На кого му пука за решенията на Конституционния съд
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Анализът е препубликуван от
Публично знае се, че в болшинството си политическата класа е формирана или от юридически малокултурни лица, или от откровени правни нихилисти, в това число такива с дипломи за юридическо обучение. С доста редки изключения, на тези хора не им пука за решенията на Конституционния съд (КС).
Конституционният съд не е част от правосъдната система на Република България, само че това не е знание, станало известно на прекалено много хора.
Конституционен съд не може да анулира решенията на общите съдилища, нито на профилираните административни съдилища. Решенията на Конституционния съд не могат да се извършват наложително - от правосъден реализатор, обществен реализатор или различен орган за реализиране на насила.
Последиците от оповестените за противоконституционни актове се уреждат от органа, който е издал нарушаващия конституцията акт. Ако пожелае.
Колко пъти органът, който е създател на противоконституционния акт, е отстранил правните последствия от противоконституционните актове? Колко пъти това е направено добросъвестно и пълноценно? Това са въпроси, на които страната няма и към този момент няма желание да даде явен отговор.
Същевременно институционалното ежедневие показва по какъв начин политиците се възползват от пожелателния темперамент на законовата наредба за осъществяване на решенията на Конституционния съд.
За едното уволняване
Показателен образец е решението на Народното събрание (НС) за споразумяване на последствията от Решение № 5 по конституционно дело № 5/2023 година, с което съдът разгласи единомислещо за противоконституционно уволнението на (решение на Народно събрание от м. февруари на 2023 г.).
Вместо да се съобрази с разпоредбите за пояснение на чл.22 от Закона за Конституционния съд, Народното събрание с ново противоконституционно решение осуети възобновяване на правното състояние преди приемане на порочното решение.
Вродената или добита нетърпимост към " неуместните " решения на Конституционния съд се демонстрира освен в решенията на Народното събрание, само че и в законодателната му активност. Най-дразнеща е лекотата на основаване на закони със " подмолна цел " - такива, които декларират като своя основна цел едно, а преследват нещо прикрито за публиката.
Доскоро това беше " запазена марка " за така наречен прокурорско законодателство от времето на ръководството на ГЕРБ. Примери премного - от законодателството за Специализирания углавен съд, през това за " гражданската конфискация " и се стигне до ограничението на правото на частна благосъстоятелност в отчуждителните процедури или събирането на частните държавни вземания посредством други насилствени ограничения.
Пътните санкции
Упорството да се " изобретяват " все нови и нови насилствени ограничения и средства за повишение събираемостта на санкциите по Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП) под всевъзможни привидни цели е най-очебийно. Защото е най-прозрачно. То бе и основанието, въз основа на което Конституционният съд за първи път в практиката си (решение № 3 по к.д. № 11/2020 г.) да одобри, че е фалшифицирана задачата на закона и има разлика сред прокламирана и действителна цел. Той намира неоправдателно както подменянето на задачите, по този начин и опита посредством прикриването на действителната цел да се реализира въвеждането на ново, несъществуващо административно наказване или мярка за насила. Така бяха оповестени за противоконституционни нормите на чл.171 от ЗДвП, които предвиждаха ограничение на правото на благосъстоятелност върху моторни транспортни средства (МПС) като мярка за реализиране на по-висока събираемост на неплатените санкции.
С ново решение (№6 от 29.06.2023 г.) постановено по конституционно дело № 7/2023 година, Конституционният съд разгласи за противоконституционна нормата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, която ограничаваше правото на жителите да получат шофьорска брошура или препис от нея преди да погасят отговорностите за санкции.
Мотивите на съда са безапелационни, че с оспорената наредба законодателят заобикаля планувания в закона ред за осъществяване на обществени вземания за санкции, като планува глоба при несъблюдение на парично обвързване за несъществуващо административно нарушаване.
Така на процедура лимитира упражняването на правото на жителите да се придвижват свободно по територията на страната и да напущат нейните лимити (чл. 35, алинея 1 от конституцията).
Съществена за съответния случай е преценката дали поначало законодателната цел, обусловила приемането на оспорената наредба, е законна от позиция на главния закон. Дали въведеното ограничаване е неотложно, уместно и пропорционално правно средство за реализиране на визирания в Конституцията резултат в изискванията на демократичното общество, което уравновесено би трябвало да пази правата и свободите на индивида и обществения интерес.
Такъв интерес в съответния случай, поради изложеното нагоре, не е налице, тъй като без да обезпечава дейно сигурността на придвижването по пътищата, наредбата цели само по-лесното събиране на вземанията от санкции.
По - ясно и разбираемо мъчно може да бъде казано. Съдебното присъждане по цитираните две решения има единствено едно значение - цялостна и непрекъсната възбрана за законодателя да прикрива действителните си цели зад видимо " благопристойни ", само че лишени от опора в публичния интерес цели.
Но това не е задоволително
Очевидно тази възбрана не е задоволителна за членовете на законодателното тяло. Съдя за това по едно изречение от известието от 25 юли т.г. под заглавие " След среща при министъра на вътрешните работи Калин Стоянов: Изпълнителната, законодателната и правосъдната власт сплотяват старания за възстановяване на пътната сигурност. "
За да избегна всяка опция за недоразбиране го изтъквам: " Предлагаме, в случай че имаш връчени и влезнали в действие санкции, да не можеш да минаваш механически обзор ". Изявлението е на депутат, а някакъв чичко обикаля по малките екрани и изяснява, че се търси консенсус за законодателни промени в същия смисъл.
И всичко това за едни санкции...
Представете си какво се прави с доста по-сложните и не толкоз " транспарантни " законопроекти. Например, този на ГЕРБ за противопоставяне на корупцията, който планува, ни в чеп, ни в ръкав, въвеждането на специфични разследващи средства в административна процедура за определяне на нелегално добито имущество.
И добре прикритото тройно подставяне на режима на така наречен гражданска конфискация в същия план. Тройно, тъй като зад формалното опазване на досегашния режим се прикрива провеждането на откровена наказателна конфискация - на предмет, средства и облаги от закононарушения, прикрива се експроприацията на частна благосъстоятелност без опция за определяне на пропорция и законна цел и се маскира заобикалянето на конституционния принцип за персоналната юридическа отговорност.
За страдание, действителността не ни сервира никакви признаци за проверка на описаното държание на членовете на законодателния орган. В същото време се ускорява усещането, че преглеждат Правото единствено като инструмент за реализиране на единични или непосредствени стопански и обществени цели, а не като източник и рамка на своята власт и подготвеност. Поради това се отнасят с неуважение към решенията на Конституционния съд и вършат нескончаеми опити да ги саботират, заобиколят или обезсмислят.
Правният ред на Република България не може постоянно да търпи сходно държание. То го провокира и торпилира, прави го опровержителен на правилата на правовата страна. За токова държание те носят отговорност и сметка би трябвало да им бъде потърсена. Колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Анализът е препубликуван от
Публично знае се, че в болшинството си политическата класа е формирана или от юридически малокултурни лица, или от откровени правни нихилисти, в това число такива с дипломи за юридическо обучение. С доста редки изключения, на тези хора не им пука за решенията на Конституционния съд (КС).
Конституционният съд не е част от правосъдната система на Република България, само че това не е знание, станало известно на прекалено много хора.
Конституционен съд не може да анулира решенията на общите съдилища, нито на профилираните административни съдилища. Решенията на Конституционния съд не могат да се извършват наложително - от правосъден реализатор, обществен реализатор или различен орган за реализиране на насила.
Последиците от оповестените за противоконституционни актове се уреждат от органа, който е издал нарушаващия конституцията акт. Ако пожелае.
Колко пъти органът, който е създател на противоконституционния акт, е отстранил правните последствия от противоконституционните актове? Колко пъти това е направено добросъвестно и пълноценно? Това са въпроси, на които страната няма и към този момент няма желание да даде явен отговор.
Същевременно институционалното ежедневие показва по какъв начин политиците се възползват от пожелателния темперамент на законовата наредба за осъществяване на решенията на Конституционния съд.
За едното уволняване
Показателен образец е решението на Народното събрание (НС) за споразумяване на последствията от Решение № 5 по конституционно дело № 5/2023 година, с което съдът разгласи единомислещо за противоконституционно уволнението на (решение на Народно събрание от м. февруари на 2023 г.).
Вместо да се съобрази с разпоредбите за пояснение на чл.22 от Закона за Конституционния съд, Народното събрание с ново противоконституционно решение осуети възобновяване на правното състояние преди приемане на порочното решение.
Вродената или добита нетърпимост към " неуместните " решения на Конституционния съд се демонстрира освен в решенията на Народното събрание, само че и в законодателната му активност. Най-дразнеща е лекотата на основаване на закони със " подмолна цел " - такива, които декларират като своя основна цел едно, а преследват нещо прикрито за публиката.
Доскоро това беше " запазена марка " за така наречен прокурорско законодателство от времето на ръководството на ГЕРБ. Примери премного - от законодателството за Специализирания углавен съд, през това за " гражданската конфискация " и се стигне до ограничението на правото на частна благосъстоятелност в отчуждителните процедури или събирането на частните държавни вземания посредством други насилствени ограничения.
Пътните санкции
Упорството да се " изобретяват " все нови и нови насилствени ограничения и средства за повишение събираемостта на санкциите по Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП) под всевъзможни привидни цели е най-очебийно. Защото е най-прозрачно. То бе и основанието, въз основа на което Конституционният съд за първи път в практиката си (решение № 3 по к.д. № 11/2020 г.) да одобри, че е фалшифицирана задачата на закона и има разлика сред прокламирана и действителна цел. Той намира неоправдателно както подменянето на задачите, по този начин и опита посредством прикриването на действителната цел да се реализира въвеждането на ново, несъществуващо административно наказване или мярка за насила. Така бяха оповестени за противоконституционни нормите на чл.171 от ЗДвП, които предвиждаха ограничение на правото на благосъстоятелност върху моторни транспортни средства (МПС) като мярка за реализиране на по-висока събираемост на неплатените санкции.
С ново решение (№6 от 29.06.2023 г.) постановено по конституционно дело № 7/2023 година, Конституционният съд разгласи за противоконституционна нормата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, която ограничаваше правото на жителите да получат шофьорска брошура или препис от нея преди да погасят отговорностите за санкции.
Мотивите на съда са безапелационни, че с оспорената наредба законодателят заобикаля планувания в закона ред за осъществяване на обществени вземания за санкции, като планува глоба при несъблюдение на парично обвързване за несъществуващо административно нарушаване.
Така на процедура лимитира упражняването на правото на жителите да се придвижват свободно по територията на страната и да напущат нейните лимити (чл. 35, алинея 1 от конституцията).
Съществена за съответния случай е преценката дали поначало законодателната цел, обусловила приемането на оспорената наредба, е законна от позиция на главния закон. Дали въведеното ограничаване е неотложно, уместно и пропорционално правно средство за реализиране на визирания в Конституцията резултат в изискванията на демократичното общество, което уравновесено би трябвало да пази правата и свободите на индивида и обществения интерес.
Такъв интерес в съответния случай, поради изложеното нагоре, не е налице, тъй като без да обезпечава дейно сигурността на придвижването по пътищата, наредбата цели само по-лесното събиране на вземанията от санкции.
По - ясно и разбираемо мъчно може да бъде казано. Съдебното присъждане по цитираните две решения има единствено едно значение - цялостна и непрекъсната възбрана за законодателя да прикрива действителните си цели зад видимо " благопристойни ", само че лишени от опора в публичния интерес цели.
Но това не е задоволително
Очевидно тази възбрана не е задоволителна за членовете на законодателното тяло. Съдя за това по едно изречение от известието от 25 юли т.г. под заглавие " След среща при министъра на вътрешните работи Калин Стоянов: Изпълнителната, законодателната и правосъдната власт сплотяват старания за възстановяване на пътната сигурност. "
За да избегна всяка опция за недоразбиране го изтъквам: " Предлагаме, в случай че имаш връчени и влезнали в действие санкции, да не можеш да минаваш механически обзор ". Изявлението е на депутат, а някакъв чичко обикаля по малките екрани и изяснява, че се търси консенсус за законодателни промени в същия смисъл.
И всичко това за едни санкции...
Представете си какво се прави с доста по-сложните и не толкоз " транспарантни " законопроекти. Например, този на ГЕРБ за противопоставяне на корупцията, който планува, ни в чеп, ни в ръкав, въвеждането на специфични разследващи средства в административна процедура за определяне на нелегално добито имущество.
И добре прикритото тройно подставяне на режима на така наречен гражданска конфискация в същия план. Тройно, тъй като зад формалното опазване на досегашния режим се прикрива провеждането на откровена наказателна конфискация - на предмет, средства и облаги от закононарушения, прикрива се експроприацията на частна благосъстоятелност без опция за определяне на пропорция и законна цел и се маскира заобикалянето на конституционния принцип за персоналната юридическа отговорност.
За страдание, действителността не ни сервира никакви признаци за проверка на описаното държание на членовете на законодателния орган. В същото време се ускорява усещането, че преглеждат Правото единствено като инструмент за реализиране на единични или непосредствени стопански и обществени цели, а не като източник и рамка на своята власт и подготвеност. Поради това се отнасят с неуважение към решенията на Конституционния съд и вършат нескончаеми опити да ги саботират, заобиколят или обезсмислят.
Правният ред на Република България не може постоянно да търпи сходно държание. То го провокира и торпилира, прави го опровержителен на правилата на правовата страна. За токова държание те носят отговорност и сметка би трябвало да им бъде потърсена. Колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ