Росен Желязков, председател на Държавна агенция „Електронно управление“, пред „Труд“: Дължим на хората намаляване на административната тежест
До края на 2018 година всички администрации би трябвало да обменят документите си по електронен път
Каква е същността на електронното ръководство? Готова ли е администрацията и обществото за ръководство на обществени процеси по електронен път? Как електронното ръководство ще облекчи хората и бизнеса и ще понижи ли числеността на администрацията? Отговорите на тези въпроси дава Росен Желязков , ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”.
– Г-н Желязков, ще приказваме за електронно ръководство, само че дано първо дадем формулировка за това какво е е-управление.
– Става въпрос за ръководство на обществени процеси, с потреблението на осведомителните и информационните технологии. В една виртуална среда можем да построяваме, контролираме и осъществяваме взаимоотношения с обществени институции или снабдители на обществени услуги. Човек и страна, компания и страна. Говорим за дигитализиране на процеси и за проектирането им като цифрови поначало – в законодателството, във взаимоотношението на хората с обществената власт.
– Много години в България ръководещи и съпротива се упражняват върху говоренето за електронното ръководство. Едните се хвалеха, че вървим напред, другите, че са изхарчени милиарди за нещо, което не съществува. Къде е истината?
– За да сме справедливи, би трябвало да кажем, че всяка сума, посочена в общественото пространство, може да се употребява и за позитивно, и за негативно подстрекателство. Дълги години развиването на технологиите, главно въвеждането на компютрите в работата в администрацията у нас, се възприемаше като метод да се усъвършенства работната среда, а не толкоз като метод да се цифровизира размерът на информация. И до през днешния ден огромна част от работата на администрацията се свежда до текстообработка, четене на мейли, прекопирване и така нататък, само че това са базисни умения, които сами по себе си не съставляват разбирането за електронно ръководство – на ръководство на процесите с цифрови начини. Затова, когато се приказва за вложени средства в електронно ръководство, би трябвало да се схване, че 100 единици, вложени в осведомителни и информационни технологии, не значи 100 единици, вложени за електронно ръководство. Една огромна част от тези пари са отишли за тонери, принтери, компютри, телефони, прехрана, а в това няма нищо електронно като ръководство. Това е потребление на електронни устройства за аналогово ръководство. Ако приемем, че електронно ръководство е ръководство на обществени процеси по електронен път във виртуална среда, тогава построяването на такива системи не коства доста – едно е да се построи системата, а друго е да се направи нужната инфраструктура. Под инфраструктура не се схваща единствено техника и технология – хардуер, програмен продукт, лицензи, платформа. Трябва да го преглеждаме като цялата осведомителна осигуреност, цифровизация, смяна на нормативната уредба, която в този момент основава хартиени, а не цифрови процеси. В този смисъл, не можем да вземем една подготвена система отнякъде и просто да я внедрим при нас. През последните години сме вложили главно в технологии. И огромна част от тях към днешна дата са неизползваеми, тъй като никой не е трансформирал процесите и не е вложил в уменията на хората.
– И в този момент продължаваме да работим на хартия.
– През последните 15 години е залагано единствено на технологията и едвам към днешна дата започнахме да приказваме за процеси в подтекста на проекта за понижаване на административната тежест за хората и бизнеса. Ако имаме 2500 административни услуги и желаеме да ги обслужваме посредством е-управление, това значи ли, че би трябвало да изградим 2500 системи на тези услуги или първо би трябвало да ги понижим доста и да ограничим кое е услуга и кое процедура за тази услуга. Зад всяка услуга има голям брой административни процедури, свързани с удостоверяването на съответни условия. Това са огромна част от така наречен удостоверения, които започнахме да отстраняваме, тъй като събитията, които стоят зад тях, могат да бъдат удостоверявани служебно от самите администрации. Т.е. вървим към използване на един от главните правила на е-управлението – администрациите да събират единствено един път информация от жителите и след това тези данни да се употребяват служебно и да не се изискват наново. Това е едната посока. Другата е услугите да се провеждат като “епизоди от живота ” на жителите и “бизнес събития ” за компаниите. Например, раждане на дете, регистрация на компания, пенсиониране и така нататък
– Трудно ли ви е да обясните това на другите администрации? Като че ли има скептицизъм…
– Разбираме скептицизма и даже съпротивата на администрацията, тъй като всеки човек има потребност от зона на комфорт и се напасва към метода, по който действа системата. Счита се, че е доста мъчно в границите на един политически цикъл да се проведат съществени промени изначало до дъно, тъй като администрацията е консервативна система и е резистентна към промени. Затова пътят е постепенен – с ясно поставяни задания и с забележим резултат от тях, с цел да бъдат уверени всички, че едно или друго решение работи. Предизвикателство пред организацията е да сътвори опция администрациите да схванат, да усетят смисъла и да ползват електронното ръководство. Да схванат, че това значи по-ефективно даване на по-качествени услуги, с по-малко запаси, по-бързо и с по-малко напрежение и за чиновниците, и за обществото.
– Да поговорим съответно, има ли метод хората осезаемо да усетят резултатите от е-управлението?
– Не си върша илюзии, че хора, които не употребяват технологиите и процесите и нямат предпочитание да се срещнат с тях, възприемат е-управлението като преимущество. На тях обаче изискуем понижаване на административната тежест. Пример за ограничение на административното задължение посредством правилата и средствата на електронното ръководство е необятно обсъжданата нужда да се потвърждава събитието, че един жител не е осъждан, от самия него посредством удостоверение за съдимост. В момента с изключение на хартиено удостоверение за съдимост може да бъде издадено и електронно такова, само че то отново се носи от жителя в съответната администрация. Целта на импортираните в Народното събрание оферти за промени в 63 закона, които изискват принасянето на удостоверение за съдимост, е събитието за това, че едно лице не е осъждано, да се открива от заинтригуваната администрация служебно посредством достъп до съответния указател. Това от една страна понижава административната тежест, тъй като жителят не вади и не носи, а въпреки това администрацията ръководи по електронен път нужните й данни.
Целта е в законодателството да няма условие за даване на удостоверение за съдимост, като в същото време не се попречва опцията хартиено удостоверение да бъде издавано при поискване, а също и когато е нужна глоба на съда при положение на реабилитация.
– Да разбираме, че след към година администрациите ще спрат да обменят хартия между тях.
– До края на 2018 година всички администрации би трябвало да обменят документите си по електронен път, което обаче не е същинско електронно ръководство. Разделяме доста ясно обмена на данни сред регистри, което е в сърцевината на електронното ръководство, и електронния документооборот. Електронното ръководство е ориентирано към услугите за жителите и за бизнеса. Сега е нужно повече от месец една кореспонденция да обиколи няколко ведомства на хартия. Ако е по електронен път, същата, само че към този момент цифрова кореспонденция, може да се придвижи в рамките дневно или два.
Същинските електронни административни услуги ще понижат до най-малко физическия контакт сред обществената власт и частните субекти, посредством виртуализация на внасяне, заплащане и приемане на резултата.
– Кога тази опция ще бъде реалност?
– През 2018 година ще приключим хоризонталните съставни елементи на електронното ръководство. Това са е-автентикация, е-плащане, връчване и така нататък Всички тези нереални понятия са технология, която в архитектурата на електронното ръководство ще бъде наложителна за всички администрации. Важното за жителите обаче е елементарно и налично да заявят и да получат мечтаната услуга. До момента всяка администрация независимо е решавала какви услуги дава и по какъв начин да удовлетвори своите клиенти. И когато се търси междуинституционална съгласуваност, излиза наяве, че системите са несъвместими, тъй като са правени на разнообразни платформи. Давани са средства за обособени системи и в този момент още веднъж би трябвало да даваме средства, с цел да ги интегрираме. Такъв е бил методът до момента и той е потвърдено неверен. Оттук нататък всички те ще бъдат подчинени на общи съставни елементи. Ще имаме една скица за електронна идентификация, една скица за електронна верификация и така нататък Отделните платформи по натурален път ще остаряват. След това ние ще предложим единно решение.
До края на годината ще се стремим да изградим така наречен архитектурна рамка на електронното ръководство. Това не е просто нова тактика, а система, която включва всички наложителни съставни елементи на е-управлението. Например, един жител би трябвало да има едно електронно ЕГН, което да дава отговор на неговата виртуална еднаквост, с цел да се предотврати обособените институции, съгласно ведомствените си потребности, да построяват лични идентификационни системи.
– Образно казано, към края на тази година би трябвало да разполагаме с “железницата ” на електронното ръководство.
Точно по този начин. Забележете, че откогато съществува организацията за е-управление, ние за пари не приказваме. Първо ще реализираме резултат и по-късно можем да търсим възобновяване на разноски при потребление на споделените запаси, поддържани и разработвани от организацията. Немалко предизвикателство е осведомителната инфраструктура – огромна част от базите данни са към момента на книжен притежател, а не в дигитален формат. Необходимо е да се цифровизират данните в тези архиви.
– Къде сме ние като общество в цифровизация на Европейски Съюз?
– В обособени посоки, като политиката за отворени данни, сме в челото на класациите. Имаме над 1700 отворени бази данни и сме измежду първите шест страни в Европа. Друг е въпросът, че ние ги отваряме, само че кой се възползва от тях? Защото концепцията на данните в общественото пространство е да има вторична приложимост. Т.е. бизнесът да се възползва от тях, да ги обработва, да ги проучва и да ги употребява в полза на планирането и на бизнес решенията си. Понякога статистиката не дава огледална картина на обстановката, само че това не би трябвало да ни успокоява. Имаме огромен капацитет, който за жал отива не толкоз в социална изгода, колкото в полза на световния бизнес, който притегля най-квалифицираните ни експерти.
Въпросът е възползваме ли се пълноценно от технологиите посредством цифровите си умения. Е-управлението може да бъде катализатор за изцяло възстановяване на цифровите умения на българите.
– Ще докара ли електронното ръководство до намаляването на числеността на администрацията?
– Противник съм на самоцелните политики за понижаване на администрацията. Досега те постоянно са били свързани с съкращаване на незаети бройки или на средствата за личен състав. Правилният метод е за работата да се търсят хора, а не на хората да им се намира работа. Тенденцията е да се върви към споделени услуги, към понижаване на общата администрация, само че по натурален път. Администрацията би трябвало да намалее след отпадане на потребността от съответна активност. За това е необходим явен модел на даване на обществени услуги. Намаляването на числеността на администрацията е функционалност, а не причина за по-доброто обслужване. Ако в този момент понижим механично администрацията, няма да получим по-добро обслужване. Ще го имаме, когато го създадем по-добро.
Нашият посетител
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 година
Магистър е по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Секретар на Столична община oт 2003 година до 2009 година Главен секретар на Министерския съвет до 2013 година
Ръководи и взе участие в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и стратегии в областите на електронното ръководство, локалното самоуправление и локалната администрация, публично-частното партньорство. Участва в стратегическото обмисляне и създаването на политиките в региона на държавната администрация и електронното ръководство.
От 30.09.2016 година е избран за ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”.
Каква е същността на електронното ръководство? Готова ли е администрацията и обществото за ръководство на обществени процеси по електронен път? Как електронното ръководство ще облекчи хората и бизнеса и ще понижи ли числеността на администрацията? Отговорите на тези въпроси дава Росен Желязков , ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”.
– Г-н Желязков, ще приказваме за електронно ръководство, само че дано първо дадем формулировка за това какво е е-управление.
– Става въпрос за ръководство на обществени процеси, с потреблението на осведомителните и информационните технологии. В една виртуална среда можем да построяваме, контролираме и осъществяваме взаимоотношения с обществени институции или снабдители на обществени услуги. Човек и страна, компания и страна. Говорим за дигитализиране на процеси и за проектирането им като цифрови поначало – в законодателството, във взаимоотношението на хората с обществената власт.
– Много години в България ръководещи и съпротива се упражняват върху говоренето за електронното ръководство. Едните се хвалеха, че вървим напред, другите, че са изхарчени милиарди за нещо, което не съществува. Къде е истината?
– За да сме справедливи, би трябвало да кажем, че всяка сума, посочена в общественото пространство, може да се употребява и за позитивно, и за негативно подстрекателство. Дълги години развиването на технологиите, главно въвеждането на компютрите в работата в администрацията у нас, се възприемаше като метод да се усъвършенства работната среда, а не толкоз като метод да се цифровизира размерът на информация. И до през днешния ден огромна част от работата на администрацията се свежда до текстообработка, четене на мейли, прекопирване и така нататък, само че това са базисни умения, които сами по себе си не съставляват разбирането за електронно ръководство – на ръководство на процесите с цифрови начини. Затова, когато се приказва за вложени средства в електронно ръководство, би трябвало да се схване, че 100 единици, вложени в осведомителни и информационни технологии, не значи 100 единици, вложени за електронно ръководство. Една огромна част от тези пари са отишли за тонери, принтери, компютри, телефони, прехрана, а в това няма нищо електронно като ръководство. Това е потребление на електронни устройства за аналогово ръководство. Ако приемем, че електронно ръководство е ръководство на обществени процеси по електронен път във виртуална среда, тогава построяването на такива системи не коства доста – едно е да се построи системата, а друго е да се направи нужната инфраструктура. Под инфраструктура не се схваща единствено техника и технология – хардуер, програмен продукт, лицензи, платформа. Трябва да го преглеждаме като цялата осведомителна осигуреност, цифровизация, смяна на нормативната уредба, която в този момент основава хартиени, а не цифрови процеси. В този смисъл, не можем да вземем една подготвена система отнякъде и просто да я внедрим при нас. През последните години сме вложили главно в технологии. И огромна част от тях към днешна дата са неизползваеми, тъй като никой не е трансформирал процесите и не е вложил в уменията на хората.
– И в този момент продължаваме да работим на хартия.
– През последните 15 години е залагано единствено на технологията и едвам към днешна дата започнахме да приказваме за процеси в подтекста на проекта за понижаване на административната тежест за хората и бизнеса. Ако имаме 2500 административни услуги и желаеме да ги обслужваме посредством е-управление, това значи ли, че би трябвало да изградим 2500 системи на тези услуги или първо би трябвало да ги понижим доста и да ограничим кое е услуга и кое процедура за тази услуга. Зад всяка услуга има голям брой административни процедури, свързани с удостоверяването на съответни условия. Това са огромна част от така наречен удостоверения, които започнахме да отстраняваме, тъй като събитията, които стоят зад тях, могат да бъдат удостоверявани служебно от самите администрации. Т.е. вървим към използване на един от главните правила на е-управлението – администрациите да събират единствено един път информация от жителите и след това тези данни да се употребяват служебно и да не се изискват наново. Това е едната посока. Другата е услугите да се провеждат като “епизоди от живота ” на жителите и “бизнес събития ” за компаниите. Например, раждане на дете, регистрация на компания, пенсиониране и така нататък
– Трудно ли ви е да обясните това на другите администрации? Като че ли има скептицизъм…
– Разбираме скептицизма и даже съпротивата на администрацията, тъй като всеки човек има потребност от зона на комфорт и се напасва към метода, по който действа системата. Счита се, че е доста мъчно в границите на един политически цикъл да се проведат съществени промени изначало до дъно, тъй като администрацията е консервативна система и е резистентна към промени. Затова пътят е постепенен – с ясно поставяни задания и с забележим резултат от тях, с цел да бъдат уверени всички, че едно или друго решение работи. Предизвикателство пред организацията е да сътвори опция администрациите да схванат, да усетят смисъла и да ползват електронното ръководство. Да схванат, че това значи по-ефективно даване на по-качествени услуги, с по-малко запаси, по-бързо и с по-малко напрежение и за чиновниците, и за обществото.
– Да поговорим съответно, има ли метод хората осезаемо да усетят резултатите от е-управлението?
– Не си върша илюзии, че хора, които не употребяват технологиите и процесите и нямат предпочитание да се срещнат с тях, възприемат е-управлението като преимущество. На тях обаче изискуем понижаване на административната тежест. Пример за ограничение на административното задължение посредством правилата и средствата на електронното ръководство е необятно обсъжданата нужда да се потвърждава събитието, че един жител не е осъждан, от самия него посредством удостоверение за съдимост. В момента с изключение на хартиено удостоверение за съдимост може да бъде издадено и електронно такова, само че то отново се носи от жителя в съответната администрация. Целта на импортираните в Народното събрание оферти за промени в 63 закона, които изискват принасянето на удостоверение за съдимост, е събитието за това, че едно лице не е осъждано, да се открива от заинтригуваната администрация служебно посредством достъп до съответния указател. Това от една страна понижава административната тежест, тъй като жителят не вади и не носи, а въпреки това администрацията ръководи по електронен път нужните й данни.
Целта е в законодателството да няма условие за даване на удостоверение за съдимост, като в същото време не се попречва опцията хартиено удостоверение да бъде издавано при поискване, а също и когато е нужна глоба на съда при положение на реабилитация.
– Да разбираме, че след към година администрациите ще спрат да обменят хартия между тях.
– До края на 2018 година всички администрации би трябвало да обменят документите си по електронен път, което обаче не е същинско електронно ръководство. Разделяме доста ясно обмена на данни сред регистри, което е в сърцевината на електронното ръководство, и електронния документооборот. Електронното ръководство е ориентирано към услугите за жителите и за бизнеса. Сега е нужно повече от месец една кореспонденция да обиколи няколко ведомства на хартия. Ако е по електронен път, същата, само че към този момент цифрова кореспонденция, може да се придвижи в рамките дневно или два.
Същинските електронни административни услуги ще понижат до най-малко физическия контакт сред обществената власт и частните субекти, посредством виртуализация на внасяне, заплащане и приемане на резултата.
– Кога тази опция ще бъде реалност?
– През 2018 година ще приключим хоризонталните съставни елементи на електронното ръководство. Това са е-автентикация, е-плащане, връчване и така нататък Всички тези нереални понятия са технология, която в архитектурата на електронното ръководство ще бъде наложителна за всички администрации. Важното за жителите обаче е елементарно и налично да заявят и да получат мечтаната услуга. До момента всяка администрация независимо е решавала какви услуги дава и по какъв начин да удовлетвори своите клиенти. И когато се търси междуинституционална съгласуваност, излиза наяве, че системите са несъвместими, тъй като са правени на разнообразни платформи. Давани са средства за обособени системи и в този момент още веднъж би трябвало да даваме средства, с цел да ги интегрираме. Такъв е бил методът до момента и той е потвърдено неверен. Оттук нататък всички те ще бъдат подчинени на общи съставни елементи. Ще имаме една скица за електронна идентификация, една скица за електронна верификация и така нататък Отделните платформи по натурален път ще остаряват. След това ние ще предложим единно решение.
До края на годината ще се стремим да изградим така наречен архитектурна рамка на електронното ръководство. Това не е просто нова тактика, а система, която включва всички наложителни съставни елементи на е-управлението. Например, един жител би трябвало да има едно електронно ЕГН, което да дава отговор на неговата виртуална еднаквост, с цел да се предотврати обособените институции, съгласно ведомствените си потребности, да построяват лични идентификационни системи.
– Образно казано, към края на тази година би трябвало да разполагаме с “железницата ” на електронното ръководство.
Точно по този начин. Забележете, че откогато съществува организацията за е-управление, ние за пари не приказваме. Първо ще реализираме резултат и по-късно можем да търсим възобновяване на разноски при потребление на споделените запаси, поддържани и разработвани от организацията. Немалко предизвикателство е осведомителната инфраструктура – огромна част от базите данни са към момента на книжен притежател, а не в дигитален формат. Необходимо е да се цифровизират данните в тези архиви.
– Къде сме ние като общество в цифровизация на Европейски Съюз?
– В обособени посоки, като политиката за отворени данни, сме в челото на класациите. Имаме над 1700 отворени бази данни и сме измежду първите шест страни в Европа. Друг е въпросът, че ние ги отваряме, само че кой се възползва от тях? Защото концепцията на данните в общественото пространство е да има вторична приложимост. Т.е. бизнесът да се възползва от тях, да ги обработва, да ги проучва и да ги употребява в полза на планирането и на бизнес решенията си. Понякога статистиката не дава огледална картина на обстановката, само че това не би трябвало да ни успокоява. Имаме огромен капацитет, който за жал отива не толкоз в социална изгода, колкото в полза на световния бизнес, който притегля най-квалифицираните ни експерти.
Въпросът е възползваме ли се пълноценно от технологиите посредством цифровите си умения. Е-управлението може да бъде катализатор за изцяло възстановяване на цифровите умения на българите.
– Ще докара ли електронното ръководство до намаляването на числеността на администрацията?
– Противник съм на самоцелните политики за понижаване на администрацията. Досега те постоянно са били свързани с съкращаване на незаети бройки или на средствата за личен състав. Правилният метод е за работата да се търсят хора, а не на хората да им се намира работа. Тенденцията е да се върви към споделени услуги, към понижаване на общата администрация, само че по натурален път. Администрацията би трябвало да намалее след отпадане на потребността от съответна активност. За това е необходим явен модел на даване на обществени услуги. Намаляването на числеността на администрацията е функционалност, а не причина за по-доброто обслужване. Ако в този момент понижим механично администрацията, няма да получим по-добро обслужване. Ще го имаме, когато го създадем по-добро.
Нашият посетител
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 година
Магистър е по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Секретар на Столична община oт 2003 година до 2009 година Главен секретар на Министерския съвет до 2013 година
Ръководи и взе участие в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и стратегии в областите на електронното ръководство, локалното самоуправление и локалната администрация, публично-частното партньорство. Участва в стратегическото обмисляне и създаването на политиките в региона на държавната администрация и електронното ръководство.
От 30.09.2016 година е избран за ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ