трисрична ритмическа стъпка в поезията. Ударението пада на втората сричка, а двете други са неударени. Стъпката е доста мелодична и подхожда за основаване на песни. Щом става дума за мажор, би трябвало да звучи бодро, тържествено, радостно, радостно... Но по този начин ли е в действителност?
" Амфибрахий в До мажор " e необикновен план, в който Ивайло Диманов е събрал лирика, авторски илюстрации и песни в едно хартиено тяло. Книгата съдържа 60 нови стихотворения, разпределени в три дяла. Това е изпята лирика. Някои от творбите са подготвени песни, други следва да се трансфорат в такива. Сякаш чуваш от страниците звъна на китарата и топлия му глас. Някъде там, из улиците на Созопол, под ритъма на морето, което го въодушевява, за което тъгува, към което се завръща... Стихотворенията - дълбоки, мощни, от време на време леко иронични, с присъщото мигане към читателя и живота, от време на време носталгични и меланхолични. В тях кънти разочарованието от днешния ден, в който съвестта е " от вестник по-евтина/ но скача цената на злото във злато ".
Водеща тематика в стихосбирката е любовта. " Спасение дебне само в любовта ", споделя в " Здравей, ничия моя " Ивайло Диманов. Любовта, многоликата, която може да вземе за пленник душата на поета; която е " театър, в който душата се разсъблича " ; която няма по какъв начин да не срещнеш, тъй като земята е обла... Защото:
Човек се е родил на тоя свят, с цел да обича,
Останалото няма никакво значение.
Няма по какъв начин да не участва и свободата, която за Ивайло Диманов е съществена полезност. Но през днешния ден тя е " раирана ", " ашладисана ", " продава плътта си за купичка на ниска цена гулаш "...
Поетът размишлява за смисъла на човешкия живот, за грозното време, в което живеем, в което " приижда Злото " и в което даже " революциите са единствено пред аудитория ".
И " цветните сънища " - позната метафора на поета - се появяват още веднъж, с цел да ни подсетят да не привикваме с фалша, с грозотата, със сивотата, със злото. Цветните сънища, в които танцуват фантазиите ни. Друга позната метафора, като че ли изтръгната от сърцето, ни споделя: " Изтанцувай го тоя живот! ", тъй като е " по-кратък от четиристишие ".
Хвърчащите хора също участват тук. Онези, от поезията на Валери Петров, с който Ивайло Диманов влиза в неприсъствен разговор. А също и с Булат Окуджава, с Христо Фотев... С Майстора и Енио Мориконе...
Тук е и морето с обичания Созопол - " подслон за ветрове и романтици ". Но това " море синеоко " в множеството стихове е септемврийско, есенно. С чувство за края на лятото. С чувство за самотност... И въпреки в заглавието да участва " мажор ", по-скоро минорно е настроението в тази стихосбирка.
Самотата също е неизменима част от живота. Самотата на мислещия човек, на бунтуващия се...
Няколко думи и за авторските илюстрации на Ивайло Диманов, които са приятната изненада. Изящен щрих, който добавя палитрата от думи.
Интелигентната лирика на Ивайло Диманов е битка против простащината, вик за пробуждане на съвестта на индивида. Това ни демонстрира и новата му стихосбирка " Амфибрахий в До мажор ".
Аз имам вяра в детето си, в Бог, любовта и морето,
В красивите сънища цветни. Пропуснах ли някого?
Не, в тези 60 стихотворения Ивайло Диманов не пропуща никого и нищо. Стига човек да може да чете...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ