Вълшебната планина на Николай Рьорих
До името на Николай Рьорих (1874-1947) биха моли да стоят доста избрания - публицист, художник, академик, странник, мъдрец. " Квадрат 500 " го показва като художник с изложбата " 30 пейзажа от Хималаите ", а картините, рисувани сред 1936 и 1945 година, са част от общо 250-те негови творби, владеене на Националната изложба. " От тридесетте пейзажа в цикъла " Хималаи " четири произведения не са показвани до момента ", споделя пред " Капитал " Златка Димитрова, организатор в Националната изложба и куратор на изложбата. Според нея селекцията има за цел " да показа духовното " пътешестване " на създателя, което протича редом с неговото физическо пътешестване в Хималаите, като развой на инициация. То се обвързва с връзката му с философските учения и хармония от Изтока, които директно се отразяват в творбите . "
До името на Николай Рьорих (1874-1947) биха моли да стоят доста избрания - публицист, художник, академик, странник, мъдрец. " Квадрат 500 " го показва като художник с изложбата " 30 пейзажа от Хималаите ", а картините, рисувани сред 1936 и 1945 година, са част от общо 250-те негови творби, владеене на Националната изложба.
" От тридесетте пейзажа в цикъла " Хималаи " четири произведения не са показвани до момента ", споделя пред " Капитал " Златка Димитрова, организатор в Националната изложба и куратор на изложбата. Според нея селекцията има за цел " да показа духовното " пътешестване " на създателя, което протича редом с неговото физическо пътешестване в Хималаите, като развой на инициация. То се обвързва с връзката му с философските учения и хармония от Изтока, които директно се отразяват в творбите . "
През историята на архива можем да проследим духовните търсения на родения в руско-германско семейство в Санкт Петербург държавник, чиито хрумвания проникват до най-близкото обграждане на Тодор Живков .
Работите са дарени на българската страна от сина му Святослав Рьорих (1904-1993), също художник и последовател на неговата философия. Това, което го свързва с България, е познанството му с Людмила Живкова (1942-1981) и интереса ѝ към учението Жива Етика (Агни Йога ), което Николай Рьорих и брачната половинка му Елена Рьорих (1879-1955) стартират да практикуват след идването си в Хималаите и Индия през 1923 година Двамата вършат експедиция в Централна Азия през 1926 година и прекарват няколко години в Съединени американски щати, в които се появява и музеят на негово име в Ню Йорк.
Портрет на Николай Рьорих от сина му Святослав Рьорих, 1933 година Реклама
Тяхната " агни йога ", (понякога наричана " роеризъм " и с обособени паралели в концепциите на съветския футуризъм и космизъм) преглежда индивида като само виновен за делата и положението на средата си, а съзнанието - като висша изобретателна мощ за смяна, която въздейства освен на индивида, само че и на цялата планета.
Така Николай и Елена Рьорих основават своята комбинация сред западните и източните духовни течения, с доза езичество , въодушевено и от подробните им проучвания на съветския фолклор в самото начало на ХХ век (през първото десетилетие на века Николай Рьорих рисува разнообразни образци за езически ритуали и символи). Делото им е продължено както от Святослав, по този начин и от другия им наследник, полиглотът и откривател Юрий Рьорих (1902-1950), който първо учи санскрит, а след това се посвещава поредно на тибетската, китайската и монголската просвета.
" Нанда Деви ", 1937
Религиозно-окултният ореол към Николай Рьорих прави изкуството му недопустимо по време на сталинизма в Съюз на съветските социалистически републики, само че отношението към него се трансформира с идването на Горбачов. Със основаването на (вече затворения) музей на негово име в Москва наследството на Рьорих става все по-ценено през 1990-те и в наши дни. Самите политически пристрастия на Рьорих също са обект на полемики - в младостта си той е срещу болшевиките и комунистическия режим, само че по-късно сътрудничи на Съюз на съветските социалистически републики на дипломатическо равнище, което даже води до съмнения в двоен шпионаж .
Сред заслугите му е инициирането на Pax Cultura (Пакт за запазване на културните полезности по време на войни и цивилен междуособици), подписан на 15 април 1935 година във Вашингтон, в кабинета на президента Рузвелт, от представители на всички страни, членки на Панамериканския съюз. През 1954 година пактът заляга в основата на Хагската спогодба за отбрана на културните полезности при положение на въоръжен спор, а препоръчаното от Николай Рьорих " Знаме на Мира " , което би трябвало да алармира неприкосновеността на културните обекти (музеи, университети, архитектурни монументи, галерии), и през днешния ден продължава да се вее над културни и просветителни институции в целия свят. Трите кръга на флага са препоръка към свързаността, културното завещание и схващането, че всеки народ има своя принос към развиването на света.
" Вечер ", 1942 Реклама
Людмила Живкова, дъщерята на водача на Българска комунистическа партия Тодор Живков (1911-1998), заимства концепцията при основаването на асамблея " Знаме на мира " през 1979 година, а Комитетът за просвета провежда стратегия в София, отдадена на наследството на Рьорих. Организирани са изложения с творби както на Николай, по този начин и на неговия наследник Святослав Рьорих.
В този миг на другарство сред Людмила Живкова и Святослав са дарени и творбите от цикъла " Хималаи ". Святослав Рьорих даже става почетен член на Българска академия на науките. Според Национално съдружие " Рьорих ", през 1980 година Святослав дефинира Живкова като единственият " държавен деятел, който е възприел доста надълбоко Жива Етика и е видял в нея големи благоприятни условия за рационализиране на държавния строй и одухотворяването на този строй посредством Културата и високата философска мисъл ".
След дарението творбите вземат участие в голям брой изложения, а през 2005 в Галерията за задгранично изкуство (НГЧИ) се обособява непрекъсната експозиция, която включва над 70 работи. След откриването на " Квадрат 500 " през 2015 година не са правени изложения на Рьорих у нас, което трансформира актуалната галерия в първото значимо проявление на работата му през последните години .
От цикъла " Хималаи ", 1945
30-те платна, изложени в галерията, застават като послепис на тази история.
До името на Николай Рьорих (1874-1947) биха моли да стоят доста избрания - публицист, художник, академик, странник, мъдрец. " Квадрат 500 " го показва като художник с изложбата " 30 пейзажа от Хималаите ", а картините, рисувани сред 1936 и 1945 година, са част от общо 250-те негови творби, владеене на Националната изложба.
" От тридесетте пейзажа в цикъла " Хималаи " четири произведения не са показвани до момента ", споделя пред " Капитал " Златка Димитрова, организатор в Националната изложба и куратор на изложбата. Според нея селекцията има за цел " да показа духовното " пътешестване " на създателя, което протича редом с неговото физическо пътешестване в Хималаите, като развой на инициация. То се обвързва с връзката му с философските учения и хармония от Изтока, които директно се отразяват в творбите . "
През историята на архива можем да проследим духовните търсения на родения в руско-германско семейство в Санкт Петербург държавник, чиито хрумвания проникват до най-близкото обграждане на Тодор Живков .
Работите са дарени на българската страна от сина му Святослав Рьорих (1904-1993), също художник и последовател на неговата философия. Това, което го свързва с България, е познанството му с Людмила Живкова (1942-1981) и интереса ѝ към учението Жива Етика (Агни Йога ), което Николай Рьорих и брачната половинка му Елена Рьорих (1879-1955) стартират да практикуват след идването си в Хималаите и Индия през 1923 година Двамата вършат експедиция в Централна Азия през 1926 година и прекарват няколко години в Съединени американски щати, в които се появява и музеят на негово име в Ню Йорк.
Портрет на Николай Рьорих от сина му Святослав Рьорих, 1933 година Реклама
Тяхната " агни йога ", (понякога наричана " роеризъм " и с обособени паралели в концепциите на съветския футуризъм и космизъм) преглежда индивида като само виновен за делата и положението на средата си, а съзнанието - като висша изобретателна мощ за смяна, която въздейства освен на индивида, само че и на цялата планета.
Така Николай и Елена Рьорих основават своята комбинация сред западните и източните духовни течения, с доза езичество , въодушевено и от подробните им проучвания на съветския фолклор в самото начало на ХХ век (през първото десетилетие на века Николай Рьорих рисува разнообразни образци за езически ритуали и символи). Делото им е продължено както от Святослав, по този начин и от другия им наследник, полиглотът и откривател Юрий Рьорих (1902-1950), който първо учи санскрит, а след това се посвещава поредно на тибетската, китайската и монголската просвета.
" Нанда Деви ", 1937
Религиозно-окултният ореол към Николай Рьорих прави изкуството му недопустимо по време на сталинизма в Съюз на съветските социалистически републики, само че отношението към него се трансформира с идването на Горбачов. Със основаването на (вече затворения) музей на негово име в Москва наследството на Рьорих става все по-ценено през 1990-те и в наши дни. Самите политически пристрастия на Рьорих също са обект на полемики - в младостта си той е срещу болшевиките и комунистическия режим, само че по-късно сътрудничи на Съюз на съветските социалистически републики на дипломатическо равнище, което даже води до съмнения в двоен шпионаж .
Сред заслугите му е инициирането на Pax Cultura (Пакт за запазване на културните полезности по време на войни и цивилен междуособици), подписан на 15 април 1935 година във Вашингтон, в кабинета на президента Рузвелт, от представители на всички страни, членки на Панамериканския съюз. През 1954 година пактът заляга в основата на Хагската спогодба за отбрана на културните полезности при положение на въоръжен спор, а препоръчаното от Николай Рьорих " Знаме на Мира " , което би трябвало да алармира неприкосновеността на културните обекти (музеи, университети, архитектурни монументи, галерии), и през днешния ден продължава да се вее над културни и просветителни институции в целия свят. Трите кръга на флага са препоръка към свързаността, културното завещание и схващането, че всеки народ има своя принос към развиването на света.
" Вечер ", 1942 Реклама
Людмила Живкова, дъщерята на водача на Българска комунистическа партия Тодор Живков (1911-1998), заимства концепцията при основаването на асамблея " Знаме на мира " през 1979 година, а Комитетът за просвета провежда стратегия в София, отдадена на наследството на Рьорих. Организирани са изложения с творби както на Николай, по този начин и на неговия наследник Святослав Рьорих.
В този миг на другарство сред Людмила Живкова и Святослав са дарени и творбите от цикъла " Хималаи ". Святослав Рьорих даже става почетен член на Българска академия на науките. Според Национално съдружие " Рьорих ", през 1980 година Святослав дефинира Живкова като единственият " държавен деятел, който е възприел доста надълбоко Жива Етика и е видял в нея големи благоприятни условия за рационализиране на държавния строй и одухотворяването на този строй посредством Културата и високата философска мисъл ".
След дарението творбите вземат участие в голям брой изложения, а през 2005 в Галерията за задгранично изкуство (НГЧИ) се обособява непрекъсната експозиция, която включва над 70 работи. След откриването на " Квадрат 500 " през 2015 година не са правени изложения на Рьорих у нас, което трансформира актуалната галерия в първото значимо проявление на работата му през последните години .
От цикъла " Хималаи ", 1945
30-те платна, изложени в галерията, застават като послепис на тази история.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ