"Невидимата искра на Възраждането" – за върховете на българското Просвещение
" Дневник " препубликува със съкращения от рецензията на доцент Росица Чернокожева от Българска академия на науките за историческото следствие " Невидимата искра на Възраждането " от Румен Василев. Заглавието е на редакцията.
Усещането ми е, че тази невидима искра на Възраждането в България е била Божествена. Самото случване на този несравним интервал на възобновление, бурното развиване във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот през XVIII и XIX век в една несвободна страна, каквато е България по това време, би трябвало да е родено от някаква такава искра. А и личностите, посредством които е осъществено Българското възобновление, са огряни и ожарени от нея. Личности като Левски, Раковски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Драган Цанков образуват аурата към протичащото се в приземния обозрим живот, като извеждат като квинтесенция концепциите за независимост, словесност, грамотност. Но в тази книга ще стане дума и за доста по-неизвестни или забравени персони, които са движели напредъка. И какъв по-добър мотив да се написа за тази специфична книга в годината, в която честваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски.
Тази книга разкрива доста незнайни обстоятелства от живота и делото на повече или по-малко известни персони , които по разнообразни способи са свързани с масонството. Масонството в света и България има своя логичност на развиване, има своите спадове и апогеи, само че постоянно служи на една концепция. Както я формулира доктор Хр. М. в сп. " Зидарски обзор ", юни 1924 година: " Връзката сред свободното зидарство и пaтриотизма като най-висша демонстрация на отечестволюбие е очевидна и несъмнена, изключително от ХIX век насам, след възраждането и всеобщото разпространяване на масонството в целия свят ".
Това е книга за върховете - било то личностни или събитийни в националната история , тъй като Възраждането е специфична eпоха в българското летоброене. И се оказва, макар многото проучвания върху този интервал от историята ни, че има какво още да се прибави, обясни или даже да преобърне визиите ни, да се развенчаят канони и клишета.
Невидимата искра на ВъзражданетоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Ето някои истини от този изчерпателен и безпристрастен, необременен от идеологически щампи интервал. Възраждането ни не е инцидентен развой - то е разследване от замисъла на голям брой хора, обединени от концепцията за българското. Българските възрожденски апостоли не са работили сами. Те са част от пъзела на европейските прогресивни придвижвания - всички подеми в Европа и Азия са резонирали мощно и у нас. Един от акцeнтите на това проучване е историята на първите читалища - легална форма на революционната активност.
Автoрът слага началото на това огромно проучване хронологично с животоописанието на младия духовник от Котел Стойко Владиславов, който прави два преписа на Паисиевата история и ще се трансформира в един от стълбовете на Българското възобновление, прочут под името свещеник Софроний Врачански. Много ще митарства Софроний Врачански в живота си по пътищата земни, по-точно - Господни, и с интуицията на богопомазан ще запише в интимния си дневник - автобиография в 1803-1804 година за Враца: " И приидох в епархия моя, но и тя не е по-долу от пандиза ". За душевната необятна скроеност на епископа тези географски ширини ще са тесни. А локалното население, усещайки огромната разлика сред тях и този богоизбран человек, ще избере да го назовава мъдрец.
Вера Мутафчиева. Избрани творби - том 6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
По скиталчествата му създателят ще направи аналогията на живота на Софроний Врачански с живота на Левски. Куп въпроси не са изяснени към личността на Софроний и животът му е заслужен за авантюристичен разказ от рода на " Клетниците " на Юго. В това размирно време Софроний даже се крие в турски харем. И това не е пикантерия, а част от дългата броеница на тревожния му и екстраординерен живот.
Личността и делото на Софроний ще се дообогатят още и от това, което създателят по този начин увлекателно ще опише - преплитането на пътищата на също такива хора на словото и вдъхновители на национал-освободителните битки като Антониос Ригас и Осман Пазвантоглу. Така се попълня една празнота, тъй като българската историография не демонстрира огромен интерес към османските управници. Също, обстоятелствата потвърждават, че Софроний Врачански е бил привързан към братската ложа на зидарите на Ригас.
По късно, през видинския си интервал, Софроний написва в два сборника 79 слова с християнско-поучителен темперамент. Но епископът има и един текст, където приканва паството си да дава парите си най-много за обучение на децата си, с което се подрежда измежду великите европейски просветители и свободни зидари. В книгата се преглежда и връзката на Софроний и военачалник Кутузов , което е проявяване на българо-руската масонска дружба. А главната творба на Софроний - житието му - е първата световна творба в българската литература.
На доста места от книгата събитията добиват такава картинност, енигматичност и съдбовност, каквато единствено един кинематографичен изказ би могъл да разкрие в цялост и изразителност.
Началото на втората част в книгата преглежда придвижването за избавление на Гърция и тайното общество, наречено " Филики Етерия ", основано през 1814 година Девизът, изписван на знамената бил " Елефтерия и Танатос " (Свобода или смърт) . Градът на масонската ложа бил Одеса. Много забавни детайлности ни оповестява създателят, които вършат разказването не изсъхнало историческо четиво, а драматургия, в която кипят живот, усеща, хрумвания. Къде другаде да вземем за пример ще срещнем, че признакът на зидарите е засаждането на бяла акация. Дори Толстой във " Война и мир " приказва, че на героя му Пиер Безухов е предоставено целесъобразно писмо за влизане в Ордена.
Изследването недвусмислено потвърждава ролята на " Филики Етерия " като наднационална организация, изиграла решаваща роля за Българското просвещение. Не можем да подминем и страниците, където се акцентира изключителната заслуга на Брашовската работилница, отпечатала " Рибния буквар " на Петър Берон. Не е пропуснат и приносът и на Иван Селимински, за който са се изразявали, че " Такъв човек би трябвало и на българи, и на турци. " Той основава скрито приятелство в родния си Сливен. Авторът отделя място и отдава полагаемата се дан на възрожденците Палаузов и Априлов от Габрово. Особено забавен е и родът Мустакови от Букурещ.
Георги С. Раковски. БиографииС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Авторът задава въпроса: Как би изглеждала българската история без Георги Стойков Раковски? Много любопитни са превъплъщенията на този народен воин. Той се подвизава под разнообразни имена. През 1841 като млад идва от Цариград в Браила с транспортен съд и е османски гражданин с име Сава Стефанидис. А рожденото му име е Съби Стойков. В Браила е Георгиос С. Македон, а години по-късно приема името, с което е прочут - Георги Раковски. Буен по манталитет и прекарал известно време в свободолюбива Франция, Раковски сменя доста хрумвания, на които да служи и доста обкръжения, с които взаимно си въздействат.
Известно е, че дружно с татко си прекарват в тюрма в Цариград, на което Раковски гледа като на житейски университет. Помощ той получава и от гръцки, и от турски свободни зидари. Например за връзките си с Рашид паша Раковски не приказва, само че може би съблюдава масонския закон за мълчанието. Но е реалност, че е бил непосредствен с доста авторитетни хора от Полша и Сърбия.
Голямо достолепие на проучването е и че всички исторически сбъдвания се преглеждат като частица от общ икономо-политически развой, и то освен на Балканите. Авторът написа за феномена на българския нравствен живот - читалищата. Тази глава от книгата е озаглавена: " Храмът на светлината ". Например индустриалната гражданска война в Западна Европа дава подтик за развиване на крайдунавските градове. И това е и повод тук да се появят тези просветни средища.
Василев обяснява въпроса, че битката за самостоятелна черква малко засенчва значимостта на основаването на тези типично български форми на просветителство - читалищата. И до през днешния ден няма явен отговор на въпроси чие дело са тези читалища, кой е техният незабележим началник, за какво те са идентични в своята благотворителна задача с присъщата линия на Свободното зидарство - дарителството. Спори се кое е първото българско читалище - в Лом, Шумен, Свищов? Авторът преглежда удобната почва за появяването им в историческия подтекст на Кримската война, протичащото се във Влашко, Молдова, Сърбия.
Драган Цанков: Русофоб и русофилС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Това е все един взаимосвързан организъм с каузални връзки между тях. По това историческо време се развива и дружбата на Раковски с различен изтъкнат българин - Драган Цанков. Авторът ще обърне и внимание на един прочут културен факт - труда на Стилиян Чилингиров " Български читалища преди Освобождението ", 1930 година Чилингиров дава сведения за 130 такива просветни средища.
С особена светлина в книгата е огрян и обликът на Бачо Киро, родом от Бяла църква (Горни турчета) и обликът и на Апостола на свободата - Левски.
Изследването приключва с едно резюме. Възраждането е най-светлата страница от историята на България. Това е едно кондензирано историческо време. България още не е съществувала на политическата карта на Европа. И тук е парадоксът - че тя никого не е била толкоз обичана, а залогът е бил " Свобода или гибел ". Не бива да ни убягва и акцентът, който може би е изразен най-точно в следния откъс от Даниел Березняк - " Масонството в Източна Европа ": " Трудът на масона има за последна цел построяването на по-добро и по-просветено общество... ".
Усещането ми е, че тази невидима искра на Възраждането в България е била Божествена. Самото случване на този несравним интервал на възобновление, бурното развиване във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот през XVIII и XIX век в една несвободна страна, каквато е България по това време, би трябвало да е родено от някаква такава искра. А и личностите, посредством които е осъществено Българското възобновление, са огряни и ожарени от нея. Личности като Левски, Раковски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Драган Цанков образуват аурата към протичащото се в приземния обозрим живот, като извеждат като квинтесенция концепциите за независимост, словесност, грамотност. Но в тази книга ще стане дума и за доста по-неизвестни или забравени персони, които са движели напредъка. И какъв по-добър мотив да се написа за тази специфична книга в годината, в която честваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски.
Тази книга разкрива доста незнайни обстоятелства от живота и делото на повече или по-малко известни персони , които по разнообразни способи са свързани с масонството. Масонството в света и България има своя логичност на развиване, има своите спадове и апогеи, само че постоянно служи на една концепция. Както я формулира доктор Хр. М. в сп. " Зидарски обзор ", юни 1924 година: " Връзката сред свободното зидарство и пaтриотизма като най-висша демонстрация на отечестволюбие е очевидна и несъмнена, изключително от ХIX век насам, след възраждането и всеобщото разпространяване на масонството в целия свят ".
Това е книга за върховете - било то личностни или събитийни в националната история , тъй като Възраждането е специфична eпоха в българското летоброене. И се оказва, макар многото проучвания върху този интервал от историята ни, че има какво още да се прибави, обясни или даже да преобърне визиите ни, да се развенчаят канони и клишета.
Ето някои истини от този изчерпателен и безпристрастен, необременен от идеологически щампи интервал. Възраждането ни не е инцидентен развой - то е разследване от замисъла на голям брой хора, обединени от концепцията за българското. Българските възрожденски апостоли не са работили сами. Те са част от пъзела на европейските прогресивни придвижвания - всички подеми в Европа и Азия са резонирали мощно и у нас. Един от акцeнтите на това проучване е историята на първите читалища - легална форма на революционната активност.
Автoрът слага началото на това огромно проучване хронологично с животоописанието на младия духовник от Котел Стойко Владиславов, който прави два преписа на Паисиевата история и ще се трансформира в един от стълбовете на Българското възобновление, прочут под името свещеник Софроний Врачански. Много ще митарства Софроний Врачански в живота си по пътищата земни, по-точно - Господни, и с интуицията на богопомазан ще запише в интимния си дневник - автобиография в 1803-1804 година за Враца: " И приидох в епархия моя, но и тя не е по-долу от пандиза ". За душевната необятна скроеност на епископа тези географски ширини ще са тесни. А локалното население, усещайки огромната разлика сред тях и този богоизбран человек, ще избере да го назовава мъдрец.
По скиталчествата му създателят ще направи аналогията на живота на Софроний Врачански с живота на Левски. Куп въпроси не са изяснени към личността на Софроний и животът му е заслужен за авантюристичен разказ от рода на " Клетниците " на Юго. В това размирно време Софроний даже се крие в турски харем. И това не е пикантерия, а част от дългата броеница на тревожния му и екстраординерен живот.
Личността и делото на Софроний ще се дообогатят още и от това, което създателят по този начин увлекателно ще опише - преплитането на пътищата на също такива хора на словото и вдъхновители на национал-освободителните битки като Антониос Ригас и Осман Пазвантоглу. Така се попълня една празнота, тъй като българската историография не демонстрира огромен интерес към османските управници. Също, обстоятелствата потвърждават, че Софроний Врачански е бил привързан към братската ложа на зидарите на Ригас.
По късно, през видинския си интервал, Софроний написва в два сборника 79 слова с християнско-поучителен темперамент. Но епископът има и един текст, където приканва паството си да дава парите си най-много за обучение на децата си, с което се подрежда измежду великите европейски просветители и свободни зидари. В книгата се преглежда и връзката на Софроний и военачалник Кутузов , което е проявяване на българо-руската масонска дружба. А главната творба на Софроний - житието му - е първата световна творба в българската литература.
На доста места от книгата събитията добиват такава картинност, енигматичност и съдбовност, каквато единствено един кинематографичен изказ би могъл да разкрие в цялост и изразителност.
Началото на втората част в книгата преглежда придвижването за избавление на Гърция и тайното общество, наречено " Филики Етерия ", основано през 1814 година Девизът, изписван на знамената бил " Елефтерия и Танатос " (Свобода или смърт) . Градът на масонската ложа бил Одеса. Много забавни детайлности ни оповестява създателят, които вършат разказването не изсъхнало историческо четиво, а драматургия, в която кипят живот, усеща, хрумвания. Къде другаде да вземем за пример ще срещнем, че признакът на зидарите е засаждането на бяла акация. Дори Толстой във " Война и мир " приказва, че на героя му Пиер Безухов е предоставено целесъобразно писмо за влизане в Ордена.
Изследването недвусмислено потвърждава ролята на " Филики Етерия " като наднационална организация, изиграла решаваща роля за Българското просвещение. Не можем да подминем и страниците, където се акцентира изключителната заслуга на Брашовската работилница, отпечатала " Рибния буквар " на Петър Берон. Не е пропуснат и приносът и на Иван Селимински, за който са се изразявали, че " Такъв човек би трябвало и на българи, и на турци. " Той основава скрито приятелство в родния си Сливен. Авторът отделя място и отдава полагаемата се дан на възрожденците Палаузов и Априлов от Габрово. Особено забавен е и родът Мустакови от Букурещ.
Авторът задава въпроса: Как би изглеждала българската история без Георги Стойков Раковски? Много любопитни са превъплъщенията на този народен воин. Той се подвизава под разнообразни имена. През 1841 като млад идва от Цариград в Браила с транспортен съд и е османски гражданин с име Сава Стефанидис. А рожденото му име е Съби Стойков. В Браила е Георгиос С. Македон, а години по-късно приема името, с което е прочут - Георги Раковски. Буен по манталитет и прекарал известно време в свободолюбива Франция, Раковски сменя доста хрумвания, на които да служи и доста обкръжения, с които взаимно си въздействат.
Известно е, че дружно с татко си прекарват в тюрма в Цариград, на което Раковски гледа като на житейски университет. Помощ той получава и от гръцки, и от турски свободни зидари. Например за връзките си с Рашид паша Раковски не приказва, само че може би съблюдава масонския закон за мълчанието. Но е реалност, че е бил непосредствен с доста авторитетни хора от Полша и Сърбия.
Голямо достолепие на проучването е и че всички исторически сбъдвания се преглеждат като частица от общ икономо-политически развой, и то освен на Балканите. Авторът написа за феномена на българския нравствен живот - читалищата. Тази глава от книгата е озаглавена: " Храмът на светлината ". Например индустриалната гражданска война в Западна Европа дава подтик за развиване на крайдунавските градове. И това е и повод тук да се появят тези просветни средища.
Василев обяснява въпроса, че битката за самостоятелна черква малко засенчва значимостта на основаването на тези типично български форми на просветителство - читалищата. И до през днешния ден няма явен отговор на въпроси чие дело са тези читалища, кой е техният незабележим началник, за какво те са идентични в своята благотворителна задача с присъщата линия на Свободното зидарство - дарителството. Спори се кое е първото българско читалище - в Лом, Шумен, Свищов? Авторът преглежда удобната почва за появяването им в историческия подтекст на Кримската война, протичащото се във Влашко, Молдова, Сърбия.
Това е все един взаимосвързан организъм с каузални връзки между тях. По това историческо време се развива и дружбата на Раковски с различен изтъкнат българин - Драган Цанков. Авторът ще обърне и внимание на един прочут културен факт - труда на Стилиян Чилингиров " Български читалища преди Освобождението ", 1930 година Чилингиров дава сведения за 130 такива просветни средища.
С особена светлина в книгата е огрян и обликът на Бачо Киро, родом от Бяла църква (Горни турчета) и обликът и на Апостола на свободата - Левски.
Изследването приключва с едно резюме. Възраждането е най-светлата страница от историята на България. Това е едно кондензирано историческо време. България още не е съществувала на политическата карта на Европа. И тук е парадоксът - че тя никого не е била толкоз обичана, а залогът е бил " Свобода или гибел ". Не бива да ни убягва и акцентът, който може би е изразен най-точно в следния откъс от Даниел Березняк - " Масонството в Източна Европа ": " Трудът на масона има за последна цел построяването на по-добро и по-просветено общество... ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ