Кой какво дава и получава при влизане в ERM II
До края на април България ще кандидатства за влизане в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II. Това съобщи министър председателят Бойко Борисов. Звучи добре, само че към този момент толкоз пъти преживяхме отлагането на авансово оповестените за това мероприятие периоди, че е добре вместо да се заканва държавното управление, най-сетне да вземе и да подаде заявката ни и по-късно с него в ръка да разгласи не планове, а приключен факт.
" Не трябваше да се огъвам толкоз когато толкоз решително вървяхме към чакалнята на еврозоната. Трилиони отпуска ЕЦБ за възобновяване. Но за кои страни? ", сподели премиера. Правилно, не трябваше да се огъва. Ама и никой не го караше. Дори и опозицията не застана против влизането ни в ERM II. Тя обаче, както и цялото общество, ясно изиска гаранции при влизането и по време на престоя закрепения курс на лв. по отношение на еврото да не бъде променян. И тази гаранция бе дадена с решение на Народното събрание. Нищо не пречеше по-късно държавното управление да продължи стремежа си към ERM II.
Що се отнася до трилионите евро, за които премиера приказва, въпросът е малко по-сложен. Трилиони евро се дават обещание от ЕЦБ за банките на страните от еврозоната. Повтаряме от еврозоната, а не от ERM II. А пътуването от ERM II, където ще аплайваме в този момент, до еврозоната, към която се стремим, продължава най-малко две години. На банките в Дания, която е единствено в ERM II, ЕЦБ нищо не дава и не дава обещание.
Нека да е ясно, че в случай че и когато България бъде призната в ERM II (Еврогрупата въпреки всичко би трябвало да удовлетвори нашето предпочитание за влизане), българските банки, а посредством тях българската стопанска система и даже българската страна, няма да имат достъп до рефинансиране от ЕЦБ. При възможното ни влизане в ERM II, обаче България мигновено ще би трябвало да се лиши от едни 703 млн. лв., които в този момент е натрупала в националния фонд за преструктуриране на кредитни институции. Тези пари са предопределени за финансова поддръжка на банки и сега Българска народна банка може суверенно да разполага с тях при нужда.
Тъй като още през лятото на 2018 година държавното управление документално заявява, че с влизането на в ERM II ще влезе и в банковия съюз на Европейски Съюз, с настъпването на тези две събития по едно и също време, парите - 703 млн. лв., от българския фонд за преструктуриране ще бъдат трансферирани на Европейския механизъм за преструктуриране. И за това Народното събрание още в края на 2019 година е взело съответните законодателни решения. В този европейски фонд има 28 милиарда евро. Забележете обаче, че при всичките случаи на рецесии с банки от 2014-а откогато механизма съществува, до в този момент той е отказал да финансира преструктурирането на закъсалите кредитни институции и в Литва, и в Италия и в Испания. Толкова по въпроса какво ще дадем и какво можем да получим като пари, в случай че ни одобряват в ERM II.
Сега дано си представим, че хипотетично (защото действително това в този момент не може да стане) влизаме не в ERM II, а в еврозоната. Като нейни членове мигновено ще би трябвало да внесем в Европейския стабилизационен механизъм 0,5% от своя Брутен вътрешен артикул или към 250 млн. евро или 500 млн. лв.. В интервал на рецесия ще би трябвало да лишим хазната от тези пари. При това тези 500 млн. лв. или 0,5% от Брутният вътрешен продукт са минималната сума. Истинската вноска е 10 пъти по-голяма и тя се води като ангажимент, който страната би трябвало да извърши - да заплати, при поискване.
Точно по този метод в този момент Европейска комисия счита да попълни Европейския стабилизационен механизъм, с цел да подкрепи с общо 250 милиарда евро евтини креди най-пострадалите от рецесията страни. А ние не сме измежду тях. В случая парите ще дойдат от страни като Холандия, Австрия, Германия и други такива постоянни финансово страни, с цел да отидат при свръхзадлъжнелите страни като Гърция, Италия, Испания, а може би и Франция.
Ако България бе в еврозоната, в коя група щеше да бъде сложена - на постоянните донори или на финансово разрушените получатели на заемите? Поставянето в една от двете групи не става по поръчка на министър председателите на обособените страни, а по решение на мениджърския ръб на Европейския стабилизационен механизъм.
И най-после за евтините заеми, които щяла да раздава ЕЦБ. Да в действителност приказваме за заеми от евтини милиарди. Но ЕЦБ не ги дава на страните, а на комерсиалните банки и то против поръчителство. И този механизъм не е основан за растеж в кредитирането, а за поддържане на ликвидността на банковия бранш. Ако една банка е подложена на ликвиден напън, тя да може да заложи купените от нея активи и да получи бърза и евтина ликвидна поддръжка. За никакви други антикризисни ограничения за подкрепяне на бизнеса не става дума, каквото и да приказват от ЕЦБ.
Антикризисните ограничения за подкрепяне на бизнеса са финансов ангажимент на обособените страни. За да усили опциите за рефинансиране при започване на месец април 2020-а ЕЦБ разшири обсега на одобряваните от нея обезпечения. Тя добави към тях и банкови активи, които са обезпечени от съответните страни. Ще рече, че банките могат да образуват портфейли от директни заеми, дадени на компании, дребни и междинни предприятия и даже жители ида ги заложи пред ЕЦБ за рефинансиране.
Има обаче едно изискване. И то е че тези портфейли би трябвало да са обществено обезпечени. В случая с България при подобен инструмент ще става дума за държавна гаранция. И в случай че предположим, че сме в еврозоната и български банки изискат да получат рефинансиране против залог на вземания от компании и жители за общо 5 милиарда евро, това значи, че общото равнище на задлъжнялост на държавното управление ни ще нарасне с 5 милиарда евро. И то без в хазната да влизат каквито и да е свежи пари. Те ще останат или в банките, или в най-хубавия случай ще бъдат предоставени като нови заем за компаниите.
Всички тези елементи на множеството хора могат да им се костват досадни детайлности, само че те са значими когато се разяснява кой какво дава и какво получава като влиза първо в ERM II, а по-късно и в еврозоната. /money.bg
" Не трябваше да се огъвам толкоз когато толкоз решително вървяхме към чакалнята на еврозоната. Трилиони отпуска ЕЦБ за възобновяване. Но за кои страни? ", сподели премиера. Правилно, не трябваше да се огъва. Ама и никой не го караше. Дори и опозицията не застана против влизането ни в ERM II. Тя обаче, както и цялото общество, ясно изиска гаранции при влизането и по време на престоя закрепения курс на лв. по отношение на еврото да не бъде променян. И тази гаранция бе дадена с решение на Народното събрание. Нищо не пречеше по-късно държавното управление да продължи стремежа си към ERM II.
Що се отнася до трилионите евро, за които премиера приказва, въпросът е малко по-сложен. Трилиони евро се дават обещание от ЕЦБ за банките на страните от еврозоната. Повтаряме от еврозоната, а не от ERM II. А пътуването от ERM II, където ще аплайваме в този момент, до еврозоната, към която се стремим, продължава най-малко две години. На банките в Дания, която е единствено в ERM II, ЕЦБ нищо не дава и не дава обещание.
Нека да е ясно, че в случай че и когато България бъде призната в ERM II (Еврогрупата въпреки всичко би трябвало да удовлетвори нашето предпочитание за влизане), българските банки, а посредством тях българската стопанска система и даже българската страна, няма да имат достъп до рефинансиране от ЕЦБ. При възможното ни влизане в ERM II, обаче България мигновено ще би трябвало да се лиши от едни 703 млн. лв., които в този момент е натрупала в националния фонд за преструктуриране на кредитни институции. Тези пари са предопределени за финансова поддръжка на банки и сега Българска народна банка може суверенно да разполага с тях при нужда.
Тъй като още през лятото на 2018 година държавното управление документално заявява, че с влизането на в ERM II ще влезе и в банковия съюз на Европейски Съюз, с настъпването на тези две събития по едно и също време, парите - 703 млн. лв., от българския фонд за преструктуриране ще бъдат трансферирани на Европейския механизъм за преструктуриране. И за това Народното събрание още в края на 2019 година е взело съответните законодателни решения. В този европейски фонд има 28 милиарда евро. Забележете обаче, че при всичките случаи на рецесии с банки от 2014-а откогато механизма съществува, до в този момент той е отказал да финансира преструктурирането на закъсалите кредитни институции и в Литва, и в Италия и в Испания. Толкова по въпроса какво ще дадем и какво можем да получим като пари, в случай че ни одобряват в ERM II.
Сега дано си представим, че хипотетично (защото действително това в този момент не може да стане) влизаме не в ERM II, а в еврозоната. Като нейни членове мигновено ще би трябвало да внесем в Европейския стабилизационен механизъм 0,5% от своя Брутен вътрешен артикул или към 250 млн. евро или 500 млн. лв.. В интервал на рецесия ще би трябвало да лишим хазната от тези пари. При това тези 500 млн. лв. или 0,5% от Брутният вътрешен продукт са минималната сума. Истинската вноска е 10 пъти по-голяма и тя се води като ангажимент, който страната би трябвало да извърши - да заплати, при поискване.
Точно по този метод в този момент Европейска комисия счита да попълни Европейския стабилизационен механизъм, с цел да подкрепи с общо 250 милиарда евро евтини креди най-пострадалите от рецесията страни. А ние не сме измежду тях. В случая парите ще дойдат от страни като Холандия, Австрия, Германия и други такива постоянни финансово страни, с цел да отидат при свръхзадлъжнелите страни като Гърция, Италия, Испания, а може би и Франция.
Ако България бе в еврозоната, в коя група щеше да бъде сложена - на постоянните донори или на финансово разрушените получатели на заемите? Поставянето в една от двете групи не става по поръчка на министър председателите на обособените страни, а по решение на мениджърския ръб на Европейския стабилизационен механизъм.
И най-после за евтините заеми, които щяла да раздава ЕЦБ. Да в действителност приказваме за заеми от евтини милиарди. Но ЕЦБ не ги дава на страните, а на комерсиалните банки и то против поръчителство. И този механизъм не е основан за растеж в кредитирането, а за поддържане на ликвидността на банковия бранш. Ако една банка е подложена на ликвиден напън, тя да може да заложи купените от нея активи и да получи бърза и евтина ликвидна поддръжка. За никакви други антикризисни ограничения за подкрепяне на бизнеса не става дума, каквото и да приказват от ЕЦБ.
Антикризисните ограничения за подкрепяне на бизнеса са финансов ангажимент на обособените страни. За да усили опциите за рефинансиране при започване на месец април 2020-а ЕЦБ разшири обсега на одобряваните от нея обезпечения. Тя добави към тях и банкови активи, които са обезпечени от съответните страни. Ще рече, че банките могат да образуват портфейли от директни заеми, дадени на компании, дребни и междинни предприятия и даже жители ида ги заложи пред ЕЦБ за рефинансиране.
Има обаче едно изискване. И то е че тези портфейли би трябвало да са обществено обезпечени. В случая с България при подобен инструмент ще става дума за държавна гаранция. И в случай че предположим, че сме в еврозоната и български банки изискат да получат рефинансиране против залог на вземания от компании и жители за общо 5 милиарда евро, това значи, че общото равнище на задлъжнялост на държавното управление ни ще нарасне с 5 милиарда евро. И то без в хазната да влизат каквито и да е свежи пари. Те ще останат или в банките, или в най-хубавия случай ще бъдат предоставени като нови заем за компаниите.
Всички тези елементи на множеството хора могат да им се костват досадни детайлности, само че те са значими когато се разяснява кой какво дава и какво получава като влиза първо в ERM II, а по-късно и в еврозоната. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ