Митрополит Кирил спасява 612 евреи от Пловдив
Днешната дата България отбелязва като Ден на Холокоста - геноцида над 6 милиона европейски евреи през Втората международна война. Това е било част от стратегия за целеустремено заличаване, планувана и изпълнена от нацистка Германия. Пловдивският митрополит Кирил остава в историята със съпротивата против депортирането на евреи, до момента в който българските власти съдействат за ликвидирането им.
Антиеврейската политика в България стартира през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за отбрана на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо против него. Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове, вкарва забрани за практикуване на избрани специалности и владение на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени за носят „ Давидови значки “ за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, неразрешено им е да се движат по някои улици. По половин година мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „ трудови лагери “.
Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е национализирана. Наложеният еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв..
Решението за заличаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите страни е взето през 1942 г. Тогава стартира всеобщо депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските ограничения у нас е предоставено на основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси, управлявано от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.
На 2 март на Комисарството е предоставено да провежда изселване на 20 000 евреи от „ новоосвободените земи “. На 4 март 1943 година стартира депортиране от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.
В Пловдив 612 души евреи са арестувани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, откакто митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че не бъдат освободени.
Междувременно в страната се надига вълна от възмущение. 42 депутати отпред с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските дейности. Самото държавно управление стопира депортирането. Българската православна черква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на държавното управление. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията. Антиеврейското законодателство е анулирано през септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев.
Антиеврейската политика в България стартира през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за отбрана на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо против него. Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове, вкарва забрани за практикуване на избрани специалности и владение на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени за носят „ Давидови значки “ за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, неразрешено им е да се движат по някои улици. По половин година мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „ трудови лагери “.
Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е национализирана. Наложеният еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв..
Решението за заличаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите страни е взето през 1942 г. Тогава стартира всеобщо депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските ограничения у нас е предоставено на основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси, управлявано от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.
На 2 март на Комисарството е предоставено да провежда изселване на 20 000 евреи от „ новоосвободените земи “. На 4 март 1943 година стартира депортиране от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.
В Пловдив 612 души евреи са арестувани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, откакто митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че не бъдат освободени.
Междувременно в страната се надига вълна от възмущение. 42 депутати отпред с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските дейности. Самото държавно управление стопира депортирането. Българската православна черква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на държавното управление. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията. Антиеврейското законодателство е анулирано през септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ