„Чети етикета”: Какво им е детското на „детските” кренвирши
До 10 000 лв. санкция и евакуиране от пазара – това наказване получиха преди няколко месеца производители на лютеница, кетчуп, майонеза, луканка и кренвирши. Наказани са от комисията за отбрана на потребителите не тъй като продуктите им са рискови, а тъй като са оповестени за… детски.
С шарени опаковки и по-ниска централизация на някои нездравословни съставки, тези храни се оказват в самобитен „ Параграф 22” – производителите настояват, че са създали по-добър артикул, само че в това време стандарт за детските хранителни артикули няма и по този начин ориентиран към най-малките дизайн на опаковката се трансформира в заблуждаваща комерсиална процедура.
Мотивът на КЗП е точно подобен: „ Заблуждаваща информация за характерни преимущества и характерности на предлагани за продажба артикули – текста и картинното изображение върху етикета внушават, че продуктът е детски или предопределен за деца”. И следват ограничения против 7 компании, произвеждащи общо 11 продукта.
Как се вършат кренвиршите?
Потребителите са разграничени в мненията си дали има смисъл от т.нар „ детски” кренвирши и дали има разлика във усета и качеството. Производителите настояват, че продуктът е съгласуван с наредбите за хранене в ясли и учебни заведения и има до 12,5% мазнини и до 1,5% сол при 19% и 2% в класическата рецепта.
Екипът ни влиза в един от цеховете за произвеждане на кренвирши.
--> „ Детските кренвирши се създават от свинско месо, т.нар обрезка, при оформянето на свинския бут. Това не е отпадъчен артикул, а месо, което има избрани мазнини в себе си. И това се води месо с сред 10 и 20% наличие на мазнини”, споделя ни технологът Иванка Йорданова. Тя твърди, че няма потребност от оцветители – подправките вършели работата си задоволително добре.
Следват жестоко мелене, премахване на ципи, жили и други от месото, с цел да се стигне до фина обработка и овкусяване, в което се употребява елементарна сол.
Детските кренвирши са с по-малък период на валидност до 20 дни, поради отсъствието на консерванти.
След година и половина на пазара, продуктът е спрян поради глобата от КЗП.
Дискриминация или вярно решение на КЗП
В студиото на „ Тази сутрин” в конфликт влязоха ръководителят на комисията Димитър Маргаритов и Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. Представителят на браншовата организация донесе в студиото „ детски” храни, сходни на неразрешените, които обаче са вносни и… се продават по магазините. „ Българският производител е потиснат, сплескан и подложен до стената”, съобщи той и запита за какво КЗП е разрешила тази процедура.
Маргаритов отговори, че приема показаното като сигнал, който ще бъде тестван. „ Нашето изговаряне се базира на мненията на способените органи – БАБХ и Националния център по публично здраве. Съгласно настоящата нормативна уредба, няма стандарти за храни, които да се класифицират като такива за деца”, уточни той.
По думите му казусът не е самата храна, а методът, по който е продавана.
„ Това, което виждам като състав на съответния артикул е, че индикаторите са доста по-здравословни (…) Нишката се къса в законодателството – няма характерни критерии за детските храни по принцип”, разяснява проф. Веселка Дулева от Национален център по публично здраве и разбори.
--> Тя уточни, че единствените записани в нормативен документ условия са за това какво може да бъде давано на кърмачета.
По думите й в Министерството на здравеопазването специалисти работят по план за лого за здравословност, което по-късно да получават отговарящите на съответни условия артикули.
С шарени опаковки и по-ниска централизация на някои нездравословни съставки, тези храни се оказват в самобитен „ Параграф 22” – производителите настояват, че са създали по-добър артикул, само че в това време стандарт за детските хранителни артикули няма и по този начин ориентиран към най-малките дизайн на опаковката се трансформира в заблуждаваща комерсиална процедура.
Мотивът на КЗП е точно подобен: „ Заблуждаваща информация за характерни преимущества и характерности на предлагани за продажба артикули – текста и картинното изображение върху етикета внушават, че продуктът е детски или предопределен за деца”. И следват ограничения против 7 компании, произвеждащи общо 11 продукта.
Как се вършат кренвиршите?
Потребителите са разграничени в мненията си дали има смисъл от т.нар „ детски” кренвирши и дали има разлика във усета и качеството. Производителите настояват, че продуктът е съгласуван с наредбите за хранене в ясли и учебни заведения и има до 12,5% мазнини и до 1,5% сол при 19% и 2% в класическата рецепта.
Екипът ни влиза в един от цеховете за произвеждане на кренвирши.
--> „ Детските кренвирши се създават от свинско месо, т.нар обрезка, при оформянето на свинския бут. Това не е отпадъчен артикул, а месо, което има избрани мазнини в себе си. И това се води месо с сред 10 и 20% наличие на мазнини”, споделя ни технологът Иванка Йорданова. Тя твърди, че няма потребност от оцветители – подправките вършели работата си задоволително добре.
Следват жестоко мелене, премахване на ципи, жили и други от месото, с цел да се стигне до фина обработка и овкусяване, в което се употребява елементарна сол.
Детските кренвирши са с по-малък период на валидност до 20 дни, поради отсъствието на консерванти.
След година и половина на пазара, продуктът е спрян поради глобата от КЗП.
Дискриминация или вярно решение на КЗП
В студиото на „ Тази сутрин” в конфликт влязоха ръководителят на комисията Димитър Маргаритов и Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. Представителят на браншовата организация донесе в студиото „ детски” храни, сходни на неразрешените, които обаче са вносни и… се продават по магазините. „ Българският производител е потиснат, сплескан и подложен до стената”, съобщи той и запита за какво КЗП е разрешила тази процедура.
Маргаритов отговори, че приема показаното като сигнал, който ще бъде тестван. „ Нашето изговаряне се базира на мненията на способените органи – БАБХ и Националния център по публично здраве. Съгласно настоящата нормативна уредба, няма стандарти за храни, които да се класифицират като такива за деца”, уточни той.
По думите му казусът не е самата храна, а методът, по който е продавана.
„ Това, което виждам като състав на съответния артикул е, че индикаторите са доста по-здравословни (…) Нишката се къса в законодателството – няма характерни критерии за детските храни по принцип”, разяснява проф. Веселка Дулева от Национален център по публично здраве и разбори.
--> Тя уточни, че единствените записани в нормативен документ условия са за това какво може да бъде давано на кърмачета.
По думите й в Министерството на здравеопазването специалисти работят по план за лого за здравословност, което по-късно да получават отговарящите на съответни условия артикули.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ