Първо либерализиране на неизбежната отбрана. А после курсове по стрелба ли?
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле ".
" Обединените патриоти " съумяха да вкарат предизборно закона за либерализиране на неизбежната защита. На първо четене Народното събрание одобри инициираните от национал-популистите промени в Наказателния кодекс, съгласно които отбраняващ се жител няма да носи наказателна отговорност за дейностите си, когато " нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище ", както и когато " нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".
Ако в българския парламент имаше същинска съпротива, тя евентуално щеше да означи, че щом едно ръководство разчита на саморазправата, то тотално се е провалило в обезпечаването на публичен ред и сигурност. Само че съпротива няма.
Брутализъм. Във всички хрумвания на " патриотите ".
Ако така наречен " патриоти " продължат да бъдат нужни за крепене на държавното управление, те надали ще спрат дотук. Вероятно на идващите избори ще се улесни носенето на оръжие, на по-следващите ще се провеждат курсове по пукотевица за бабите по селата и още, и още...
Във всичките хрумвания на тези хора участва брутализъм. Ако ще вземат решение въпросите на опазването на здравето, първото, за което се сещат, е да вкарат в пандиза някакви лекари или инвалиди-мошеници. Ако ще вървят в Европейския парламент, непроменяемо дават обещание, че ще тропат по масата, ще се инатят, ще отхвърлят всевъзможни договаряния и взаимни отстъпки. Така е и в областта на правораздаването - единственото, което им хрумва, е да усилват наказванията.
През предишния век в Англия бесели на площада домашните помощници за едно откраднато пени - с тези свои думи Валери Симеонов изложи забавна визия за правото. Той можеше да се позове и на други времена - да вземем за пример когато са разпъвали хората на кръст или са ги набивали на прът. Можеше да се позове и на някои ислямски страни, в които и през днешния ден към момента режат ръце. Да, съществува и такава версия на правораздаването, прилагана в предмодерните общества. Те не са задоволително добре проведени, което не разрешава на властта да улавя всеки извършител - множеството нарушители в никакъв случай няма да бъдат наказани. Но пък който бъде заловен, се подлага показно на ужасни страдания за наставление. Новото време трансформира този модел: с помощта на все по-добрия надзор, наблюдението, териториалните регистри, научните способи и прочие, наклонността е все по-голяма част от нарушителите да се залавят. Затова пък наказването губи своя зрелищен темперамент: наказаният потъва в пандиза, не чуваме за него, забравяме го. От историята знаем, че този втори модел е надалеч по-успешен.
Връщане към Средновековието?
Очевидно неуспехът на българските институции кара популистите да мечтаят за връщане към Средновековието. С тази разлика, че показните санкции през днешния ден се случват не на площада, а в медиите, които препредават неуморно фрагменти като белезниците на Десислава Иванчева. Няма правосъдно решение, което да не е оспорвано, осмивано, посрещнато с улични митинги, а това кара политиците зрелищно да стягат законите. Законът като възмездие - не е ли това оксиморон?
Да, тематиката за отмъщението се завърна в нашето общество. Помагат холивудските трилъри, в които героят нормално губи доверие в полицията и се хваща самичък да изтреби негодниците; оказват помощ обществените мрежи, които подкопават всевъзможни престижи. Какво ни чака, когато вместо в доверие и разсъдък стартираме да живеем в боязън и ненавист? Виждаме го в Америка - в тази свръх-въоръжена страна периодичен някой изперква, нахлува в някое учебно заведение и изпозастрелва децата. Само си представете по какъв начин ще си вървим на посетители, в случай че знаем, че оня е в правото си да ме убие, тъй като съм проникнал в парцела му след залез слънце - дали пък през вчерашния ден нещо го ядосах? Редовият български расист евентуално си показва, че по този закон българите ще могат да избиват ромите. Но дано се опита да си показа и другата догадка - роми избиват българи, да вземем за пример рокерите, пристигнали да ги тормозят в гетото. Когато всички стартират да се избиват, няма да е по-добре. Редът в обществото допуска омиротворяване на междучовешките връзките. А настройките на българските законодатели вървят таман в противоположната посока.
Популизмът в правото е доста рисков
Учените от дълго време са открили, че увеличението на наказванията не води до понижаване на престъпността - тя е резултат от систематичното и проведено деяние на правоохранителните органи. Смъртното наказване не понижава закононарушенията, а отвързва дееца от човешкия свят и го радикализира, тъй като няма какво да губи. Въоръжаването на популацията не оказва помощ на слабите да се пазят, тъкмо назад - то оказва помощ на мощните да постановат волята си, тъй като точно те умеят да си служат с оръжие.
Надявам се, че сред първо и второ четене този законопроект ще бъде анулиран или най-малко значително редактиран. През 1997 Конституционният съд анулира един опит за разширение на неизбежната защита. Главното е да разберем, че популизмът в областта на правото е извънредно рисков. Там би трябвало водещ да е разсъдъкът, а не пристрастеностите и политическата агитация.
" Обединените патриоти " съумяха да вкарат предизборно закона за либерализиране на неизбежната защита. На първо четене Народното събрание одобри инициираните от национал-популистите промени в Наказателния кодекс, съгласно които отбраняващ се жител няма да носи наказателна отговорност за дейностите си, когато " нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище ", както и когато " нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".
Ако в българския парламент имаше същинска съпротива, тя евентуално щеше да означи, че щом едно ръководство разчита на саморазправата, то тотално се е провалило в обезпечаването на публичен ред и сигурност. Само че съпротива няма.
Брутализъм. Във всички хрумвания на " патриотите ".
Ако така наречен " патриоти " продължат да бъдат нужни за крепене на държавното управление, те надали ще спрат дотук. Вероятно на идващите избори ще се улесни носенето на оръжие, на по-следващите ще се провеждат курсове по пукотевица за бабите по селата и още, и още...
Във всичките хрумвания на тези хора участва брутализъм. Ако ще вземат решение въпросите на опазването на здравето, първото, за което се сещат, е да вкарат в пандиза някакви лекари или инвалиди-мошеници. Ако ще вървят в Европейския парламент, непроменяемо дават обещание, че ще тропат по масата, ще се инатят, ще отхвърлят всевъзможни договаряния и взаимни отстъпки. Така е и в областта на правораздаването - единственото, което им хрумва, е да усилват наказванията.
През предишния век в Англия бесели на площада домашните помощници за едно откраднато пени - с тези свои думи Валери Симеонов изложи забавна визия за правото. Той можеше да се позове и на други времена - да вземем за пример когато са разпъвали хората на кръст или са ги набивали на прът. Можеше да се позове и на някои ислямски страни, в които и през днешния ден към момента режат ръце. Да, съществува и такава версия на правораздаването, прилагана в предмодерните общества. Те не са задоволително добре проведени, което не разрешава на властта да улавя всеки извършител - множеството нарушители в никакъв случай няма да бъдат наказани. Но пък който бъде заловен, се подлага показно на ужасни страдания за наставление. Новото време трансформира този модел: с помощта на все по-добрия надзор, наблюдението, териториалните регистри, научните способи и прочие, наклонността е все по-голяма част от нарушителите да се залавят. Затова пък наказването губи своя зрелищен темперамент: наказаният потъва в пандиза, не чуваме за него, забравяме го. От историята знаем, че този втори модел е надалеч по-успешен.
Връщане към Средновековието?
Очевидно неуспехът на българските институции кара популистите да мечтаят за връщане към Средновековието. С тази разлика, че показните санкции през днешния ден се случват не на площада, а в медиите, които препредават неуморно фрагменти като белезниците на Десислава Иванчева. Няма правосъдно решение, което да не е оспорвано, осмивано, посрещнато с улични митинги, а това кара политиците зрелищно да стягат законите. Законът като възмездие - не е ли това оксиморон?
Да, тематиката за отмъщението се завърна в нашето общество. Помагат холивудските трилъри, в които героят нормално губи доверие в полицията и се хваща самичък да изтреби негодниците; оказват помощ обществените мрежи, които подкопават всевъзможни престижи. Какво ни чака, когато вместо в доверие и разсъдък стартираме да живеем в боязън и ненавист? Виждаме го в Америка - в тази свръх-въоръжена страна периодичен някой изперква, нахлува в някое учебно заведение и изпозастрелва децата. Само си представете по какъв начин ще си вървим на посетители, в случай че знаем, че оня е в правото си да ме убие, тъй като съм проникнал в парцела му след залез слънце - дали пък през вчерашния ден нещо го ядосах? Редовият български расист евентуално си показва, че по този закон българите ще могат да избиват ромите. Но дано се опита да си показа и другата догадка - роми избиват българи, да вземем за пример рокерите, пристигнали да ги тормозят в гетото. Когато всички стартират да се избиват, няма да е по-добре. Редът в обществото допуска омиротворяване на междучовешките връзките. А настройките на българските законодатели вървят таман в противоположната посока.
Популизмът в правото е доста рисков
Учените от дълго време са открили, че увеличението на наказванията не води до понижаване на престъпността - тя е резултат от систематичното и проведено деяние на правоохранителните органи. Смъртното наказване не понижава закононарушенията, а отвързва дееца от човешкия свят и го радикализира, тъй като няма какво да губи. Въоръжаването на популацията не оказва помощ на слабите да се пазят, тъкмо назад - то оказва помощ на мощните да постановат волята си, тъй като точно те умеят да си служат с оръжие.
Надявам се, че сред първо и второ четене този законопроект ще бъде анулиран или най-малко значително редактиран. През 1997 Конституционният съд анулира един опит за разширение на неизбежната защита. Главното е да разберем, че популизмът в областта на правото е извънредно рисков. Там би трябвало водещ да е разсъдъкът, а не пристрастеностите и политическата агитация.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ