Медицинска сестра: Няма кой да работи, работата е много, а заплащането - малко
До 5 години у нас могат да бъдат закрити или преструктурирани десетки лечебни заведения. Причината е във все по-големият дефицит на лекари и медицински сестри. Това демонстрира последният разбор на " Индекс на лечебните заведения ".
Над 70% от интервюираните лечебни заведения декларират, че страдат от дефицит на лекари. На първо място по недостиг в страната са експертите по анестезиология и интензивни грижи. Сериозен апетит има и за хирурзи, педиатри и кардиолози.
Още по-голям е казусът с неналичието на медицински сестри. Недостиг на тези фрагменти декларират близо 90% от лечебните заведения. A повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва.
Като водещи аргументи за неналичието на медицински личен състав се показват неприятните условия на труд и заплащането. Недостатъчното произвеждане на фрагменти в университетите, а също и неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и специализация.
На 78 година Таня Йозова е една от най-възрастните медицински сестри у нас. Работи в болничното заведение в Поморие повече от 50 години. Налага й се да се грижи сама за болните в две отделения.
“Просто няма кой да работи. Работата е доста, заплащането ни е доста малко и младите бягат на открито за по-добър живот ", споделя здравната сестра пред Нова телевизия.
Всяка трета здравна сестра у нас е пенсионерка, демонстрират данните на Асоциацията на експертите по здравни грижи. И предлагат стартовата заплата в бранша да е най-малко три минимални.
“Сума, която ние считаме, че би трябвало да получи всеки експерт по здравни грижи, взимайки тапия, с цел да има мотивация да остане в България. И младежите, знаейки, че ще стартират със заплата, която е над междинната за страната, да имат мотивация да учат това ", споделя Милка Василева, ръководител на УС на БАПЗГ.
Не единствено медицински сестри, само че и лекари се намират все по-трудно, споделя шефът на болничното заведение в Сандански. Лечебното заведение е едно от тези пред риск да се самозакрият, поради остра потребност от фрагменти във всички отделения.
“Едва ли повече от 3-4 години може да се поддържа такова равнище на активност и да се обслужват толкоз пациенти с хората, които ще останат на работа. За страдание доста малко младежи, които завършат образованието си в медицински университет, се връщат в провинцията на работа ", споделя доктор Илия Тонев, шеф на МБАЛ Югозападна болница.
Здравното министерство към този момент разисква спомагателни тласъци за работа в дребни обитаеми места.
Над 70% от интервюираните лечебни заведения декларират, че страдат от дефицит на лекари. На първо място по недостиг в страната са експертите по анестезиология и интензивни грижи. Сериозен апетит има и за хирурзи, педиатри и кардиолози.
Още по-голям е казусът с неналичието на медицински сестри. Недостиг на тези фрагменти декларират близо 90% от лечебните заведения. A повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва.
Като водещи аргументи за неналичието на медицински личен състав се показват неприятните условия на труд и заплащането. Недостатъчното произвеждане на фрагменти в университетите, а също и неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и специализация.
На 78 година Таня Йозова е една от най-възрастните медицински сестри у нас. Работи в болничното заведение в Поморие повече от 50 години. Налага й се да се грижи сама за болните в две отделения.
“Просто няма кой да работи. Работата е доста, заплащането ни е доста малко и младите бягат на открито за по-добър живот ", споделя здравната сестра пред Нова телевизия.
Всяка трета здравна сестра у нас е пенсионерка, демонстрират данните на Асоциацията на експертите по здравни грижи. И предлагат стартовата заплата в бранша да е най-малко три минимални.
“Сума, която ние считаме, че би трябвало да получи всеки експерт по здравни грижи, взимайки тапия, с цел да има мотивация да остане в България. И младежите, знаейки, че ще стартират със заплата, която е над междинната за страната, да имат мотивация да учат това ", споделя Милка Василева, ръководител на УС на БАПЗГ.
Не единствено медицински сестри, само че и лекари се намират все по-трудно, споделя шефът на болничното заведение в Сандански. Лечебното заведение е едно от тези пред риск да се самозакрият, поради остра потребност от фрагменти във всички отделения.
“Едва ли повече от 3-4 години може да се поддържа такова равнище на активност и да се обслужват толкоз пациенти с хората, които ще останат на работа. За страдание доста малко младежи, които завършат образованието си в медицински университет, се връщат в провинцията на работа ", споделя доктор Илия Тонев, шеф на МБАЛ Югозападна болница.
Здравното министерство към този момент разисква спомагателни тласъци за работа в дребни обитаеми места.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ