Две легендарни китари
Днешната дата – 31 март е датата на злощастната „ гибел “ на една китара, безжалостно подпалена в именитата лондонска зала „ Астория ”. 25-годишният тогава Джими Хендрикс взема решение да притегли вниманието на публиката с акта на запалването. Идеята не е негова, идва от публицист и продуцент.
Така след осъществяването на песента Fire запалил инструмента, съумял да изкара до края на концерта с различен, само че след това лекували раните му в болница. Хендрикс пали китара и на фестивала в Монтерей по-късно през същата година.
За нея той споделя: „ Реших да разруша китарата си като знак на жертвоприношение. Жертваш нещата, които обичаш. Аз обичам китарата си ”.
Запалената китара от „ Астория ” бе продадена на търг през 2008 година за над 450 хиляди $. За съпоставяне - първата акустична китара, с която Джими се снабдява, когато е на 15 години, коствала по това време 5 $.
Китарите на Хендрикс са доста, някои имат нежеланата орис да бъдат откраднати, други са изцяло унищожени. Част от тях Джими подарява - на музиканти като Били Гибънс от ZZ Top и на Франк Запа.
На днешния ден през 1955-а се ражда Ангъс Йънг, китаристът и съосновател на AC/DC, който носи прозвището „ Богът на китарата ”.
Ако се питате за какво братята Ангъс и Малкълм, които - напълно млади и зелени - вършат тайфа, са я кръстили тъкмо по този начин: поради надпис на шевната машина на сестра им Маргарет.
За разлика от Джими Хендрикс, въпреки и мощно повлиян от него, Ангъс има малко по-различно отношение към китарите. Първата била втора ръка, подарък от майка му . Получава я през 1967-а, същата година, в която Джими възпламенява своите китари в „ Астория ” и на фестивала в Монтерей.
Марката оттогава е желаната от Ангъс и през днешния ден, производителите даже са му създали китара на негово име.
В изявление от 10 ноември предходната година за „ Тайни ТВ “ в Копенхаген, Ангъс Йънг споделя за това, което го сближава с Хендрикс и доста други музиканти от едни като че ли прекомерно златни и прекомерно далечни години на 20 век.
„ Още когато бях в ранните си тийнейджърски години - на 13-14, музиката мощно ме вълнуваше. Като се връщам обратно във времето, за това, което ми харесваше в музиката, трябваше да очаквам цяла нощ. Тогава, към 2 часа сутринта по радиото имаше водещ, който пускаше рок . Беше американец. Аз си имах едно малко радио, седях си в леглото и се будех единствено поради този човек. А той пускаше най-новите части. Така слушах Хендрикс, „ Крийм “, „ Цепелин “ и други сходни реализатори. “
Любимецът обаче е един, паметен и неосъществим за Ангъс Йънг на тринайсет, а и до през днешния ден – на 66:
„ Джими Хендрикс! Когато чух Purple Haze, това беше най-хубавото. Бях толкоз разчувствуван. Мислех си: по какъв начин ще науча повече за Джими Хендрикс? Търсех на всички места, ходех в магазини за списания и питах дали имат списание от Англия, тъй като знаех, че е в Лондон. Намерих дребна фотография на този пич с китара и си помислих: „ Леле! Искам да наподобявам толкоз крепко! “.
„ Само се пробвам да ви предам вълнението на това време и към момента го усещам мощно. Цял живот се връщам към него. Когато изляза на сцената, възприятието е същото. Свиря на новото хлапе, което е на 13 или 14, което в никакъв случай не ме е виждало до момента. ОК, обичам и по-възрастните, само че те са ме виждали, знаят ме. Но новото дете - не съм го виждал до момента и би трябвало да го впечатля. Ето това ме зарежда. Само това ми би трябвало - да виждам млади лица. Така не преставам напред! “
Така след осъществяването на песента Fire запалил инструмента, съумял да изкара до края на концерта с различен, само че след това лекували раните му в болница. Хендрикс пали китара и на фестивала в Монтерей по-късно през същата година.
За нея той споделя: „ Реших да разруша китарата си като знак на жертвоприношение. Жертваш нещата, които обичаш. Аз обичам китарата си ”.
Запалената китара от „ Астория ” бе продадена на търг през 2008 година за над 450 хиляди $. За съпоставяне - първата акустична китара, с която Джими се снабдява, когато е на 15 години, коствала по това време 5 $.
Китарите на Хендрикс са доста, някои имат нежеланата орис да бъдат откраднати, други са изцяло унищожени. Част от тях Джими подарява - на музиканти като Били Гибънс от ZZ Top и на Франк Запа.
На днешния ден през 1955-а се ражда Ангъс Йънг, китаристът и съосновател на AC/DC, който носи прозвището „ Богът на китарата ”.
Ако се питате за какво братята Ангъс и Малкълм, които - напълно млади и зелени - вършат тайфа, са я кръстили тъкмо по този начин: поради надпис на шевната машина на сестра им Маргарет.
За разлика от Джими Хендрикс, въпреки и мощно повлиян от него, Ангъс има малко по-различно отношение към китарите. Първата била втора ръка, подарък от майка му . Получава я през 1967-а, същата година, в която Джими възпламенява своите китари в „ Астория ” и на фестивала в Монтерей.
Марката оттогава е желаната от Ангъс и през днешния ден, производителите даже са му създали китара на негово име.
В изявление от 10 ноември предходната година за „ Тайни ТВ “ в Копенхаген, Ангъс Йънг споделя за това, което го сближава с Хендрикс и доста други музиканти от едни като че ли прекомерно златни и прекомерно далечни години на 20 век.
„ Още когато бях в ранните си тийнейджърски години - на 13-14, музиката мощно ме вълнуваше. Като се връщам обратно във времето, за това, което ми харесваше в музиката, трябваше да очаквам цяла нощ. Тогава, към 2 часа сутринта по радиото имаше водещ, който пускаше рок . Беше американец. Аз си имах едно малко радио, седях си в леглото и се будех единствено поради този човек. А той пускаше най-новите части. Така слушах Хендрикс, „ Крийм “, „ Цепелин “ и други сходни реализатори. “
Любимецът обаче е един, паметен и неосъществим за Ангъс Йънг на тринайсет, а и до през днешния ден – на 66:
„ Джими Хендрикс! Когато чух Purple Haze, това беше най-хубавото. Бях толкоз разчувствуван. Мислех си: по какъв начин ще науча повече за Джими Хендрикс? Търсех на всички места, ходех в магазини за списания и питах дали имат списание от Англия, тъй като знаех, че е в Лондон. Намерих дребна фотография на този пич с китара и си помислих: „ Леле! Искам да наподобявам толкоз крепко! “.
„ Само се пробвам да ви предам вълнението на това време и към момента го усещам мощно. Цял живот се връщам към него. Когато изляза на сцената, възприятието е същото. Свиря на новото хлапе, което е на 13 или 14, което в никакъв случай не ме е виждало до момента. ОК, обичам и по-възрастните, само че те са ме виждали, знаят ме. Но новото дете - не съм го виждал до момента и би трябвало да го впечатля. Ето това ме зарежда. Само това ми би трябвало - да виждам млади лица. Така не преставам напред! “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ