Ивайло ДИМАНОВОчите на мъртвия могат да плачат, навярно така се

Ивайло ДИМАНОВ

Очите на мъртвия могат да плачат,
вероятно по този начин се ражда дъждът...
Поете, площадът е цялостен с палачи,
Които мечтаят за твоята гибел.

Но кой би могъл да простреля думите?
Най-много да гръмнат инцидентно тире.
Стихът е фенер измежду мрачните друмища
и никой не може Земята да спре...

Да кажем, че Дяволът ми предложи
величие против моите писмена.
Та кой би отказал безконечен живот, Боже?
И аз не бих, но не на тая цена...

Очите на слепия виждат в отвъдното,
стихът на поета разсънва мъртви души.
Животът е къс - няма величие...
Ала Господ ми шепне в ухото: " Пиши! "