Днес ще Ви разкажем история на животновъди от района на

Днес ще Ви разкажем история на животновъди от региона на Гоце Делчев – тази на Ахмед и Диана от с. Дебрен.

Интервюто се организира в един дъждовен летен ден, само че пък беше заредено с доста въодушевление, до момента в който това сплотено семейство с усмивка ни разказваше за перипетиите, които са претърпели и оставили зад тила си.

Има ли място за диджеи в българското говедовъдство и до каква степен държавническо е отношението на държавните чиновници към хора, които желаят да се занимават с това, дано чуем от историята на „ Фермата на Ахмед и Диана “:

– Здравейте, апелирам представете се накратко.

Диана: – Здравейте! Аз съм Диана Вранчева и съм на 40 години. Във „ Фермата на Ахмед и Диана “, както тук е известна, работя повече от 6 години.

Ахмед: – Аз съм Ахмед Вранчев и съм на 44 години, от с. Дебрен. Нося отглеждането на животни в гените си, защото татко ми е потомствен животновъд, който отглеждаше овце.

През 2009 година се върнахме от Англия и взехме решение да се захванем с крави за мляко. По говедовъдството се запалихме точно там… Работехме в стопанства, които отглеждат ягоди, само че в региона имаше доста говедовъдни ферми и ние постоянно ги посещавахме. Животните в тях бяха страхотни, главно от породите Херефорд и Абърдийн, само че всички бяха селектирани. Виждахме ги на всички места по ливадите в близост. Същата година работата ни в Англия не потръгна – сезонът беше доста слаб и останахме там едвам 3 месеца. Бяхме оставили 6-месечната си щерка тук и просто нямаше по какъв начин да търсим занапред друга работа.

Баща ми тук си отглеждаше овце и 3 крави. Като се върнахме научихме за програмата „ Млад фермер “ и небрежно взехме решение да аплайваме. Закупихме още 5 крави от порода „ сбирщайн “ (смее се ) – по този начин известна по това време тук в района!

– А Вие Диана по какъв начин погледнахте на тази концепция първоначално?

Диана: – Аз го поддържах, несъмнено, както съм правила постоянно и както считам, че е редно да се случва в едно семейство. Но аз се включих в работата на много по-късен стадий. В началото поддръжката ми беше чисто морална и нямах въобще желание да оказвам помощ във фермата, която тогава в действителност не беше и плантация – гледахме ги на поляната до къщата, където живеехме. До този миг бях ангажирана главно с грижите за децата. Безпаричието ни беше принудило да заминем за Англия, с цел да осигурим някаква сигурност на фамилията, само че и това не беше нашият път, а очевидно единствено стъпка към това, което в действителност ни очакваше.

– Какво се случи, откакто закупихте първите животни?

Ахмед: – Всичко беше доста неподготвено първоначално. Събрахме моите нови селски крави с трите на татко ми и започнахме, без да разбирам, в дословния смисъл, каквото и да било. Имаше построен единствено един заслон, а аз преди този момент 15 години бях работил като дисководещ по нощни заведения и клубове.

Решихме да аплайваме по въпросната стратегия за „ Млад фермер “ мярка 6. 1. Оказа се обаче, че без обор по член 137 не можем да аплайваме. С течение на времето, съвсем 2 години, се отказахме от тази мярка, защото не намирахме подобаваща постройка. Когато намерихме този обор, аз се пробвах да аплайвам още веднъж по програмата, само че тогава пък се оказа, че не съм задоволително млад според условията, защото към този момент от 2 години бях регистриран аграрни производител.

Дияна по това време работеше в шивашки завод и се наложи да напусне, с цел да аплайваме от нейно име.

– Кога увеличихте броя на животните?

Ахмед: – Увеличавахме ги непрекъснато. Започнах да оплождам изкуствено с материал от Симентал. Решихме да закупим и бик, само че защото не намерихме Симентал купихме един, порода Холщайн, с който направихме едно потомство, даже бяхме в Асоциацията на Холщайн, само че условията и работата с тях не ни устройваше. Тогава имахме към 40 животни, от които към 20 бяха под селекция. Самата порода също не ни хареса доста – нежни са, доста податливи на здравословни проблеми.

Тогава изрично взехме решение последователно да преминем към порода Симентал. Животните са по-здрави, красиви са, а и продукцията е доста по-качествена. С тях нямаме никакви проблеми с отелванията, а с черно-шарените не беше по този начин. Купихме 4 чистопородни женски телета от Салих от село Черна Места и едно биче от Данчо от Банско, които също са членове на НАРМС. Наскоро купихме и нов бик от фермата в Белица, от Георги.

– В момента какъв брой и какви животни имате в стопанството?

Ахмед: – Дойните ни са към 40, а от тях половината са Симентал. Имаме също много подрастващи – телета и юници, които занапред ще влязат в главното стадо.

– Каква технология на развъждане сте избрали?

Ахмед: – Може да се каже, че са на свободно развъждане. Само за доенето ги връзваме и след това отново ги пускаме на открито. Доим ги с централен млекопровод.

– Млечната продукция къде я реализирате?

Ахмед: – Основно на мандра и малко количество продаваме на частни клиенти. Доволни сме от мандрата, с която работим.

– Някакво съоръжение в допълнение закупихте ли, с цел да облекчите работата?

Ахмед: – Освен млекопровода, който имаме от предходната година, сега сме в развой на създаване на хранителна пътека. Постепенно усъвършенстваме изискванията, само че когато човек се оправя със лични средства нещата стават много по-бавно.

– А за какво не потърсите за помощ още веднъж Държавата, с цел да се случат по-бързо нещата?

Двамата в един глас; – Оооо, не!

Ахмед: – Програмата „ Млад фермер “ щеше да ни разболее и ни отхвърли вечно от сходни благоприятни условия!

Диана: – Изискванията и преди, и след утвърждение са доста неразбираеми и сложни за съблюдаване. Сякаш ги трансформират непрекъснато без да осведомят тези, които касаят. Няма бистрота и ние разбираме какво се изисква от нас едвам, когато към този момент сме в нарушаване. Това е голям стрес!

Ахмед: – Ние бяхме доста прецизни и в действителност това се оказа проблем. Имахме неуместен проблем. Трябваше да влагаме в спомагателни 4 животни на 4-тата година и ние го направихме със лични средства, даже авансово с 20 дни, с цел да сме сигурни, че съблюдаваме всичко. Оказа се обаче, за което никой не ни беше уведомил, че трябвало да изчакаме второто заплащане по програмата и с тези пари да закупим животните. От фонда ни се обадиха и ни питаха „ Какво сте създали? Ще връщате парите, които сте получили, тъй като не сте изчакали! “. Не можете да си визиите какъв потрес изживяхме – двамата бяхме на границата да получим някой инфаркт! Пълен парадокс – никой не те предизвестява, а е подготвен незабавно да те санкционира!

– Май по-безотговорните (волно или неволно) имат по-малко проблеми с институциите?

Диана: – Така е несъмнено, само че ние не можем да сме други. Има хора, които могат да живеят в непрекъснато нарушаване. Това си е до индивида. Ветеринарите знаят, че ние постоянно изпълняваме всичко и инспекциите са постоянно при нас, с цел да си облекчат работата. Не им се занимава с проблематични ферми.

Общината също не ни оказва помощ по никакъв метод – на такива като нас не се дават земи за паша или да си произвеждаме храна за животните. Всичко купуваме, а от ден дневно е все по-скъпо.

Ахмед: – В България оцеляват по-лесно тарикатите и рушветаджиите! Не може да имаме от 13 години крави и когато отидем да аплайваме в поземлената комисия за пасища, те да ни кажат „ Вие знаете ли, че би трябвало да имате животни!? “. Ние сега имаме 60 животни, а те даже не знаят, че съществуваме.

Администрацията е толкоз комплицирана и неразбираема. А аз си мислех, че пасищата се дават на хора, които действително гледат животни. Те нямат време да висят по гишета и по през целия ден да попълнят документи. България е страна на документите! Тук тарикатите познават пътеките доста добре и намират кой да им каже, по какъв начин да се възползват от законите напълно легално!

Проверките остават за нас! А всичко се знае и всички ги знаем кои са и какво гледат – едно огромно нищо! Но по веригата всичко е измислено!

Диана: – Изискванията се вършат от хора, които въобще не са наясно с проблемите ни и като че ли целеустремено ги пишат по този начин, че да ни затруднят. Не може да ни дават пасища в някакви гори, някъде си, които нито могат да се почистят, нито има по какъв начин животните да стигнат до там.

– Сега в случай че върнете времето обратно ще вземете ли същото решение, знаейки какво Ви чака?

Ахмед: – Не е несъмнено. Сега ни е доста мъчно, както постоянно ни е било, само че пък нищо елементарно не е трайно. Няма да се отхвърляме. Искаме някой ден да затворим цикъла и да си създадем мандра.

– На какво Ви научи опитът?

Ахмед: – Всеки ден се учим на още нещо. В говедовъдството всичко се трансформира за бързо. Опитахме се да ги храним на ясла да вземем за пример, само че след настъпването на рецесията и повишението на цените на всичко още веднъж ги пуснахме на паша. Трябва да сме адаптивни и в никакъв случай да не се успокояваме, че всичко е наред. В България това е нашата ежедневна битка за оцеляване!

Един от хората, които най-вече ни е помагал по този сложен път беше ветеринарният ни доктор Иван Сирмин. Бил съм на ръба да се откажа доста пъти, само че той ми е помагал. Използвам опцията да му благодаря!

– С националната асоциация по развъжданев синхрон ли сте? Разбирате ли смисъла на това съдействие?

Ахмед: – Определено в тази Асоциация е напълно друго и се работи в действителност. Съдействие получаваме постоянно.

– Благодарим за позитивната оценка! Какво ще пожелаете за край на своите сътрудници?

Ахмед: – Да не се отхвърлят! Да са здрави! Бавно стават нещата, само че има смисъл да оставим нещо след себе си.

– Ще чакаме да ни се обадите, че мандрата към този момент е реалност!

Диана: – Задължително! Благодарим за вниманието и бъдете здрави!

– Вие също и до нови срещи!

Автор: NARMS